№ 34268
гр. София, 26.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Частно гражданско
дело № 20241110148699 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „*** срещу ***, за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: 20000 лева – представлява част от вземане в
общ размер на 35144,49 лева за главница по Договор от 12.05.2022 г., сключен между
заявителя и длъжника, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до
изплащане на вземането и 4276,10 лева – обезщетение за забава за периода от 20.12.2022 г.
до 12.08.2024 г.
След извършена служебна справка, съдът констатира, че между същите страни е налице още
едно дело, с предмет част от вземане за главница по Договор от 12.05.2022 г., съответно за
15000 лева главница 3382,55 лева – обезщетение за забава за периода от 20.12.2022 г. до
12.08.2024 г.
Производството по ч. гр. дело № 48692/2024 г. по описа на СРС е по-ранно, но не е
приключило и в полза на заявителя все още не е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК.
Съгласно разясненията, дадени в т. 3 от ТР № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, когато между
същите страни, на същото основание и за една част от вземането е предявен частичен иск, по
който делото е висящо, останалата част от вземането може да бъде предявена в друг исков
процес.
В този случай е налице изключението, предвидено в разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК. Ако
в съда има две висящи дела между едни и същи страни, на едно и също основание, но
претенцията е за различни части на едно и също вземане, не е налице идентитет между двете
дела.
Необходимо е в първоначалната искова молба изрично да бъде посочено, че се претендира
част от вземането, а в последващата искова молба да е конкретизирано, че претенцията е за
друга част или за остатъка от вземането, произтичащо от същото право.
1
В този случай производството по последващия частичен иск следва да бъде спряно до
влизане в сила на съдебното решение по първоначално предявения частичен иск на
основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Ако първоначално предявеният частичен иск бъде уважен, съдът следва да възобнови
спряното производство и да зачете СПН, с която се ползват установените с решението по
частичния иск общи правопораждащи факти на спорното право.
Ако частичният иск бъде отхвърлен като неоснователен, производството по последващия
частичен иск следва да бъде прекратено като недопустимо, тъй като със СПН се отрича
цялото спорно материално право.
Ето защо, доколкото , т.е. е налице неяснота дали и в какъв размер съществува вземането,
производството по настоящото дело следва да се спре до приключване с влязъл в сила акт по
делото, което е образувано по-рано.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по ч. гр. дело № 48699/2024 г.
по описа на Софийски районен съд, II ГО, 178 състав, до приключването с краен влязъл в
сила акт на производството по ч.гр. дело № 48692/2024 г. по описа на СРС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Препис от определението да се докладва по ч. гр. дело № 48692/2024 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2