РЕШЕНИЕ
№ 1060
Хасково, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Хасково - XII тричленен състав, в съдебно
заседание на
двадесет и втори ноември две хиляди и двадесет и трета година
в състав:
|
Председател: |
ИВА БАЙНОВА |
|
Членове: |
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА |
При секретар АНГЕЛИНА ЛАТУНОВА
и с участието на прокурора ЦВЕТОСЛАВ ЛАЗАРОВ ИВАНОВ
като разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР ВУНОВ канд № 20237260700879 / 2023 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е
по касационна жалба на Н. Д. Н., чрез адв. Г. К. от АК – Хасково, против
Решение № 182/15.06.2023 г., постановено по АНД № 395 по описа за 2023 година
на Районен съд - Хасково.
В
касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт,
тъй като бил постановен при неправилна преценка на събраните по делото
доказателства. В тази връзка най-напред се твърди, че актосъставителят – свид.
Г. А. направил проверката по документи, и по-конкретно по Констативен протокол
от 08.12.2022 г., но не посочил въз основа на кои документи установил, че
именно жалбоподателят бил лицето, което отглеждало пасищни животни и по
отношение на което възникнало задължението да осигурява подходящ терен за
временно съхранение и обеззаразяване на ежедневно извозваната тор. Участвалият
в проверката свид. А. А. пък заявил, че не били установили имота, в който се
отглеждали кравите, чия собственост бил, като кметицата им казала, че това бил
негов имот. Освен това показанията на втория свидетел съдържали и противоречия,
тъй като в последствие той сочил, че животните се отглеждали и в неговия личен
имот и в имот общинска собственост според данни от колегите му от общинска
собственост. Същият свидетел заявил и че не знаел дали имотът бил на
жалбоподателя или на жена му, но и на двете места имало построени краварници.
Единственото доказателство по делото, което свързва жалбоподателя с
отглеждането на животни, било справка от регистъра на животните и
животновъдните обекти, но в него не бил посочен имота, където се намирали,
както и били налице и други лица, които отглеждали животни в селото. Ето защо
се счита, че изводите на съда били базирани на недостатъчни и противоречиви
гласни доказателства. Поради това и с оглед носенето на доказателствената
тежест в административно-наказателното производство, не следвало да се приемат
за доказани по безспорен и несъмнен начин субектът на извършване на процесното
нарушение и неговата вина. Наред с горното в акта за установяване на
административно нарушение (АУАН) и в Наказателното постановление (НП) не било
посочено къде следвало да се осигури този терен - в [населено място] или на
друго място, нито било посочено мястото на извършване на нарушението, което
било особено осъществено процесуално нарушение. На следващо място се поддържа,
че въззивната инстанция неправилно приела, че непосочването на датата на
извършеното нарушение не било съществено процесуално нарушение, тъй като не
водело до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя, доколкото можело да
се извлече от датата на осъществяване на проверката.
Предвид
изложеното се иска да се отмени изцяло Решение № 182/15.06.2023 г., постановено
по АНД № 395 по описа за 2023 година на Районен съд - Хасково, и да се
постанови друго, с което да се отмени изцяло НП № К-26/27.03.2023 г. на Кмета
на Община Хасково, като се претендират и направените по делото разноски.
Ответникът
по касационната жалба - Кмет на Община Хасково, чрез процесуалния си
представител – юрисконсулт Б. П. - В., изразява становище за нейната
неоснователност и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за неоснователност на
касационната жалба, поради което предлага решението на районния съд като
правилно да бъде потвърденo.
Административен
съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на
оспореното решение и провери служебно неговите валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218 АПК, във
вр. с чл. 63в ЗАНН, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната
жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, и
е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна
с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт,
който подлежи на касационно оспорване.
Разгледана
по същество, тя се явява неоснователна.
С Решение №
182/15.06.2023 г. по АНД № 395/2023 г. Районен съд – Хасково е изменил НП №
К-26/27.03.2023 г. на Кмета на Община Хасково, с което за нарушение по чл. 13,
ал. 1, т. 1 от Наредбата за реда и условията при отглеждане на животни в
населените места на територията на Община Хасково (НРУОЖНМТОХ) и на основание
чл. 18 НРУОЖНМТОХ на Н. Д. Н. е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100 лв., като е намалил размера на наложеното административно
наказание „глоба“ от 100 лв. на 50 лв.
За да
постанови този резултат, най-напред районният съд е приел за несъстоятелни
доводите на защитата на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално
нарушение при издаване на НП, изразяващо се в непосочване на конкретната дата
на извършване на нарушението, с оглед характера на процесното деяние и
доколкото то продължавало и към момента на извършване на проверката - на
08.12.2022 г. На следващо място е приел за установено извършването на описаното
в АУАН и НП административно нарушение. Не е възприет доводът за недоказаност на
обстоятелството, че жалбоподателят имал личен имот в [населено място], в
светлината на констатацията в АУАН и в НП, че същият не бил осигурил подходящ
терен за временно съхранение и обеззаразяване на ежедневно извозваната тор до
личния му имот. На първо място тя била във връзка с констатирано ползване на
общински имоти за отглеждане на животните и на второ – базирала на събраните по
административнонаказателната преписка данни за жалбоподателя от регистъра на
животните и животновъдните обекти. Не е споделен и доводът, че липсвала
извършена преценка на чл. 28 ЗАНН при ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, тъй като тя била
изразена мълчаливо от административнонаказващия орган с факта на издаването на
НП, респ. с налагането на санкция на извършителя на нарушението. Отсъствието на
изложени мотиви в тази насока не съставлявало процесуално нарушение съобразно
разпоредбата на чл. 57 ЗАНН, очертаваща задължителните реквизити на НП. От
друга страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на
административното нарушение, процесното деяние не разкривало обществена
опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса
на такава. Същевременно обаче е посочил, че наказанието било определено в
максималния, а не в минималния размер, предвиден в санкционната норма за първо
нарушение, и доколкото не били налице данни за отегчаващи вината обстоятелства,
първоинстанционният съд е намерил, че атакуваното НП следва да бъде изменено,
като бъде намален размера на наложеното административно наказание „глоба“ до
минимално предвидения.
Обжалваното
решение е валидно, допустимо и правилно.
Съображенията
за това са следните:
При напълно
изяснена фактическа обстановка, след като е събрал всички поискани допустими,
относими и необходими доказателства, надлежно е обсъдил същите, както и
наведените от страните доводи и възражения, решаващият състав на районния съд е
формирал правилен краен извод.
Оплакването
на касационния жалбоподател, че атакуваният съдебен акт бил постановен при
неправилна преценка на събраните по делото доказателства, е неоснователно.
Вярно е, че
актосъставителят – свид. Г. А. е направил проверката само по документи, но
както при разпита му, така и в самия АУАН, той изрично се е позовал на
съставения от служители на Община Хасково Констативен протокол от 08.12.2022
г., в който се съдържат данни, че Н. Д. Н. е построил в землището на [населено
място] стопански постройки, в който отглежда крави.
Следва да се
има предвид, че тези констатации съответстват на други материали от
административнонаказателната преписка, а именно 2 бр. уведомителни писма от
Началника на РУ - Хасково при ОДМВР –1Хасково, Регистър на активните,
регистрирани на основание чл. 137 ЗВД животновъдни обекти в [населено място],
общ. Хасково и Справка за вписани животни в животновъдни обекти по категории
към 21.02.2023 г. от ОБДХ – Хасково. В последните два документа е посочен
конкретен имот на жалбоподателя (с номер и населено място), като във втория са
отразени освен това вида и броя на отглежданите животни, както и че обектът е
собственост на Н. Д. Н..
Възраженията
срещу показанията на участвалия в проверката свид. А. А. всъщност касаят
единствено изнесеното от него относно собствеността на имота, в който се
отглеждат животните. В тази връзка следва да се съобрази, че съставомерните
признаци от обективна страна на нарушението по чл. 13, ал. 1, т. 1 НРУОЖНМТОХ
са два - отглеждане на селскостопански животни от физическите или юридически
лица и неосигуряване на подходящ терен за временно съхранение и обеззаразяване
на ежедневно извозената тор. При това положение е напълно ирелевантно
обстоятелството чия собственост е имотът, в който се отглеждат животните.
Същото важи и за довода на жалбоподателя, свързан с непосочване в АУАН и в НП
къде е следвало да се осигури такъв терен.
За пълнота е
уместно да посочи, че свид. А. А. лично и непосредствено е възприел, че на
08.12.2022 г. в проверявания имот са отглеждани селскостопански животни и че в
същия няма обособено място за временно съхранение и обеззаразяване на ежедневно
извозената тор.
Твърдението
за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на точно
посочване на мястото на извършване на нарушението, не може да бъде споделено. И
в АУАН и в НП ясно е записано, че това е [населено място], общ. Хасково, като
по този начин е удовлетворено напълно изискването за надлежното му описание
съобразно правилата на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
На последно
място, настоящият касационен състав
споделя изцяло съображенията на контролирания съд за неоснователност на
оплакването за наличието на другото твърдяно процесуално нарушение, тъй като в
АУАН и в НП не била посочена датата на извършеното нарушение, поради което не
следва да ги преповтаря, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, във вр.
с чл. 63в ЗАНН препраща към мотивите му в тази им част.
Ето защо и
не би могло да се приеме, че в случая е било нарушено правото на жалбоподателя
да организира и осъществи защитата си в пълен обем.
По тези
съображения съдът намира, че не са налице поддържаните касационни основания,
поради което касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение
следва да бъде оставено в сила.
С оглед
изхода на спора и че касационният ответник е направил изрично и своевременно
искане за разноски, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 228 АПК, във
вр. с чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 ЗАНН, единствено в полза на учреждението, чийто
орган е издал акта, следва да се присъдят такива, а именно сумата
от 80,00 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 37
ЗПрП, във вр. с чл. 27е НЗПП и
предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото и осъществената
защита по него.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 182/15.06.2023 г., постановено по АНД № 395 по описа за
2023 година на Районен съд - Хасково.
ОСЪЖДА Н. Д. Н., [ЕГН]
от [населено място], общ. Хасково, да заплати на Община Хасково, седалище
и адрес на управление: [населено място], пл. „Общински“ № 1, сумата от 80,00 лева,
представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
|
Председател: |
|
|
Членове: |