Решение по дело №144/2023 на Административен съд - Перник

Номер на акта: 157
Дата: 18 октомври 2023 г.
Съдия: Мария Петкова Христова
Дело: 20237160700144
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 август 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 156

гр. Перник, 18.10.2023 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година, в касационен състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

МАРИЯ ХРИСТОВА

КИРИЛ ЧАКЪРОВ

 

при съдебния секретар Е.В и с участието на прокурор А. А.** от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Мария Христова КАНД № 144 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 – 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба, подадена от С.Д.М., ЕГН ********** *** против Решение № 272/05.07.2023 г., постановено по АНД № 954/2023 г. по описа на Районен съд – П.**, с което е потвърден електронен фиш серия К, № 7301907, издаден от ОДМВР – П.**, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на С.Д.М. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 /четиристотин/ лв. за нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП.

В касационната жалба са изложени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че първоинстанционния съд  е допуснал нарушение на производствените правила, като не изискал от ответния орган информация за датата на издаване ЕФ, тъй като такава не е посочена в същия и поради това районният съд не е отчел факта, че е изминала повече от година от извършване на нарушението, което от своя страна е предпоставка за приложения на разпоредбата на чл. 34, ал. 1, б. „в“ от ЗАНН. Искането към касационния състав е да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени електронния фиш.

В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК ответникът – ОДМВР – П.**  не е представил писмен отговор.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован не се явява и не е изпраща представител.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – ОДМВР – П.**, не изпраща процесуален представител.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – П.** – прокурор А. А.** дава заключение за неоснователност на касационната жалбата. Предлага на касационния състав да остави в сила обжалвания съдебен акт.

Административен съд – Перник, като провери процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215 от АПК, и след като на основание чл. 218 от АПК обсъди изложените в касационната жалба доводи и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия закон, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред районния съд, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Съображенията са следните:

За да постанови обжалваният съдебен акт, Районният съд – П.** е приел за установено, че на 17.06.2021 г., в 10:48 ч., в гр. Перник по път  І-6, км 81+400 /бензиностанция NPC/ в посока към град С.** настоящият жалбоподател е управлявал МПС – лек автомобил „***“ с рег. № ***, със скорост от 91 км/ч,  /след приспаднат толеранс   от 3 км в полза на водача/ при ограничение от 60 км/ч, въведено с ПЗ В-26 за населено място, и по този начин е превишил максимално допустимата скорост за съответния пътен участък с 31 км/ч. Това било установено и заснето с Автоматизирано техническо средство № 11743d0. За извършеното административно нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП, срещу него е издаден Електронен фиш серия К, № 7301907/17.06.2021 г. на ОД на МВР – П.** с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева.

Достигнал е до извода, че заснемането на административното нарушение, е извършено с одобрен тип техническо средство, което към момента на заснемането е било технически изправно. Приел е, че заснемането на нарушението е извършено при спазване на правилата за това и че от приобщените писмени доказателства и веществени доказателствени средства /снимков материал/ по безспорен начин се установяват елементите от фактическия състав на административното нарушение, за санкционирането на което е издаден електронният фиш. Посочил е, че авторството на нарушението е безспорно доказано, с оглед  попълването на декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Посочил е, че деянието правилно е квалифицирано като административно нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. ал. 1 от ЗДвП и на извършителя му е наложено предвиденото за него в чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП административно нарушение – глоба в размер на 400 /четиристотин/ лв.

Настоящият състав намира обжалваното решение на районния съд за правилно и законосъобразно, същото е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, при надлежното му сезиране с допустима жалба, поради което е валидно и допустимо. Фактическата обстановка по делото е правилно установена при спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН. Събрани са писмени доказателства и веществени доказателствени средства, относими към всички факти, включени в предмета на доказване. Изводите за осъществяването на правно релевантните факти са направени след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. В решението е обективирана извършената от съда дейност по оценка на доказателствата, като са посочени фактите, които са приети за установени и доказателствата за това.

 В тази връзка следва да се приеме за напълно неоснователно въведеното в жалбата единствено възражение за липса на доказателства да дата на издаване на електронния фиш. Същото възражение е направено и пред Районен съд – П.**, който аргументирано го е отхвърлил. Правилно е прието, че електронният фиш отговаря на изискванията за съдържание на чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП - отразени са данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Оформен е в съответствие с образеца, утвърден със заповед № Із–305/04.02.2011 г. на министъра на вътрешните работи. Измежду реквизитите на фиша е дата на установяване на нарушението, която коректно е посочена. Именно същата е от значение прилагане на института на давност.  Деянието е осъществено на 17.06.2021 г., от който момент тече тригодишната давност за административнонаказателно преследване, респективно от тази дата тече и абсолютната давност в размер на четири години и шест месеца. При тези съображения не са изтекли сроковете за административнонаказателно преследване разписани в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и чл. 81 от НК.

Изводите на районния съд по фактите кореспондират с приложения към процесния случай материален закон. Безспорно установеният факт на управление на МПС от настоящият касатор към датата на нарушението, видно от приложените по делото доказателства е, че последният при ограничение на скоростта от 60 км/ч се е движел със 91 км/ч. Правилно е реализирана административнонаказателната отговорност на водача на МПС за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП. Административното наказание за него е предвидено в нормата на  чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП по абсолютен начин – глоба в размер на 400 лв. В посочения в закона вид и размер, то е наложено на касатора.  С това приложимият материален закон към датата на извършване на процесното нарушение е приложен правилно, както в производството по налагане на административното наказание, така и с постановения от Районен съд – П.** съдебен акт.

При извършената проверка от касационния състав не бяха установени допуснати от страна на първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения. Напротив, районният съд при субсидираното действие на принципите, предвидени в чл. 13 и чл. 14 НПК е изпълнил задълженията си да проведе обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, които са включени в предмета на доказване.

Предвид всичко изложено настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Не са налице релевираните в касационната жалба основания за отмяната му. Затова на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора право на разноски има ответната страна. Такива не се претендират и не се присъждат.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 272 от 05.07.2023 г., постановено по АНД № 954/2023 г. по описа на Районен съд – П.**.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

                                  

                                                                      ЧЛЕНОВЕ:/П/    /П/