Р Е Ш Е Н И Е
Номер 15.7.2019 г.
гр. Велико Търново
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
VI-ти граждански състав
на двадесет и пети юни
две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Георги Г.
при
участието на секретаря Милена Радкова
като разгледа гражданско дело № 3947 по описа за
Производството е образувано по искова молба
на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „***” № 114, етаж Мецанин, представлявано от ***, срещу З.И.Г., ЕГН **********,
с която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземания на
ищеца за сумата от 500.00 лева – главница по договор за паричен заем №
5397432/20.11.2017 г., сключен с „Вива
Кредит” ООД, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението, за сумата от 69.38 лева - договорна лихва за
периода от 20.12.2017 г. до 18.6.2018 г., за сумата от 207.06 лева - неустойка
за неизпълнение на договорно задължение, за сумата от 207.06 лева - такса за
експресно разглеждане на документите, за сумата от 245.00 лева - разходи и
такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение, както и за сумата от
36.67 лева – мораторна лихва за периода от 21.12.2017 г. до 20.9.2018 г., за
които е издадена заповед за изпълнение по ЧГД 2896/2018 г. на ВТРС.
С определение
от 21.1.2019 г. съдът е прекратил производството по делото в частта относно
предявения иск за установяване дължимостта на мораторна лихва в размер на 36.67
лева за периода от 21.12.2017 г. до 20.9.2018 г.
В молбата се твърди, че на 20.11.2017 г.
между „Вива Кредит” ООД и ответника е сключен договор за паричен заем, по
силата на който на последния е предоставена сумата от 500.00 лева. Ответникът е
следвало да погаси задълженията си на 7 погасителни вноски, всяка от които в
размер на 110.92 лева, включващи главницата по заема, уговорената лихва и
таксата за експресно разглеждане. Уговорено било, че в 3-дневен срок от
сключването на договора заемателят следва да предостави обезпечение за
задълженията си, като поради неизпълнение на тази уговорка му е била начислена
неустойка в размер на 207.06 лева. Уговорено било също в случай на забава в
заплащането на погасителна вноска ответникът да дължи определени суми,
представляващи разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на
писма, покани и пр., като в случая на ответника са начислени такси и разходи за
извънсъдебно събиране на вземанията в размер на 245.00 лева. Заявява се, че по
силата на договор за прехвърляне на парични вземания, вземанията на
първоначалния кредитор към ответника, произтичащи от горепосочения договор за
заем, са прехвърлени на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
назначения особен представител на ответника, в който се изразява становище за
неоснователност на предявените искове. Твърди се, че договорът за заем е
недействителен, доколкото е сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал.
1, т. 11 и т. 12 от ЗПК. Заявява се, че договорът за цесия не е произвел своето
прехвърлително, действие, доколкото към датата на сключването му цедентът не е
имал изискуемо и ликвидно вземане от ответника, а от друга страна цесията не е
надлежно съобщена на последния. Сочи се, че претендираните неустойка, разходи и
такси за извънсъдебно събиране на задълженията, както и таксата за експресно
разглеждане на документи са нищожни.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа страна:
Установява
се от представения договор за паричен заем „Вивакредит План” № 5397432, че на 20.11.2017 г. между ответника и „Вива Кредит” ООД е възникнало валидно
облигационно правоотношение, съгласно което на ответника е предоставена сумата
от 500.00 лева. В договора са уговорени размерът на кредита, срокът за
връщане на предоставената сума,
годишният лихвен
процент и годишният процент на
разходите, като е посочено, че от страна на кредитора е извършена допълнителна
услуга за експресно разглеждане на заявката, за която се дължи възнаграждение в
размер на 207.06 лева. Уговорено е, че дължимите главница,
възнаградителна лихва и такса за експресно разглеждане ще бъдат включени в
размера на погасителна вноска и по този начин общата стойност на плащанията по
договора ще възлиза на сумата от 776.44
лева, която е следвало да бъде издължена на 7 равни вноски, всяка от които в размер на 110.92
лева, платими до 18.6.2018 г. Заемателят се е задължил в 3-дневен срок
от усвояване на сумата да представи на заемодателя обезпечение чрез ангажиране
на поръчител или чрез представяне на банкова гаранция, като в чл. 5, ал. 2 от договора е посочено, че при
неизпълнение на това задължение се дължи неустойка в размер на 207.06
лева, разсрочена и заплащана на равни части към погасителните вноски.
С рамков
договор за прехвърляне
на парични задължения от 1.12.2016 г. (л. 12-15) заемодателят „Вива Кредит” ООД е
прехвърлил на „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ООД свои ликвидни и изискуеми вземания, произходящи от договори за заем и договори
за потребителски кредити, които вземания са индивидуализирани в
Приложение № 1 - неразделна част от договора, в което фигурира договор за заем № 5397432/20.11.2017 г., сключен с ответника. По делото е представено уведомление за извършена цесия, връчено на ответника с
получаване на преписа от исковата молба (л. 6).
При така установената фактическа обстановка
съдът приема следното от правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, вр. чл. 99 ЗЗД и по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД.
Въз основа на представените доказателства
съдът приема за установено съществуването на валидно заемно правоотношение по
договор за паричен заем „Вивакредит
План” № 5397432/20.11.2017
г., сключен между „Вива Кредит”
ООД и З.И.Г.. Съгласно договора „Вива
Кредит” ООД е предоставило на ответника заем в размер на 500.00 лева,
като страните са посочили, че договорът има характер на разписка за предаване
на заемната сума, поради което с подписването му от ответника, факта на
получаването й следва да се приеме за доказан. С получаване на заемната сума е
завършен фактическият състав на договора, което е породило задължение за
ответника да върне заетата сума, заедно с уговорената възнаградителна лихва, в
срок до 22.9.2017 г.
Относно вземанията за неустойка, разходи и такси за извънсъдебно събиране
на задълженията и такса за експресно разглеждане на документите за
отпускане на заема, съдът намира, че за ответника няма валидно възникнали
задължения за тяхното заплащане, поради нищожност на клаузите, които ги
уреждат. Съдът следи служебно, дори при липсата на възражение и следва да
зачете последиците на тази нищожност, когато е нарушена норма предвидена в
закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства, когато е
налице противоречие с добрите нрави и когато е налице неравноправна клауза,
както и при някои особени хипотези, при които охраняването на блага от
специфичен обществен порядък преодолява поради изключителната си значимост
диспозитивното начало в гражданския процес. В подобен смисъл са ТР № 1/15.6.2010
г. на ОСТК на ВКС, Решение № 198/10.8.2015 г. по гр.д. № 5252/2014 г. на IV
г.о. на ВКС, Решение № 229/21.1.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о на ВКС
и др.
В случая страните по договора за заем са
уговорили, че ответникът ще дължи неустойка в размер, която ще заплаща
разсрочено заедно с всяка погасителна вноска, ако в 3-дневен срок от
сключването на договор не предостави надлежно обезпечение по смисъла на чл. 5,
ал. 1. Според съда, така уговорената клауза е нищожна поради противоречие с
добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. В случая уговорката е предвидена да санкционира неизпълнението
на задължението за представяне на надлежно обезпечение. Това задължение обаче има
вторичен характер и неизпълнението му не засяга пряко същинското задължение за
връщане на дадената в заем сума. Задължението на длъжника по чл. 5, ал. 1 от
договора е уговорено по начин относно изискванията към вида обезпечение и
относно срока за изпълнението му, че да го възпрепятства да изпълни същото, а
самото непредоставяне на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, следователно типичните функции на неустойката в случая стоят вън от
процесната неустоечна клауза. Отделно от горното, следва да се отбележи, че
така както е уговорена неустоечната клауза заобикаля изискването на чл. 19, ал.
4 ЗПК, според което ГПР не може да бъде по–висок от пет пъти размера на
законната лихва. В случая 3 дни след подписване на договора за заемателя възниква
задължение за заплащане на сума, която надвишава максимално допустимия размер
на ГПР. Учредяването на надлежно обезпечение следва да се вземе предвид към
момента на сключване на договора и неизпълнението на това задължение да има за
последица отказ от отпускане на заема, а не начисляване на допълнителни суми по
договора. В този ред на мисли, съдът приема, че макар и формално да е наречена
„неустойка”, на практика сумата от 207.06 лева представлява възнаграждение по
договора, което е над допустимия законов размер.
Тарифата, която урежда отговорността на
заемателя за такси и разходи за събиране на вземанията при забава, се явява
нищожна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съдът намира, че въпросната тарифа има
за цел да заобиколи ограничението на чл. 33 ЗПК, съгласно което при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, като тази лихва не може да надвишава законната. Това
правило е уредено от норми от императивен порядък, които са установени в
публичен интерес с оглед целта на закона – да осигури защита на потребителите
чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит,
както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при
предоставянето на потребителски кредит. С посочената тарифа се въвежда
допълнително плащане, чиято дължимост е свързана изцяло с хипотези на забава на
длъжника и на практика представлява прикрита неустойка за забава. Очевидно е,
че тези плащания нямат за цел да покрият разходи по събирането на закъснели
погасителни вноски, тъй като са уговорени предварително, като абсолютни суми и
в отнапред определени граници. В тарифата е посочено, че разноските са за изпращане
на писма, съобщения, провеждането на телефонни разговори, както и посещения на
адреса на потребителя, от което следва, че те би следвало да варират според
конкретните обстоятелства. Ето защо, от начина, по който са определени, се налага
извода, че същите са установени с цел да се избегне ограничението на закона,
свързано с размера на дължимото обезщетение при забава. Отделно от това, според
чл. 10а ЗПК кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а разходите за
телефонни разговори, напомнителни писма и пр. представляват именно разходи за
управление на кредита, доколкото са свързани с неговото събиране. По тези
съображения претендираната сума разходи и такси за извънсъдено събиране на
вземанията в размер на 245.00 лева се явява недължима - като начислена въз
основата на недействителна клауза. Тук следва да се допълни, че дори същата да
се приеме за валидна, по делото не бяха ангажираха доказателства за реалното
извършване на тези разходи, доколкото уговореният отнапред техен размер не
освобождава ищеца от задължението да докаже действителното им извършване.
Таксата за експресно разглеждане на
документите също се явява нищожна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, доколкото
заобикаля изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Посочена в договора като услуга, таксата
за експресно разглеждане на документите за отпускане на заема всъщност не
представлява услуга, доколкото потребителят не получава нищо срещу заплащаното
от него възнаграждение и сумата от 207.06 лева на практика представлява именно възнаграждение
по договора, което е над допустимия законов размер. По тези съображения
посочената сума се явява недължимо начислена. Тук също следва да се допълни, че
дори клаузата да се приеме за валидна, по делото не бяха ангажираха
доказателства за реалното предоставяне на тази т.нар. услуга, доколкото
уговореният отнапред нейн размер не освобождава ищеца от задължението да докаже
действителното й извършване.
Установеното по делото противоречие между
клаузата за неустойка с добрите нрави, както и между начислените такси и
разходи за извънсъдебно събиране на вземанията и таксата за експресно
разглеждане на документите за отпускане на заема с императивните норми на
закона, прави невалидни същите. Съобразно чл. 26 ал. 4 ЗЗД в тези си части
договорът не е породил действие, поради което за заемателя не е възникнало
задължение за заплащане на сумите по тези клаузи.
В
останалата си част договорът е породил действителни вземания за главница и договорна
(възнаградителна) лихва. Тъй като съдът прие за нищожна таксата за експресно
разглеждане на документи, същата не следва да се включватв стойността на дължимата
месечна вноска, която от 110.92 лева става 81.34 лева, включваща главница от 71.43
лева и възнаградителна лихва от 9.91 лева. Тъй като по делото няма данни и
твърдения за извършени плащания от страна на ответника, размерът на главницата
при прехвърляне на вземането е бил 500.00 лева, а размерът на възнаградителната
лихва - 69.38 лева.
От доказателствата по делото съдът приема,
че ищецът е носител на вземанията по договора за заем в качеството си на
цесионер по договор за цесия от 1.12.2016 г. Съдът намира, че в
случая е налице фингирано получаване непотърсеното
от длъжника уведомление за извършената цесия. Действително, с получаване на
уведомлението за цесията от особения представител не може да се счете, че
същото е узнато и от ответника, но тук следва да бъде съобразена разпоредбата
на чл. 47, ал. 5 ГПК, съгласно която след изтичане на срока за получаване на
съобщението до ответника същото следва да се счита за редовно връчено. Т.е. за
редовно връчено на ответника следва да се счита и приложеното към исковата
молба уведомление за извършената цесия. Тук
следва да се има в предвид също, че за защита на длъжника в чл. 99, ал. 3 и ал.
4 ЗЗД е предвидено задължение на цедента да уведоми длъжника за извършената
цесия, до който момент последният има право да откаже да плати на всяко лице,
което е различно от първоначалния му кредитор. Липсата на уведомление обаче не
прави цесията недействителна, като длъжникът може да възразява за липса на
уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е платил на стария
кредитор или на овластено от него лице, каквито твърдения (а и доказателства) по
делото не ангажирани.
Мотивиран горното, съдът намира, че исковете
се явяват основателни и доказани до пълния предявен размер от 500.00 лева – за
главницата и до пълния предявен размер от 69.38 лева – за възнаградителната лихва. Исковете за неустойка, такса за експресно разглеждане на документите и разходи и
такси за извънсъдебно събиране на задълженията следва да се отхвърлят по
изложените по-горе съображения.
По разноските:
Предвид изхода на делото от присъдените в
заповедното производство разноски в размер на 75.30 лева в тежест на ответника
следва да се възложи сумата от 34.90 лева, съразмерно с уважената част от
предявените искове. В настоящото производство ищецът е направил разноски за
държавна такса и възнаграждение за особен представител, като претендира
заплащането на юрисконсултско възнаграждение. Доколкото съдът намира, че делото
не се отличава с фактическа и правна сложност, определя юрисконсултското
възнаграждение в размер на 100.00 лева. По този начин към реално направените от
ищеца разноски следва да се прибави така определеното юрисконсултско
възнаграждение, които събрани се равняват на 524.70 лева. С оглед изхода на
делото в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 243.19 лева,
съразмерно с уважената част от предявените искове.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, че З.И.Г.,
ЕГН ********** дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК
***, с адрес на управление: гр. София, бул. „***” № 114, етаж Мецанин, представлявано от Ивелина
Кавурска, сумата от 500.00 (петстотин) лева – главница по договор за паричен
заем № 5397432/20.11.2017 г., сключен с „Вива
Кредит” ООД, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението – 25.9.2018 г. до изплащане на задължението,
както и сумата от 69.38 (шестдесет и девет лева и тридесет и осем ст.) лева -
договорна лихва за периода от 20.12.2017 г. до 18.6.2018 г., за които е
издадена заповед за изпълнение по ЧГД 2896/2018 г. на Великотърновския районен
съд.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД, ЕИК ***, с адрес на управление: гр. София, бул. „***”
№ 114, етаж Мецанин, представлявано
от Ивелина Кавурска, за приемане за установено, че З.И.Г., ЕГН ********** дължи
сумата от 207.06 лева - неустойка за
неизпълнение на договорно задължение, сумата от 207.06 лева - такса за експресно
разглеждане на документи, както и сумата от 245.00 лева - разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение – всички претендирани във
връзка с договор за паричен заем № 5397432/20.11.2017 г., сключен с
„Вива Кредит” ООД, за които е издадена заповед за
изпълнение по ЧГД 2896/2018 г. на Великотърновския районен съд.
ОСЪЖДА З.И.Г., ЕГН ********** да заплати на „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК ***, с адрес на управление: гр.
София, бул. „***” № 114, етаж
Мецанин, представлявано от Ивелина Кавурска, сумата от 243.19 (двеста
четиридесет и три лева и деветнадесет ст.) лева, представляваща направените в
исковото производство разноски, както и сумата от 34.90 (тридесет и четири лева
и деветдесет ст.) лева, представляваща направените разноски в производството по
ЧГД № 2896/2018 г. на Великотърновския
районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред
Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: