№ 865
гр. Варна, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20243110202015 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от А. Н. А. от гр.Опака, обл.Търговище, срещу
Наказателно постановление № 24-0439-000537/14.05.2024г. на началник РУ в
ОДМВР-Варна, Трето РУ-Варна, с което на лицето било наложено
административно наказание “глоба” в размер на 20 лева, на основание чл.53
от ЗАНН и чл.180, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита, че обжалваното наказателно постановление е
издадено в противоречие с материалния закон и при нарушение на
процесуалните правила. Заявява, че не е разбрал извършването на какво
нарушение му е вменено, тъй като е налице неяснота каква опасност и каква
пречка са възникнали в резултат от поведението му. Отрича да е управлявал
автомобила си на датата, посочена в НП, тъй като е паркирал превозното
средство на предходната дата. Изтъква, че не е наясно на какви доказателства
се основава административнонаказателното обвинение. Твърди и че е
паркирал на обикновен паркинг и следователно не е извършил
административно нарушение. Оспорва надлежното определяне на
санкционната разпоредба.
С молба от 21.05.2024г. жалбоподателят е направил искане да му бъде
предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство,
тъй като няма възможност да заплати адвокатско възнаграждение, но желае да
1
има защитник и намира, че интересите на правосъдието изискват това. В тази
връзка съдът съобрази изложеното становище в Определение № 3533 от
20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2510/2018 г., V о., че прилагането на
служебното начало в съдебния административен процес не изключва
възможността на страните да бъде предоставена правна помощ и не е
основание да бъде отказана такава. Ползата за жалбоподателя от
осигуряването на адвокатско представителство се състои в очакваната
пълноценна и адекватна процесуална защита на позицията му пред съда.
Предвид представените доказателства за липсата на достатъчно
финансови средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, съдът
намери молбата за основателна и с разпореждане от 28.05.2024г. на
жалбоподателя е предоставена правна помощ под формата на процесуално
представителство.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява
лично. Депозира писмена молба с искане за отвод на съда, тъй като в
разпореждането за насрочване издателят на фиша „В. С.“ бил посочен с три
имена, от което А. е заключил, че съдът си служи с информация извън делото.
В съдебно заседание служебно назначеният процесуален
представител-адв.Д. П., поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Изразява становище за неоснователност на искането за отвод на съда.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител.
Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност
на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В
случай, че жалбата бъде уважена, моли евентуално претендираните от
жалбоподателката разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат
присъдени в минимален размер.
След съобразяване на основанието, въз основа на което е поискан
отвод за съда, искането е отхвърлено, като съображенията за това са
изложени в съдебно заседание. Поради това е даден ход на делото и след
приключване на съдебно следствие същото е обявено за решаване.
С писмена молба от 13.06.2024г. жалбоподателят е направил ново
искане за отвод на съдията-докладчик. Посочените в молбата твърдения са
неясни и неконкретни, поради което и не са налице основания същата да бъде
уважена, а следва съдът да се произнесе с решение по съществото на спора.
Жалбата е подадена от надлежна страна– наказаното физическо лице,
в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ
на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното: На 07.04.2024г. жалбоподателят паркирал
лек автомобил марка “Рено Меган Сценик” с ДК№ В 9339 РМ на пътното
платно до ОУ „Антон Страшимиров“ в гр.Варна, ж.к. „Младост“, в посока
2
бл.113. Автомобилът бил собственост на неговия син- Н. А. Н.. Около 01,15ч.
на посочената дата превозното средство било забелязано от св.В. Б. С.-
командир на отделение към Трето РУ при ОДМВР-Варна, който установил,
че автомобилът е паркиран на лентата за движение на двупосочна улица и
счел, че пречи на преминаването на останалите превозни средства. На
свидетеля било известно, че има подадени жалби, че паркирани на това място
автомобили пречат на движението. Във връзка с тези констатации на същата
дата свидетелят издал фиш за налагане на глоба в отсъствие на нарушителя на
собственика на автомобила-Н. Н., за нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП.
След получаване на уведомлението за това, на 15.04.24г. Н. депозирал
декларация за предоставяне на информация по чл.188 от ЗДвП, в която
удостоверил, че на посочените във фиша дата и час автомобилът е управляван
от неговия баща. От своя страна на същата дата жалбоподателят подал
декларация, в която заявил, че на 07.04.2024г. около 01,15ч. автомобилът е
управляван от него. В резултат на това фишът бил анулиран, а на 15.04.2024г.
бил съставен акт за установяване на административно нарушение на А. за
това, че е паркирал процесния лек автомобил на посоченото място, с което
създава опасност или е пречка за движението. Актът бил съставен в
присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан без възражения.
Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз
основа на съставения акт на 14.05.2024г. било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което на жалбоподателя била наложена глоба в
размер на 20,00 лв. за извършено нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства- основно от разпита на
свидетелите Х. Л. Х. и В. Б. С., както и от приобщените по реда на чл.283 от
НПК писмени доказателства. Показанията на разпитаните свидетели следва
да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични,
като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност.
С най-голямо значение са показанията на св.С., който лично е
възприел местонахождението на паркирания автомобил и предоставя
необходимата за изясняването на делото информация. С. е категоричен, че
превозното средство е било паркирано на платното за движение на
двупосочна улица, както и че паркирането на това място обикновено
затруднява придвижването на останалите превозни средства, на които се
налага да изчакват и да застъпват тротоарите, за да се разминат.
Твърденията на св.С. кореспондират на приложените писмени
доказателства, които подкрепят извода за достоверността на свидетелските
показания и позволяват изложената фактическа обстановка, аналогична на
възприетата в НП, да бъде установена по несъмнен начин. Следва да се
отбележи, че свидетелят не е възприел водача на автомобила, който е
паркирал на посоченото в НП място. Доколкото обаче по делото е приложена
декларация за предоставяне на информация по чл.188 от ЗДвП, в която
жалбоподателят е удостоверил, че на 07.04.2024г. около 01,15ч. автомобилът
3
е управляван от него, като същевременно липсват доказателства, които да
опровергаят това изявление, съдът приема за установено, че автомобилът е
бил паркиран на процесното място именно от А.. Действително, в съдебно
заседание св.С. сочи, че автомобилът е бил паркиран в посока бл.114, а
според акта и НП същият е бил насочен в посока бл.113. Доколкото обаче
свидетелят описва достатъчно конкретно мястото, на което се е намирало
превозното средство (а именно- до оградата на училището), съдът приема, че
допуснатото несъответствие е несъществено и е резултат от непълнота на
спомените относно номерацията на жилищните сгради, поради което не води
до недоказаност на фактическите твърдения на наказващия орган. Следва да
се отбележи, че в молба, депозирана от жалбоподателя на 18.06.2024г.
същият изрично е посочил, че в АУАН правилно е отразено, че автомобилът е
бил в посока бл.113. Доколкото такива са и твърденията в НП, очевидно няма
спор между страните по отношение това обстоятелство. Поради това следва
да бъдат счетени за неоснователни исканията, направени от жалбоподателя с
писмени молби след обявяване на делото за решаване, за възобновяване на
съдебното следствие, назначаване на експертиза и разпит на допълнителни
свидетели. Според константната съдебна практика съдът не следва да събира
всички възможно доказателства, а само тези, които са необходими за
изясняването на делото. В случая са събрани достатъчно доказателства, които
да установяват относимите към предмета на доказване факти, като също така
по отношение тези факти липсва спор. Следователно събирането на други
доказателства не е необходимо, поради което молбите в изложения смисъл се
явяват неоснователни.
Съдът намира за необходимо да разясни на жалбоподателя, че по
силата на чл.13, ал.1 от НПК (субсидиарно приложим в производството по
чл.58д и сл. от ЗАНН) съдът е длъжен да вземе мерки, за да осигури
разкриването на обективната истина. При изпълнението на това задължение
съдът не е ограничен до доказателствата, събрани в хода на
административнонаказателното производство, а е служебно задължен да
събере всички доказателства, необходими за установяването на фактите по
делото. Непосочването в НП на доказателствата, които го подкрепят, касае
законосъобразността на наказателното постановление, но не влияе върху
правомощията на съда в тази насока.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да
извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно
постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени
процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
Процесното деяние е квалифицирано от наказващия орган като
4
нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДП. Цитираната разпоредба забранява
престоят и паркирането на място, където превозното средство създава
опасност или е пречка за движението. От събраните по делото доказателства
съдът приема за безспорно установено, че на посочената в НП дата
жалбоподателят действително е паркирал автомобила на сина си на
процесното място- обстоятелство, удостоверено от А. в подписаната от него
декларация, в която му е разяснена и отговорността по чл.313, ал.1 от НК.
Съдът не намира основания да не кредитира и твърденията на свидетеля С., че
паркираният автомобил се е намирал на пътното платно по начин, за който е
знаел, че създава затруднения на други участници в движението. В момента
на проверката обаче не е имало други автомобили, на които паркираното от
жалбоподателя превозно средство да е попречило. Св. С. съобщава, че докато
е присъствал на посоченото място не е имало автомобили, на които да се е
наложило да спират и да се изчакват. При това положение не е установено по
несъмнен начин извършването на нарушението. Налице е била вероятност
автомобилът да попречи на други участници в движението, но доколкото не
се установява паркирането на това място да е довело до конкретен подобен
резултат, следва да се приеме, че извършването на нарушение по чл.98, ал.1,
т.1 от ЗДвП от страна на жалбоподателя е недоказано, тъй като
административнонаказателната му отговорност не следва да бъде ангажирана
въз основа на предположение.
За изчерпателност следва да се отбележи, че за реализирането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е без значение
обстоятелството, че на това място не е имало пътен знак, указателна табела
или маркировка, забраняващи паркирането. В случая А. е санкциониран не за
неспазване на забрана, установена с пътен знак или др. под., а за нарушаване
на общата забрана за паркиране на място, където превозното средство създава
опасност или е пречка за движението, поради което наличието или липсата на
съответно обозначение е без правно значение. Поради това не е била налице
необходимост от назначаване на експертиза за установяване на това
обстоятелство, каквото искане е направил жалбоподателя в писмена молба до
съда.
Отделно от изложеното, при извършената служебна проверка съдът
констатира, че при провеждането на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
обуславящи на самостоятелно основание отмяната на атакуваното
наказателно постановление. Действително, НП е издадено от компетентен
орган, в предвидените за това срокове, като при връчването му не са
допуснати процесуални нарушения. В обстоятелствената му част обаче липсва
пълно и ясно описание на обстоятелствата около извършването на
нарушението. В тази връзка съдът съобрази установената практика на ВАдмС
по аналогични случаи, която трайно приема, че възпроизвеждането в НП на
съдържанието на нарушената норма на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и
посочването единствено на обстоятелството, че автомобилът е паркиран на
5
място, на което пречи на преминаването на другите ППС, не покрива
стандартите за надлежно описание на нарушението с всички съставомерни
признаци на нарушението. В редица решения (постановени по повод
наказателни постановления, съдържащи описания на нарушения, сходни с
разглеждания случай) се приема, че при оформената по този начин
обстоятелствена част на НП липсват конкретни факти и обстоятелства в
АУАН, с оглед на които издателят му е преценил, че съответният автомобил
създава опасност или е пречка за движението. Констатирано е, че неяснота
създава и използването на съюза "или" при описанието на две от
предвидените в чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП хипотези, като се изтъква, че с
АУАН се повдига обвинение за административно нарушение, поради което
фактите и обстоятелствата от обективната страна на деянието следва да са
описани ясно и категорично, а не като алтернативни и евентуални. В
практиката си ВАдмС приема, че освен текста на разпоредбата на чл.98, ал.1,
т.1 от ЗДвП, в АУАН и в НП следва да се сочат конкретните факти и
обстоятелства, които са констатирани в случая и съобразно които е
преценено, че с паркирания на улицата в града автомобил дадения водач е
създавал опасност за движението или е бил пречка за движението, като се
подчертава, че срещу такива конкретни установявания водачът ще може да
упражни правото си на защита с конкретни твърдения и доказателства за тях.
(В изложения смисъл изрично са: Решение № 1140 от 9.08.2021 г. на АдмС -
Варна по к. а. н. д. № 938/2021 г.; Решение № 1057 от 22.07.2021 г. на АдмС -
Варна по к. а. н. д. № 815/2021 г.; Решение № 598 от 10.05.2021 г. на АдмС -
Варна по к. а. н. д. № 450/2021 г.; Решение № 298 от 9.03.2021 г. на АдмС -
Варна по к. а. н. д. № 155/2021 г. и мн.др.).
Предвид установената практика на касационната инстанция следва да се
приеме, че в АУАН и НП е допусната непълнота на относимите към
претендираното нарушение факти. Наличието на такава винаги ограничава
правото на защита, тъй като наказаното лице се защитава именно срещу
фактите, като непосочването им представлява съществено процесуално
нарушение и обуславя отмяна на НП. Следва да се приеме, че е допусната
непрецизност и с алтернативното изброяване на различни форми на
изпълнителното деяние на нарушението („паркира на място, създаващо
опасност или е пречка за движението…“), което също е накърнило
процесуалните права на санкционираното лице и обуславя на самостоятелно
основание отмяната на оспореното наказателно постановление.
Предвид всичко изложено искането за отмяна на наказателното
постановление се явява основателно.
Независимо от изхода на делото на жалбоподателя не следва да се
присъждат разноски поради липса на съответно искане, а и на данни такива да
са били направени.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Наказателно постановление № 24-0439-
000537/14.05.2024г. на началник РУ в ОДМВР-Варна, Трето РУ-Варна, с
което на А. Н. А. от гр.Опака, обл.Търговище, на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.180, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 20.00 лева за нарушение на чл. 98, ал.1, т.1 от ЗДвП, като
незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7