№ 15630
гр. София, 28.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110130059 по описа за 2023 година
Постъпила е искова молба от „ФИРМА” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от
АА- Изпълнителен директор срещу Ф Л, ЕГН: ********** и А. Г. Т. , ЕГН: ********** и
двамата с адрес: АДРЕС с която се иска да бъде признато за установено спрямо ответниците,
че дължат на ищеца разделно сумите: 255.61 лева- главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2019г. до м.04.2020г., ведно със
законната лихва от 06.03.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, 107.18 лева -
мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 23.02.2023г., както и суми за дялово
разпределение 16.15 лева - главница за периода от м.11.2020г. до м.04.2021г., ведно със
законната лихва от 06.03.2023 г.до окончателното изплащане на вземането и 3.93 лева -
лихва за периода от 31.03.2020г. до 23.02.2023г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 11734/2022 г. на СРС.
Посочен е адрес на топлоснабдения имот: гр. София, 1750, АДРЕС, Аб.№: 111111, ID
номер:**********
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от
Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г.
за топлоснабдяването.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ФИРМА“ ЕАД и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на клиентите, като ответниците не са упражнили правата си по чл. 150,
ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за
продажба на топлинна енергия от „ФИРМА“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.
София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от
1
10.07.2016 г.
Излагат се съображения, че съгласно чл. 33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите
заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до
момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.
Твърди се, че ответниците са използвали доставяната от дружеството- ищец ТЕ през
процесния период и към настоящия момент не са погасили задължението си.
Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС
се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника,
са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „ФДР
България“ ООД.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците оспорват исковете. Прави се възражение за
погасяване на сумите по давност. Не се спори, че ответниците са потребители на ТЕ за
процесния топлоснабден имот, нито се оспорва, че размерът на дължимите суми е този
посочен от ищеца. Излагат се съображения, че ищецът не изпираща на ответниците
ежемесечни фактури, което ги поставя е невъзможност да заплащат своевременно
претеднираните суми. Оспорва се дължимостта на акцесорните претенции поради
непоставяне на ответниците в забава. Оспорва се и легитимацията на ищеца да претендира
сумите за дялово разпределение.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.
На 06.03.2023 г. „ФИРМА“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Ф Л и А. Г. Т. за следните суми: 255.61 лв. -
главница за периода от 05.2019г. до 04.2020г., 107.18 лв. лихва за периода от 15.09.2021 г. до
05.01.2022г. върху платена главница за периода от 05.2020г. до 04.2021 г., включваща и
лихва за периода от 16.10.2020г. до 23.02.2023г. върху главница за периода 05.2019г. до
04.2020г., а за дялово разпределение - 16.15 лв. - главница за периода от 11,2020г. до 04.2021
г., 3.93 лв. лихва за периода от 31.03.2020г. до 02.12.2020г. върху платена главница за
периода от 02.2020г. до 09.2020г. и лихва за периода от 16.07.2021г. до 11.04.2022г. върху
платена главница за периода от 05.2021г. до 12.2021 г., включваща и лихва за периода от
15.01.2021 г. до 13.02.2.023г. върху главница за периода 11.2020г. до 04.2021 г.
С разпореждане от 16.03.2023 г. по ч. гр. д. № 11734/2023г. по описа на СРС, съдът е
постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в
заповедното производство разноски в размер на 25 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение
Заповедта е връчена на длъжниците, които в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК са депозирали
възражение, намирайки вземанията по заповедта за недължими. На ищеца са дадени
указания по чл. 414, ал. 1, т. 1 ГПК.В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове
за установяване на вземанията си по исков ред.
Не се спори, че ответниците са клиенти на топлинна енергия на топлоснабдения имот,
2
че в периода от м.05.2019 г. до м.04.2020 г. процесният имот е бил топлоснабден, както и че
стойността на доставената топлинна енергия възлиза именно на посочената от ищеца сума.
Приложено е и писмо от Столична община, район 000, с което се удостоверява, че
жилище, находящо се на адрес: АДРЕС е закупено от Е. И. Б. и А. Г. Т..
Видно от представения протокол от проведеното на 14.06.2012 г. Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в АДРЕСтажните собственици са взели
решение да се сключи договор с „ФДР“ ООД, което дружество да извършва индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.
Ангажиран е договор от 09.06.2020 г., сключен между „ФИРМА“ ЕАД – възложител и
„ФДР“ ООД, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на
изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение №
ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща
договореното възнаграждение.
Представени по делото са издадените общи и прогнози месечни фактури за
процесните суми.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В
мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия.
Не е спорно, че ответниците са собственици на на процесния топлоснабден имот.
3
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди,
като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между „ФИРМА“ ЕАД и ответника за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение №
ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и
вестник „19 минути“, в сила от 12.03.2014 г. и Общите условия, одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона –
чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и
относно приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в
решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за
исковия период между ищцовото дружество от една страна и Ф Л и А. Г. Т. от друга страна,
е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет: доставката на топлинна
енергия за битови нужди относно процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и
действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
(отм.).
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „ФДР“ ЕООД.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.Дяловото разпределение на
топлинната енергия за имота през процесния период е извършено правилно, съобразно
изискванията на действащата през периода нормативна уредба.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от действащите общи условия от 2016 г. клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, а стойността на фактурата за изравнителните
сметки, в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят.
Съгласно ал. 4 на чл. 33 от ОУ, продавачът начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока
по ал. 2. Или иначе казано непредставянето от страна на продавача на прогнозните месечни
фактури не го поставя в забава, доколкото съгласно ОУ на търговеца лихва за забава се
начислява единствено върху неплатените суми по общата фактура – след изравняването в
края на отоплителния сезон или от 14/15.09 на съответната година-определен по силата на
ОУ/договорно/падеж. Иначе казано падежът кани/чл.84, ал. 1 ЗЗД/ и не е необходимо
изпращане на покана или връчване на фактура на ответниците. Доколкото исковете не се
оспорват по размер, искът с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от 107.18 лева -
4
мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 23.02.2023г. се явява основателен.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и сл. от Наредбата за
топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС, като
съгласно ал.2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл.61, ал.1 от действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването (отм.) е предвидено, че дяловото разпределение на топлинната енергия
между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано
в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на
чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на
услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „ФДР“ЕООД.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право да
получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно което предявените
искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на „ФИРМА” ЕАД – в
качеството му на продавач на топлинна енергия, се явяват установени по основание.
Констатира се, че неизплатеният размер на претенцията за дялово разпределение за
периода от м 11.2020г. до м.04.2021г. е правилно определена, не е погасена по давност и е
на обща стойност от 16.15 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата дялово
разпределение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Поканата
за заплащане има значение за определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в
забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху
дължимата се като главница сумата. До приключване на производството пред
първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало доказателства за връчването
на ответниците на такава покана относно заплащането на услугата за дялово разпределение,
съобразно което последният не е изпаднал в забава и не дължи на „ФИРМА” ЕАД
обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД или сумата от 3.93 лв. за периода от 31.03.2020 г. до
02.12.2020 г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „ФИРМА” ЕАД съобразно уважената част от
исковете се следват деловодни разноски за настоящото производство, чийто размер, възлиза
на 123.72 лв., от общо дължим размер от 125 лева/ в т.ч. държавна такса- 25 лева и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лева по реда на чл.78,
ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ/.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
5
доказателства следва да се присъдят съразмерно разноски -74.23 лева от пълен размер от 75
лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете или за адвокатско възнаграждение в размер на 4.11 лева от
пълен претендиран размер от 400 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Ф Л, ЕГН: ********** и А. Г. Т. , ЕГН:
********** и двамата с адрес: АДРЕС дължат на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ********* , на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във връзка с чл. 422
ГПК сумата от 255.61 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2019г. до м.04.2020г. за топлоснабден имот с адрес: гр.
София, 1750, АДРЕС, Аб.№: 111111, ID номер:**********, ведно със законната лихва от
06.03.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, 107.18 лева - мораторна лихва за
забава от 15.09.2021г. до 23.02.2023г., както и суми за дялово разпределение 16.15 лева -
главница за периода от м.11.2020г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 06.03.2023
г.до окончателното изплащане на вземането , за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 11734/2023 г. на СРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата от 3.93 лева - лихва за периода от 31.03.2020г. до 23.02.2023г. върху сумите за дялово
разпределение.
ОСЪЖДА Ф Л, ЕГН: ********** и А. Г. Т. , ЕГН: ********** и двамата с адрес: гр.
София, общ. 000, ж.к.“0001“, бл. 2А, вх.2, ап. 27, да заплатят на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК
*********, съдебно-деловодни разноски за производството по ч.гр.д. № 11734/2023 г. на
СРС в размер на 74.23 лв., както и за настоящото производство, в размер на 123.72 лв.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на Ф Л, ЕГН: ********** и
А. Г. Т. , ЕГН: ********** и двамата с адрес: гр. София, общ. 000, ж.к.“0001“, бл. 2А, вх.2,
ап. 27, съдебно-деловодни разноски в размер на 4.11 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6