О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е №260788
Гр.Пловдив, 16.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
Членове: РАДОСЛАВ РАДЕВ ИВАН АНАСТАСОВ
като изслуша докладваното от съдия Иванова гр.д.N2681/2020 г., констатира следното:
Производство
по реда на чл.248, ал.3 ГПК.
Постъпила е
частна жалба от И.А.Б., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, адв. Б.
за отмяна на определение №262094
от15.10.2020 г. по гр.д.№7611/2020 г. на
ПРС,2 бр.с., в частта, с което е обезсилена заповед №
4006/23.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена
в полза на И.А.Б. против „Пълдин Транс Сервиз“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление – гр. Пловдив, бул.“България“ № 125 по буква -б/ Сумата от 231,82 лева – като
част от присъдените в тежест на длъжника разноски от 300,00 лева, която сума е съразмерна на неоспореното и погасено вземане от 66,67
лева.
Ответникът
по молбата „Пълдин Транс Сервиз“ ООД, ЕИК ********* чрез адв.В.В.– взема становище, ча ЧЖ е неоснователна.
Съдът
намира, че молбата е подадена в законоустановения срок от постановяване на
обжалвания акт, поради което е допустима, а разгледана по същество - е
неоснователна, поради следното:
В полза на И.А.Б. против „Пълдин Транс Сервиз“ ООД е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми:
-сумата от 66,67 /шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/ -
главница, представляваща обезщетение по чл. 224 от КТ за неползван платен
годишен отпуск за периода на работа в размер на 2 работни дни; Сумата от 19,61
лв.-обезщетение за забава, ведно със законната лихва върху гланицата от
01.07.2020 до окончателното погасяване , както и 300 лв.- разноски за
адвокатско възнаграждение.
-осъдил е длъжникът да заплати по сметка на ПРС 25 лв.-ДТ.
По чл.414а ГПК е постъпило обосновано възражение от „Пълдин Транс Сервиз“
ООД за недължимост на сумата 66,67 лв.-главница поради извършено плащане по
заповедта за изпълнение в срока по 412,т.8 ГПК и възражение по чл.414а,ал.2 ГПК
по отношение на присъдените със заповедта за изпълнение разноски за ДТ и
адв.възраграждение и за сумата 19,32 лв.- част от присъдената внегова тежест ДТ
– поради това, че дружеството не е дало повод за предявяване на вземането.
В 3-дневния срок по чл.414а,ал.4 ГПК е постъпило становище от заявителя, с
което признава, че в двуседмичния срок по чл.412,т.8 ГПК длъжникът е платил
главницата от 66,67 лв., но е оспорил твърдението на длъжникът, че не е дал
повод за предявяване на вземането и от там, че не дължи разноски за производството.
С
обжалваното определение ПРС, 2 бр.с. е обезсилил издадената в полза на И.А.Б. против „Пълдин Транс Сервиз“ ООД заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за следните суми:
а/ Сумата от 66,67 /шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/ -
главница, представляваща обезщетение по чл. 224 от КТ за неползван платен
годишен отпуск за периода на работа в размер на 2 работни дни.
б/ Сумата от 231,82 лева – като част от присъдените в тежест на длъжника
разноски от 300,00 лева, която сума е
съразмерна на неоспореното и погасено
вземане от 66,67 лева.
в/ Сумата от 19,32 лева – като част от присъдената в тежест на длъжника
държавна такса от 25,00 лева, която сума е съразмерна на неоспореното и погасено вземане от 66,67
лева.
Обжалваното определение, с което е обезсилена заповедта по
чл.414 ГПК в частта за разноските, молителят счита за незаконосоъбразно, т.к.
счита, че съгласно чл.228,ал.3 КТ обезщетенията, дължими при прекратяване на
ТПО, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през
който ТПО е прекратено, освен ако в КТД е договорен друг срок. След изтичане на
този срок работодателят дължи обезщетението задено със законната лихва.
Ответникът
по молбата излага доводи, че вземането на И.Б. за 66,67 лв. не е оспорвано и е
признато от длъжника и незабавно платено; счита, че задължението е следвало да
бъде иплатено в предприятието , поради което е търсимо, че Б. не е оказал
съдействие , нито е отправил искане за плащане.
ПРС е обезсилил издадената заповед по чл.410 ГПК в частта за разноските без да изложи мотиви.
ПОС намира следното:
Съгл. чл.78
ал.2 ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото и ако признае иска, разноските се
възлагат на ищеца. Следователно, чл.78,ал.2 ГПК
е приложим при наличието на две комулативни предпоставки – 1.ответникът
да не е дал повод за завеждане на делото и 2.да признае иска. Ответникът по
настоящия спор е признал иска за
главницата и е извършил плащане след завеждане на заповедното производство
срещу него. Не е налице втората предпоставка – ответникът да не е дал повод за
завеждане на делото, тъй като работодателят не е изплатил на работника
дължимото му обезщетение по чл.224 КТ в сроковето съгласно чл.228,ал.3 КТ,
поради което е станал повод за завеждане на делото. Ето защо ПОС намира, че не е налице
хипотезата на чл.78,ал.2 ГПК - разноските по делото следва да се
възложат на ответника.
По изложените съображения съдът
намира, че определението на ПРС, с което е обезсилена заповедта по чл.410 ГПК в
частта на присъдените в полза на заявителя разноски е неправилно и
незаконосъобразно, порада което следва да се отмени.
Водим
от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
определение №262094 от15.10.2020 г. по гр.д.№7611/2020 г. на ПРС,2 бр.с., в частта, с което е
обезсилена заповед № 4006/23.07.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена в полза на И.А.Б. против „Пълдин Транс
Сервиз“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. Пловдив,
бул.“България“ № 125 по буква -б/ Сумата
от 231,82 лева – като част от присъдените в тежест на длъжника разноски от 300,00 лева, която сума е съразмерна на неоспореното и погасено вземане от 66,67
лева.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: