№ 16
гр. Сливница, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Невена Пл. Великова
при участието на секретаря Ивана Б. Петрова
като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Административно
наказателно дело № 20241890200354 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Д. Б., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление № 61П от 18.09.2023 г., издадено от Е.С.С. – началник РУ – Сливница при
ОДМВР – София, с което на жалбоподателката на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 257, ал. 1
ЗМВР е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лв. за нарушение
на чл. 64, ал. 4 ЗМВР.
В жалбата се сочи, че отразеното в НП не отговаря на фактите по случая, като моли
за неговата отмяна. Изложени са множество твърдения и доводи, свързани с лошото
състояние, в което се намира населеното място, където се твърди, че е извършено
нарушението, а също и твърдения за незаконосъобразно задържане от страна на
полицейските органи, които обаче са ирелевантни по делото с оглед предмета на доказване.
Твърди се, че с извършеното жалбоподателката е изпълнявала своя граждански дълг,
ръководена от своята съвест и защитавайки собствеността си.
В съдебно заседание, жалбоподателката – редовно призован, се явява лично, като
поддържа подадена жалба и моли наказателното постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна – Е.С.С. – началник РУ – Сливница при ОДМВР – София,
редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по
подадената жалба.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (НП е връчено
на 01.07.2024 г., а жалбата е подадена по куриер на същата дата), от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност.
Районен съд – Сливница, след като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на
събраните по делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314
НПК провери изцяло правилността на обжалваното наказателно постановление, констатира,
1
че са налице основания за неговата отмяна.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа
обстановка:
На неустановена дата било проведено годишно събрание на Ловна Дружинка с.
Ялботина, на което било взето единодушно решение да почистят стари съществуващи
горски пътища с булдозер на територията на 29 Ловно поле в землището на с. Ч. и с.
Ялботина, като целта била да се провеждат ловни излети, да се подхрани дивеча и да има по-
лесна достъпност на пожари.
В изпълнение на така взетото решение до Директора на Горско стопанство – гр.
Сливница било изпратено уведомително писмо вх. № 12-00-235/21.08.2023 г.
Отново в изпълнение на решението на 27.08.2023 г. в с. Ч., общ. Д., бил изпратен
булдозер марка „Комацу“, чиито водач бил свидетелят П. Г. Д.. Той се насочвал да навлезе в
гористата местност след селото, като преминавал по пътищата в селото вкл. по пътя пред
дома на жалбоподателката, който бил разбит.
Жалбоподателката възприела булдозера и тъй като била възмутена как руши пътя и
ВиК инсталацията в селото, излязла от дома си и застанала пред булдозера с цел да му
попречи да продължи пътя си и да преустанови разрушаването на инфраструктурата.
Във връзка със случващото се на тел. 112 били подадени сигнали както от самата
жалбоподателка, така и от съпровождащото булдозера неустановено по делото лице, като
същите били приети от свидетеля с Ц. К. Ц., който бил на смяна в ОДЧ в РУ – Сливница. По
повод постъпилите сигнали на място около 14.00-14.30 часа били изпратени свидетелите В.
Г. А. и К. И. К. – полицейски служители в РУ – Сливница. Свидетелите видели булдозера и
жалбоподателката, която била застанала пред него, като поискали документи за булдозера и
им било представено горецитираното уведомително писмо. В тази връзка на
жалбоподателката било дадено устно разпореждане от неустановен измежду двамата
полицейски служител или и от двамата – да се отмести от пътя на булдозера.
Жалбоподателката не изпълнила разпореждането, поради което била преместена
принудително от полицейските органи, като била отведена в сградата на РУ – Сливница за
съставяне на необходимата документация.
В неустановен момент на жалбоподателката било съставено и писмено разпореждане
да се отмести от пътя в с. Ч., което обаче не е подписано от нея, нито от свидетел,
удостоверяващ отказа да бъде подписано от лицето, поради което не може да се приеме, че е
съставено по надлежния ред.
Във връзка с отказа на жалбоподателката да изпълни разпореждането на
полицейските служители свидетелят В. Г. А. на длъжност старши полицай (макар и в АУАН
да е посочено мл. инспектор) съставил в присъствието на свидетеля К. И. К. и на
нарушителя – М. Д. Б., АУАН № 61П, бл. № 313555 от 27.08.2023 г. за това, че „на 27.08.2023
г., около 16.20 часа, в гр. Сливница, РУ – МВР, лицето не изпълнява полицейско
разпореждане (устно и писмено) да се отмести от пътя в с. Ч., като пречи за преминаване на
тежка техника за почистване на горски пътища в района на селото, с надлежно разрешение
за това“, с което виновно нарушила чл. 64, ал. 4 ЗМВР. Жалбоподателката отказала да
разпише акта и да го получи, като отказът й бил удостоверен от свидетеля Ц. К. Ц..
Въз основа на така издадения АУАН и след като приел изложената в акта фактическа
обстановка за категорично доказана и при идентично описание на извършеното нарушение,
а именно: „че на 27.08.2023 г., в 16.20 часа, в сградата на РУ – Сливница, ул. „Т. Каблешков“
№ 4, лицето не изпълнява (устно и писмено) разпореждане на полицейски орган да се
отмести от пътя в с. Ч., защото пречи за преминаване на тежка техника за почистване на
горски пътища в района на селото, с надлежно разрешение за това“, Е.С.С. – началник РУ –
Сливница при ОДМВР – София, издал обжалваното понастоящем наказателно
2
постановление № 61П от 18.09.2023 г., с което на жалбоподателката Б. на основание чл. 53
ЗАНН и чл. 257, ал. 1 ЗМВР било наложено административно наказание „глоба“ в размер на
100,00 лв. за нарушение на чл. 64, ал. 4 ЗМВР.
Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на събраните
в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а именно: писмените
доказателства – АУАН № 61П, бл. № 313555 от 27.08.2023 г., докладна записка от 25.06.2024
г., докладна записка от 27.08.2023 г., Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 13.09.20243 г. на прокурор при РП – Костинброд, Заповед № 517з-
3113/02.06.2022 г. на ВПД Директор на ОДМВР – София, акт за встъпване в длъжност на В.
Г. А., Заповед № 8121К-14 от 04.01.2018 г. на министъра на вътрешните работи, акт за
встъпване в длъжност на Е.С.С., Заповед № 8121з-1098 от 25.08.2017 г. на министъра на
вътрешните работи, Заповед № 8121з-1371 от 11.11.2015 г. на министъра на вътрешните
работи, сведение от П. Д., Разпореждане от 27.08.2023 г., подписано от К. К. и призовка за
явяване в качеството на свидетел, както и от гласните доказателствени средства –
показанията на свидетелите В. Г. А., К. И. К., П. Г. Д. и Ц. К. Ц..
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени
на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към
предмета на доказване по делото.
Съдът даде вяра на показанията и на четиримата свидетели – А., К., Д. и Ц.,
доколкото нито един от тях не е заинтересован от изхода на делото. Показанията на тези
свидетели са непротиворечиви, поради което не се налага подробното им обсъждане. При
изграждане на изводите си съдът не се позова на показанията на свидетелите Е. Ф. М. и Й. Г.
Б., доколкото същите не са възприели факти, касаещи случая, като са и вътрешно
противоречиви относно обстоятелство дали въобще са видели жалбоподателката на място.
Тези свидетели са възприели факти, касаещи работата на булдозера, но не от конкретния
ден, когато се твърди, че е извършено нарушението, поради което показанията им са
неотносими към предмета на доказване.
Въз основа на изложеното, съдът прие за категорично установена описаната по-горе
фактическа обстановка.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и
доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в качеството на въззивна
инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо
от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗАНН, вр. чл.
314, ал. 1 НПК, намира следното от правна страна:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, засягащ в
голяма степен правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или
наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН.
Съгласно чл. 1, ал. 2 и 3 от Наредба № 15 от 7 април 2008 г. за реда за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване, на колесни трактори, тракторни ремаркета и
друга самоходна техника, регистрирани съгласно закона за регистрация и контрол на
земеделската и горската техника движението на колесни трактори, тракторни ремаркета и
друга самоходна техника по пътищата, отворени за обществено ползване, се извършва по
изключение при липса на селскостопански и/или горски пътища при придвижване до и/или
от мястото на работа, като движението се извършва при спазване изискванията на Закона за
движение по пътищата, на Закона за пътищата, на Закона за регистрация и контрол на
земеделската и горската техника и издадените на тяхно основание подзаконови нормативни
3
актове. Съгласно ал. 4 на същата разпоредба движението по пътищата, отворени за
обществено ползване, на колесни трактори, тракторни ремаркета и друга самоходна техника
с размери, маса и натоварване на ос, надвишаващи определените норми по реда на чл. 139,
ал. 1, т. 2 ЗДвП, се извършва по реда на Наредба № 11 от 2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.
По делото няма данни размерите, масата и натоварването на ос на процесния
булдозер да надвишават нормите по чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП, като няма данни да е имало и
допълнителен товар, който именно би обусловил пренатоварване, поради което следва да се
приеме, че процесният булдозер е имал право да премине по пътя, отворен за обществено
ползване, за да достигне дестинацията си и жалбоподателката не е имала право да създава
пречки за преминаването му, дори и демонстрирайки по този начин гражданската си
позиция и недоволството си към последиците от преминаването на тежката техника.
Безспорно тя има право да изрази гражданската си позиция, но това следва да стане по
съответния ред, регламентиран в Закона за събранията, митингите и манифестациите, а не
своеволно, доколкото с това създава опасност за себе си и лицата, на чиито задължения е
решила да препятства.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана с
издаването на атакуваното НП за нарушение на чл. 64, ал. 4 ЗМВР, съгласно която
разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат
извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение или застрашават живота
или здравето му. Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 1 ЗМВР полицейските органи могат да
издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани,
когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции, като разпорежданията
се издават писмено, а съгласно чл. 2 – при невъзможност да се издадат писмено
разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за
лицата, за които се отнасят.
Съгласно чл. 257, ал. 1 ЗМВР, който не изпълни разпореждане на орган на МВР,
направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, се
наказва с глоба от 100 до 500 лв.
Съгласно чл. 267, ал. 1 и 2 ЗМВР актовете за установяване на нарушенията се
съставят от органи на МВР, оправомощени от министъра на вътрешните работи, а
наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от
оправомощени от него длъжностни лица.
Съобразявайки изложеното, съдът намира, че процесният АУАН е издаден от
материално компетентно длъжностно лице, за което са били представени и съответните
доказателства – Заповед № 8121з-1098 от 25.08.2017 г. на министъра на вътрешните работи,
с която всички полицейски органи на областните дирекции на МВР и районните управления
са оправомощени да съставят АУАН за нарушения по ЗМВР, Заповед № 517з-
3113/02.06.2022 г. на ВПД Директор на ОДМВР – София за преназначаване на В. Г. А. и акт
за встъпването му в длъжност от 03.06.2022 г.
Видно от приложените към материалите на делото Заповед № 8121з-1371 от
11.11.2015 г. на министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121К-14 от 04.01.2018 г. на
министъра на вътрешните работи и акт за встъпване в длъжност на Е.С.С., наказващият
орган – Е.С.С. – началник на РУ – Сливница при ОДМВР – София, е оправомощен да издаде
процесното НП.
Спазени са и давностните срокове по смисъла на чл. 34, ал. 1 и 3 ЗАНН за съставяне
на АУАН и издаване на НП.
Въпреки това обаче, съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са
4
накърнили правото на нарушителя да разбере какво е извършеното от него нарушение и да
защити правата си.
Съдът намира, че както в АУАН, така и в НП мястото на извършване на нарушението
е описано напълно противоречиво, с което е ограничено правото на защита на
жалбоподателката. Видно от АУАН и НП същите са съставени за това, че на 27.08.2023 г., в
16.20 часа, в сградата на РУ – Сливница, ул. „Т. Каблешков“ № 4, лицето не изпълнява
(устно и писмено) разпореждане на полицейски орган да се отмести от пътя в с. Ч.. В този
смисъл не става ясно какво се твърди и къде е било извършено нарушението – в с. Ч. или в
гр. Сливница в сградата на РУ – Сливница, към който момент жалбоподателката със
сигурност не е можела да се отмести от пътя в с. Ч., нито е пречела на тежката техника, така
както е описано в АУАН и НП. Обстоятелствата на нарушението следва да са ясно и точно
посочени в АУАН и НП, така че от една страна въззивникът да може да разбере вмененото
му административнонаказателно обвинение и да организира защитата си срещу него, и от
друга – да е ясен предметът на доказване в съдебното производство. Допуснатата неяснота в
административнонаказателното обвинение и липсата на конкретизация по ясен и
недвусмислен начин на мястото на нарушението е достатъчно и самостоятелно основание за
отмяна на обжалваното НП.
Съдът констатира и допълнителна неяснота в описанието на нарушението, доколкото
не е посочено кой е полицейският орган издал разпореждането, респ. не може да се установи
дали е имал ли е същият правомощия да издава такива разпореждания.
В този смисъл и предвид констатираните противоречия и непълноти, съдът намира,
че е допуснато нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН и на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, което е
основание за отмяна на атакуваното НП, тъй като същото е издадено при начален порок в
административнонаказателното производство, допуснат при съставяне на АУАН, който не е
бил отстранен от административнонаказващия орган, а е бил пренесен директно и в
атакуваното НП.
Въпреки че, както беше изложено, жалбоподателката не е следвало да препятства
преминаването на булдозера, атакуваното наказателно постановление се явява и материално
незаконосъобразно и подлежи на отмяна и на това основание, доколкото не се установява да
е издадено писмено разпореждане по надлежния ред и предвид факта, че не може да се
установи чие устно разпореждане жалбоподателката не е изпълнила и къде е сторено това.
По разноските:
Предвид отмяната на атакуваното НП на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН се поражда
правото на жалбоподателката да й бъдат присъдени сторените от нея разноски в
производството, но доколкото такова искане не е направено, а и предвид липсата на
доказателства за сторени разноски, такива не следва да й бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и т. 2, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 ЗАНН,
Районен съд – Сливница
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 61П от 18.09.2023 г., издадено от Е.С.С. –
началник РУ – Сливница при ОДМВР – София, с което на М. Д. Б., ЕГН **********, с адрес
с. Ч., общ. Д., обл. Софийска, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 257, ал. 1 ЗМВР е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лв. за нарушение на чл. 64, ал. 4
ЗМВР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София област на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета АПК в 14-
5
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
6