№ 1227
гр. Сливен, 14.07.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
СъдебниВаня Ил. Шишкова
заседатели:Николай Ил. Пондалов
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
и прокурора П. Г. Р.
Сложи за разглеждане докладваното от Цанка Г. Неделчева Наказателно дело
от общ характер № 20242230201472 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
За РП-Сливен, редовно призована, се явява прокурор Р..
Подсъдимият пор.№ 2 – З. Г. З., редовно призован, се явява лично.
Свидетел пор.№ 3 – М. К. Г., редовно призована, се явява лично.
Свидетел пор.№ 4 – М. К. Г., редовно призована, се явява лично.
Свидетел пор.№ 5 – Б. Ц. К., редовно призована, се явява лично.
Свидетел пор.№ 6 – Б. Б. Ц., редовно призована, се явява лично.
Свидетел пор.№ 7 – Т. Б. Ц., редовно призована, се явява лично.
Свидетел пор.№ 8 – К. В. Д., редовно призован, се явява лично.
Свидетел пор.№ 9 – К. В. К., редовно призован, не се явява. По делото е
постъпило заявление от свид.К., с което уведомява съда, че няма да може да
присъства в съдебно заседание поради отсъствие от гр.Сливен заради
планиран платен годишен отпуск.
Свидетел пор.№ 10 – Й. Р. А., нередовно призована, се явява лично.
Вещото лице пор.№ 11 – С. С. С., редовно призован, не се явява. По
делото е постъпила молба от вещото лице С., с която уведомява съда, че на
посочената дата ще е в платен годишен отпуск, ще бъде извън града и няма
възможност да се яви в съдебно заседание.
1
Вещото лице пор.№ 12 – А. В. А., редовно призован, се явява лично.
Вещото лице пор.№ 13 – М. Н. Б., редовно призована, се явява лично.
Съдът констатира, че на основание чл.94, ал.1, т.8 от НПК е изискал от
Председателя на АК-Сливен определянето на служебен защитник на
подсъдимия З. Г. З.. С уведомително писмо изх.№ 629/27.06.2025 г. по описа
на АК-Сливен за такъв е определена адв.К. Г. от АК-Сливен.
Адв.Г.: Запозната съм с материалите по делото. Съгласна съм да бъда
служебен защитник на подсъдимия.
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм адв.Г. да ми бъде служебен защитник.
Наясно съм, че по-късно ще бъда осъден да заплатя евентуално разноските за
служебна защита.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА за служебен защитник на подсъдимия З. Г. З. с ЕГН
********** адв.К. Г. от АК-Сливен.
Адв.Г.: Моля да ми дадете възможност да разговарям с подсъдимия.
Съдът прекъсна заседанието в 13,38 часа, за да даде възможност на
подсъдимия и служебния защитник да уточнят линията на защита.
Заседанието продължава в 13,41 часа с връщане в залата на подсъдимия
и неговия защитник.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да дадете ход на делото, липсват процесуални
пречки.
Адв.Г.: Моля да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се гледа делото.
Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ:
З. Г. З. – роден на ***** г. в гр.Сливен, жител и живущ в гр.*****,
2
български гражданин, със средно образование, разведен, не работи, осъждан,
ЕГН **********.
САМОЛИЧНОСТ НА ЯВИЛИТЕ СЕ СВИДЕТЕЛИ:
М. К. Г. - 29 г., българска гражданка, с основно образование, разведена,
работи, неосъждана, без родство с подсъдимия.
М. К. Г. - 24 г., българска гражданка, със средно образование,
неомъжена, работи, неосъждана, без родство с подсъдимия.
Б. Ц. К. - 50 г., българска гражданка, неграмотна, омъжена, работи,
неосъждана, без родство с подсъдимия.
Б. Б. Ц. - 20 г., българска гражданка, със средно образование, неомъжена,
работи, неосъждана, без родство с подсъдимия.
Т. Б. Ц. - 22 г., българска гражданка, с основно образование, омъжена,
работи, неосъждана, без родство с подсъдимия.
К. В. Д. – 31 г., български гражданин, с висше образование, неженен,
работи, неосъждан, без родство с подсъдимия.
Й. Р. А. - 37 г., българска гражданка, с основно образование, вдовица, не
работи, неосъждана, без родство с подсъдимия.
ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност по чл.290 от НК,
обещават да говорят истината.
Съдът ОТСТРАНИ свидетелите от залата.
САМОЛИЧНОСТ НА ВЕЩИТЕ ЛИЦА:
А. В. А. – 54 г., български гражданин, с висше образование, женен, без
родство с подсъдимия.
М. Н. Б. – 72 г., българска гражданка, с висше образование, вдовица, без
родство с подсъдимия.
ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност по чл.291 от НК
обещават да дадат заключение по знание и съвест.
Съдът разясни на страните правата по чл.274 и чл.275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и по доказателствата.
Адв.Г.: Нямам искания за отводи и по доказателствата.
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм този състав на съда да гледа делото.
3
Няма да представям доказателства.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на съдебното следствие.
На основание чл.276, ал.1 от НПК съдът ДОКЛАДВА, че настоящото
НОХД е образувано на основание внесен обвинителен акт от РП-Сливен
против подсъдимия З. Г. З. за извършено престъпление по чл.144, ал.3, т.1 и
т.3, вр.ал.1 от НК.
На основание чл.276, ал.2 от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на прокурора да изложи обстоятелствата,
включени в обвинението.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам внесения обвинителен акт, с който РП е
повдигнала обвинение против З. Г. З. за това, че на 01/02.02.2024 г. в
гр.Сливен, в условията на домашно насилие, чрез съобщения в „Уатс ап“, с
думите: „ще те убия“, „ще ти скъсам главата“, „ти ще ми видиш другото
лице“, както и чрез действие – посетил дома й в гр.Сливен на ул.***** и в
разговор по телефона чрез думите „ей сега влизам и ти скъсвам главата“, се
заканил на М. К. Г. от гр.Сливен с убийство и тези закани са възбудили у нея
основателен страх от осъществяването им – престъпление по чл.144, ал.3, т.1 и
т.3, вр.ал.1 от НК.
ПОДСЪДИМИЯТ: Получих препис от обвинителния акт преди повече
от 7 дни. Разбирам в какво съм обвинен. Не се признавам за виновен. Ще дам
обяснения на по-късен етап.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси.
Адв.Г.: Нямам въпроси.
Съдът предложи на страните да промени реда за разпит и да пристъпи
към изслушване на вещите лица, изготвили комплексната съдебно психолого-
психиатрична експертиза, както и след тях първо да бъде разпитан свидетел К.
Д..
ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам да бъде променен редът за разпит.
4
Адв.Г.: Не възразявам да се промени редът за разпит.
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм.
Със съгласието на страните съдът промени реда, като пристъпи към
изслушване на вещите лица, изготвили комплексната съдебна психолого-
психиатрична експертиза.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА заключението на вещите лица д-р А. А. и М. Б. по
назначената комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза,
намираща се на л.132 до л.141 от досъдебното производство.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А. А.: Предупреден съм за наказателната отговорност.
Обещавам да дам заключение по знание и съвест.
РАЗПИТАН КАЗА: Поддържам заключението. Тя ни разказа, че имала
много закани още преди тези, за които е деянието. Просто тези са станали
конкретната причина тя да сигнализира в полицията и да се образува дело. Тя
трудно си спомняше кое точно кога е станало, тъй като е имало много закани и
трябваше да я насочваме. Тя е била в това състояние и още след деянието на
01-02.02.2024 г.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М. Б.: Предупредена съм за наказателната отговорност.
Обещавам да дам заключение по знание и съвест.
РАЗПИТАНА КАЗА: Поддържам заключението. Съгласна съм с това,
което каза д-р А.. И с последната закана от 17.03.2024 г., и без нея нашето
мнение не се променя.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към вещите лица. Да се освободят.
Адв.Г.: Нямам въпроси към вещите лица. Да се освободят.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси. Да се освободят.
На основание чл.282 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА към доказателствата по делото заключението на вещите лица
5
д-р А. А. и М. Б. по назначената комплексна съдебна психолого-психиатрична
експертиза, намираща се на л.132 до л.141 от досъдебното производство.
За явяването на вещото лице А. А. в днешното с.з. ДА СЕ ИЗПЛАТЯТ
40,00 лева от бюджетните средства на съда.
За явяването на вещото лице М. Б. в днешното с.з. ДА СЕ ИЗПЛАТЯТ
40,00 лева от бюджетните средства на съда.
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ от залата вещите лица А.
и Б..
Съдът ПРИСТЪПИ към разпит на свидетелите, като със съгласието на
страните първо ще бъде разпитан свид.Д..
СВИД.К. Д.: Предупреден съм за наказателната отговорност. Обещавам
да говоря истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Работя в РУ-МВР-Сливен, полицай. Сещам се за
подсъдимия и дамата и съм посещавал адреса поне два или три пъти. Може и
да съм ходил м.февруари 2024 г. на адреса, беше студено. Не помня тогава
случая. Причината за един от случаите, един от сигналите, беше че
подсъдимият се е скарал с момичето, тя ни беше извикала за това, че
подсъдимият е искал пари от нея. Това е, което се сещам.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля.
Адв.Г.: Нямам въпроси към свидетеля.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси към свидетеля.
ПРОКУРОРЪТ: Моля на основание чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.2 от НПК да
бъдат прочетени показанията на свид.Д., дадени в хода на досъдебното
производство, предвид изявлението му, че не си спомня процесния случай.
Адв.Г.: Съгласна съм да се прочетат показанията.
На основание чл.281, ал.7 от НПК съдът разяснява на подсъдимия, че
прочетените показания на свид.К. Д. по реда на чл.281, ал.5 от НПК могат да
се ползват при постановяване на присъдата.
ПОДСЪДИМИЯТ: Разбирам това. Не съм съгласен.
Съдът, с оглед изявлението на подсъдимия, че не дава съгласие да бъдат
прочетени показанията на свид.К. Д., намира че са налице условията на
чл.281, ал.4 от НПК.
6
Ето защо и на основание чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2 от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свид.К. Д., дадени на 28.05.2024 г. пред орган
на ДП, находящи се на л.78 от ДП.
СВИД.К. Д.: „Работя като полицай в група ППД – РУ – Сливен“ - да.
„На 01.02.2024 г. бях на работа от 19,00 часа до 07,00 часа на 02.02.2024 г. с
колегата ст.пол.К. К.“ - да. „От доклада за проверени лица и превозни средства
за тази смяна виждам и си спомних, че извършихме с него проверка на сигнал
подаден от ОДЧ при РУ – Сливен на адрес гр.Сливен, ул.***** от М. К. Г.,
живуща на адреса, която е заявила, че бившият й съпруг я притеснява“ - вярно.
„Отидохме на място и заварихме в двора на къщата им две жени, включително
подаващата сигнала и сестра й, имаше и някакви деца“ - да. „Г. ни обясни, че
бившият й съпруг З. Г. З., живущ на ул.Ш. в гр.Сливен, малко по-рано е дошъл
на адреса, но ние не го заварихме“ - да. „Посещавал съм този адрес няколко
пъти по подобни сигнали и вече не помня тогава Г. какво точно ни обясни“ -
да. „При едно от посещенията помня, че тя каза, че искал да види детето си и
че й искал пари“ – да, за детето не се сещам, за парите - да. „Не помня на тази
дата 02.02.2024 г. около 01,50 часа тя какво точно обясни за неговите действия
спрямо нея, с какво точно я притеснявал“ - да. „Не помня да е казвала, че й се
е заканвал с убийство“ – не помня да е казвала такова нещо. „Просто са много
случаите“ - да. „Разяснихме й законовия ред за подаване на жалба“ - да. „Да се
свърже, ако той пак дойде, със 112“ – разбира се, да. „При обхода не
установихме лицето З.“ - да. „Не помня да сме го видели до игрална зала
близо до Новоселски мост“ - да. „От доклада виждам, че в 02,15 часа сме били
на бул.Бургаско шосе, където сме извършвали проверка на автомобил“ - да.
„Не помня останалите сигнали на кои дати са били“ - да. „Знам, че Г. работи в
чужбина“ - да. „З. го познавам по служба покрай по-старшите колеги“ - да.
„Знам, че е наркоман и всеки път като се върне от чужбина, иска пари от Г.“ -
да.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля. Да се освободи.
Адв.Г.: Нямам въпроси към свидетеля. Да се освободи.
7
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси към свидетеля. Да се освободи.
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ от залата свид.К. Д..
Съдът прекъсна заседанието в 14,10 часа.
Заседанието продължава в 14,25 часа.
В залата се явяват прокурорът, подсъдимият и защитникът.
Заседанието продължава с разпит на свидетелите.
СВИД.М. Г.: Предупредена съм за наказателната отговорност.
Обещавам да говоря истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Със З. бяхме женени и преди четири-пет години,
не помня точно, се разведохме. Имаме дъщеричка, която този месец на 25-ти
ще навършва 10 години. Със З. имахме доста проблеми, не съм за първи път в
съда, тъй като може би когато сме по-нервни, по-избухливи и той като не ме
разбере, ме принуждава да звъня в полицията и да подавам жалби, и се стигна
до тука. Искам да кажа, че поне година З. вече влезе в пътя, нямам заплахи, да
ми звъни, такива неща, вече си контактуваме съвсем нормално. Вчера
пристигнах и исках да говоря с него, но беше късно и нямах тази възможност.
Искам даже да не го съдят, не искам да му налагат наказание. Януари месец
2024 г. живеех на ул.*****. При мен бяха сестрите ми Т., Б., М., бяхме всички
вкъщи с децата. Там живеем от доста години под наем. Майка ми също живее
там, но излиза в чужбина и се прибира. Т. е дъщеря ми, тя тогава живееше при
мен. Със З. имахме много спорове и не мога да си спомня точно февруари
месец какво се е случило. Тогава имахме някакъв спор, нашият спор винаги е
бил за детето. Спомням си, че той ми е писал и тогава звъннах на полицията
през нощта, нещо ме заплашваше. Но всичко е от нервите. Казваше ми, че ще
ме убие, ще ми скъса главата, някакви такива, но всичко е от нерви. Не съм се
притеснила толкова много. Звъннах в полицията, защото З. ме нервира, че не
ме разбира какво искам да кажа. Надявам се това да ми е последният път в
съда. Моите сестри тогава бяха вкъщи. Майка ми беше в чужбина, но мисля
че се прибра точно заради мене. Подавала съм жалби за домашно насилие, но
всичко беше от стрес, от нерви, от притеснение, защото той наистина ме
притесняваше по няколко пъти на ден. Беше ми издадена заповед за защита.
Няма какво да се страхувам от него, 10 години съм живяла с него. Когато З.
дойде в дома ми, аз не изпитах силен страх, че може да ме убие. З. ми доведе
8
Т. доброволно при мен. З. тогава употребяваше наркотици, сега мисля, че не
употребява, щом не ме притеснява вече година – година и половина. Когато е
бил под въздействие на наркотиците, тогава е бил такъв. З. аз го познавам
много добре, защото десет години съм живяла с него. Той е добър, но когато
употреби наркотици не му влияе добре, което съм му го обяснявала с години –
и преди това, и след това, и по време на връзката ни, че тия наркотици не му
влияят добре. Като употреби наркотици З. става по-агресивен, по-нагъл,
започва да говори неща, които не са свързани. На 01/02.02.2024 г. не мога да
кажа дали е бил употребил наркотици, защото не исках да го виждам и
директно звъннах на патрулката.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля.
Адв.Г.: Нямам въпроси към свидетеля.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси към свидетеля.
ПРОКУРОРЪТ: На основание чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.1 от НПК моля да
бъдат прочетени показанията на свид.М. К. Г., дадени пред разследващ орган в
хода на досъдебното производство, предвид констатираните явни
противоречия с тези, които дава в настоящия си разпит в хода на съдебното
следствие.
Адв.Г.: Съгласна съм, да се прочетат.
На основание чл.281, ал.7 от НПК съдът разяснява на подсъдимия, че
прочетените показания на свид.М. Г. по реда на чл.281, ал.5 от НПК могат да
се ползват при постановяване на присъдата.
ПОДСЪДИМИЯТ: Разбирам това. Съгласен съм да се прочетат
показанията.
Със съгласието на страните и на основание чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.1 от
НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свид.М. Г., дадени на 23.05.2024 г. пред орган
на ДП, находящи се на л.75 – 77 от ДП.
СВИД.М. Г.: „В продължение на девет години бях омъжена за З. Г. З. от
гр.*****“ - да. „Имаме едно дете на възраст 9 години“ - да. „През 2022 г.
9
двамата се разведохме, като причините бяха, че той ме тормозеше физически
и психически по време на брака ни“ - да. „Той ме биеше, това се е случвало
многократно“ – не многократно, няколко пъти, два-три. „Не съм посещавала
спешното или съдебен лекар, за да ми издаде медицинско удостоверение“ – не
съм ходила, да. „Така че не мога да предоставя такова“ – не мога. „Роднините
ми знаят, виждали са ме със синини по лицето и по тялото“ - да. „Всичките ни
проблеми започнаха, защото той употребява наркотични вещества, на два-три
дни веднъж беше все надрусан“ – така беше преди, но от известно време не е
така, става година, година и половина. „В такова състояние започваше да си
измисля неща, които не са реални, ставаше агресивен“ – става някой път, става
агресивен. „Става абсолютно друг човек“ – да, при което аз сега последните
месеци не мога да го позная, че това е З., защото е спрял тия неща. „Просто не
е той“ - да. „Проявявал е агресия само към мен, към детето ни – не“ – не, към
малката не. „Т. обаче е присъствала много пъти, когато сме се карали и когато
ме е бил“ - да. „Беше на 3-4 години тогава“ – да, тогава беше много малка.
„Преди да го оставя, се е случвало той да я буди от сън да я пита с кой съм
говорила, като съм ходила до магазина и други такива от ревност“ - да. „Питал
я дали съм се къпала с някакъв мъж в банята у нас“ - да. „Тогава разбрах, че с
този човек не вървят нещата на добре“ - да. „Беше взел два пъти нож и ме с
него плашеше, че ще ме намушка“ – това се случи преди доста години, бяхме
в Германия. „Дати не помня“ - да. „Единия път се хвърлих от втория етаж на
къщата ни на ул.Ш.“ – да, така беше. „Тогава си нараних крака“ - да. „Не
отидох обаче на лекар“ - да. „Просто стоях и търпях Т. да не е без баща“ - да.
„Накрая всичко се отрази на мен“ – така е. „Сестра ми Б. присъстваше тогава
и видя какво стана, когато се хвърлих от къщата“ – да, тя беше там, но просто
и двамата тогава бяхме доста изнервени, той крещеше. „След развода ни се
бяхме споразумели родителските права за Т. да останат при него“ – така е.
„Беше ми тежко, че така се развиха отношенията ни“ - да. „Той много обича
детето ни и искаше да я гледа, аз знаех, че той няма да я нарани“ - да. „Беше
ми казал, че ще се самоубие, ако взема детето със себе си“ – точно така.
„Прецених, че при него ще е добре“ - да. „Той има родители, които живеят и
работят в Кипър“ - да. „Бяхме се разбрали, че той ще отиде в Кипър и те ще се
грижат добре за нея“ - да. „Искам да уточня, че направихме пълномощното на
баща му да пътува с нея до там“ - да. „З. после решил и отишъл“ - да. „Тя живя
там при тях около година съвсем нормално“ - да. „Т. почна там училище“ - да.
10
„Обаче веднъж той се надрусал там, филмирал се нещо, че баща му ударил Т.“
– така е. „Пък то не е имало такова нещо“ – ами да, така беше. „Пребил баща
си от бой и тогава те го изгониха от там“ – така е. „И той се прибра с Т. в
България“ - да. „Аз съм в добри отношения с неговите родители“ - да. „Тогава
поддържахме връзка заради детето“ - да. „Те също знаят колко той се промени
заради наркотиците“ – така е. „От 05.01.2024 г. Т. живее при мен“ - да.
„Причината е, че той ми я даде доброволно, тъй като тя стана жертва на
престъпление против личността като извършител е негов приятел, с който са
се друсали заедно и че не можеше да се грижи за нея“ - да. „Комшии ми
казаха, че той не я хранел, ходела мръсна на училище, хранели я в квартала“ –
това е така, но не е много сигурно. Не вярвам на техните комшии на „Ш.“ №
100. „З. нищо не е знаел за посегателството, доколкото ми казва“ - да. „За това
се води друго дело, което още е на производство“ - да. „Случаят стана
известен на Закрилата“ - да. „Те ме посъветваха Т. да живее при мен и З. се
съгласи“ - да. „Аз по принцип работя в чужбина – в Германия“ - да. „Детето
ходи на училище в момента в България и сега в момента я гледат мои
роднини“ - да. „Тя е добре“ - да. „Не искам той да я вижда в момента“ – не
искам Т. да го вижда в състоянието, което е той. От година и половина си
говорим с него нормално. Дори да употребява или не наркотични вещества, не
искам да идва на моя адрес и да я търси в това състояние. Решил да си пийне,
да ходи по дискотеки, но да не идва да я вижда в това състояние, пък после ако
иска да дойде да я вземе, да си прекарат време заедно. „Чува я по телефона,
при което Т. не му казва къде е“ – това не мога да си го спомня. „Ако се
надруса, ме притеснява какво ще направи, ако я вижда“ – знам, че нищо няма
да й направи. „Аз заминах за Германия на 21.03.2024 г.“ - да. „През този
период от януари 2024 г. до датата на заминаване Т. си беше при мен на адреса
на родителите ми в гр.Сливен, ул.Б. 23“ - точно. „През този период З. поС.но
идваше вкъщи по повод да я вижда“ – така е. „Включително идваше през
нощта да я вижда“ - да. „Опитвах се да му обяснявам, че е късно, че всички
спят и не е нормално да я буди, но той не се слушаше“ – да, и може би дойде
един или два пъти когато е идвал през нощта, когато Т. беше болна, да й
донесе лекарства. „Той през деня е надрусан, така че идваше и надрусан“ – да,
така беше. „Много пъти от човещина съм го пускала да я види“ - да. „После си
е тръгвал“ - да. „Често сме се карали“ - да. „Когато е идвал през нощта, съм
викала полиция“ - да. „Два пъти е било и е било от телефона на сестра ми М.“
11
- да. „Полицаите са идвали, но той вече си е беше тръгнал“ – така е. „Идваше
за по 5-10 минути“ - да. „Вдигаше ми скандал, нареждаше ми с всякакви думи
и изчезваше“ - да. „Заплашвал ме е с думите: „ще те убия, ще видиш каква ми
е другата страна, ти куче, ти си долна курва“ и други такива“ – да, така е, поне
от година вече не ги чувам. „Приказките му са все едни и същи“ - да.
„Първият път от тези два пъти, когато извиках полиция и след това подадох
жалба срещу него, беше през нощта на 01.02.2024 г. – 02.02.2024 г“ – да, мисля
че така беше, пак не си спомням добре. „Бях си вкъщи на ул.*****“ - да. „У
нас бяха сестрите ми М., която беше останала с детето си да пренощува у нас“
- да. „В другата стая бяха брат ми и Б.“ - да. „Още следобеда на 01.02.2024 г.
той започна да ми звъни по телефона и да ми пише“ - да. „Тогава Т. не беше
болна“ - да. „Беше болна при друг случай преди това“ – така е. „Пишеше ми,
че съм курва, че съм била с този и онзи, заплашваше ме, че ще си вземе Т.“ -
да. „Това беше, когато му вдигнах телефона и в разговори между нас“ - да.
„После му затворих“ - да. „Той почна да пише съобщения, заплашваше ме с
думите „ще те убия“, „ще ти скъсам главата”, наричаше ме „курва,
проститутка“ – да. „Каза „Ти ще ми видиш другото лице“ и други подобни“ -
да. „Не пазя тези съобщения след като ми изчезна стария телефон, в който ги
пазех, и не мога да ги предоставя разпечатани и да Ви ги покажа“ - да. „Тези
съобщения бяха чрез приложението „Уатс ап“ - да. „Аз както винаги много се
стресирах“ – не да ме стресирва, а ме нерви когато говори така. „Цяла вечер
ме притесняваше“ - да. „Вече към 01-02 часа през нощта, същата нощ той ми
звънна пак на камера на „Уатс ап““ - да. „Аз му вдигнах и той ми показа на
камерата, че е пред вратата на къщата ни на същия адрес“ - да. „Познах си
пътната врата, прозореца ни не гледаше към пътната врата“ - да. „При което
бях със сестрите ми и ние се притеснихме много“ - да. „Сестра ми М. беше
много притеснена, защото знаехме, че е надрусан“ – е да, когато употребява
тия неща не иска никой да го вижда, той самият даже не може да се понася
сигурно, така си мисля. Защото не иска да ги прави нещата, но ги прави.
„Тогава в този разговор пред сестра ми, която чуваше всичко, ме заплаши с
думите „ей сега влизам и ти скъсвам главата“ – да, така беше. „Притесних се,
че ще влезе вкъщи“ - да. „Друг път го е правил без наше съгласие“ - да. „Един
път беше прескочил оградата, дата не помня и вратите бяха отключени вътре и
той нахлу“ – да, това беше точно когато той ми донесе лекарства. „Пътната
беше заключена, другата беше отключена и тогава той влезе“ - да. „Онази
12
вечер на 02.02. М. се обади в полицията“ - да. „След около 15 минути дойде
патрулката“ - да. „Аз му казах, че звъня в полицията и той тогава е тръгнал“ -
да. „Докато тя говори с полицията, аз говорех с него“ - да. „Дойдоха колегите
ви и не го завариха пред нас“ - да. „Аз им разказах какво е станало“ - да. „Те
ми казаха да отида да си подам жалба, да не се притеснявам и ако дойде пак да
звъня“ - да. „Същата нощ не ме е притеснявал“ - да. „На другия ден дойдох в
полицията“ - да. „Майка ми тогава беше в чужбина“ - да. „След два дни се
прибра“ - да. „Тя бърка случаите и ви е казала, че е била на гости“ - да. „Това
беше в края на февруари, точно на Сирни Заговезни, когато вече имах
ограничителна заповед и решение от съда да не ме доближава, което съм дала
по преписката“ - да. „Тогава тя беше на гости“ - да. „Молба за такава подадох
след този случай на 02.02.2024 г.“ - да. „Онази нощ брат ми и сестра ми Б.,
както казах, бяха в другата стая, беше късно и си бяха легнали“ - да. „Те чуха
скандала, но не знам точно какво“ - да. „Онази нощ бях уплашена, стресирана,
не бях спала цяла нощ“ - да. „На следващия ден отидох у сестра ми Т. рано,
защото ме беше страх да стоя сама и прекарахме с Т. там целия ден“ – не да ме
е страх, просто не исках да се занимавам да продължавам скандалите с него.
„Бях оставила Т. при нея и дойдох в полицията и задействахме нещата за
ограничителна заповед“ - да. „Вярвам, че З. най-вече когато е надрусан може
да ме нарани, дори да ме убие“ – не, просто като се караме с него той ме вади
извън контрол, изнервя ме доста и трябва да действаме така, по полиции,
съдилища, което не искам. „Знам на какво е способен, бил ме е, както казах, и
заплахата срещу мен е реална“ - да. „Страхувам се и за да не нарани роднините
ми, когато идва на адреса“ – не точно. „Ако стане разправия, знам на какво е
способен“ – така е. „ Брат ми е на 17 години и може с него да се сбият, той ме
защитава“ – брат ми да, от време на време като го виждаше, че идва в това
състояние. На никой не му харесва от моето семейство да го вижда така.
„След издаването на ограничителната заповед З. продължи да идва и да ме
притеснява на същия адрес“ – да, идваше вкъщи. „Съобразяваше се
донякъде“- да. „Не беше всеки ден“ - да. „Може през ден, два да е било“ - да.
„Искаше да види детето“ - да. „Детето беше на училище или спеше“ - да.
„Когато му кажех, че ще звъня в полицията той си тръгваше, така че аз не
звънях“ - да. „Тогава не ми се е заканвал с престъпление, само искаше да види
детето“ – да, вярно е. „Аз му я показвах за около 5-10 минути и той си
тръгваше“ - да. „На Заговезни тази година, дата не помня, З. дойде на адреса
13
ми около 21,00 часа“ - да. „Детето ни беше много уморено и беше заспало“ -
да. „Аз излязох на пътната врата и му казах, че тя спи“ - да. „Той беше
надрусан като куче и въпреки това ме изблъска и влезе у нас насила“ – беше й
донесъл някакви боички. „Събуди детето“ - да. „Носеше някакви боички за нея
за рисуване“ - да. „Аз му казах, че ще се обадя в полицията и го направих“ -
да. „Тогава той ме гледаше агресивно, звереше се нещо, сестра ми М. звънна
пак в полицията“ - да. „Тя си беше у тях и беше разбрала, че е дошъл, защото
ми звънеше през това време“ - да. „И аз по телефона й казах“ - да. „Тя ми
затвори на месинджър“ - да. „Той като чу, че тя ще се обажда, си тръгна
бягайки“ - да. „Пак ме обиждаше с думите „курво долна“, „аз ще те оправя“,
„ще видиш ти, ще ти покажа кой съм“ и си тръгна“ – да, така е. „Полицаите
дойдоха и него го нямаше“ - да. „Казаха ми, че не мога да направят нищо след
като не са го заварили, въпреки че имам решение на съда по закона за защита
от домашно насилие“ - да. „З. ми има телефона и се налага да общуваме
заради детето“ - да. „Тя иска да общува с него, някой път не иска“ - да. „Така
че тя почна да осъзнава какво се случва, въпреки че е още малка“ - да. „Скоро
ми беше писал пак обидни съобщения, не закани“ - да. „Просто обиди“ - да.
„Заминавам за Германия, утре на 24.05.2024 г., ще се върна в средата на юни
2024 г., дата не мога още да ви кажа“ - да. „Знам, че трябва по делото да се
назначи експертиза и да посетя психолог и ще съдействам за това“ - да. „Ще
ви се обадя когато се върна отново в България“ - да. „Тогава ще остана около
седмица“ - да. „Й. А. е новата жена на З.“ - да. „Тя знае абсолютно всичко за
нашите отношения“ – е, знаеше, тя присъстваше на няколко наши скандали.
Иначе с нея нормално се разговаря. Тя даже се е опитвала да му обясни съвсем
нормално. „Тя се опитва да лъже заради него“ – нормално е да си го защитава.
Те живеят на семейни начала. „Аз искам той да спре всякакъв контакт с мен“ –
да, исках. „Да не пита къде съм и с кого съм“ - да. „Водя дело за родителските
права на Т. и чакам дата“ - да. „Все още е висящо това дело“ – точно така.
Делото още продължава. Миналата година идваше надрусан вкъщи, тогава
беше неадекватен.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля.
Адв.Г.: Нямам въпроси към свидетеля.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси към свидетеля.
СВИД.М. Г.: Предупредена съм за наказателната отговорност.
14
Обещавам да говоря истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Сестра съм на М.. Не помня точната дата, мисля че
беше първи срещу втори февруари 2024 г., аз бях вкъщи където е сестра ми на
„Б.“ № 23. През деня знам, че З. е идвал да вземе детето, но е искал и пари от
сестра ми тогава и сестра ми му е дала. След това се върна с детето след
няколко часа, пак искаше някакви други пари, сестра ми започна да му отказва
да му дава пари и почнаха скандали. Той си личеше, че беше под
въздействието на наркотични вещества, не беше на себе си, стана много
злобен, просто се превърна в друг човек и се наложи да звъним на полицията,
на 112. Като дойде полицията, мисля че написаха протоколи и той си тръгна.
Вечерта останах да преспя при сестра ми с моето дете, гледахме телевизия, но
аз я виждам, че тя почна да става нервна, поС.но на телефона, от едната стая в
другата, и аз седнах да поговоря с нея. Питах я какво стана и тя тогава почна
да ми казва, че З. й пише съобщения, мисля че по „Уатс ап“. Съобщенията
бяха заплахи „ще дойда, ще ти отрежа гърлото, ще те убия“, някакви такива
бяха, „мислиш ли, че не съм способен, ще го направя“, кълнеше се в детето и
кака много се притесни тогава. Заключихме всички врати, прозорци, защото
наистина той като ползва наркотици полудява. По едно време кака ми показа
на „Уатс ап“ как З. й пише, че ще дойде до вкъщи и ще я пречука, ще я убие,
ще й пререже гърлото, някакви такива му бяха заплахите. Минаха се наистина
няколко минути и той праща снимка как е пред вкъщи, заснел е външната
врата, двора и всичко и праща снимка. Кака се притесни, че той е отвънка и
почна да трепери. Показа ми снимката и вика „Какво ще правим“, паникьоса
се. Звъннахме на 112, мисля че аз подадох сигнала. Мисля, че две патрулки
даже бяха дошли, обаче не можаха да го хванат. Той мисля, че видя полицията
като идва към нас и избяга. Даже един от полицаите, той видя колко сме
уплашени и влезе да свети с прожектора в двора, понеже имаме отзад друг
двор, където е много тъмно, а оградата е ниска, да провери дали З. не е
прескочил да се скрие там. Нямаше го там. Сещам се, че на другата сутрин
отидохме при другата ни сестра Т., която живееше на квартира, да отидем да
се скрием там, защото ни беше много страх. Тогава в къщата бяха и брат ми,
на сестра ми детето, моето дете беше, мисля че другата ми сестра Б. беше. Б. и
брат ми бяха в другата стая, а ние с кака бяхме в една стая с децата. Видях
снимката на къщата. Аз лично не съм погледнала през прозореца да видя дали
е там, отпред на къщата.
15
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля.
Адв.Г.: Нямам въпроси към свидетеля.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси към свидетеля.
Съдът, след като изслуша становищата на страните в процеса, намира че
следва да бъдат прочетени показанията на свид.М. Г., дадени в хода на
досъдебното производство в частта, касаеща инкриминирания период,
находящи се на л.67 – абзацът, започващ с „На 01.02.2024 г. …“ и приключващ
с „Не съм я чела“.
ПРОКУРОРЪТ: Съгласна съм да се прочете тази част.
Адв.Г.: Да се прочете.
На основание чл.281, ал.7 от НПК съдът разяснява на подсъдимия, че
прочетените показания на свид.М. Г. по реда на чл.281, ал.5 от НПК могат да
се ползват при постановяване на присъдата.
ПОДСЪДИМИЯТ: Разбирам това. Съгласен съм да се прочете тази част
от показанията й.
Със съгласието на страните и на основание чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.1 и т.2
от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свид.М. Г., дадени на 12.04.2024 г. пред орган
на ДП, находящи се на л.67 от ДП в частта, започваща с „На 01.02.2024 г. …“ и
приключваща с „Не съм я чела“.
СВИД.М. Г.: „На 01.02.2024 г. аз бях на гости у родителите ми“ – да,
вярно е. „Бяхме вече си легнали в нашата стая, аз и тя и двете ни малки деца“
– да, вярно е, имам предвид кака М.. „Моето е на три години, Т. е почти на
девет години“ - вярно. „По едно време забелязах, че М. е притеснена“ - вярно.
„Четеше някакви съобщения на телефона си“ – вярно е. „Охкаше, въртеше се,
питах я какво става, но не ми казваше отначало“ - вярно. „После сподели вече,
беше станало късно, минало беше полунощ, че З. пак й пише съобщения, в
които я заплашва“ - вярно. „Аз ги прочетох, не помня чрез коя социална мрежа
бяха, бяха от неговия профил, на ден той прави по няколко и ги сменя, така че
не помня от какъв профил, но беше ясно, че той й пише, профилите са без
16
снимка, но по писането се разбира, че е той, като греши някои букви“ - вярно.
„Заплахите бяха, цитирам: „Ще те убия, ще ти скъсам главата, курво,
мастийо“ и такива глупости“ – вярно. Не мога да си спомня тези съобщения,
как се казваше профила, от който са изпратени, но не пишеше името на З..
Мисля, че бяха изпратени съобщенията от „Уатс ап“. „Сестра ми се уплаши“ -
да. „Трепереше цялата, пушеше цигари една след друга“ - вярно. „Каза, че той
пак е надрусан“ - вярно. „Той й пишеше, че ще дойде до нас“ - вярно. „Тя каза,
че се страхува да не дойде на адреса, защото не е адекватен“ - вярно. „Аз я
успокоявах, че ще извикаме полиция“ - вярно. „Той каза в съобщенията, че ще
види и че след пет минути ще дойде и ще я убие“ - вярно. „И наистина след 5
минути тя получи видеообаждане от него и той й показа на камерата, че е
отвън пред нас на вратата“ – вярно. Точно така беше, първо прати снимка,
после имаше видеообаждане, това го бях забравила. „Аз не видях лицето му в
обаждането, защото беше за секунди“ - да. „Каза „Ето, отвънка съм“ и показа
нашия двор и пътната врата“ – точно така. „Аз също видях, че е отпред на
телефона“ - да. „Той при това обаждане нищо друго не каза“ - да. „Аз й казах
да затвори“ - да. „Тогава проверихме дали вратата на къщата е заключена и
прозорците дали са затворени“ - да. „Оградата на къщата ни е ниска и той
може да прескочи, ако реши, затова не излязохме навън“ - да. „Аз звъннах на
полицията“ - да. „Другата ми сестра и брат ми бяха в тяхната стая“ - да. „Не
знам дали те са чели съобщенията“ - да. „Доколкото помня на сутринта Б.
говори с М. и каза, че тя е разбрала какво се случва“ - да. „През нощта не
станаха“ - да. „Брат ми е на 17 години“ - да. „Родителите ми не бяха тогава
вкъщи“ - да. „Никой не излезе и не се разправи с него“ – точно така. „Като
дойде полицията, аз и сестра ми с голям страх излязохме“ - да. „Казахме какво
е станало, но З. го нямаше“ - да. „Те огледаха и си тръгнаха“ - да. „Казаха ни,
ако има нещо пак да звъним на 112“ - да. „Сутринта сестра ми отиде да подаде
жалба по случая“ - да. „Тогава й казаха, че може да подаде молба за издаване
на заповед за защита от домашно насилие и тя го направи“ - да. „Имаше
адвокат и вече има такава заповед“ - да. „Не знам съдържанието й“ - да. „Не
съм я чела“ - да.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля.
Адв.Г.: Нямам въпроси към свидетеля.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси към свидетеля.
17
СВИД.Б. Ц. К.: Предупредена съм за наказателната отговорност.
Обещавам да говоря истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Майка съм на М., на М., на Б. и на Т.. Мина много
време, не си спомням всичко и от операциите и упойките, които ми правеха,
не мога да помня. Много забравям, имам проблем с паметта. Помня, че имаше
някакъв инцидент февруари 2024 г., защото аз бях в чужбина. Децата ми се
обадиха, някое от тях, но не помня кое точно. Не помня какво точно се случи.
Не помня дали съм била тук на инцидента или в чужбина.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля.
Адв.Г.: Нямам въпроси към свидетеля.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси към свидетеля.
СВИД.Б. Б. Ц.: Предупредена съм за наказателната отговорност.
Обещавам да говоря истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Сестра съм на М.. Февруари 2024 г. аз бях вкъщи,
там бяха и сестра ми М., сестра ми М.. Тогава г-н З. пишеше съобщения на
кака. Ние нея вечер си бяхме вкъщи. Видях, че кака е притеснена и че в него
момент З. й пише съобщения, става въпрос за вечерта. З. пишеше на сестра ми
М.. Аз не съм видяла съобщенията. От кака разбрах, че З. й пише, още същата
вечер. Вече не си спомням толкова добре какво се е случило.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля.
Адв.Г.: Нямам въпроси към свидетеля.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси към свидетеля.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да бъдат прочетени показанията на свидетелката
Ц., дадени пред орган на досъдебното производство, на правно основание
чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.2 от НПК, тъй като свидетелката посочи, че не си
спомня, от началото на разпита до приключване на първия абзац „Не е имало
друг случай…“.
Адв.Г.: Съгласна съм.
На основание чл.281, ал.7 от НПК съдът разяснява на подсъдимия, че
прочетените показания на свид.Б. Б. Ц. по реда на чл.281, ал.5 от НПК могат
да се ползват при постановяване на присъдата.
ПОДСЪДИМИЯТ: Разбирам това. Съгласен съм да се прочетат
18
показанията й в тази част.
Със съгласието на страните и на основание чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.2 от
НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свид.Б. Б. Ц., дадени на 15.04.2024 г. пред
орган на ДП, в частта на първия абзац, находящи се на л.69 от ДП.
СВИД.Б. Ц.: „Сестра съм на М. К. Г.“ - да. „Не помня точната дата, беше
в началото на февруари тази година“ - да. „Беше късно вечерта, май след
полунощ беше, аз бях будна в стаята си с брат ми, а двете ми сестри М. и М.
бяха в съседната стая“ - да. „По едно време чух, че кака М. крещи нещо,
разбрах че говори по телефона с бившия си съпруг З.“ - да. „Чувах и неговия
глас, защото говореха на високоговорител“ - да. „Той я обиждаше и й се
заканваше“ - да. „Обидите бяха „боклук“, „кучка“, „ще обърна страницата“,
„няма да съм като преди, всичко ще се промени, ще видиш неща, които не съм
ти показвал““ - да. „Закани й се с думите „ще вляза, ще те убия““ - да. „В този
момент той беше надрусан и въобще не се учудих на думите му, защото съм го
чувала и преди да говори подобни неща на сестра ми“ - да. „От моята стая се
чуваше какво говори“ – тогава е напълно възможно, сега вече не си спомням.
„Ние заключихме вратите на къщата и извикахме полиция“ - да. „Те дойдоха,
но не го завариха“ - да. „Искам да уточня, че той дойде на адреса ни ул.Б., бил
с включена камера и показал вратата на къщата ни“ - да. „Аз не съм видяла
лично, но кака ми каза така“ - да. „През следващите дни тя отиде да подаде
жалба“ - да. „Искам да кажа, че предходните дни той по същия начин й се
обаждаше всеки ден и й се заканваше с подобни думи, които не мога да
цитирам“ - да. „Всеки ден у нас беше хаос“ - да. „Тогава през нощта кака се
обади на майка и тя се прибра същата нощ“ - да. „Беше на гости у леля ми“ -
да. „Онази нощ сестра ми М. беше доста притеснена от заплахите му, личеше
й по поведението, беше будна цяла вечер, пиеше кафета непрекъснато, тя има
голям страх от него“ - да. „Тя не употребява наркотици, не злоупотребява с
нищо“ - да. „Само цигари пуши и пие енергийни напитки“ - да. „Не й се
променя поведението“ - да. „Преди години М. беше пробвала наркотици
покрай него, тогава те бяха женени, но после спря“ - да. „Не е зависима към
наркотиците“ - да. „Баща ми беше разбрал, говориха и тя спря“ - да. „След
19
развода им пред мен освен посочените моменти, които описах по-горе, не е
имало друг случай аз да съм била свидетел на това той да й се заканва с
убийство или друго“ - да. Първо бях в предната стая с брат ми, тогава сестра
ми М. разговаряше със З.. При което когато чух виковете, тогава вече бях при
нея и си говорехме каква е ситуацията и какво се случва, и тогава тя ми каза.
Но това, че той е пред къщи и видеото аз не го видях, М. ми го показа. М.
просто ми каза, аз снимка или видео не съм виждала, че е пред външната
врата. Сестра ми М. ми каза, тъй като това е било по време на видеочата,
докато са си говорили.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля.
Адв.Г.: Нямам въпроси към свидетеля.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси към свидетеля.
СВИД.Т. Ц.: Предупредена съм за наказателната отговорност. Обещавам
да говоря истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Сестра съм на М.. Февруари месец 2024 г. аз
живеех на квартира в „Сини камъни“. Аз не знаех какво се е случило вечерта,
сутринта сестра ми М. ми се обади и плачеше. Тя беше ми казала, че има
проблеми вечерта със З., аз й казах да дойде при мен в квартирата, където
живея, да дойде да го обсъдим, да ми разкаже какво е станало. При мен
дойдоха сестра ми М. и дъщеря й Т.. Сестра ми М. не дойде с тях. Тогава
сестра ми ми се оплака какво се е случило вечерта. Каза ми, че З. е отишъл
вечерта и ги е притеснявал. Беше ми казала, че искал пари ли нещо от нея.
Беше много притеснена. Аз бях я посъветвала да отиде до полицията и да
подаде жалба, тя остави детето вкъщи при мен и отиде в полицията. Когато З.
не употребява наркотици всичко е наред, много хубав човек е. Когато вземе
наркотици става много лош човек. Когато взима наркотични вещества не е на
себе си, не знае какви ги върши, става нервен. Проблемите на сестра ми със З.
са когато той е употребил наркотици, тогава ги прави всичките тези неща.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля. Да се освободят
разпитаните свидетели.
Адв.Г.: Нямам въпроси към свидетеля. Да се освободят свидетелите.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси към свидетеля. Да се освободят.
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ от залата разпитаните до
20
настоящия момент свидетели.
Съдът, с оглед показанията на свид.М. Г., намира че следва да разясни на
свид.Й. А. привилегията по чл.119 от НПК, а именно да откаже да дава
показания, с оглед на обстоятелството, че живее на семейни начала с
подсъдимия.
СВИД.Й. А.: Разбирам това право. Желая да бъда разпитана като
свидетел.
СВИД.Й. А.: Предупредена съм за наказателната отговорност.
Обещавам да говоря истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Вече от около четири години живеем заедно със З..
Живеем на ул.Ш. № 100. Февруари месец 2024 г. от нерви си обмениха
някакви думи по телефона и това е. Не помня с точност думите, които каза.
Бяхме заедно с него цялата вечер, нищо ненормално не се е случило. Вечерта
на 01/02 февруари бяхме на казиното със З., на две места, след това се
прибрахме. Едното място беше бинго, не го знам в кой квартал е. Тогава З. не
е ходил до адреса на М., той беше с мене. Сега З. живее с друга жена, но аз
живея на същия адрес.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля.
Адв.Г.: Нямам въпроси към свидетеля.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси към свидетеля.
Съдът, след като изслуша становищата на страните в процеса, намира че
следва да бъдат прочетени показанията на свид.Й. А., дадени в хода на
досъдебното производство, тъй като свидетелят заяви, че не си спомня.
ПРОКУРОРЪТ: Да се прочетат, не възразявам.
Адв.Г.: Да се прочетат.
На основание чл.281, ал.7 от НПК съдът разяснява на подсъдимия, че
прочетените показания на свид.Й. А. по реда на чл.281, ал.5 от НПК могат да
се ползват при постановяване на присъдата.
ПОДСЪДИМИЯТ: Разбирам това. Съгласен съм да се прочетат
показанията й.
Със съгласието на страните и на основание чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.2 от
НПК съдът
21
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свид.Й. А., дадени на 29.11.2024 г. пред орган
на ДП, находящи се на л.127 от ДП.
СВИД.Й. А.: „От около 4 години живея на семейни начала със З. Г. З. от
гр.Сливен, на адреса му ул.Ш. № 100“ - да. „В момента детето му Т. З.А се
отглежда от майка си, защото тя пожела и той се съгласи“ - да. „Отношенията
им са лоши, защото М., майката на Т., го предизвиква поС.но със скандали, с
някакви обиди и т.н.“ – да, точно така. „В момента тя не е в България“ - да.
„Той не е искал от нея никога пари за нищо“ - да. „Тя преди трябваше да
плаща издръжка, докато детето беше при него, но той даже й направи
документ, че се отказва от издръжка“ - да. „Сигурна съм, че на 01.02.2024 г.
съм била на работа със З., при едни строители в кв.Ново село“ - да. „Винаги
ходя с него, когато той е на работа, и му помагам“ - да. „На тази дата имаха
разправии с М.“ - да. „Караха се пак нещо“ - да. „По телефона в нервите си той
й каза някакви неща, това беше през деня, по обяд, каза й: „ще ти откъсна
главата“ и такива неща, защото тя не се спираше, да се заяжда с него“ - да.
„Тогава Т. беше болна и той се ядосваше, защото не го пускаше да я види и да
й занесе лекарства даже“ - да. „Аз слушах през цялото време техните
разправии“ - да. „Те не говориха на високоговорител, но ги чувах и нея
включително, защото тя викаше“ - да. „Не съм чула З. да я е заплашил с
убийство, не съм чула да е казвал думите „ще те убия“, не е казвал „ще ми
видиш другото лице“ - да. „Не знам дали й е писал съобщения и къде“ - да.
„Не съм чела никакви негови съобщения“ - да. „Не му пипам телефона никога,
защото не ме интересува“ - да. „През деня май не е ходил на адреса на детето
да й оставя лекарства“ - да. „Вечерта искаше, но тя не позволи“ - да.
„Разправиите им по телефона продължиха и през вечерта до много късно“ –
да. „Пак бяха същите“ - да. „Той не я е заплашвал с нищо“ - да. „За детето
спореха, той искаше да я види, а тя не даваше“ - да. „През цялата вечер и нощ
на 01/02.02.2024 г. аз бях с него“ - да. „Мога да кажа, че той не е ходил до
адреса й в гр.Сливен, ул.*****“ - да. „Знам къде живее тя“ - да. „Тя като му
каза, че не може да види детето, той не е ходил на адреса“ - да. „Беше през
цялото време с мен“ - да. „Бяхме си вкъщи, после бяхме на казино и после пак
се прибрахме вкъщи“ - да. „В казиното сме били около един час, не помня
22
часа“ - да. „През останалото време си бяхме вкъщи“ - да. „З. не злоупотребява
с алкохол“ - да. „Не употребява наркотични вещества“ - да. „Поне аз не съм
виждала“ - да. „Понякога е пил по една-две бири“ - да.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля. Да се освободи.
Адв.Г.: Нямам въпроси към свидетеля. Да я освободим.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси към свидетеля. Да я освободим.
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ от залата свид.Й. А..
ПРОКУРОРЪТ: Държа на разпита на неявилия се свидетел и на вещото
лице.
Адв.Г.: Също искаме да се разпитат. Към момента няма да сочим други
доказателства.
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм с адвоката си.
Съдът, след като изслуша становищата на страните в процеса и с оглед
неявяването на свидетеля и вещото лице по обективни причини, намира че
делото не е изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ОТЛАГА и НАСРОЧВА с.з. за 26.09.2025 г. от 13,30 часа, за която дата и
час РП-Сливен, подсъдимият и неговият защитник да се считат редовно
призовани от днес.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ свидетел К. и вещото лице С..
Протоколът се изготви в с.з.
Заседанието по делото се закри в 15,55 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
23