Р Е Ш Е Н И Е
№ 260011/11.03.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на шестнадесети
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Христина Колева
при
секретаря Веселина Г., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3848 по
описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото се развива след постановяване
на Решение № 283/08.03.2022г. по възз.гр.д. № 2419/2021г. по описа на ВОС, с което е обезсилено Решение № 261665/18.05.2021г., постановено по гр. д. №
3848/2020 г. по описа на PC - Варна, XXX състав и делото е върнато на ВРС за разглеждане
и решаване при спазване на дадените
указания от въззивната инстанция, за произнасяне по предявения
иск с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС.
Предявен е иск от Й.П.М.,
ЕГН ********** срещу М.П.Ч., ЕГН ********** и Р.Г.Б.-Ч., ЕГН ********** с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.30, ал. 3 ЗС за признаване за установено в отношенията между
страните, че в полза на ищеца съществува парично вземане против ответниците,
дължимо в условията на солидарност в общ размер на 4800 лева, представляващо
обезщетение за ползите от общата вещ - сграда с идентификатор *****, цялата с площ от 157
кв.м., построена в имот с идентификатор *****, находящ
се в гр. *****, от които е лишен за
времето от 01.11.2016г.
до 10.10.2018г., съразмерно с частта си в общността, съгласно подписано
Споразумение от 25.05.1992г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 25.11.2019г., до окончателното изплащане на задължението.
Излага се в исковата молба, че до 10.10.2018г. бил
собственик на 1/3 ид.ч. от ПИ с идентификатор*****,
ведно с построените в него сгради, находящ се на адрес: гр.
*****, съгласно Продавателен акт от 24.06.1933г., вписан с Протокол №684 от
24.06.1933г. в регистъра на Доростолски Окръжен съд,
придобит по наследство от майка му М. Й. М., починала на 06.07.2011г., а тя от
нейния наследодател И. Г. П., нейн дядо, починал на
24.10.1973г. На 10.10.2018 год. продал собствените си 1/3 идеални части на друг
съсобственик в имота В. Д. Й., като сделката била обективирана в Нотариален акт
№ 90, том II, дело №290/18 год., издаден от нотариус Д.С., нотариус с район на
действие Районен съд - С.. Със Споразумение от 25.05.1992г. за ползване на
имота, В. Д. Й., А. М. Ч.-Г. и наследниците на П. М. Ч., се споразумели да стопанисват съсобствения си имот и са
уговорили заплащането на наем съобразно квотите в съсобствеността. Имот сграда с идентификатор: *****,
кафе-аперитив „Ф .", стопанисван от ответниците
в рамките на исковия период е отдаван под наем на „В.Т.900" ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. С.. На ищеца не са
предоставяни суми съобразно правата му в съсобствеността, получени от
ответниците от наемното правоотношение. Моли за
уважаване на иска.
В предоставения срок по чл. 131 ГПК, ответниците са депозирали отговори на исковата молба, с които се оспорва претенцията като неоснователна. Възразяват да са обвързани от цитираното Споразумение. Твърдят, че не са отправяни искания от ищеца за ползването на сградите, нито е отправяно искане за заплащане на обезщетение за лишаване от ползите от същите. На първо място се сочи, че искът е предявен от лице без представителна власт. По същество се твърди, че споразумението е сключено между представители на три колена на преките наследници на И. Г. П., има пожелателен характер и е погасено с тяхната смърт, без да обвързва правно следващите ги по ред наследници. Отношенията произтичащи от споразумението, в частта му за заплащане на наем, дълги години били уреждани без документи и с оглед периодичния им характер считат, че са погасени с изтичането на тригодишна давност за всяко месечно задължение. Делба на реституирания поземлен имот, по смисъла на т.6 от споразумението не била извършвана, тъй като неговата площ и граници през 1992г. не съответствала на сегашната му площ и граници, респективно на площта и границите през процесния период, за който се претендира обезщетение. Същото е валидно и по отношение на реституирания дюкян /магазин/. Бараката описана в споразумението /с площ през 1992г. от 80 кв.м./ не била предмет на реституцията, респективно правото на собственост върху нея не е възникнало за наследниците на И. Г. П. по силата на реституцията през 1992 г. Излага се, че поземленият имот, отчужден през 1975г. бил с площ от 582 кв.м., от които застроената площ на дюкяна била 182 кв. м., а незастроеното дворно място била 400 кв.м. В този си вид и площи, имотът/земя и сграда/ бил одържавен на 22.12.1977г. и актуван като държавен. В тези си площи/земя и сграда/, имотът одържавен през 1977г., бил реституиран през месец юни 1992г. на наследниците на И. Г. П., б.ж. на гр. С., починал на 24.10.1973г. Право на собственост върху така реституирания през 1992г. имот /земя и сграда/, М.П. Н., придобила по наследство едва след смъртта на баба си М. И.Г., поч. на 22.01.2009г., по заместване на починалия през 2000г. нейн баща: П. М. Ч., заедно с майка си Р.Г.Б.-Ч.. Твърди се, че реституираният имот попада в района на бившата автогара в гр. С., като към момента на реституцията в този район е имало комплекс от павилиони /бараки/ за услуги, които били ситуирани северно, извън границите на реституирания имот, без същите да са били предмет на реституцията. През месец април 1992г. А. М. Ч.-*** за сумата от 11 301.50 лева, два от преместваемите павилиони /пункт стъклари/ в най-северната част от двора на бившата автогара, ситуирани извън реституирания имот, а В. Д. Й. закупила за сумата от 11 301.50 лева два други преместваеми павилиона, също ситуирани извън реституирания имот. За така закупените четири преместваеми павилиона от по 20 кв.м., с обща полезна площ от 80 кв.м., под общ покрив, двете заплатили общо 22 603 лева. По отношение на тези павилиони, закупени от А. Ч.-Г. и от В. Й., нито един от наследниците на И. Г. П., включително и ищецът, не са придобивали права през 1992г. по реституционната процедура. След настъпили изменения в кадастралния план (КП) на гр. С. и частично изменени трасета на улиците в района, границите на реституирания имот с площ от 582 кв.м. частично били променени, при което освен първоначалната му конфигурация, била променена и площта му на 683 кв.м., без да са уреждани сметки по регулация, с която нова площ имотът е попълнен в КККР на гр. С., като Поземлен имот с идентификатор №****. Поради функционалната свързаност на павилионите /бараките/, закупени през 1992г. от А. Ч.-Г. и от В. Д., общ покрив, наличието на К.лизация и захранване с електроенергия и вода, същите през годините били реконструирани, подобрявани и разширявани, като за разлика от първоначалния им вид, конструкция и обща площ от 80 кв.м., към есента на 2016г. същите представлявали вече сграда с идентификатор ****.1 с обща площ от 393 кв.м. С последното изменение на КККР на гр. С. през 2016г. същите били попълнени като: Самостоятелен обект с идентификатор ****с предназначение: За обществено хранене, обект на едно ниво с площ 174 кв.м., находящ се в гр. С. и Самостоятелен обект с идентификатор ****.1.2 с предназначение: За обществено хранене, обект на едно ниво с площ 219 кв.м., находящ се в гр. ****. Отделно от тях са обособени като самостоятелни сгради: Сграда с идентификатор ****.3 с предназначение: Складова база, склад, на едно ниво с площ 62 кв.м., находяща се в гр. С. и реституираният през 1992г. дюкян/магазин/ - Сграда с идентификатор ***** с предназначение: Сграда за търговия на едно ниво с площ 157 кв.м., находяща се в гр. С.. Излага се, че още след закупуването на павилионите /бараките/ през 1992г., А. Ч.-Г. започнала да експлоатира самостоятелно най-северния обект, с площ от 40 кв.м., който по него време бил извън границите на реституирания поземлен имот. От своя страна В. Д. Й. започнала да експлоатира лично другата част от закупените павилиони, с площ от 40 кв.м., също ситуирани извън площта на реституирания имот. По него време единствената постройка в реституирания поземлен имот била реституираният дюкян/магазин с площ от 182 кв.м., който също се експлоатирал от В. Й., която давала помещенията му под наем и до 2011г. този наем тя, чрез сина си Д.Й.Г./адвокат по настоящото дело на ищеца Й.М./, е давала на М. Й. М. - майка на ищеца Й.М.. След смъртта на Меглена Маргаритова, наемът от реституирания дюкян/магазин/ се давал на ищеца. Тъй като до около 2011г. площта от 80 кв.м. на закупените през 1992г. от А. Ч.-Г. и от В. Й. преместваеми павилиони не била променяна, най-голям доход от реституирания наследствен имот, чрез отдавания под наем от В. Й., дюкян/магазин/ с площ от 182 кв.м. е получавала Меглена Маргаритова, майка на ищеца Й.М.. Между 2011г. и 2016г. всички постройки в имота били подобрени и реконструирани за сметка на част от съсобствениците, които увеличили площите им, като площта на закупените от А. Ч.-Г. и от В. Й. през 1992г. павилиони от 80 кв.м. нараснала на 393 кв.м. и се обособили две заведения за хранене и развлечения, под общ покрив, едното от които, пицария с площ от 174 кв.м., а другото ресторант с площ от 219 кв.м. Реституираният дюкян бил реконструиран и достроен, като се обособили две самостоятелни сгради - кафене с площ от 157 кв.м. и склад с площ от 62 кв.м. По отношение ползването на така реконструираните обекти, промени не били настъпвали. Обектите били три и всяко едно от трите колена наследници получавало доход от едно от трите заведения. В посочените ремонти, реконструкции и дострояване, ищецът не е участвал лично или чрез пълномощник и не е влагал свои средства. Не е имал принос в поддържането и разноските за сградата с идентификатор ****.1, нито за двата самостоятелни обекта в нея с идентификатори ****и ****.1.2, т.к. не е декларирал право на собственост върху тях, не е плащал местен данък, данък върху дохода от сградата, както електроенергия и вода, и не е участвал в поддръжката на посочената сграда. Целият доход от сградите с идентификатори ****.3 и ***** получавал само ищецът Й.М.. Твърде си, че не са експлоатирали тези сгради през претендирания период. През есента на 2016г., след като всички сгради в имота били попълнени в КККР на гр. С., А. Ч.-Г. организирала събрание, на което отправила устно предложение към всички съсобственици в имота заедно да поддържат сградите и съответно да поделят разходите и приходите от всяка сграда, съобразно квотите в съсобствеността. Предложението не било прието. Постигнато било съгласие обектите да бъдат експлоатирани по колена самостоятелно, както следва: Обект I - „Пицария" /Самостоятелен обект с идентификатор ****.1.1/ - от наследниците на М. И.Г., Обект II - „Ресторант" /Самостоятелен обект с идентификатор ****.1.2/ - от наследниците на К. И. Д. и Обект III - „Кафене и склад", /Сграда с идентификатор ***** и Склад с идентификатор ****.3/ - от наследниците на З.В.Г.. След събранието на съсобствениците през 2016г., ищецът отказал да приеме предоставената от А. Ч.-Г. и ответниците, като ползващи съсобственици част, съответстваща на дела му, както и отказал да ползва заедно с тях общата вещ-Самостоятелен обект с идентификатор ****.1.1, който за претендирания период не са отдавали под наем. Не са получавали доход за обектите, експлоатирани от другите две колена в наследството, включително и от сградите с идентификатори ****. *****. На 10.07.2019г. продали на А. М. Ч.-Г. собствените си общо 1/6 ид.части от поземления имот и сградите в него за сумата от 25 259.80 лева. Твърди се, че ищецът не е бил неползващ съсобственик, тъй като за претендирания период от 2016г. до 2018г. същият реално ползвал и получавал доход от най-голямата ползвана площ, общо 224 кв.м. от Сграда с идентификатор ***** и Склад с идентификатор ****.3, на който съсобственици по реституция са наследниците на трите посочени колена. Не са получавали доход от наем за тези сгради, както и не са ги ползвали за себе си, като ищецът не е искал от тях обезщетение или да ги ползва, тъй като същите се отдавали под наем от съсобственика В. Й., от която ищецът е получавал наем. Моли се за отхвърляне на иска.
В
хода на проведените по делото съдебни заседания, страните поддържат заявените с
исковата молба и отговора по нея становища.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените
по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, че са наследници на общия
наследодател И. Г. П..
По силата на Продавателен акт от 24.07.1933 г. на Доростолки окръжен съд, И. Г. П. закупува следния недвижим
имот, който служи за хан, находящи се в гр. С., ул. „Генерал Кулчер“ №65 и състоящ се от: дюкян, кръчма, дам с три
заделения, стая, кухня и два сайванта, задно с мястото, върху което е изграден
от около 400 кв.м.
Със Заповед №473/04.06.1992 г., издадена на осн. чл.
88, ал.4 от Наредба за държавни имоти, във връзка със Закона за възстановяване
собствеността върху някои магазини, работилници, складове и ателиета е
заповядано да се отпишат от актовите книги имот, в това число и магазин на ул.
„Д. Дойчев“ №65, актуван с акт №1364 и с бивш собственик наследници на Иван Г..
Представен е и акт №1364/22.12.1977 г., с която е актуван недвижимия имот.
Представено е удостоверение за наследници на И. Г. П.,
родена на *** г., от което е видно, че негови наследници са:
1. К.М.П.– съпруга, поч.
на 26.09.1976 г., наследена от всички изброени по-долу;
2. К. И. Д. - дъщеря, поч. на 05.04.2001 г., наследена от В. Д. Й.;
3. Й.Й.Г. –
син, поч. на 10.11.1985 г., наследен от З.В.Г. -
съпруга, поч. на 17.10.2002 г. и М. Й. М., поч. на 06.07.2011 г., наследени от ищеца Й.П.М..
4. М. И.Г., поч.
на 22.01.2009 г., наследена от А. М. Ч.-Г. – дъщеря и П. М. Ч. – син, поч. на 24.01.2000 г., наследен от Р.Г. Б.-Ч. – съпруга и М.П.Ч..
Представено е споразумение от 25.05.1992 г., сключено в гр. С. между 1. К.
И. Д., действаща чрез пълномощника В. Д. Й., 2. М.И.Г., действаща чрез
пълномощника А. М. Ч. и 3. З.В.Г. и М. Й. М., наследници на Й.И.Г. чрез пълномощниците съответно В. Д. Й. и А. М. Ч., като
наследници на имот, находящ се в гр. *****, представено на л. 22 от делото.
В т.2 на споразумението е уговорено, че поради
невъзможността да се раздели имотът на три идеални части, наследниците се
споразумяват имотът да бъде стопанисван на две реални части. В т. 3 е
уговорено, че наследниците на Й.И.Г. – З.В.Г. и Миглена Й. Маргаритова
предоставят ползването на своята 1/3 ид. част по
равно на другите две наследници срещу наем. В т.10 от споразумението е
уговорено, че наследниците на М.И.Г. – А. М. Ч. и П. М. Ч. стопанисват ½
от имота, състоящ се от ½ част от бараката (северната част) и ½ част
от старата постройка (част към ул. ****западната част на постройката и
принадлежащите им дворни места като А. М. Ч. стопанисва барака, а П. М. Ч.
стопанисва частта от старата постройка.
Видно от представената данъчна декларация процесният имот е деклариран на собствениците Й.П.М., В. Д.
Й., А. М. Ч., М.П.Ч..
На л.124 от делото е представено споразумение без
дата, сключено между В. Й., Анка Ч., Пламен Чиколов,
Здравка Г. и Миглена Маргаритова, с което уговорят във връзка с приетото
споразумение относно имот находящ се ул. „Добрич“ 45, че упълномощените за
ползването на имота се задължат да плащат наем на З.В.Г. и М. Й. М. както
следва:
1. В. Д. Й. на месец 2000 лв.
2. А. М. Ч. на месец 1000 лв.
3. П. М. Ч. на месец 1000 лв.
От
приложената на л.125 от делото справка от Агенция по вписвания е видно, че на
03.12.2001г. е извършено вписване на Договор за наем с наемодател М.П.Ч. и
наемател ЕТ Д. В.К., на временно и възмездно ползване на търговска площ на ул. ****в
гр. С., разположение: приземен етаж и изба, преназначени за търговия с
хранителни стоки /захарни изделия/.
Представено е Удостоверение № 00549 за утвърдена
категория на обект кафе –аперитив Ф . на ул. ****в гр. С., дата на издаване 23.06.2015г.
и валидност 23.06.2020г.; собственик М.П.Ч.; наемател В.Т.900 ЕООД.
Представен е НА № 90, том ІІ, рег. №4023, дело №290 от
2018 г. от 10.10.2018 г. на нотариус Д.С. с район на действие РС С., от който е
видно, че М.П.Ч.
и Р.Г.Б.-Ч. са продали
на А. М. Ч.-Г. притежаваните от тях общо 1/6 ид.
части от недвижими имоти, находящи се на ул. „***с идентификатори*****; ****.1.1;
****.1.2; ****.3; *****.
Представен е договор за наем от 27.04.2015г., сключен
между М.П.Ч. /наемодател/ и ЕТ Т-В-К.Н.с управител К. Н./наемател/ за временно
и възмездно ползване на недвижи имот - Приземен етаж на стара масивна
постройка-магазин и склад състоящ се от 80 кв.м., на ул. ****в гр. С. срещу
наемна цена 500 лева месечно и срок 5 години.
Представен е НА № 170, том І, рег. №1588, дело №170 от
2019г. от 10.07.2019 г. на нотариус Д.С. с район на действие РС С., от който е
видно, че Й.П.М. е продал на В. Д. Й. притежаваните от него 1/3 ид. части от недвижими имоти, находящи
се на ул. „***с идентификатори*****; ****.1.1; ****.1.2;
****.3; *****.
От Справка изх.№ 11414/04.12.2023г. от ТД на НАП Офис – С.
се установява, че за периода 01.01.2015г.-10.10.2018г. за В.-90 ЕООД има регистрирано фискално
устройство за обект кафе –аперитив
Ф . на ул. ****в гр. С., с дата на регистрация 14.05.2015г. и дерегистрация 23.02.2019г.. Фискалното устройство е
повторно регистрирано на 23.02.2019г. и дерегистрирано
на 16.03.2020г..
От Справка изх.№ 12064/05.12.2023г. от Община С., ведно с
приложените Заявление СД-148/24.02.2015г. за настъпили промени в
обстоятелствата, вписани в регистъра на категоризираните туристически обекти на
територията на община С.; Формуляр за определяне на категорията на заведение за
хранене и развлечения; Справка за професионална и езикова квалификация; Договор
за наем от 01.08.2002г. и Анекс от 01.12.2014г. към Договор за наем от
01.08.2022г. се установява, че между А.
М. Ч. /наемодател/ и трето за спора лице /Стоп ООД - наемател/, за периода 01.08.2002г.
- 01.12.2018г. е съществувало наемно правоотношение за търговска площ на ул. ****в гр. С. - приземна постройка 80 кв.м. с предназначение пицария.
От заключението на вещото лице П. по допуснатата СОЕ се установява, че в
поземлен имот с идентификатор **** са отразени четири сгради - СГРАДА с
идентификатор ****.1, СГРАДА с идентификатор ****.2, СГРАДА с идентификатор ****.3
и СГРАДА
с идентификатор *****. Процесната
сграда с
идентификатор ***** е
стара, почти напълно амортизирана, но с направен ремонт. Стените са кирпичени и
замазани, покривът е гредоред, покрит с керемиди, на места компрометиран, с
окачен таван. Подът е покрит с гранитогрес, стените
са с тапети. Намира се в центъра на гр. С.. Стойността
за средния месечен пазарен наем на недвижим имот: СГРАДА с идентификатор *****,
находящи се в гр. С., ул. Добрич" №45 за периода
от 01.11.2016г. до 10.10.2018г. е 22 740 лева, а за 55
кв.м. 7 966 лева.
В
полза на ищеца са ангажирани гласни доказателства за установяване наведените от него фактически твърдения досежно обстоятелствата по ползване
на имота от ответниците чрез реализиране ползи от него /отдаването му под наем
на трето лице/ в рамките на исковия период.
В показанията си св. Деян Митев /без родство/ заявява, че знае къде се намира
кафе-аперитив Ф . в гр. С., към днешна дата е затворено. Намира се в гр. С.,
ул. ****. Посещавал е заведението когато е работело, във връзка с работата си в
МВР-С.. Посещавал го е служебно за проверки около три пъти в периода
2017г.-2018г. - неспазване на работно време и нарушения на обществения ред. Заведението
било около 80-100 кв.м.. Заведението от близо три години не работи. В периода
2017г. -2018г. наемателка била К., а собственици някакви жени от Варна.
Св. Й. Й. знае, че кафе-аперитив Ф . в гр. С. се намира на старата автогара, на ул. ****. Св.
имал строителна фирма и ателие в същата сграда. Преустановил дейността си там
2014г.. Посещавал е заведението. Живее близо и там си пиел кафето. Към
настоящия момент заведението не работи. Не работи от COVID-епидемията. Когато работило го
посещавал всеки ден. Заведението било приблизително 100 кв.м., но било
по-голямо, защото отдолу имало маза, но предишните наематели я затворили и не
се ползвала. Жената, която стопанисвала имота се казвала К.. Св. познава
собствениците на заведението още от 1992г., като им върнали собствеността. П.Ч.бил
един от съсобствениците. След смъртта му останали неговите наследници,
съпругата му Р. и дъщеря му М.. Преди 2014г. обектът се стопанисвал от фирма
Дими Вест. Преди епидемията COVID, на адрес ул. ****имало три
заведения.
Предвид така установеното от
фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Съдът е обвързан от задължителните указания
дадени с постановеното Решение № 283/08.03.2022г. по възз.гр.д. № 2419/2021г. по описа на ВОС, за произнасяне
по предявения иск с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС.
По
иска с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС в тежест на ищеца бе да докаже наличието на
съсобственост - обстоятелство, което е установено по делото, както и
реализираните от ответника ползи /ползата която
ответникът е извлякъл за негова сметка/. Без значение е как и защо ползващият
съсобственик е ползвал общия имот, може за да го отдава под наем, да го ползва
за реализиране на трудови доходи или да развива търговска дейност лично, или
чрез регистрирани от него фирми и т.н.. От правно значение при хипотезата на
чл. 30, ал. 3 ЗС е само дали ползващият сътитуляр на
правото на ползване е реализирал доходи и дали тези доходи са резултат и от
ползването на притежаваната от другия съсобственик идеална част, от ползването
на която последният е бил лишен.
С разясненията на ТР 7/2012 год. се приема,
че когато претенцията на неползващия съсобственик на общия имот касае искане за
заплащане на припадаща се част от събирани граждански добиви /наем/ по реда на
чл. 30, ал.3 ЗС, то писменото поискване по чл. 31, ал.2 ЗС не е необходимо,
след като се касае до възмездно предоставяне общата вещ за ползване на третото
лице, а действията на съсобственика, сключил договорите за наем, са действия по
обикновено управление на общата вещ. От момента на получаване на доходите за
ползване на имота от трето лице, в полза на съсобственика, неполучил
припадащата се на дела му част, възниква вземането за тази част срещу
съсобственика, събрал тези доходи, без необходимост от писмено поискване.
По
делото е установено по безспорен начин, че в рамките на исковия период, страните
притежават при условията на съсобственост сграда
с идентификатор *****, цялата с площ от 157 кв.м., построена в имот с
идентификатор *****, находящ се в гр. *****.
Не
се събраха доказателства ответницата Р.Г.Б.-Ч. да е реализирала доходи от сграда с идентификатор *****,
цялата с площ от 157 кв.м., построена в имот с идентификатор *****, находящ се в гр. *****. Липсват доказателства същата да е била
наемодател на обекти в имот с идентификатор *****.
От представения договор за наем от 27.04.2015г. се
установи, че М.П.Ч. е отдала под наем на ЕТ Т-В-К.Н.с управител К. Н.за
временно и възмездно ползване недвижи имот - Приземен етаж на стара масивна
постройка-магазин и склад състоящ се от 80 кв.м., находящ
се на ул. ****в гр. С. срещу наемна цена 500 лева месечно и за срок 5 години
/27.04.2020г./. Не
се установи, че точно в сграда с идентификатор *****, цялата с площ от 157 кв.м. се е намирало кафе-аперитив
„Ф .", което да е било отдадено под наем на ЕТ Т-В-К.Н.или „В.Т.900" ЕООД /каквито са твърденията
на ищеца/.
Свидетелите установяват, че в имота, находящ
се в гр. С., ул. ****е имало три заведения, едно от които е кафе-аперитив „Ф ."
с наемател К. /вероятно К. Неделчева/, но не установяват, че същото се е
помещавало точно в сграда идентификатор *****.4, която е с площ 157 кв.м., а
отдаденият под наеме обект е с площ 80 кв.м..
Дори
да беше установено, че
кафе-аперитив „Ф ." се е намирало в сграда с идентификатор *****.4, то отдадената под наем площ е по-малка – 80 кв.м.
и не надхвърля правата на останалите съсобственици в имота, който е с обща площ
157 кв.м..
Представените данъчна декларация и удостоверения за
категоризация не установяват по никакъв начин, че ответницата М.Ч. в рамките на
исковия период е ползвала еднолично имота чрез трето лице възмездно и то в
по-голям от притежавания от нея дял, а само е индиция,
че част от имота се е отдавал под наем, в който впрочем понастоящем не е
спорно, че са разположени няколко сгради.
Следователно
предявеният иск се явява неоснователен.
Като обусловено от уважаването на основния иск, следва
да бъде отхвърлено и акцесорното искане за заплащане
на законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението - 25.11.2019г., до окончателното издължаване.
На основание
чл.78, ал.3 ГПК и в съответствие
с направеното искане от ответната страна, в полза на ответниците се дължат разноски за производство,
съобразно представените доказателства за извършването им, чиито размер възлиза на 2200 лв. за
всеки ответник. Направеното по реда на чл.78, ал.5 ГПК възражение от ищеца
съдът счете за неоснователно при съобразяване с фактическата и правна сложност
на делото и проведените заседания, вкл. при първоначалното разглеждане на
делото.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск от Й.П.М., ЕГН ********** срещу М.П.Ч., ЕГН ********** и Р.Г.Б.-Ч., ЕГН **********
с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.30, ал. 3 ЗС за признаване за установено в
отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува парично вземане
против ответниците, дължимо в условията на
солидарност в общ размер на 4800 лева, представляващо обезщетение за ползите от общата вещ - сграда с идентификатор *****,
цялата с площ от 157 кв.м., построена в имот с идентификатор *****, находящ се в гр. *****, от които е лишен за времето от 01.11.2016г. до 10.10.2018г., съразмерно с частта си в общността, съгласно подписано
Споразумение от 25.05.1992г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 25.11.2019г., до окончателното изплащане на задължението,
като неоснователен.
ОСЪЖДА Й.П.М., ЕГН **********,
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на М.П.Ч., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 2200
лева, представляваща реализираните от ответника в хода на делото съдебно
деловодни разноски, изразяващи се в заплатено възнаграждение за съдействие и
защита от един адвокат, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Й.П.М., ЕГН **********,
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Р.Г.Б.-Ч., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 2200 лева, представляваща реализираните от ответника в хода на
делото съдебно деловодни разноски, изразяващи се в заплатено възнаграждение за
съдействие и защита от един адвокат, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му
страните.
Препис от
настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: