№ 291
гр. Шумен, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Валентина Люб. Тонева
при участието на секретаря Й.Р.К.
като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно
наказателно дело № 20253630201539 по описа за 2025 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.Обжалвано е наказателно постановление №25-0869-001641 от 02.06.2025 год. на
Началник сектор в ОДМВР - гр.Шумен, сектор Пътна полиция, с което на С. С. С. с ЕГН
********** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и
“лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл.175, ал.3,
предл.2 от ЗДвП, за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда, да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление, като необосновано и незаконосъобразно.
В съдебно заседание не се явява лично, за него се явява упълномощен представител,
който поддържа жалбата на изложените в нея съображения.
Процесуалният представител на Началник Сектор към ОД на МВР - гр.Шумен -
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно
императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в заседание оспорва жалбата и иска
наказателното постановление да бъде потвърдено .
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 04.05.2025г. жалбоподателя управлявал лек автомобил марка „Мерцедес Бенц“ с
рег. №TZ015T / Нидерландия/ с рама WDB2032071F851502 сив на цвят, с прикачена към
него каравана марка AWARD с рег. № WF63XY с рама № 855541 и двете собственост на
А.А. ЕГН **********, като водачът управлявал без поставена задна регистрационна табела
на автомобила – същата липсва.
Това обстоятелство било забелязано от полицейските служители, които последвали
процесното МПС и го спрели за проверка на път ВТОРИ КЛАС № 73- км 4+100 в посока с.
Ивански .
За констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на
административно нарушение серия GA №3285221 от 04.05.2025 год.
В АУАН е посочено, че водачът на път II-73 км4+100 в посока с.Ивански управлява
л.а „Мерцедес Бенц“ с рег. №TZ015T / Нидерландия/ с рама WDB2032071F851502 сив на
1
цвят с прикачена към него каравана марка AWARD с рег. № WF63XY с рама № 855541 и
двете собственост на А.А. ЕГН **********, като водача С. управлява без поставена
задна регистрационна табела на автомобила – същата липсва.
Актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.140, ал.1,
от ЗДвП.
Актът е бил подписан от нарушителя, без отразени възражения. Впоследствие не се е
възползвал от законното си право и в срока по чл.44 от ЗАНН не е представил допълнителни
писмени възражения.
Съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка на
жалбоподателя е издадено наказателно постановление №25-0869-001641 от 02.06.2025 год.
на Началник сектор в ОДМВР - гр.Шумен, сектор Пътна полиция, с което на С. С. С. с ЕГН
********** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и
“лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл.175, ал.3,
предл.2 от ЗДвП за нарушение по чл.140 , ал.1 от ЗДвП.
Фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя и свидетеля по акта, както
и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства, от представения
на диск снимков материал, изготвен в хода на проверката.
Представения запис на флашка от страна на защитата, с твърдението, че е иззета от
телефона на собственика на МПС А.А. съдът не кредитира, поради обстоятелството, че не е
ясно кога е направен процесния запис.
По отношение на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства
съдът намира, че категорично следва да бъдат кредитират показанията на актосъставителя и
свидетеля по акта, доколкото показанията им са последователни, еднопосочни и
кореспондират напълно с останалите материали по делото. Съдът кредитира и показанията
на свид.Д.Е., доколкото същите са синхрон с установените по делото обстоятелства.
При така установеното, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
За да бъде ангажирана административно - наказателната отговорност на едно лице,
нормата на чл. 6 от ЗАНН визира като изискване наличието на вина. Вината съобразно
разпоредбата на чл. 7 може да бъде проявена в двете форми - умисъл и непредпазливост.
При непредпазливостта деецът макар да не е желал настъпването на вредоносен
резултат, е могъл да знае и е бил длъжен да знае, че върши нарушение и, че вредоносният
резултат ще настъпи.
За да се приеме, че е извършено нарушението, а именно неизпълнение на
задължението да се управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само МПС,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се направи
несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че регистрационните
табели на управлявания от него автомобил не са били поставени на определените за това
места.
В конкретния случай задна регистрационна табела на автомобила е липсвала, поради
което следва да се докаже, че жалбоподателят, преди да предприеме управлението на
автомобила или по време на движението, преди спирането му от контролните органи, е бил
със съзнанието, че на автомобила липсва регистрационна табела.
Въз основа на събраните гласни доказателства - показанията на свидетелите И.И. и
И.С. се установява, че жалбоподателя разбрал за липсващата задна табела от полицейските
служители при спирането.
Безспорно се установява, че по време на проверката извършена от полицейските
служители, задната табела на процесното МПС е липсвала. Установява се, че
жалбоподателят е обяснил на контролните органи, че пътува със семейството си от
Нидерландия и най - вероятно табелата е паднала по пътя.
От показанията на св.Е. също се установява, че пътували от Нидерландия и на
границата, при извършената им проверка, всички табели били налице .
Съдът намира, че не са налице доказателства, че се касае за умишлено извършване на
нарушението.
Незнанието на фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на
вмененото нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, изключват умисъла относно това нарушение -
арг. от чл.14, ал.1 НК, вр.чл. 11 от ЗАНН относно обстоятелствата, изключващи
2
отговорността. Действително за административните нарушения не се изиска умисъл,
достатъчно е да са извършени по непредпазливост. За да е непредпазливост, е необходимо
кумулативно деецът да е бил длъжен и да е могъл да предвиди общественоопасния резултат,
като възможността на лицето да предвиди и предотврати резултата се преценява не изобщо,
а конкретно за всеки отделен случай и то в рамките на дължимото поведение.
Въз основа на събраните доказателства, съдът намира, че в конкретната ситуация не
може да се обоснове и, че се касае за непредпазливо деяние. Намира, че се касае за случайно
деяние. При съпоставянето на небрежността - като вид непредпазлива вина и случайното
деяние - като изключващо вината обстоятелство, общото между тях е, че деецът обективно е
причинил резултата, без субективно да съзнава това. Различното е, че при небрежността,
деецът е бил длъжен и е могъл да предвиди общественоопасния резултат, а при случайното
деяние - не е бил длъжен или ако е бил, то не е могъл да предвиди резултата.
Преди да предприеме управление на МПС, водачът може и е длъжен да се убеди, че
регистрационните табели са поставени, и в случай, че не изпълни това задължение, ще е
налице извършено нарушение при форма на вина - непредпазливост.
В конкретния случай не може да бъде изключена вероятността регистрационната
табела да е паднала в процеса на движение на автомобила от Нидерландия до България, при
която ситуация жалбоподателят не е длъжен и не може да предвиди обществено опасния
резултат, поради което настоящият състав приема, че се касае за случайно деяние.
Възможността рег. табела да падне в движение е напълно възможна и реална.
Дори са се приеме, че е налице извършено нарушение при форма на вина -
непредпазливост, съдът намира се касае за деяние с незначителна обществена опасност по
смисъла на чл.9, ал.2 от НК.
По силата на изричната законова разпоредба на чл.189з от ЗДвП нарушението на
ЗДвП не може да представлява маловажен случай. Критериите, които обуславят
малозначителност на случая, а оттам липса на престъпление, съответно на нарушение
съгласно чл.9, ал.2 от НК, приложим в административно - наказателното производство по
силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, не съвпадат с тези предвидени в
чл.28 от ЗАНН и §1 ал.1 т.4 от ДР на ЗАНН. Съгласно чл.11 от ЗАНН по въпросите за
вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие -
приготовлението и опитът, се използва общата част на наказателното право. „Маловажният
случай“ не бива да се смесва или отъждествява с т. нар. „малозначително деяние“ по чл. 9,
ал. 2 НК. Разликата между тях е същностна, защото диференцира престъпното от
непрестъпното деяние. Съгласно разпоредбата на §1 ал.1 т.4 от ДР на ЗАНН, "Маловажен
случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на
задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушаване или на неизпълнение на задължение от съответния вид.
От своя страна чл.9, ал.2 от НК предвижда, че не е престъпно деянието, което макар
формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята
малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно
незначителна.
Разпоредбата на чл.9, ал.2 НК е съотносима към всички престъпления от особената
част на НК и това е трайната съдебна практика, съответно е съотносима и към всички
административни нарушения по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН,
поради което е принципно приложима по отношение на всички състави на нарушения, вкл.
и по ЗДвП. Единственото условие е деянието, макар и да осъществява признаците на
предвиденото в закона престъпление, съответно нарушение, поради своята
малозначителност да не е общественоопасно или неговата опасност да е явно незначителна.
Други условия законът не предвижда.
Следователно по силата на тази разпоредба, противоправният характер на деянието
се изключва при наличието на една от двете форми на "малозначителност" - пълна липса на
обществена опасност или наличие на обществена опасност, но с явна незначителност.
Посоченото предполага преценка относно пропорционалността между конкретно
извършеното деяние, последиците от него и наложеното наказание.
При маловажния случай съдът всякога е длъжен да преценява обществената опасност,
както на деянието, така и на дееца. Правната доктрина и съдебната практика последователно
приемат, че при обсъждане приложението на разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК за всеки
отделен казус, следва да се отчита, че водеща роля има оценката на степента на обществена
опасност на деянието, а на втори план стои степента на обществена опасност на дееца. В
3
този смисъл, ако деянието е такова, че въобще не може да окаже отрицателно въздействие
върху обекта на посегателство или това негово въздействие е толкова лишено от значение, че
в действителност не застрашава този обект, ще е налице малозначителност в най-висша
степен, то няма да бъде обществено опасно и следователно няма да бъде престъпно. Дори и
когато малозначителността не изключва обществената опасност на деянието, но обосновава
една нейна явна незначителност - т.е. такава ниска степен, която не е достатъчна за да бъде
третирано като престъпление, съответно нарушение, отново ще е налице хипотезата на чл.9
ал.2 от НК. Обществената опасност на дееца оказва влияние в случаите, когато неговите
особени качества имат значение /напр. възползване от служебното положение/ или когато се
установи завишена степен на неговата лична обществена опасност и тя е довела до по-
висока степен на обществена опасност на самото деяние.
В конкретния случай съдът намира, че е налице втората хипотеза на разпоредбата на
чл.9, ал.2 от НК, а именно деянието, макар формално да осъществява признаците на
предвиденото в закона престъпление, не е престъпно, тъй като неговата обществена
опасност е явно незначителна.
Съдът приема, че деянието на жалбоподателя, изразяващо се в управление на МПС с
липсваща само задна регистрационна табела, не съставлява не само престъпление, но и
административно нарушение, доколкото обществената опасност е присъща не само на
престъплението, но и на административното нарушение. Съдът намира, че се касае за
инцидентно деяние с незначителна обществена опасност по смисъла на чл.9, ал.2 от НК.
Предвид конкретната ситуация извършвайки преценка относно пропорционалността
между конкретно извършеното деяние, последиците от него и наложеното наказание, съдът
намира, че наложените на жалбоподателя наказания дори и в минимално предвидения
размер се явяват несъразмерно тежки.
Предвид изложеното, съдът намира, че НП следва да бъде отменено.
Предвид изхода на делото искането на наказващият орган за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.
По отношение искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото
разноски за адвокатското възнаграждение и направеното възражение за прекомерност от
страна на наказващия орган, съдът намира следното:
Съгласно нормата на чл.18 ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела срещу НП, в които административното наказание е глоба или имуществена санкция,
възнаграждението се определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията.
Извън тези случаи възнаграждението е 500 лева, съгласно ал.4 на чл.18.
С обжалваното НП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200
лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, поради което размерът на
минималното възнаграждение е 400 лева, определено по правилата на чл.7 ал.2, предвид
стойността на глобата и 500 лева, съобразно ал.4 на чл.18, предвид наложеното наказание
лишаване от право да управлява МПС. В конкретния случай е било договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, т.е. в минимално предвидения размер
съгласно чл.18 ал.4 от Наредбата, поради което искането за намаляването му като
прекомерно се явява неоснователно, поради което АНО следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя сумата от 500лв.за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №25-0869-001641 от 02.06.2025 год. на
Началник сектор в ОДМВР - гр.Шумен, сектор Пътна полиция, с което на С. С. С. с ЕГН
********** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и
“лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл.175, ал.3,
предл.2 от ЗДвП за нарушение по чл.140 , ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР - гр.Шумен, да заплати на С. С. С. с ЕГН ********** сумата от
500 лв. за адвокатско възнаграждение .
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
4
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5