РЕШЕНИЕ№

гр.Пазарджик 14.10.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданска колегия в публично заседание на втори октомври , през две хиляди и деветнадесета  година в състав:

                                                            Председател: НИКОЛИНКА ПОПОВА

при секретаря Росица Димитрова , като разгледа докладваното от районния съдия Попова  гр.д № 1958 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Подадена е искова молба с предявени искови претенции с правно основание чл. 365 ЗЗД  във връзка с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД  от ищеца И.А.И., ЕГН-********** ***, против Т.К.К., ЕГН-********** *** .

Ищецът поддържа, че  работи извън пределите на страната и тъй като се познавали с ответника, му предоставил жилището си, находящо се в **** за ползване, като жилището било изцяло обзаведено. Ищецът твърди, че при  завръщането си, установил липса на част от вещите , с които било обзаведено жилището. Ответникът признал, че е продал вещите, тъй като имал задължения към трети лица и за  да не усложняват повече отношенията си, двамата се споразумели ответникът да му заплати сумата 1300,00 лв. на равни месечни вноски по 100,00 лева. Ищецът съобразил затруднението на ответника и приел разсрочено изплащане на сумата, като в тази връзка  било подписано споразумение между двамата на 27.08.2012 г., по силата на което сумата е следвало да бъде изплатена към 27.09.2013 г.Твърди се в исковата молба, че до настоящия момент ответникът не е изплатил нито една вноска за погасяване на задължението си, а падежът на последната вноска по това споразумение  бил на 27.09.2013 г.

Моли се съда да постанови решение, с което осъди ответника да заплати на ищеца сумата 1300,00 лв., ведно с лихва за забава считано от 27.09.2014 г. / три години назад от датата на подаване на исковата молба / в размер на 383,15 лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от 22.08.2017 г.  до окончателното изплащане на сумата. Сочат се доказателства и се претендират съдебно- деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, в който се твърди, че предявеният иск е допустим, но е изцяло неоснователен и недоказан и като такъв той следва да бъде отхвърлен. Прави се възражение за изтекла в полза на ответника погасителна давност върху претендираните от ищеца суми в исковата молба, както по отношение на главница, така и по отношение на лихва за забава / чл.110 и чл.111 от ЗЗД/. Твърди се в отговора на исковата молба, че представеното по делото Споразумение от 27.08.2012 г., между Т.К.К. и И.А.И., имало правната същност на договор за обикновена продажба по чл.183-чл.213 от ЗЗД, като К. е купувач, а И. е продавач. Сочи се, че тази правна характеристика следва от съдържанието на дължимите престации - възмездно прехвърляне собствеността върху индивидуално определени движими вещи, срещу заплащане на цена, в размер на сумата 1300,00 лева. По делото нямало никакво доказателство, че описаните в споразумението движими вещи са предадени от продавача на купувача, съгласно чл.187 от ЗЗД и поради това купувачът не дължал нищо на продавача - per argumentum a contrario от чл. 200 на ЗЗД. Ищецът не е доказал факта на получаване на вещите от ответника след сключване на договора, с което ищецът, като продавач не е изпълнил основното си задължението, да предаде движимите вещи, поради което купувачът няма задължение да плати цената. В подписаното споразумение нямало погасителен план, нямало падежи, нямало краен срок за изпълнение на задължението за плащане на описаните вещи - нямало отправени покани до купувача за погасяване чрез плащане. Следователно вземането на ищеца не било доказано по основание.Моли се съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

След преценка на събраните доказателства и доводите, изложени по делото, при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, съдът прие за установено следното:

По делото е представена извънсъдебна спогодба  наименована „споразумение „  подписана между ответника Т.К.К. от една страна и ищеца И.А.И. от друга , по силата на която двамата са уговорили , че ответникът следва да заплати на ищеца сумата в размер на 1300,00 лв. представляваща сбор от паричните равностойности  на следните движими вещи : дИ., абсорбатор, поялник, плоча за палачинки- всички собственост на И.А.И.. Уговорили са сумата да се плати на равни месечни вноски от по 100,00 лв. до пълното изплащане на сумата. Освен това страните са уговорили месечните вноски да се изплащат чрез адв. ****  в нейната кантора в гр. Пазарджик  - срещу разписка.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото са събрани гласни доказателства. Според показанията на разпитания свидетел Д. А. ищецът и ответникът  се познавали от 2008 г., тъй като работили в една фирма и били колеги.

През 2010 г. ищецът И. заминал да живее и работи в Германия. Той притежавал недвижим имот в гр. Пазарджик- апартамент , находящ се в **** и след заминаването си чужбина  в посоченото жилище не живеел никой. Апартаментът бил обзаведен  с всички движими вещи, необходими за обитаването му, включително  мебели, домакински уреди, посуда и др. Понеже  местоработата на ответника К. ***, последният помолил ищеца И. да му предостави за безвъзмездно ползване апартамента му в гр.  Пазарджик. Тъй като се намирали в приятелски  отношения, И. се съгласил и предоставил жилището си за безвъзмездно ползване на ответника. Така ответникът К. ползвал предоставеното му от И. *** около година.  При едно от  завръщанията си, ищецът установил, че част от вещите, с които било обзаведено жилището му в гр. Пазарджик, липсвали, вкл. диван, абсорбатор,поялник, плоча за палачинки. Ответникът К. признал пред ищеца, че е продал вещите, тъй като имал задължения към трети лица и за да не усложняват повече отношенията си, двамата се споразумели ответникът да му заплати тяхната стойност за което двамата подписали споразумение. Въпреки подписаното споразумение, К. не изплатил на И. сумата , останала си само договорката , която ответникът не спазил.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав прави следните изводи:

Не се спори по делото,  а и от събраните гласни доказателства безспорно се установява, че  страните са се намирали в приятелски отношения и поради това ищецът предоставил на ответника ползването на негов собствен апартамент. Безспорно се установява също така , че след завръщането си от чужбина ищецът установил липса на негови вещи. По повод на тези липси, свързани с ползването на собствения на ищеца апартамент  и за уреждане на правния спор страните са подписали на 27.08.2012 г. споразумение, с което ответникът  се е задължил да възстанови на ищеца сумата от 1300,00 лв. като левова равностойност на липсващи вещи.  Страните са направили взаимни отстъпки, като сумата е следвало да бъде заплатена от ответника на равни месечни вноски от по 100,00 лв. / или до 27.09.2013 г. /.

По своята същност това извънсъдебно споразумение представлява договор за спогодба, с който страните са уредили възникнал между тях правен спор, произтичащ от задълженията им във връзка с липса на движими вещи собственост на ищеца. Съобразно разпоредбата на чл. 365 ЗЗД спогодбата представлява двустранен договор , който подлежи на изпълнение.

Ответникът не е направил  възражения, че не е подписвал представеното споразумение , поради което съдът приема, че същият договор е действителен и правопораждащ за претенцията на ищеца. Основанието за сключване на каузалния договор за спогодба между страните е неизправността на ответника като ползвател на имота  и движимите вещи на ищеца.  С договора – спогодба ответникът  е поел задължение да заплати на ищеца претендираната сума от 1300,00 лв., като задължението е разсрочено  на равни месечни вноски  и е уговорено заплащането да става в кантората на адв. Б. – срещу разписка.  Не се твърди и не се установява  ответникът да е изпълнил поетото от него задължение.

С оглед на изложеното съдът приема, че искът е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен изцяло. Ответникът следва да бъде осъдена да заплати претендирана сума в размер на 1300,00 лв., ведно с лихва за забава считано от 27.09.2014 г. до датата на подаване на исковата молба в съда,  който размер на основание чл. 162 ГПК  съдът определя на 383,15 лв. , ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба 21.08.2017 г. до окончателно изплащане.

Неоснователно е възражението на ответната страна, съгласно което представеното по делото Споразумение, имало правната същност на договор за обикновена продажба по чл.183-чл.213 от ЗЗД, тъй като това споразумение не съдържа нито един от елементите на такъв  вид договор / съгласие за прехвърляне на собствеността срещу заплащане на продажна цена /. Обстоятелствата  изложени от ищеца са , че към  момента на подписване на споразумението /27.08.2012г./  ответникът вече се е разпоредил с чуждите  движими вещи без негово съгласие, като страните са се споразумели да избегнат други спорове  и са уредили отношенията си по договорен път. Поради което възражението за липсата на доказателства ,че описаните в споразумението вещи са били предадени на купувача /ответника/ е несъстоятелно.

Неоснователно е направеното възражение от ответника за изтекла давност. Вземанията за дължима главница се  погасяват в петгодишен срок, който започва да тече от датата на неговата изискуемост – в случая 27.09.2013 г. Исковата молба е подадена на 21.08.2017 г. – т.е . преди да е изтекъл този давностен срок . Не е погасена по давност и претенцията за присъждане на лихва за забава – три години назад до датата на подаване на исковата молба  предвид разпоредбата на чл. 111 б. в ЗЗД .

          По разноските : С оглед на изхода от делото ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сторените по делото разноски  съобразно приложения в последното по делото заседание списък по чл. 80 ГПК – в размер на 1873,00 лв.

           Воден от горното Пазарджишкият   Районен съд :  

 

Р     Е     Ш     И  :

            ОСЪЖДА Т.К.К., ЕГН-********** *** ДА ЗАПЛАТИ на И. А.И., ЕГН-********** ***,  сумата от  1300.00лв. , представляваща изискуемо вземане по договор – спогодба от 27.08.2012 г. за заплащане на левова равностойност на липсващи на ищеца вещи , сумата от 383,15 лв. представляваща лихва за забава върху главницата считано от 27.09.2014 г. до 21.08.2017 г. , ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба – 21.08.217 г. до окончателното изплащане на сумата  ,както и сторените съдебно- деловодни разноски в общ размер от 1873,00 лв.  

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен  срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: