РЕШЕНИЕ
№ 319
гр. София, 18.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20231110215128 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с жалба по чл. 72, ал. 4, изр. 1 от ЗМВР от Г. Ц. К. (чрез процесуален
представител) срещу задържането му съгласно конкретно посочена заповед, издадена от
орган на 05 РУ - СДВР, като в жалбата и в съдебно заседание от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя се излагат конкретни аргументи за процесуална и
материална незаконосъобразност на съответната заповед (и въобще задържане), като се
претендират и разноски в полза на процесуалния представител на основание чл. 38 от ЗАдВ.
Административният орган излага фактическа обосновка във връзка с издаването на
процесната заповед.
Релевантно за решаване на делото е единствено следното:
Приобщените към доказателствената съвкупност днес със съответните определения писмени
доказателствени материали установяват в крайна сметка това, че задържаният действително
е нанесъл вечерта на 11.10.2023 г. побой над съпругата си (отрицанието от негова страна в
тази връзка е разбираемо, но същото не се кредитира от съда, доколкото освен че са налице
обективни медицински находки в подкрепа на съобщената от визираната съпруга
информация, същата информация сама по себе си се явява подробна и логична, намираща
подкрепа в най-общо казано сведения, които не изхождат от източници, заинтересовани във
вреда на жалбоподателя, а именно полицейски органи), както и че г-н К. е бил с поставена
от лекар към месец януари 2023 г. диагноза мултиинфарктна деменция, при която (и в
конкретната хипотеза) пациентът се явява емоционално небалансиран и нестабилен, с нисък
1
праг на раздразнителност, с идеи от параноидния кръг и ревностови такива. При това
положение посоченото в заповедта материалноправно основание за задържането, а именно
чл. 72, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, съвсем очевидно действително е налице (респективно – налице е
и основанието по чл. 5, параграф 1, буква „е“ /хипотезата относно душевноболни лица/).
Съблюдавайки презумпцията за невинност, съдът не взема каквото и да било отношение по
въпроса за виновността на г-н Г. К. в извършване на каквото и да било престъпление; следва
да се има предвид, обаче, че отказът да се обсъдят по същество засегнатите по-горе въпроси
от фактическо естество би представлявал и отказ от правосъдие с оглед основанието за
задържане, релевирано в процесната заповед. С оглед релевирането на основанието по чл.
72, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и излагането на твърдения касателно конкретно нанасяне на побой в
обжалваната заповед спазено се явява изискването за мотивиране съгласно чл. 74, ал. 2, т. 2
от ЗМВР (а и съгласно чл. 5, параграф 2 от КЗПЧОС) – посочената правна квалификация по
чл. 72, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, съпоставена с описанието на конкретни факти, съдържа
недвусмислено изложение както за фактическите, така и за правните основания за
задържането; няма как при посочване на разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 3 от ЗМВР да не се
има предвид наличие на тежки психически отклонения. В този смисъл не може да се твърди,
че е ограничено процесуалното право на защита на жалбоподателя и че се касае за
съществено (а дори и за каквото и да е) нарушаване на процесуални правила.
При извършената цялостна и служебна проверка (арг. от чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН)
съдът не установи основания за незаконност на процесното задържане, което при съответно
прилагане (по аналогия – чл. 46, ал. 2 от ЗНА, забрана за каквото прилагане липсва в ал. 3 на
същия член) на уредбата по чл. 63 от ЗАНН задържането следва да бъде потвърдено. При
такъв изход от делото основания за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя или
на процесуалния му представител не са налице. Прилагайки по аналогия уредбата по НПК
касателно веществените доказателства, след влизане на решението в сила материалите,
представени в оригинал и приложени към писмото от 05 РУ – СДВР с рег. № 229000-21365
от 03.11.2023 г., следва да се върнат на съответното РУ на МВР като заинтересовано
учреждение.
Така мотивиран и на основание чл. 72, ал. 4, изр. 1 и изр. 2 от ЗМВР, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА задържането на жалбоподателя Г. Ц. К., за което е издадена процесната
заповед за задържане на лице с рег. № 229зз-1422/11.10.2023 г. от Р. В. Л., старши полицай
при 05 РУ – СДВР.
Отхвърля искането за присъждане на разноски в полза на процесуалния представител на
жалбоподателя.
Постановява след влизане на решението в сила материалите, представени в оригинал и
приложени към писмото от 05 РУ – СДВР с рег. № 229000-21365 от 03.11.2023 г., да се
върнат на така посоченото РУ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София-град в
2
14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3