РЕШЕНИЕ
№ 457
град Плевен, 21.09.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен – втори
касационен състав, в съдебно заседание на четиринадесети
септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЦВЕТЕЛИНА
КЪНЕВА |
ЧЛЕНОВЕ: |
1. СНЕЖИНА ИВАНОВА 2. ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ |
при секретар Цветанка
Дачева и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша
докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно
дело № 633/2021 г.
Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с
чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Община - Плевен, срещу решение № 325/06.07.2021 г. по н.а.х.д. № 882/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Плевен, с доводи, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния нормативен акт. Твърди се, че по начина, по който нарушението е описано в АУАН, административно-наказващият орган няма как да разбере дали актосъставителят и свидетелят по АУАН са извършили своевременна проверка на изнесените в сигнала факти. Сочи се, че това, че датата на съставяне (и връчване) на акта е различна от датата на извършване на нарушението не винаги е индикация за подобен вид опосредствано възприемане на нарушението и нарушителя. Твърди се, че нарушената разпоредба (чл. 23, ал. 1,6. А) от Наредба № 3 на ОбС Плевен съдържа забрана за определено действие, без да фиксира чия е отговорността за извършеното, т.е. липсва изискване да се установява кой точно, в конкретния казус, е управлявал и паркирал МПС-то на забранено за това място. Поради посоченото обратното на съда се счита, че отговорност за всяко действие е МПС (ППС), включително и неправомерното паркиране, се носи от неговия собственик, независимо от това дали участва или не в извършеното. Навеждат се доводи, че това дали собственикът на конкретното МПС, лично е управлявал, и паркирал, същото в нарушение на разпоредбите на местния нормативен акт, е без съществено значение за административно наказателното производство, тъй като в противен случай подобни мотиви биха били основание за всеки собственик да претендира, че в даден момент не той, а някой друг е управлявал и неправилно паркирал МПС, е което ще се цели единствено и само избягване на административно наказателната отговорност за този род деяния. Посочва се, че в акта няма вписано възражение навеждащо съмнение относно нарушението и извършителя, респективно предполагащо необходимост от допълнителна проверка, както и че писмено възражение оспорващо констатациите в АУАН също не е подадено и поради това, от службата на актосъставителя (сектор „Пътна полиция”) не са изисквани допълнителни материали свързани с изясняване на спорни обстоятелства. Твърди се, че не е налице видима причина за съмнение в наличие на предпоставките на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН и необходимостта от втори свидетел и негов подпис. Излагат се доводи, че участващите (в случая) в съставяне на АУАН са полицейски служители, длъжностни лица, чиито действия са безпристрастни, неутрални и незаинтересовани, предвид което да се говори за засягане на правата на нарушителя е несъстоятелно. Намират за необосновано и неправилно отмяната на наказателното постановление поради подобни пропуски при съставяне на АУАН. Счита се оспореното наказателно постановление за издадено при спазване на процесуалните изисквания, а решението на първоинстанционния съд за неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалните разпоредби. Моли се съдът да отмени решение № 325 от 06.07.2020 г., постановено по н.а.х.д. № 882/ 2021 г., IX н.с., на Районен съд Плевен и да постанови съдебен акт, с който да потвърди изцяло НП № 31/02.04.2021г. на кмета на Община - Плевен.
В съдебно заседание касаторът - Община - Плевен, се представлява от юрк Петкова, която намира
решението за незаконосъобразно и счита, че наличието на втори свидетел не се
отразява на законосъобразността на НП. Счита, че нарушението се доказва от
представените снимки и не са ангажирани доказателства в друга насока, като
ирелевантно е кой е водач на автомобила, тъй като към отговорност следва да
бъде привлечен собственик на автомобила. Моли за отмяна на решението и
присъждане на разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът – Е.М.Б.,***, не се
явява, представлява се от адв М., който
намира, че решението е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Счита, че следва да има посочени двама свидетели, тъй като АУАН е съставен по
снимков материал и то три дни след извършването. Моли решението да бъде оставено в сила и да бъдат
присъдени разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава
заключение, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.
Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационното оспорване е извършено от надлежна страна
в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.
С посоченото решение е отменено наказателно
постановление № 31/02.04.2021 година на кмета на Община - Плевен, с което на Е.М.Б.,***,
за това, че на 24.02.2021 г. около 16.02 часа в град Плевен, на ул. „Васил
Левски“ № 108, като водач и собственик на л.а. „Опел Виваро“ с рег. № ******,
паркира върху пешеходна зона – нарушение на чл. 23, ал. 1, б. А от Наредба № 3
на ОбС – Плевен и на основание чл. 53 и чл. 27 от ЗАНН, във връзка с чл. 51,
ал. 3 и чл. 23, ал. 1, б. А от Наредба № 3 на ОбС – Плевен за обществения ред и
използване на пътни превозни средства на територията на Община – Плевен е
наложена глоба в размер на 300 /триста/ лв.
Настоящата инстанция намира, че решението е валидно,
допустимо и постановено при правилно прилагане на закона. Настоящата инстанция
не споделя възприетото от съда, че актът е съставен в нарушение на чл. 40 ,ал.
1 от ЗАНН и следва да се посочат двама свидетели, тъй като е налице хипотезата
на ал. 3 от закона. В случая е налице съставяне на АУАН при условията на ал. 1,
чл. 40 от ЗАНН в присъствие на нарушителя и свидетел при установяване на
нарушението, като такъв е посочен Г. И., който е свидетел при установяване на
нарушението и изготвянето на акта и
не е необходимо посочване на други двама
свидетели, тъй като ал. 3 е приложима само в случаите на липса на свидетели,
както при извършване на нарушението, така и при неговото установяване.
Настоящата инстанция обаче намира, че АУАН е съставен
от лица, за които не са представени доказателства за материална компетентност.
Съгласно чл. 50 , ал. 1 от Наредба № 3 на Общински съвет актовете за
установяване на нарушения на изискванията на тази Наредба се съставят от
длъжностни лица, определени от органите по чл.48 , а съгласно чл. 48 контролът по тази наредба се
осъществява от кмета на Община Плевен или чрез определени с негова писмена
заповед длъжностни лица или Директора на ОД на МВР – Плевен или определените от
него с писмена заповед длъжностни лица. По делото, нито пред РС Плевен, нито
пред настоящата инстанция, е представена заповед на директора на ОД на МВР
Плевен, в която да са посочени лицата, които имат право да съставят АУАН по Наредба
№ 3 и при липсата на такава, то АУАН е издаден от некомпетентен орган, което
прави и издаденото НП –незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото и
искането на пълномщник на ответника за присъждане на разноски и на основание
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН съдът намира, че Община Плевен следва да заплати на Е.М.Б.,*** разноски в размер на 300 лева – договорено
и изплатено възнаграждение за един адвокат съгласно договор за правна защита и
съдействие на л. 22 по нахд№ 882/2021 г . по описа на РС-Плевен.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
РЕШИ:
Оставя в сила решение № 325/06.07.2021
г. по н.а.х.д. № 882/2021 г. на Районен съд – гр. Плевен.
Осъжда Община Плевен да заплати на Е.М.Б.,*** разноски в размер на 300 лева.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се
изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ 1. /п/
2.
/п/