№ 7175
гр. София, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20211110131909 по описа за 2021 година
Предявени са по реда на чл.422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79,
ал.1, предл.1 и чл.86 от ЗЗД
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че
ответниците като потребители на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ.
„Средец”, ул. „Шести септември“ №37, ет. 3, апартамент, са обвързани от Общи условия за
продажба на топлинна енергия от „фирма” ЕАД на потребители за битови нужди, според
чиито клаузи ищецът е доставил за периода от 01.5.2016 г. до 30.04.2019 г. на ответниците
топлинна енергия, а последните не са заплатили сумата в размер 2244.69 лв., главница,
представляваща цена на топлинна енергия, сумата 528.18 лв. лихва за забава за периода от
15.09.2017 г. до 04.09.2020 г., сумата за дялово разпределение от 59.37 лв. главница за
периода 08.2017 г. до 04.2019 г., както и 12.34 лв., лихва за периода 01.10.2017 г. до
04.09.2020 г. Топлоснабденият имот се намира в сграда-етажна собственост, в която за
посочения период разпределението на топлинна енергия е извършвано от „фирма” ЕООД
съобразно сключения между него и сградата в етажна собственост договор. Правния интерес
от предявения иск ищецът обосновава с връчена на длъжниците заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч. гр. д. №44220/2020 г. на СРС, 169 състав, срещу която същите са
депозирали възражение. Претендира законната лихва от датата на заявлението до
окончателното плащане, както и присъждане на разноски.
Ответниците са депозирали идентични писмени отговори, с които оспорват исковете като
неоснователни и недоказани. Правят възражение за изтекла погасителна давност.
1
. По делото е конституиран като трето лице помагач на страната на ищеца „фирма
ЕООД” ООД.
След преценка доводите на страните и доказателствата по делото
настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна:
Представено е заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Представено е решение от 02.04.2018 г. по гр. д. №82756/2017 г., СРС, 128 с-в.
Представен е нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по
наследство и отказ от наследство от 05.02.1987г., от който е видно, че Б.Т.Сл. е бил признат
за собственик върху следния недвижим имот: апартамент на трети етаж от лицевата
постройка, находяща се в гр. София, ул. „Шести септември“ 37.
Представен е справка-списък на роднини на В. Д. СЛ..
Представено е удостоверение за идентичност на адрес.
Представени са извлечения от сметки по месеци за процесния период за процесния
абонатен номер, с посочени дължими, според ищеца, суми за топлинна енергия към датата
на подаване на исковата молба.
Представени са съобщения към фактури относно процесния период.
Представен е протокол от Общо събрание на собствениците на етажната собственост за
избор на фирма за дялово разпределение.
Представен е договор между СЕС и фирма за дялово разпределение за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Представен е договор между „фирма“ ЕАД и фирма за дялово разпределение.
Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битова нужди от
„фирма“ ЕАД на потребители в гр. София.
Представени от трето лице помагач са следните документи: дялово разпределение,
документи за годишен отчет и протокол за неосигурен достъп.
Приети по делото са още удостоверение за наследници на Б.СЛ., починал през 1989 г. и
удостоверения за родствени връзки на И.С. и Д.С..
По делото е допуснато изслушване на съдебно-техническа експертиза, чието заключение
съдът кредитира, като компетентно изготвено, пълно и обективно. От него се установява
размерът на сумите за топлинна енергия за процесния период, по месеци, и по пера, които за
процесния период възлизат на 2244.72 лв., след взимане предвид на изравнителните сметки.
По делото е допуснато изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение
съдът кредитира, като компетентно изготвено, пълно и обективно. От същото се установява,
че суми за процесния период не са заплатени.
2
Софийски районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира от правна страна следното:
За уважаването на предявения установителен иск следва да е налице следният фактически
състав: съществуване на правоотношение между страните, изпълнение на задълженията по
него от страна на ищеца, а именно за доставка на топлинна енергия за процесния период с
цена, съответна на претендираната сума, както и неизпълнение от страна на ответника да
заплати съответната стойност на доставената му и потребена топлинна енергия.
Съдът приема, че собственици на процесния апартамент през процесния период са
именно тримата ответници в качеството им на наследници на първоначалния собственик на
имота Б.СЛ. /съпруга и две деца/, който е починал на 16.03.1989 г. Това обстоятелство
следва от представените по делото и неоспорени нотариален акт за собственост на
недвижим имот придобит по наследство и отказ от наследство и удостоверения за
наследници и родствени връзки. Доколкото имотът е придобит на основание, изключващо
СИО, всеки от тях придобива по 1/3 идеална част от имота /чл. 9, ал.1 ЗН/. Следователно
между ответниците, като съсобственици на процесния имот, и ищеца съществува договорно
правоотношение със съдържание задължение на „фирма, да достави на адрес гр. София, ул.
„Шести септември“ №37, вх. 1, ет. 3, апартамент, топлинна енергия, срещу задължение на
ответника да заплаща нейната цена, в качеството му на клиент на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на чл.153 ЗЕ.
Не се оспорва, а и от представените по делото документи се установи, че сградата, в която
е процесният имот, е топлоснабдена, поради което се явяват потребители по смисъла на ЗЕ и
като такива се явяват обвързани от Общите условия на договорите за продажба на топлинна
енергия за битови нужди и без изричното им писмено приемане. Съгласно разпоредбата на
чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване е регламентиран в
чл. 139-148 ЗЕ и в действащите Наредба за топлоснабдяването /отм./, Наредба №2 от
28.05.2004 г. за топлоснабдяването /отм./ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. От приетите по делото експертизи е видно, че ответниците са потребили
топлинна енергия на обща стойност, която вещото лице е изчислило на сумата от 2244.72
лв. след взимане предвид на изравнителните сметки, която сума, видно от заключението по
счетоводната експертиза, не е изплатена. Относно размера на доставената енергия съдът
приема стойността, посочена в заключението на съдебно-техническата експертиза,
доколкото тя е изготвена не само върху материали при ищеца, а е взела предвид и тези
документи, които са представени от фирмата за дялово разпределение, освен това са взети
предвид изравнителните сметки.
В законоустановения срок ответниците са направили възражение за изтекла погасителна
3
давност. Задължението на ответницата за заплащане на консумираната топлоенергия
представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД, тъй като
са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения. Ето защо
тези задължения се погасяват с тригодишна давност. / в този смисъл ТР № 3/11 г. на
ОСГТК/.
Следва да се отбележи, че процесното правоотношение се регулира от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в от 2014 г., които са
обнародвани във вестник Дневник на 14.01.2014 г. и са влезли в сила от 12.03.2014 г.
Съгласно чл. 33, ал. 1, ал. 2 от Общите условия /в сила от 12.03.2014 г. /, купувачът е длъжен
да заплаща месечната сума за топлинна енергия и стойността на реално потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база на изравнителна
сметка, в тридесетдневен срок от датата на публикуване на съответната фактура на интернет
страницата на продавача. По делото обаче не са представени доказателства за това. При това
положение, ако се възприеме, че погасителната давност е започнала да тече в срока по чл. 33
от ОУ/2014/, то следва да се приеме, че предвид изложеното в конкретния казус, давност
изобщо не е започвала да тече и тези вземания не са погасени по давност.
При формиране на извод за това кога е започнала да тече погасителната давност в
конкретния случай, съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 110 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането
е станало изискуемо. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Цитираните разпоредби от
закона са императивни и не могат да бъдат дерогирани от страните. В случая моментът на
публикуването на общата фактура на интернет страницата на продавача, доколкото е
обвързан единствено с действията на кредитора и е поставен в зависимост единствено от
неговото поведение, а именно кога ще бъде публикувана въпросната обща фактура, е
относим единствено към определяне на моментът, в който длъжника изпада в забава за
изпълнение на задълженията за вземанията, включени в съответния отчетен период, т. е този
момент е определящ за датата, от която следва да се начислява обезщетението за забавено
плащане. С извършване на действия по публикуване на общата фактура на своята интернет
страница дружеството-продавач извършва действия по отправяне на покана до длъжника за
изпълнение на задълженията за заплащане на вземанията, включени в съответния отчетен
период, като съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за
изпълнение длъжника изпада в забава след покана. При тази хипотеза, когато няма
определен ден за изпълнение на задължението, а изпращането на покана за изпълнението му
поставя длъжника в забава, погасителната давност започва да тече от момента, в който е
възникнало вземането. Съдът приема, че вземанията на продавача за цена на топлинна
енергия за всеки месец, включен в съответния отчетен период, възникват след извършване
на доставката на топлинна енергия за съответния месец, т. е. те възникват от 01 число на
месеца, следващ периода на извършване на доставката.
Искът се счита предявен от момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – в
4
случая от 16.09.2020 г., поради което всички вземания, чиято изискуемост е настъпила
преди 16.09.2017 г. са погасени по давност. Следователно погасени по давност биха били
вземанията за главница по всички фактури до месец август 2017 г. включително. Вземането
по фактурата за месец септември 2017 г. е станало изискуемо от 01.10.2017 г. и не е
погасено по давност. Поради изложеното съдът намира, че се дължат претендираните суми
за периода септември 2017 г.- 30.04.2019 г., или сума в размер на 991.03 лв., или всеки по
330.34 лв.
Видно от заключението по счетоводната експертиза за този период е начислена сума за
дялово разпределение в размер на 56.59 лв. или всеки дължи по 18.86 лв.
По иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД:
Основателността на иска за заплащане на обезщетение за забава предполага установяване
на наличието на главен дълг; изпадане на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите условия от 2014 г., в сила от 12.03.2014 г., които са
приложими за процесния период, посочен от ищеца, след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период
кредитни известия на стойността на месечните фактури и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2014 г. клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия
за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на
продавача. В чл. 33, ал. 4 от Общите условия от 2014 г. е предвидено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.
32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2. От анализа на посочените разпоредби на
Общите условия от 2014 г. следва, че макар да са изискуеми месечно дължимите суми в 30-
дневен срок от датата на публикуването на задълженията (съгласно чл. 32, ал. 1 от Общите
условия от 2014 г.), длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението си
за заплащане цена на топлинна енергия в 30-дневен срок от публикуване на фактурата за
потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период. Както бе посочено и по-
горе липсват доказателства от ищеца за публикуване на задължението по общата фактура за
конкретния абонатен номер и топлоснабден имот. Поради това искът за мораторната лихва
за забава, начислена върху задълженията за доставена и незаплатена топлинна енергия за
исковия период, да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
5
неоснователна.
По разноските.
При този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят 326.04 лв., съразмерно с
уважената част от исковете.
В полза на всеки от процесуалните представители на ответниците следва да се присъдят
по 227.41 лв. адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
При тези мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че
ИД. Б. СЛ., ЕГН **********, Д. Б. СЛ., ЕГН ********** и В. Д. СЛ., ЕГН **********,
трите с адрес София, ул. адрес дължат на „фирма” ЕАД, ЕИК ****, гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б, всяка сумата от по 330.34 лв., представляваща цена за доставена
топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ул. „Шести септември“ 37, вх. 1, ет. 3,
апартамент, абонатен номер 18736 , за периода м.09.2017 г. м.април.2019 г., както и всяка по
18.86 лв. сума за дялово разпределение за периода м.09.2017 г. до30.04.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от 16.09.2020 г. до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ
предявените от „фирма” ЕАД, ЕИК ****, гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу ИД. Б.
СЛ., ЕГН **********, Д. Б. СЛ., ЕГН ********** и В. Д. СЛ., ЕГН **********, трите с
адрес София, ул. „Шести септември“ 37, вх. 1, ап. 7 искове за горниците над присъдените
суми до пълния предявен размер, както и за периода май 2016 г. до август 2017 г.
включително като погасени по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „фирма” ЕАД, ЕИК ****, гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б,
срещу ИД. Б. СЛ., ЕГН **********, Д. Б. СЛ., ЕГН ********** и В. Д. СЛ., ЕГН
**********, трите с адрес София, ул. „Шести септември“ 37, вх. 1, ап. 7 по реда на чл. 422
ГПК иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за установяване дължимост на сумата от 528.18 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2017 г. до 04.09.2020 г., както и сумата
от 12.34 лв. лихва върху сумата за дялово разпределение за периода 01.10.2017 г. до
04.09.2020 г.
ОСЪЖДА ИД. Б. СЛ., ЕГН **********, Д. Б. СЛ., ЕГН ********** и В. Д. СЛ., ЕГН
**********, трите с адрес София, ул. „Шести септември“ 37, вх. 1, ап. 7 да заплатят на
„фирма” ЕАД, ЕИК ****, гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б на основание чл. 78, ал.1 ГПК
всяка сумата от по 108.68 лв. разноски в производството, съразмерно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА ИД. Б. СЛ., ЕГН **********, Д. Б. СЛ., ЕГН ********** и В. Д. СЛ., ЕГН
6
**********, трите с адрес София, ул. „Шести септември“ 37, вх. 1, ап. 7 да заплати на
„фирма” ЕАД, ЕИК ****, гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б на основание чл. 78, ал.1 ГПК
всяка сумата от по 13.12 лв. разноски в заповедното производството, съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „фирма” ЕАД, ЕИК ****, гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б да заплати на адв.
В.С., адв. С.Д. и адв. Сияна Пенчева на основание чл. 38 ЗАдв. вр. чл. 78, ал.3 ГПК сумата
от по 227.41 лв. адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „фирма” ЕООД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от датата
от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7