РЕШЕНИЕ
№ 686
гр. Враца, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иван В. Никифорски
при участието на секретаря Нина К. Л.
като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело №
20251420100384 по описа за 2025 година
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД вр. чл. 9
ЗПК : чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, предл. 1 ЗПК: чл.92,
ал.1 ЗЗД, както и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите: Главница в размер на 1900 лв. /хиляда и
деветстотин лева/ - считано от крайния срок на договора 16.12.2022 г.: Договорна
лихва при фиксиран годишен лихвен процент съгласно чл. 4 ал. 1 т. 2 от Договора -
15% върху усвоената главница в размер на 283,07лв. /двеста осемдесет и три лева и
седем стотинки/за периода от 17.01.2022 г. до 16.12.2022 г.: Такса ангажимент за
фиксиран лихвен процент за целия срок на договора в размер на 0,07 % на ден върху
усвоената и непогасена главница, която се начислява ежедневно и се дължи в края на
всеки тридесетдневен период от усвояване на главницата в общ размер на 476,63 лв.
/четиристотин седемдесет и тест лева и шестдесет и три стотинки/ - претендиралата
сума е за периода 17.01.2022 г. до 16.12.2022 г.: Неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на удостоверения за настоящ адрес съгласно чл. 15 ал. 4, 5
и 6 от Договор в общ размер на 113,60 лв. /сто и тринадесет лева и шестдесет
стотинки/ за периода 17.01.2022 г. до 16.12.2022г.: Неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на удостоверение за липса на задължения по ДОПК
съгласно чл. 15 ал. 4,5 и 6 от Договор в общ размер на 113,60 лв. /сто и тринадесет
лева и шестдесет стотинки/ за периода 17.01.2022 г. до 16.12.2022г.: Неустойка за
непредоставяне на съгласие за директен дебит съгласно чл. 15 ал. 1,2 и 3 от Договора в
общ размер на 450,85 лв. /четиристотин и петдесет лева и осемдесет и пет стотинки/ за
периода 17.01.2022 г. до 16,12.2022 г.:Начислени такси по чл. 20 ал. 4 от Договора за
ограничаване негативни последици при просрочие, съгласно Тарифа за допълнителен
пакет услуги, доброволно избран от Кредитополучателя в общ размер на 164,50 лв.
/сто шестдесет и четири лева и петдесет стотинки/ в периода 17.01.2022 г. до
16.12.2022 г.: Законна лихва за забава в размер на 516.96 лева / петстотин и
1
шестнадесет лева и деветдесет и шест стотинки/, начислена върху остатъчната
непогасена главница в размер на 1900 лв. за периода от 16.12.2022 г. /изтичане срока
на договора/ до 10.01.2025 г. /датата на подаване на исковата молба/, както и законна
лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба до датата на окончателното
погасяване изчислена върху всяка от дължимите/присъдени/ суми.
Ищецът твърди, на 16.12.2021 г. ответникът В. М. Л., ЕГН ********** е сключил
с Дружеството (в качеството му на заемодател) Договор за кредит „Violeta“
(,Договора“) под формата на кредитна линия с възможност за еднократно или
многократно усвояване на главница до размера на одобрения кредитен лимит, който в
настоящия случай е 1900 лв. /хиляда и деветстотин лева/ и по силата на този договор е
усвоен в пълен размер. С подписване на договора ищецът се е задължил да заплаща
текущото си задължение до 30 /тридесет/ дни от усвояване на главницата, като при
еднократно усвояване на кредитния лимит е подписване на договора за кредит 30 дни
текат от датата на усвояване на целия кредитен лимит, а при усвояване на части 30
дни текат от датата на първото частично усвояване. Както изрично е посочено в чл. 1,
ал. 1, т. 2 от Договор преди сключването му на ищеца е представен Стандартен
европейски формуляр (СЕФ), описващ всички условия по договора съгласно
изискванията на Закона за потребителския кредит (ЗПК), както и че
Кредитополучателят е заявил и декларирал, че е избрал доброволно преди подписване
на договора да се ползва от допълнителен пакет от услуги „ VIP обслужване“ и такси
за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие“, за което му е
предоставена и Тарифа..
Към момента на депозиране на настоящата искова молба, задълженията на
кредитополучателя за заплащане на текущите задължения по кредита са просрочени.
Излага подробни съображения как е изчислена всяка една от заявените суми.
Претендира разноски.
В срочно подаден отговор назначеният особен представител на ответника
оспорва исковете както по основание, така и по размер.
Посочва се на първо място, че по делото не са представени общите условия към
договора за потребителски кредит, подписани от страните на всяка страница, съгласно
изискването на чл. 11 ал. 2 ЗПК. Към процесния договор липсва погасителен план, а
съгласно чл. 11, ал. 1, т. II ЗПК договорът трябва да съдържа погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. Тези общи условия и погасителният план представляват задължителна
неразделна част от договор и според разпоредбата на чл. 22 от ЗПК при липсата на
всяко едно от тях договорът за потребителски кредит е недействителен.
Твърди са по - нататък, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит трябва да съдържа годишният процент на разходите по кредита
и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин.
Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по- специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
2
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия, а в т. 2 от същата разпоредба е указано, че "обща сума, дължима от
потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за
потребителя.
В процесния договор липсва посочване на абсолютната стойност на общата сума,
дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит,
а съгласно чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК тя трябва да се съдържа в него задължително.
Липсата на този компонент от потребителския кредит води до неговата
недействителност на основание чл. 22 ЗПК.
Навеждат се аргументи, че абсолютната стойност на ГПР от 49.32% формално
отговаря на чл. 19 ал. 4 ЗПК. Това, че договорната лихва; законната лихва за забава;
таксата ангажимент за фиксиран лихвен процент; таксата по Тарифата за действие по
ограничаване на негативни последици при просрочие; неустойка за непредставяне на
съгласие за директен дебит или при предоставено съгласие за директен дебит, но при
липса на потвърждение за наличие на разполагаеми средства в банковата сметка;
неустойка за непредоставено Удостоверение за липса на задължения по чл. 87 ДОПК;
неустойка за непредоставено Удостоверение за настоящ адрес; разходи за действия по
събиране на задълженията, не са включени в обявения от кредитора ГПР, съставлява
самостоятелно нарушение на закона. С оглед на това счита, че с посочения ГПР в
договора единствено като процентна стойност, е нарушено императивното изискване
по чл. 11 ал. 1 т. 10 от ГПК, обстоятелство, обуславящо недействителност на целия
договор, на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл.11 ал.1 т.10 ЗПК.
Твърди се на следващо място, че договорът съдържа неравноправни клаузи, като
излага подробни съображения в тази насока.Релевира възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на всички вземания, с изключение на главницата,
както и за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
следното:
От представените по делото доказателства се установява, че на 16.12.2021 г.
ответникът В. М. Л. е сключил с Дружеството ищец (в качеството му на заемодател)
Договор за кредит „Violeta“ („Договора“) под формата на кредитна линия, с
възможност за еднократно или многократно усвояване на главница до размера на
одобрения кредитен лимит, който в настоящия случай е 1900 лв. /хиляда и деветстотин
лева/.Уговорено е, че кредитът се олихвява с годишен лихвен процент за срока на
кредита в размер на 15,0 %. Годишният процент на разходите е определен на 49, 32 %.
Приети като доказателства по делото са и копие от разпечатка на разменена
електронна кореспонденция между ищеца и ответника.
По делото са представени и копия от два броя платежни нареждания, от които се
установява, че на 20.12.2021 г. - на получателя В. Л. е преведена сума в размер на
400.00 лева, а на 17.12.2021 г. сума в размер на 1500 лева с основание - по договор за
заем********.Това обстоятелство не е оспорено от ответника.
За изясняване на обстоятелствата по делото е допусната и изслушана съдебно –
счетоводна експертиза.Съгласно заключението, задълженията, които не са погасени, са
както следва: Сума в размер на 1 900.00 лв - Главница; Сума в размер на 283,07 лв -
представляваща договорна лихва при фиксиран годишен лихвен процент за периода от
17.01.2022 г. до 16.12.2022 г , Сума в размер на 476,63 лв - представляваща такса
ангажимент за фиксиран лихвен процент за периода от 17.01.2022 г. до 16.12.2022 г ,
3
Сума в размер на 113,60 лв - представляваща неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на удостоверение за настоящ адрес за периода от
17.01.2022 г. до 16.12.2022 г; Сума в размер на 113,60 лв - представляваща неустойка
за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверение за липса на
задължения по ДОПК за периода от 17 01.2022 г. до 16.12.2022 г ;Сума в размер на
450,85 лв -представляваща неустойка за непредставяне на съгласие за директен дебит
за периода от 17.01.2022 г. до 16.12.2022 г , Сума в размер на 164,50 лв -
представляваща начислени такси по чл.20,ал.4 от Договора за ограничаване на
негативни последици при просрочие за периода от 17.01.2022 г.
Вещото лице е посочило, че от ответника не са постъпили суми за погасяване на
задълженията по процесния Договор. Не се установява наличие на погасени суми,
определени по Погасителния план на Договора в съответствие на условията на същия.
Общият размер на неизплатеното задължение, включващо главница, договорна лихва,
такса за фиксиран лихвен процент, неустойка за неизпълнение на задължения, такси за
доброволно избрана услуга във връзка с предотвратяване на негативни последици при
просрочие представлява сума в размер на 3 572,20 лв. Вещото лице е установило, че
реално ГПР в проценти –възлиза на 88.01%.
Съдът кредитира експертното заключение като правилно, обективно и пълно.
Други относими доказателства в производството не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
В тежест на ищеца по предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК : чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 10а, предл. 1 ЗПК и чл.92, ал.1 ЗЗД е да докаже, при условията на пълно и
главно доказване, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение по договор за предоставяне на финансови услуги (договор за кредит),
по което заемодателят е предоставил на ответницата в заем посочената сума, а
последната се е задължила да я върне в посочения срок; че между страните по
договора за кредит е уговорено заплащането на договорна лихва и допълнителни такси
и неустойки в претендираните размери.
В тежест на ответницата при доказване на горните факти е да установи
положителния факт на погасяване на дълга.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и момента, от който
той е станал изискуем. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на
падежа.
Сключеният между страните Договор за потребителски кредит № 5762326 от
16.12.2021 г. има правната характеристика на договор, сключени от разстояние по
смисъла на ЗПФУР, поради което неговата действителност следва да се съобрази с
изискванията на специалния закон. Съгласно легалната дефиниция, дадена в чл. 6
ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор,
сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. Разпоредбата
на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР регламентира подлежащите на доказване факти и обстоятелства
във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като
доказателствената тежест е възложена на доставчика на услугата.
Съдът намира, че процесният договор за кредит е подписан от ищеца с
4
електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ във връзка с чл. 3, т. 10 от
Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския Парламент и на Съвета от 23.07.2014 г.
относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни
трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО. Същите
съдържат данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна
форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис
използва, за да се подписва – три имена, ЕГН, номер и дата на лична карта, настоящ
адрес, електронна поща, телефон за връзка и други, до които само титулярят би
следвало да има достъп. Правната сила на електронния подпис е равностойна на тази
на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните, какъвто е настоящият
случай.Освен това, тези обстоятелства не са оспорени от ответника.
От представените по делото два броя платежни нареждания и от заключението по
изготвената съдебно – счетоводна експертиза се установи, че заемната сума е
предадена от кредитодателя на кредитополучателя.
Кредиторовото дружество е регистрирано като финансова институция по
смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които
не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства.Така констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по
смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Ответникът е физическо лице и при сключване на договора за кредит не е
действал в рамките на своята професионална и търговска дейност, предвид което
същият има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ищецът е
търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Взаимоотношенията им се основават
на сключен договор за кредит, по който на ответника е предоставена финансова услуга
по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП.
Всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни
материалноправни норми, които регулират правния спор. Правовата държава провежда
принципа на законността /чл. 4 КРБ/. За това чл. 5 ГПК задава като основен принцип
на гражданския процес и задължава съда при решаването на делата да осигури точното
прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на
императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява
диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/. Съдът следи служебно и при незаявено основание
за нищожност на договора, когато: 1./ е нарушена норма, предвидена в закона в
обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; 2./ е относимо до
формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/;
3./ е налице противоречие с добрите нрави /в т.см. - Решение № 229/21.01.2013 год. по
т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС; т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС
и др/; 4./ е налице неравноправна клауза.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Договорът за кредит е сключен в писмена форма и съдържанието му е
представено на еднакъв шрифт с размер не по-малко от 12 пункта, с което е изпълнено
изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Съдът счита, че са спазени и императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 7, 9, и
12, а т. 8 и т. 9а, както и че чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, са неприложими към вида на
договора.Посочен е общият размер на кредита, уговорен е фиксиран лихвен процент
за срока на договора.Спазено е и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, като в
договора е уредено правото на потребителя да се откаже от договора, както и срока и
другите условия за упражняването му, включително информация за задължението на
5
потребителя да погаси усвоената главница и лихвата, както и за размера на лихвения
процент на ден.
Съдът намира обаче, че не е спазено изискването на разпоредбата на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК договорът да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно
чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи
по кредита за потребителя. Легалната дефиниция на понятието "общ разход по кредита
за потребителя" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и включва всички разходи по
кредита, включително лихви, комисионни, такси и възнаграждения за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит и застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Годишният процент на разходите се изчислява по специална формула.
Спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван
размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина
/бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за
потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са
пряко свързани с кредитното правоотношение. Посочването на размера на ГПР в
договора за потребителски кредит е необходимо и задължително, защото предоставя
на потребителя възможността да съобрази реалната цена на финансовата услуга, както
и да съобрази икономическите последици от сключване на договора и по този начин да
може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи или
не.
Нарушение е налице, тъй като в процесния договор кредиторът се е задоволил
единствено с посочването като абсолютна стойност на ГПР. Липсва обаче ясно
разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 49, 32 %.
Посоченият лихвен процент от 15, 00 % не е ясно как точно се съдържа в ГПР и как е
изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят е поставен в
невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от
него финансов продукт. Годишният процент на разходите представлява величина,
чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК, и приемането на методика, налагаща
изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо.
Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР, както и общото
посочване, че размерът му е изчислен в съответствие с приложение № 1 към чл.19,
ал.2 от ЗПК и посочените в закона допускания, без да са конкретизирани кои точно, не
е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с
кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да
го сключи. Ето защо в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен
процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които
са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение
да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава
6
задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на
изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно практиката на СЕС, за съда съществува задължение да провери дали
посоченият в договора размер на ГПР е изчислен правилно, съобразно императивното
правило, предвиждащо единна математическа формула за изчисление на размера на
ГПР, залегнала и в самата директива. Това е така, защото неправилното изчисляване и
посочване на ГПР е самостоятелно основание за недействителност на договора.
Приема се още, че изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е нарушено, ако ГПР е
посочен като процент, но не са посочени основните данни, които са послужили за
неговото изчисляване. Много често се получава така, че неправилното изчисление има
за цел и да заобиколи изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което на това основание
така формулираната клауза също би била нищожна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК –
всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, какъвто е и настоящия случай,
тъй като вещото лице по изслушаната съдебно – счетоводна експертиза е изчислило,
че реално ГПР възлиза на 88.01 %.
На следващо място следва да се посочи, че по договора липсва погасителен план,
което е нарушение на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, което е самостоятелно основание за
обявяване на неговата недействителност.
С оглед изложеното, съдът намира, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 10 и 11 ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит е недействителен
съгласно чл. 22 ЗПК, като в този случай съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Чистата стойност на кредита е главницата – заемната сума, отпусната и усвоена от
потребителя въз основа на договора.
При тези съображения, подлежаща на връщане по силата на чл. 23 ЗПК е чистата
стойност на кредита, без обаче да се дължат лихва или други разходи по него.
Установи се, че ответникът не е погасил суми по сключения договор, поради което
предявеният иск за главница следва да бъде уважен за сумата от 1900,00 лв.
Поради недействителността на договора за заем и с оглед разпоредбата на чл. 23
ЗПК, неоснователни се явяват предявените искове за договорна лихва и лихва за
забава, поради което следва да бъдат отхвърлени.
Ответникът своевременно е релевирал възражение за изтекла погасителна
давност за всички суми, освен за главницата.Доколкото исковете за сумите, за които е
въведено възражение за погасителна давност ще бъдат отхвърлени, произнасянето по
това възражение е безпредметно.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква за двете страни.
Ответникът не претендира и не е представил доказателства да е сторил разноски
в производството, поради което такива не му се дължат.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски възниква и за ищцовото
дружество. В настоящото производство последното е сторило разноски в размер на
2026.00 лева, от които: внесена държавна такса в размер на 426,00 лева, 600.00 лева –
депозит за особен представител, 400.00 лева – депозит за експертиза, както и 600.00
лева - заплатено адвокатско възнаграждение. Съразмерно с уважената част от
исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за
настоящото производство в размер на 941,36 лева.
7
Мотивиран от горното, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9
ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР В. М. Л., ЕГН: ********** да заплати на „Вива кредит“ АД,
ЕИК: *********, в качеството му на универсален правоприемник по силата на
промяна в организационната форма на „Вива кредит“ ООД, ЕИК: *********, сумата от
1900,00 лева /хиляда е деветстотин лева/, представляваща непогасена главница по
Договора за кредит „ Violeta”, сключен на 16.12.2021 г. с „Вива кредит“ ООД, ЕИК:
*********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.01.2025 г. до
окончателното погасяване на задължението.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Вива кредит“ АД, ЕИК:
*********, в качеството му на универсален правоприемник по силата на промяна в
организационната форма на „Вива кредит“ ООД, ЕИК: ********* против В. М. Л.,
ЕГН: ********** искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР
вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК : чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 10а, предл. 1 ЗПК: чл.92, ал.1 ЗЗД, както и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите: Договорна
лихва при фиксиран годишен лихвен процент съгласно чл. 4 ал. 1 т. 2 от Договора -
15% върху усвоената главница в размер на 283,07лв. /двеста осемдесет и три лева и
седем стотинки/за периода от 17.01.2022 г. до 16.12.2022 г.: Такса ангажимент за
фиксиран лихвен процент за целия срок на договора в размер на 0,07 % на ден върху
усвоената и непогасена главница, която се начислява ежедневно и се дължи в края на
всеки тридесетдневен период от усвояване на главницата в общ размер на 476,63 лв.
/четиристотин седемдесет и тест лева и шестдесет и три стотинки/ за периода
17.01.2022 г. до 16.12.2022 г.: Неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на удостоверения за настоящ адрес съгласно чл. 15 ал. 4, 5 и 6 от
Договор в общ размер на 113,60 лв. /сто и тринадесет лева и шестдесет стотинки/ за
периода 17.01.2022 г. до 16.12.2022г.: Неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на удостоверение за липса на задължения по ДОПК съгласно чл. 15 ал.
4,5 и 6 от Договор в общ размер на 113,60 лв. /сто и тринадесет лева и шестдесет
стотинки/ за периода 17.01.2022 г. до 16.12.2022г.: Неустойка за непредоставяне на
съгласие за директен дебит съгласно чл. 15 ал. 1,2 и 3 от Договора в общ размер на
450,85 лв. /четиристотин и петдесет лева и осемдесет и пет стотинки/ за периода
17.01.2022 г. до 16,12.2022 г.:Начислени такси по чл. 20 ал. 4 от Договора за
ограничаване негативни последици при просрочие, съгласно Тарифа за допълнителен
пакет услуги, доброволно избран от Кредитополучателя в общ размер на 164,50 лв.
/сто шестдесет и четири лева и петдесет стотинки/ в периода 17.01.2022 г. до
16.12.2022 г., Законна лихва за забава в размер на 516.96 лева / петстотин и
шестнадесет лева и деветдесет и шест стотинки/, начислена върху остатъчната
непогасена главница в размер на 1900 лв. за периода от 16.12.2022 г. /изтичане срока
на договора/ до 10.01.2025 г. /датата на подаване на исковата молба/, както и законна
лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба до датата на окончателното
погасяване изчислена върху всяка от посочените суми.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. М. Л., ЕГН: ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „Вива кредит“ АД, ЕИК: *********, в качеството му на универсален
правоприемник по силата на промяна в организационната форма на „Вива кредит“
ООД, ЕИК: ********* сумата от 941,36 лева - разноски в производството по гр. дело
№ 384/2025 г. по описа на РС Враца, съразмерно с уважената част от исковете.
8
НА ОСНОВАНИЕ чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът посочва, че плащането на
сумите, признати за дължими от ответника, следва да се извърши по следната
посочена от ищеца банкова сметка: IBAN: ******************.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, съобразно нормата на чл.7, ал.2
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
9