№ 22036
гр. С., 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. П.
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. Т.
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. П. Гражданско дело №
20241110136608 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявените от Н. Р. Л., с
ЕГН: **********, Л. Р. Л., с ЕГН: ********** и Д. Н. И., с ЕГН: **** против
Г. В. М., с ЕГН: **********, Н. М. Х., с ЕГН: ********** и И. М. М., с ЕГН:
********** обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 32, ал. 2 от ЗС за разпределяне ползването на съсобствен
урегулиран поземлен имот **** от кв. 41 по плана на гр. С., кв. „С.“,
представляващ поземлен имот с идентификатор ****;
Осъдителни искове с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на
ответниците да премахнат изградена от тях ограда в имот с идентификатор
****, разделяща дворното място на две неравни половини, да премахнат
положената от тях настилка от плочки и метални колове, разположена в
западната част на имота с идентификатор **** до границата с поземлен имот
с планоснимачен номер ****; да премахнат монтираната от тях порта на
северната граница на имот с идентификатор ****, както и да осигурят достъп
на ищците до разположената в имот идентификатор **** водопроводна шахта,
водопроводни и канализационни съоръжения;
Осъдителен иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за заплащане
на сумата 1500 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването
1
на ищците на 93 кв.м. от съсобствения на страните поземлен имот с
идентификатор **** за периода от 09.01.2024 г. до 18.06.2024 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане;
Осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане
на сумата 7500 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
причинени на ищците поради невъзможност за въвеждане в експлоатация на
изградена в поземлен имот с идентификатор **** сграда за периода от
09.01.2024 г. до 18.06.2024 г.
В исковата си молба ищците твърдят, че са съсобственици на общо ½
ид.ч. от урегулиран поземлен имот **** от кв. 41 по плана на гр. С., кв. „С.“,
целият с площ от 900 кв. м., представляващ поземлен имот с идентификатор
**** и административен адрес: гр. С., район „****“, кв. „С.“, ул. „****“ № 11,
при квоти 1/12 ид. ч. на Д. И., 5/24 ид. ч. на Н. Л. и 5/24 ид. ч. на Л. Л..
Твърдят, че ответниците Н. Х. и Г. М. са съсобственици на останалата ½ ид.ч.
от процесния имот /всеки от тях на по ¼ ид.ч. от имота/, а ответникът И. М.
притежава вещно право на ползване върху ¼ ид.ч. от имота. Твърдят, че в
поземления имот са изградени две жилищни сгради сграда с идентификатор
****.1 в южната част на имота, в собственост на ответниците, и сграда със
застроена площ от 127,94 кв.м, изградена до степен на завършеност „груб
строеж“ в северната част на имота. Сочат, че с договор за разпределяне на
използването на недвижим имот от 31.03.1999г. между собствениците е
постигнато съгласие за разпределяне ползването на процесния имот, но
ответниците не изпълнявали уговореното, а вместо това самоволно изградили
ограда в имота, разделяща дворното място на две неравни половини,
положили в западната част на имота настилка от плочки и метални колове,
монтирали порта на северната граница на имота и ограничили достъпа на
ищците до общите в имота водопроводна шахта, водопроводни и
канализационни съоръжения. Твърдят още, че на ответниците Г. М. и Н. Х. е
връчена нотариална покана на 09.01.2024 г., с която били отправени искания
да преместят изградената ограда в имота, да предоставят ключ на ищците от
монтираната входна врата, както и да предоставят достъп до водопроводните
отклонения в имота, но въпреки това страните не уредили доброволно
отношенията си.
2
Предвид това считат, че е налице невъзможност за взимане на общо
решение между съсобствениците относно разпределяне ползването на имота,
респ. считат, че ответниците създават пречки за упражняване на правото им на
собственост, поради което молят съда да осъди ответниците да премахнат
изградената ограда, настилка от плочки и метални колове, монтираната порта
на северната граница, както и да осигурят достъп до общите водопроводни и
канализационни съоръжения. Твърдят, че са лишени от ползването на 93 кв.м.
от процесния имот, поради което считат, че им се дължи обезщетение в размер
на 300 лева месечно, или 1500 лева общо, за периода от 09.01.2024 г. до
18.06.2024 г., през който са били лишени от ползване на имота.
Твърдят, че поради неосигурения им достъп до общите водопроводни
и канализационни съоръжения е налице невъзможност за въвеждане на
изградения от тях обект на етап „груб строеж“ в експлоатация, както и че не
могат да ползват и отдават същия под наем, поради което търпят имуществени
вреди, оценени на 7500 лева. Претендират присъждане в тяхна полза на
разноски по делото.
Ответниците в срока и по реда на чл. 131 ГПК са депозирали отговор
на исковата молба, с който оспорват предявените искове.
Не оспорват иска за разпределяне ползването на поземления имот с
идентификатор ****. Намират за необходимо съдът да се произнесе изрично
по разпределение ползването на съсобствения на страните имот.
Оспорват да са изграждали ограда, да са полагали настилка от
плочки и метални колове, както и да са монтирали порта, като твърдят, че тези
действия са извършени от предишни собственици на имота.
Оспорват да дължат обезщетение за лишаване от ползването на част
от имота, като твърдят, че на проведена между страните среща са заявили, че
не се противопоставят ищците да ползват имота, респ. били уведомени по
какъв начин да се снабдят с ключ за портата.
Оспорват ищците да са претърпели имуществени вреди в причинно-
следствена връзка с поведението на ответниците.
С приетивя по делото доклад ,с оглед становището на ответниците и
на основание чл. 153 от ГПК като ненуждаещи се от доказване е отделен
фактът че страните са съсобственици на поземлен имот с идентификатор ****,
при посочените в исковата молба квоти.
3
С молба, депозирана в о.с.з., проведено на 20.10.2025г. е заявено и
допуснато изменение размера на предявения иск с правна квалификация чл.45
от ГПК от размера на 7 500 лева на 11 930 лева.
По спорните за страните обстоятелства. доказателствената тежест е
разпределена както следва:
По предявения иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС в тежест на
ищците е да докажат обстоятелството, че не може да се формира мнозинство
от съсобствениците във връзка с вземане на решение за начина на използване
на общата вещ.
По предявения иск с правно основание чл. 109 от ЗС в тежест на
ищците е да докажат, че ответниците смущават спокойното ползване на
техните ½ ид.ч. от имота, като незаконосъобразно и без съгласието на ищците
са изградили ограда в имота, разделяща дворното място на две неравни
половини, положили са в западната част на имота настилка от плочки и
метални колове, монтирали са порта на северната граница на имота, както и
твърдението, че не им е осигурен достъп до разположената водопроводна
шахта, водопроводни и канализационни съоръжения.
По предявения иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС в тежест на
ищците е да докажат, че са отправили писмена покана до ответниците за
плащане на обезщетение; че ответниците са ползвали тази част от имота, която
е на ищците, както и ползата, която са пропуснали след поканата, а именно
дължимия пазарен наем. При така релевираните възражения, в тежест на
ответниците е да докажат, че са предоставили достъп на ищците до тази част
от имота след получаване на поканата за плащане на обезщетение,
алтернативно че са заплащали на ищците полагащата им се част съобразно
квотите им в съсобствеността от месечния наем за имота.
По предявения иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД в тежест на
ищците е да докажат, че са претърпели твърдените имуществени вреди в
претендирания размер, настъпили в причинна връзка с виновното и
противоправно поведение на ответниците.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК,
приема за установено следното:
По делото не е спорно, а и от приложените към него писмени
4
доказателства (Нотариален акт № 40 , том.****, дело № 1450/82 на нотариус
Б., от който е видно, че Д. Н. И. и М.Н.Б. са закупили недвижим имот с пл.№
789, кв.8 от плана на гр.С., С. , 1000 кв.м.; Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 1, том 1, рег.№ 29, дело № 2 от 1999г. на нотариус К.С., от
който е видно, че на 06.01.1999г. Д. И. е дарила на своите синове Н. Р. Л. и Л.
Р. Л. ¼ и.ч. от съсобствения си недвижим имот пл.№ 789, кв.8 от плана на
гр.С., С. , с площ от 900 кв.м., като е запазила пожизнено вещно право на
ползване върху дарената идеална част от имота; Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 2, том 1, рег.№ 30, дело № 3 от 1999г. на нотариус К.С., от
който е видно, че на 06.01.1999г. Д. И. и нейните синове Н. Р. Л. и Л. Р. Л. са
дарили на М.Н.Б. и С. Х. Б. ½ и.ч. от съсобствения недвижим имот : двуетажна
жилищна сграда със застроена жилищна площ от 60кв.м. , с ½ и.ч. от общите
части на сградата и правото на строеж върху дворното място от 900 кв.м.,
парцел **** в кв.41 по плана на гр.С., кв.С.; Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 68, том 1, рег.№ ****, дело № 74 от 1999г. от който е видно,
че М.Н.Б. и С. Х. Б. са дарили на своите дъщери Н. М. Х. и И. М. М. по ¼ и.ч.
от дворно място цялото с площ от 900 кв.м. , парцел **** в кв.41 по плана на
гр.С., кв.С.; Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 121, том.III, рег.
№ ****, дело № 457 от 2011г. , от който е видно, че И. М. М. е дарила на сина
си Г. В. М. ¼ и.ч. от ПИ с идентификатор ****, парцел **** в кв.41 по плана
на гр.С., кв.С., като си е запазила пожизнено вещно право на ползване) се
установява, че ищците Н. Л., Л. Л. и Д. Н. И., и ответниците Н. М. Х., Г. В. М.
са съсобстеници на УПИ **** от кв.41 по план на гр.С., кв. С., целият с площ
от 900 кв.м., с идентификатор ****, с адрес: гр. С., район „****“ кв. С., ул.
**** № 11.
И. М. М. доколкото има запазено вещно право на ползване върху
дарената от нея в полза на първия ответник ¼ и.ч. от имота се явява надлежна
пасивно легитимирана страна в процеса по иска с правна квалификация по
чл.32 , ал. 2 от ЗС .
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита
на свидетелите на ищците : И.Д.А. и К. В. М. и свидетелите на ответниците :
Е.С. Д. и Й.К. Т..
Разпитан пред съда И.Д.А. заявява, че добре познава процесния имот
на ищците, защото в края на 2024г. почти през целия месец ноември е бил там,
5
т.к. е помагал на ищеца Н. Л. да изгради електроинсталация на къщата, която
построил в парцела. Казва, че в парцела има две къщи – едната е тази на Н.,
която не е довършена и е необитаема, а другата е тази на ответниците, която е
обитаема. Двете къщи според свидетеля А. са разделени чрез метална мрежа.
Преди месец ноември 2024г., когато свидетелят А. също е посещавал имота,
твърди че е имало и той е виждал метална разделяща мрежа не само между
двете къщи, но и по продължение на пешеходната пътека отстрани. Тази
мрежа в момента според него я няма, но седи другата, напречно на имота,
която разделя къщите. Свидетелят А. заявява, че знае че в частта от имота на
ищците няма вода, но има в тази част, която се ползва от ответниците. Според
него водопроводната шахта за парцела се пада след оградата, в частта на
ответниците и те не разрешават на Н. да се върже към канализацията и да
водоснабди къщата си. Частта от имота на Н. граничи директно с улицата,
където преди е имало поставена от ответниците иноксова врата с чип за
контрилиран достъп, за която ищците не са имали чипове и съответно не са
можели да минават от там. Сега тази врата е махната и заменена с една стара
желязна врата, която се отваря лесно и вече имат достъп.
Разпитан пред съда К. В. М. заявява, че познава имота, защото е
работил в него. Слагал е гипсокартон в къщата на Н. през 2024г.- през
месеците март, април и малко през януари. Заявява, че в имота има две къщи –
една необитаема, която е на Н. и по която свидетелят е работил и втората
къща, която е обитаема и тя е на ответниците. Между двете къщи има ограда
от метални тръби и мрежа. Другата ограда, която е била монтирана по
продължение на пътеката, която води до къщата на ответниците е била
демонтирана според свидетеля М. от ответниците миналата година. Махната е
била и вратата с чип, през която Н. не е имал достъп. Свидетелят твърди, че в
къщата на Н. няма вода, но има в къщата на ответниците. Ревизионната шахта
се пада в частта на ответниците. Свидетелят твърди, че е присъствал на два
разговора между страните, в които ответниците отказват достъп до водата на
ищците. Твърди, че когато отишъл да работи на обекта оградите си били вече
там, както и плочките, тип тротоарни плочки, по пътеката която води към
къщата на ответниците. Докато бил там ответниците махнали само оградата
по пътеката. След месец април 2024г. не е ходил повече в имота.
Разпитана пред съда свидетелката Е.С. Д., заявява че живее близо,на
ул.****, която е пряка на ул.**** и че го в посещавала още когато са били
6
живи предишните собственици - бай М.. Тя е купила своето място още през
2005г., познавала е бай М. и с поддържали много добри отношения. Познава
също и новите собственици – двете му дъщери и внукът му, които живеят там
в момента. Описва, че до къщата на ответниците, която се пада вътрешността
на парцела, се стига по пешеходна пътека от плочки, която според свидетеля
не е по – широка от два метра. Тези плочки за пътеката са били там още когато
е бил жив бай М.. Същото важи и за оградата, която разделя имота на две.
Според нея и тази ограда е още от времето, когато бай М. е бил жив. Заявява,
че в къщата на ответниците има вода, но не знае дали в тази на ищците има.
Последно е била в имота преди 2 години и тогава ги е имало както двете
огради, така и пътеката с плочки.
Разпитан пред съда свидетелят Й.К. Т., заявява че познава имота на
страните, защото има братовчедка, която притежава къща в съседство и когато
е тук, понеже тя живее в Ш. и ходи на гости. Твърди, че там има две къщи в
парцела, едната от които необитаема, която е на ищците, а другата в която се
живее на ответниците. Заявява, че ограда не е виждала, но е виждала колчета
за ограда, както и пътеката с плочки. Според нея в този район няма
канализация. По нейни твърдения всичко в имота като огради и пътека е
правено от предишния собственик.
По делото е приета като писмено доказателство покана (л.37- л.40 от
делото) с акт № 122/, том VII–B, рег.№ **** от 2023 от Н. Л. и Л. Л. до Г. В. М.
и Н. М. Х., връчена на 09.01.2024г.
Вещото лице по съдебно-оценителната експертиза, А. Б. , която
съдът ще кредитира в частта и, с която се дава отговор по първи въпрос,
относно средния пазарен наем на имот в района за периода от 09.01.2024г. до
18.06.2024г. за площта, която се твърди от ищците, че ответниците са ги
лишили да ползват, заграждайки я с ограда, в обща площ от 93 кв.м. за месец е
192,50 лева, а за целия период от 09.01.2024г. до 18.06.2024г., се равнява на
1020 лева.
Отговорът по втория въпрос на съдебно-оценителната експертиза ще
бъде ценен от съда само във втората му част, в която вещото лице е дало
среден размер на наема за къщата на ищците,в случай че тя е била завършена
и годна за ползване за периода от 09.01.2024г. до 18.06.2024г. а именно 11930
лева (5.3 месеца по 2252 лева за месец). Извън изрично посочените части
7
съдебно-оценителната експертиза няма да бъде ценена от съда, доколкото не
съдържа обвързващи съда при формиране на крайния му извод и необходими
специални знания.
По делото е била изслушана и приета без възражения от страните
съдебно – техническа експертиза на вещото лице инж. С. К., сочи че
определената площ на имота по цифровия модел на действащата КК е в
размер на 969 кв.м. За ПИ **** е отреден УПИ **** от кв.41 по действащия
регулационен план на кв.С., одобрен със заповед № 106/07.08.1989г на
председателя на ИК на **** „****“. Към момента на изготвяне на СТЕ имотът
е с площ от 889 кв.м. При извършения оглед на място и контролни замервания
на вещото лице се установява, че имотът е заграден от всички страни с
полумасивна ограда от бетонови и метални колове и телена мрежа. В южната
част на процесния имот се намират сградите на ответниците с идентификатори
****.1, ****.2 и ****.3, като северно от последната е долепена едноетажна
лятна кухня от 12 кв.м. , която не е нанесена в КК. Северно от жилищната
сграда е наличен кладенец, а източно от него е налична канализационна
шахта.
Освен трите сгради на ответниците в имота има и изградена на груб
строеж сграда – близнак, която е на ищците. Южно от нея има наличен
изграден от ищците сондаж. На приложение 2 от експертизата вещото лице е
дало със зелен цвят по т.1 – 2 наличната на място ограда, между двете части на
имота, а по т.1 – 3 наличната пътека, с ширина 1,92 м., която към момента на
огледа не е оградена, но на място са налично колове от стара ограда.
Дадени са от вещото лице два варианта за разпределяне на правото
на ползване, като и в двата дела от дворното място е обособен около сградата ,
която е собственост на съответната страна. Съобразено е да има
безпрепятствен достъп до всички входове на двете сгради и до собствените на
страните сондажи.
При вариант 1 от СТЕ (приложение 4) и двата дяла са еднакви в
рамките на допустимата точност. При този вариант ще следва да бъде
учредено право на преминаване на ответниците до техния дял по определената
пътека по западната граница на имота с ширина 1,5 м.
При вариант 2 на СТЕ (приложение 5) освен дяловете на страните е
предвиден и общ дял – пътеката за преминаване, по която да може да има
8
самостоятелен достъп до южния вход на сградата на ищците. Само при този
вариант е възможно пътеката, както и дяловете на страните да бъдат
заградени. В този вариант площта на ищците в по- малка (с 26 кв.м.) поради
специфика на разположението на сградите.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл.32, ал.2 от ЗС:
Искът по чл. 32, ал. 2 от ЗС по своята правна природа е средство за
осъществяване на съдебна администрация на гражданско отношение между
съсобственици за създаването на промяна в използването и служенето с
общата вещ. Когато е сезиран с такъв иск, съдът замества мнозинството от
съсобствениците и преценява целесъобразността и възможностите за
разпределяне ползването на общата вещ, съобразно конкретните
обстоятелства по делото – характер на вещта, брой на съсобствениците,
техните права в съсобствеността, фактическото положение до възникване на
правния спор. Правоотношенията между съсобствениците по повод
използването и управлението на общата вещ се базират на принципа,
установен в чл. 31, ал. 1 ЗС, а именно – че вещта се използва и управлява по
общо съгласие на всички или на мнозинството съсобственици. Едва когато те
не могат да постигнат съгласие относно ползването на общата вещ, съдът
може да бъде сезиран с искане за заместване на това общо съгласие на
съсобствениците. Както бе посочено по-горе, в случая страните не спорят
относно съсобствеността на имота и квотите в съсобствеността, съгласно
документите за собственост, приети по делото. Следователно за
допустимостта на исковете следва да се установи, че страните са
съсобственици на процесния имот и не могат да образуват мнозинство за
определяне на ползването му или решението на мнозинство е вредно за веща.
Невъзможност да се образува мнозинство по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗС е
налице както, когато изобщо няма решение на мнозинството по чл. 32, ал. 1 от
ЗС за използването на общата вещ, така и когато решението на мнозинството
накърнява правата на някой от съсобствениците да си служи с вещта и така
излиза извън правомощията на мнозинството, именно и в каквато връзка са
9
твърденията на ищците.
В Решение № 41 от 20.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 415/2010 г., I г. о.,
е посочено, че производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС представлява спорна
съдебна администрация в отношенията между съсобствениците, които не
могат да формират мнозинство, за да разпределят ползването на съсобствения
имот, мнозинството налага режим, който не е съобразен с правата на
малцинството или не взема решение за начина на ползването на общите части.
В последното се излага още и, че принципно правата на страните следва да
бъдат съобразени, и само ако това е невъзможно или създава значителни
неудобства е допустимо несъответствие между правата и определените за
ползване части, за което ползващият по-голяма от притежаваната част от
дворното място съсобственик дължи обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС. В
производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС съдът трябва да определи частите за
реално ползване по начин, който не създава неудобства и предпоставки за
бъдещи спорове във връзка с определения начин на ползване.
По делото се установява, че съсобствениците на общата вещ (в случая
УПИ ****) не могат да постигнат помежду си съглашение за общото му
ползване. Същевременно в имота има построени две жилищни сгради, всяка
от които трябва да може да бъде достъпвана и обслужвана от собствениците
си, но само едната от тях е с излаз на улица, докато другата се намира в
южната част на имота и няма достъп до улица, но само тя пък има достъп до
водопроводната шахта, от която имотът се снабдява с вода.
За да разпредели ползването на съсобствения имот и като възприема
разрешенията, дадени от вещото лице по СТЕ – инж. С. К., което съдът в
пълнота кредитира, настоящият състав на съда намира, че следва да бъдат
спазени няколко обективно съществуващи предпоставки. Следва да бъдат
взети предвид съществуващите на място входове на сградите, както и
наличните до всяка една от тях изградени сондажи за вода. Това не позволява
разделянето на имота да стане на източен и западен дял. Следва да бъде
запазено местоположението на съществуващата в имота пътека, доколкото то
е най – благоприятното за достъп до южната част на имота. Вещото лице сочи,
че ширината на пътеката напълно отговаря на нормативното изискване по
Наредба № РД – 02-20-2 от 20.12.2017г. за планиране и проектиране на
комуникационно – транспортната система на урбанизираните територии.
10
Съобразена е също и съществуващата настилка на пътеката около сградата на
ответниците, с ширина от 0,5 м, която е запазена за да може да се обслужва
сградата при необходимост. Поради местоположението на сградите в имота
при разделянето му с права линия при равни площи разделящата линия
пресича сградата на ответниците, поради което такъв вариант не може да бъде
приложен. Явна е необходимостта от пешеходен достъп до вътрешния (южен)
дял на имота. В този случай, като съобрази изложеното и дадените със СТЕ
варианти за разпределение, съдът намира за най – подходящ в конкретния
случай този, даден с вариант 2 на СТЕ (приложение 5). При него всяка от
страните получава в дял както следва : на ищеца се поставя в дял частта от
УПИ **** по вариант 2 от СТЕ, заключаващо се между точки 10, 10, 2, 3, 4, 5,
10, с площ от 458 кв.м. , защриховано в жълт цвят на по скицата приложение
5 от СТЕ; на ответника се поставя в дял частта от УПИ **** по вариант 2 от
СТЕ, заключаващо се между точки 10,2,3,4,10,9,8,7,1 с площ от 472 кв.м.,
защриховано в лилав цвят на по скицата приложение 5 от СТЕ; в общ дял на
страните се поставя пътеката за преминаване заключаваща се между точки
6,10,10,1,6 с площ от 39 кв.м., защрихована в червен цвят на по скицата
приложение 5 от СТЕ. При така извършеното разпределение дяловете на
страните и пътеката да бъдат заградени от страните при желание.
При така извършеното разпределение площта на дела, възложен на
ищците е по – малка. В този случай следва да се приложи разрешението,
дадено с решение № 291 от 29.11.2011г. на ВКС по гр.д. № 212/2011г., на II
ГО, ГК, поставено по реда на чл.290 ГПК, в което се дава разяснението, че ако
според състоянието на имота е невъзможно същият да бъде ползван
едновременно по предназначение от всички съсобственици, то
разпределението следва да се осъществи при съобразяване на
осъществяваното до момента фактическо ползване и заплащане на парично
обезщетение на неползващия съсобственик. Когато даден съсобственик
ползва площ по-голяма от правата му в съсобствеността за сметка на по-
малката от правата в съсобствеността площ, разпределена за ползване на друг
съсобственик, неравенството се изравнява чрез парично обезщетение при
условията на чл. 31, ал. 2 ЗС. В рамките на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС
съдът следва да изясни дали ищецът желае парично обезщетение, ако не може
да получи реално ползване, съответстващо на правата му в съсобствеността,
доколкото исковата молба се явява покана по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС.
11
Настоящият състав приема, че ищцовата страна действително желае парично
обезщетение за уравняване на неравенството по поставените в дял части от
имота, доколкото сама е заявила в процеса и обективно съединена претенция
по реда на чл.31, ал.2 от ЗС. По тази причина съдът приема, че доколкото
исковата молба се явява покана по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС, то сумата
дължима за уравняване на неравенството в разпределените на страните
дялове, следва да се изчисли с начален момент 18.06.2024г., а с краен момент
приключване на устните състезания- 16.10.2025г. По реда на чл.162 от ГПК и
упражнявайки правото си на преценка съдът намира, че за да определи сумата
за уравняване на неравенството в разпределените на страните дялове чрез
заплащане, ще ползва изчисленията, които са направени с изслушаната и
приета по делото Съдебно – оценителна експертиза на вещото лице А. Б., в
която вещото лице сочи, че средната пазарна стойност на кв.м. за отдаване под
наем на имота е 2,07 лева/кв.м. Дялът на ищците, предоставен им за ползване
с настоящото решение е 458 кв.м., с 26 кв.м. по – малка площ, от този на
ответната страна, който е 472 кв.м. Така стойността, която аритметично се
поличава като средно месечно обезщетение – 26 кв.м. X 2.07 лв/ кв.м. е = 53,
82 лева . От 18.06.2024г. до 16.10.2025г. е изминал период от 16 месеца, което
значи, че дължимото обезщетение за тях се равнява на 861,12 лева ( 16 м. X
53,82 лева). За тази именно сума ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищците за уравняване на неравенството в разпределените за
ползване на страните дялове чрез заплащане.
По иска с правно основание чл.109 от ЗС:
Ищците са предявили осъдителни искове с правно основание чл. 109
от ЗС за : осъждане на ответниците да премахнат изградена от тях ограда в
имот с идентификатор ****, разделяща дворното място на две неравни
половини; да премахнат положената от тях настилка от плочки и метални
колове, разположена в западната част на имота с идентификатор **** до
границата с поземлен имот с планоснимачен номер ****; да премахнат
монтираната от тях порта на северната граница на имот с идентификатор ****,
както и да осигурят достъп на ищците до разположената в имот
идентификатор **** водопроводна шахта, водопроводни и канализационни
12
съоръжения.
С иска по чл. 109 ЗС собственикът или носителят на ограничено вещно
право, защитава притежаваните от него вещни права от неоснователни
/противоправни/ преки или косвени въздействия върху имота му, с които се
пречи, ограничава или смущава спокойното ползване на имота по неговото
предназначение. Искът се предявява срещу лицето, чиито действия
противоправно накърняват правата на ищеца или чиито бездействия
поддържат противоправното състояние, накърняващо правата на ищеца. За
основателността на иска е без значение дали поведението на ответника е
виновно или не, достатъчно е чрез същото неоснователно да се пречи,
ограничава или смущава спокойното упражняване на вещните права от техния
титуляр. Следователно основателността на иска по чл. 109 ЗС винаги е
свързана с доказване, че поведението на ответника противоправно накърнява
правата на ищеца.
В конкретния случай, с оглед заявените от ищците обстоятелства и
формулираното искане за защита, за да са основателни предявените искове, в
тяхна тежест е да установят обстоятелствата, на които основават исковете си –
че ответниците неправомерно са изградили ограда в имот с идентификатор
****, разделяща дворното място на две неравни половини; положили са
настилка от плочки и метални колове, разположена в западната част на имота
с идентификатор **** до границата с поземлен имот с планоснимачен номер
****; монтирали са порта на северната граница на имот с идентификатор ****,
както отказват достъп на ищците до разположената в имот идентификатор
**** водопроводна шахта, водопроводни и канализационни съоръжения, с
което смущават спокойното ползване на имота им.
На първо място следва да се посочи, че не се установява налична ограда
по протежението на пътеката, водеща от улицата към южната част на имота.
Действително се установя от заключението на вещото лице по СТЕ инж. С.
К., че са положени плочки по пътеката, но според нея те са добро техническо
решение за покритие на пешеходна пътека, която да осигурява единственият
пешеходен достъп на ответниците от улицата до къщата им. От свидетелските
показания и на двете групи разпитани свидетели се установи, че тези плочки
са положени много преди ответниците да започнат да ползват къщата в
южната част на имота. От показанията на свидетеля М. и свидетеля С. се
13
устави, че действително в северната граница на имот с идентификатор **** е
имало монтирана врата с чип и контролиран достъп, през която ищците не са
можели да преминават изобщо, но тази врата е заменена към момента от
ответниците с обикновена метална врата, която може да бъде отворена от
всеки и която не препятства достъпът на ищците до имота. От изслушаната по
делото СТЕ на инж. С. К., както и от свидетелските показания и на двете
групи свидетели се установи, че през парцела минава ограда с метални колове
и метална мрежа, която препятства достъпа на ищците в южната част на
парцела, но извършеното от съда разпределение правото на ползване с
настоящото решение отново разделя процесния имот на две неравни
половини, което се дължи на техническите му параметри и наличието на
построени жилищни сгради в имота, отколкото от желанието на ответниците
да своят по – голяма територия от общия парцел. Установи се и че именно там,
до къщата на отвениците се намира единствената за парцела водопроводна
шахта, водопроводни и канализационни съоръжения. Разпитаните свидетели
М. и С. са категорични, че в къщата на ищците вода няма, защото ответниците
им отказват достъп до южната част на имота и до водопроводната шахта,
водопроводните и канализационни съоражения. Последното безспорно се
явява пречка за норалното упражняване правото на собственост на ищците
върху собствената им къща и имот. Ето защо и след като прецени в
съвкупността им изложените обстоятелства и доказателства, намира, че по
исковете с правна квалификация чл.109 от ЗС ответната страна следва да бъде
осъдена да осигури достъп на ищците до разположената в имот
идентификатор **** водопроводна шахта, водопроводни и канализационни
съоръжения, за да могат ищците да изградят необходимите канализационни
връзки и отклонения за присъединяване към канализационната мрежа на
изградената от тях двуетажна жилищна сграда, в останалата им част , по
съдебно предявените исканията ответниците да бъдат осъдени: да премахнат
изградената ограда в имот с идентификатор ****, разделяща дворното място
на две неравни половини , както да премахнат положената от тях настилка от
плочки и метални колове, разположена в западната част на имота с
идентификатор **** до границата с поземлен имот с планоснимачен номер
**** и да премахнат монтираната от тях порта на северната граница на имот с
идентификатор ****, исковете като неоснователни следва да се отхвърлят.
14
По иска с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС
Когато общата вещ се ползва лично от някой от съсобствениците,
същият дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от
деня на писменото поискване. Съдържанието на писмената покана не е
нормативно уредено. В съдебната практика се приема, че всяко писмено
волеизявление, отправено от съсобственик до съсобственик, съдържащо
искане за лично ползване или за заплащане на обезщетение за лишаване от
ползването, съставлява покана по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС. От текста на
разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗС е видно, че писмената покана има действие за в
бъдеще. Веднъж отправена писмената покана обаче, действа занапред без
ограничение във времето и без значение дали поканата е нарочна или се
съдържа в друг акт – най често искова молба за същото обезщетение –
решение № 351/13.07.2010 г. по гр.д. № 573/2009 г., ВКС, ІІІ г.о.
От събраните по делото доказателства се установява, че за периода от
09.01.2024. до 18.06.2024., площта от 93 кв.м., съсобствена на страните и
припадаща се на ищците, е заградена и ползвана лично от ответниците.
Понятието „лично ползване” по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС, е всяко поведение
на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите
съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се
събират добиви и граждански плодове – Тълкувателно решение № 7/2.11.2012
г. по т.д. № 7/2012 г., ОСГК на ВКС. Оградата е поставена и се намира там и
понастоящем, както и се установи, че ответниците не допускат с своята
преградена с нея половина ищците. От това следва единственият извод, че
действително ответниците са възпрепятствали ищците да ползват 93 кв.м. от
общата им вещ. Изслушаната по делото съдебно – оценителна експертиза на
вещото лице Б. дава заключение, че размерът на дължимата парична сума за
лишаване от ползване на 93 кв.м. имот средно е 2,07 лева/ кв.м./ месец., което
възлиза аритметично на стойността от 192,50 лева/ месец. За 09.01.2024г.
(датата на отправената писмена покана) до 18.06.2024г. са 5,3 месеца или 1020
лева, до който размер искът се явява основателен и следва да се уважи, а за
горницата му над 1020 лева до 1500 лева като неоснователен следва да се
отхвърли.
По иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД:
15
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на сумата 11 930 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, причинени на ищците поради невъзможност за
въвеждане в експлоатация на изградена в поземлен имот с идентификатор
**** сграда за периода от 09.01.2024 г. до 18.06.2024 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, виновно причинени на другиму. За да бъде уважен искът с правно
основание чл. 45 ЗЗД следва по безспорен начин да бъдат установени всички
елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане: деяние
/действие или бездействие/, противоправност на деянието; вреда и нейния
размер; причинна връзка между деянието и вредите. Вината на основание чл.
45, ал. 2 ЗЗД се предполага, респективно в тежест на ответника е да установи
обстоятелства, обуславящи липса на такава.
От събраните по делото доказателства не се установи безспорно, че
изградената от ищците къща в процесния имот не е въведена в експлоатация
поради виновното и противоправно поведение на ответниците. Деликтното
деяние, било то действие или бездействие, не може да се предполага, а следва
да бъде установено като обективен факт от действителността, което по делото
не беше сторено. Ето защо искът за имуществени вреди следва да се отхвърли
като недоказан.
По отговорността на страните за разноски:
След като производството е протекло по разглеждане на предявен
главен иск по чл. 32, ал.2 от ЗС, който е израз на съдебна администрация, то
отговроността на страните за разнокси по делото ще се определи именно като
се вземе предвид спецификата на главния иск.
Така всеки един от съсобствениците може да сезира съда с искане за
разпределяне на ползването, като има право да поддържа определен начин на
това разпределение според своите предпочитания. Невъзможността да се
постигне съгласие за начина на разпределяне на ползването не се дължи на
виновно поведение на който и да е от съсобствениците, поради което не е
скрепено от закона със санкция. Затова в първоинстанционното производство
заплатените от страните възнаграждения за адвокат следва да останат за всяка
страна в обема, в който са направени.
16
Разноските за държавна такса и за възнагражденията на вещите лица
следва да се понесат от всеки съобразно правата му в съсобствеността /в този
смисъл решение № 275 на ВКС по гр. д. № 444/2012 г. /, но само при
уважаване на претенцията. В случая тя е основателна, поради което
ответниците следва да понесат съобразно дела си разноските за държавна
такса и изслушване на експертизи, които според дела им възлизат на сумата от
565 лева, при заплатени разноски от ищците общо в размер на 1130 лева.
Воден от горното, Софийски районен съд, 176 състав
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ ПРАВОТО НА ПОЛЗВАНЕ по предявените от Н. Р.
Л., с ЕГН: **********, Л. Р. Л., с ЕГН: ********** и Д. Н. И., с ЕГН: ****
против Г. В. М., с ЕГН: **********, Н. М. Х., с ЕГН: ********** и И. М. М., с
ЕГН: ********** обективно и субективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС върху на съсобствен урегулиран поземлен
имот **** от кв. 41 по плана на гр. С., кв. „С.“, представляващ поземлен имот
с идентификатор ****, с обща площ от 969 кв.м както следва:
Н. Р. Л., с ЕГН: **********, Л. Р. Л., с ЕГН: ********** и Д. Н. И., с
ЕГН: **** ще ползват частта от УПИ **** по вариант 2 от СТЕ ,
заключаващо се между точки 10, 10, 2, 3, 4, 5, 10, с площ от 458 кв.м.,
защриховано в жълт цвят по скицата приложение 5 от СТЕ;
Г. В. М., с ЕГН: **********, Н. М. Х., с ЕГН: ********** и И. М. М.,
с ЕГН: ********** ще ползват частта от УПИ **** по вариант 2 от СТЕ,
заключаващо се между точки 10,2,3,4,10,9,8,7,1 с площ от 472 кв.м.,
защриховано в лилав цвят по скицата приложение 5 от СТЕ;
ЗА ОБЩО ПОЛЗВАНЕ от всички страни -Н. Р. Л., с ЕГН:
**********, Л. Р. Л., с ЕГН: ********** и Д. Н. И., с ЕГН: **** и Г. В. М., с
ЕГН: **********, Н. М. Х., с ЕГН: ********** и И. М. М., с ЕГН: **********
е пътеката за преминаване, заключаваща се между точки 6,10,10,1,6 с площ
от 39 кв.м., защрихована в червен цвят на по скицата приложение 5 от СТЕ.
17
Скицата, представляваща приложение 5 към изготвената съдебно-
техническа експертиза от вещото лице инж. С. Б. К. А.. – Вариант 2 за
разпределение правото на ползване / л.143 от досието по делото/, подписана от
настоящия съдебен състав, представлява неразделна част от постановеното
решение.
ОСЪЖДА на основание чл.32, ал.2, вр. чл.31, 2 от ЗС Г. В. М., с
ЕГН: **********, Н. М. Х., с ЕГН: ********** и И. М. М., с ЕГН:
********** да заплатят на Н. Р. Л., с ЕГН: **********, Л. Р. Л., с ЕГН:
********** и Д. Н. И., с ЕГН: **** сумата от 861,12 лева (осместотин
шейсет и един лев и 12 ст.), дължима за уравняване чрез заплащане на
неравенството в разпределените за ползване на страните дялове от УПИ
идентификатор ****.
ОСЪЖДА на основание чл.109 от ЗС Г. В. М., с ЕГН: **********,
Н. М. Х., с ЕГН: ********** и И. М. М., с ЕГН: ********** да осигурят на Н.
Р. Л., с ЕГН: **********, Л. Р. Л., с ЕГН: ********** и Д. Н. И., с ЕГН: ****
да осигурят достъп на Н. Р. Л., с ЕГН: **********, Л. Р. Л., с ЕГН:
********** и Д. Н. И., с ЕГН: **** до разположената в имот идентификатор
**** водопроводна шахта, водопроводни и канализационни съоръжения,
попадащи в частта от УПИ **** по вариант 2 от СТЕ, заключаваща се между
точки 10,2,3,4,10,9,8,7,1 с площ от 472 кв.м., защриховано в лилав цвят по
скицата приложение 5 от СТЕ и предоставена за ползване на ответниците, за
да могат ищците да изградят необходимите канализационни връзки и
отклонения за присъединяване към канализационната мрежа на изградената
от тях двуетажна жилищна сграда в УПИ **** и ОТХВЪРЛЯ искът в
останалата му част по исканията ответниците да бъдат осъдени да премахнат
изградената ограда в имот с идентификатор ****, разделяща дворното място
на две неравни половини , както да премахнат положената от тях настилка от
плочки и метални колове, разположена в западната част на имота с
идентификатор **** до границата с поземлен имот с планоснимачен номер
**** и да премахнат монтираната от тях порта на северната граница на имот с
идентификатор ****, искът като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС Г. В. М., с ЕГН:
**********, Н. М. Х., с ЕГН: ********** и И. М. М., с ЕГН: ********** да
заплатят на Н. Р. Л., с ЕГН: **********, Л. Р. Л., с ЕГН: ********** и Д. Н. И.,
18
с ЕГН: **** сумата от 1020 (хиляда и двайсет) лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на ищците на 93 кв.м. от
съсобствения на страните поземлен имот с идентификатор **** за периода от
09.01.2024 г. до 18.06.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното плащане и ОТХВЪРЛЯ искът за
горницата над уважения размер от 1020 лева до пълния му предявен размер
от 1500 лева, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Р. Л., с ЕГН: **********, Л. Р. Л., с
ЕГН: ********** и Д. Н. И., с ЕГН: **** против Г. В. М., с ЕГН: **********,
Н. М. Х., с ЕГН: ********** и И. М. М., с ЕГН: ********** осъдителен иск с
правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 7500 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищците
поради невъзможност за въвеждане в експлоатация на изградена в поземлен
имот с идентификатор **** сграда за периода от 09.01.2024 г. до 18.06.2024 г,
като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Г. В. М., с ЕГН:
**********, Н. М. Х., с ЕГН: ********** и И. М. М., с ЕГН: ********** да
заплатят на Н. Р. Л., с ЕГН: **********, Л. Р. Л., с ЕГН: ********** и Д. Н. И.,
с ЕГН: **** сумата от сумата 565 (пестотин шейсет и пет) лева,разноски,
сторени в производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
19