РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. Перник, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Търговско дело №
20201700900070 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Окръжен съд – гр. Перник е сезиран с искова молба, депозирана от
„АРХТЕРИКС“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1680, р-н
„Красно село“, ж.к. „Белите брези“, ул. „Кюстендил“ № 23, ет.1, ЕИК: *********, с
която се иска да бъде осъдено „ДЛВ - СИ" ООД, със седалище и адрес на управление:
гр. Перник, п.к. 2300, кв. „Църква“ ул. „Кралевски път“ № 1, ЕИК: *********,
представлявано от управителя му Д.С.Ц. да заплати на ищеца обща сума в размер на 52
988,44 лв., от които: 39 066,67 лв. сборна главница за м. март 2016 г. и за периода
01.05.2016 г. - 16.11.2017г. / вкл./, като част от такава в общ размер на 72 000 лв.,
представляващи наеми на оборудване и механизация по договор за наем, сключен на
19.10.2015 г. с наемодател „ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ" АД и наемател „ДЛВ - СИ" ООД,
като общият размер представлява сбора на наемите за м. 03. 2016 г. и за месеците 05.
2016 г. – 03. 2019 г. / вкл./. - 3 906,67 лв. сборна неустойка за м. март 2016 г. и за
периода 01.05.2016 г. - 16.11.2017г. / вкл./ от по 200 лв. месечно, а само до 16.11.2017 г.
- 106,67 лв., като част от такава в общ размер на 7 200 лв., при което общият размер
представлява сбора на неустойките за м. март 2016 г. и за месеците м. май 2016 г. - м.
март 2019 г. / вкл./; сумата от 10 015,10 лв. сборна мораторна лихва като част от обща
такава в размер на 16 216,60 лв., представляваща предявената част от мораторната
лихва върху главниците на претендираните наеми за времето от и включително първия
ден, следващ последния ден на съответния неустоечен период, до и включително
19.08.2020 г.
В исковата си молба ищецът твърди, че процесните суми се дължат от
ответника по силата на договор за наем на оборудване и механизация, сключен на
19.10.2015 г. между „Заводски строежи" АД, гр. Перник, като наемодател, и ответника,
1
като наемател, като вземането на наемодателя е цедирано на ищеца с договор за цесия
от 08.09.2017 г. Договорът за наем е бил сключен за срок от 1 година, който съгласно
чл. 2, ал. 1 от същия е удължаван автоматично за нови срокове от по 1 година и е
действал към 16.11.2017 г. Твърди се, че е уговорена месечна наемна цена от 2 000 лв.
без ДДС. След м. 02.2016 г. този данък не се е дължал, тъй като наемателят е бил
дерегистран по ЗДДС. Наемът е бил платим до 14-то число на месеца, следващ месеца,
за който се отнася наемът, но не по-рано от 14 календарни дни, считано от издаването
на фактура. Сочи се, че със споразумение peг. № 324/08.07.2017 г., наемодателят и
наемателят са предоговорили падежа на всички изискуеми, но неплатени до 17.01.2017
г. наеми, както и всички бъдещи такива, които ще се дължат до деня на постановяване
от МС на Република България на решение по смисъла на чл. 25, ал. 2 от Закона за
подземните богатства за разрешаване прехвърлянето на всички права и задължения по
Договор за концесия за добив на подземни богатства - строителни материали -
доломити от находище „Студена", участък „Заводски строежи 2" от 10.09.2008 г., от
наемодателя „Заводски строежи" АД на наемателя-длъжник „ДЛВ-СИ" ООД. Такова
решение с № 703 е издадено на 17.11.2017г. Падежът е определен на 5 дни, считано от
сключването на анекс към договора за концесия от 10.09.2008 г., какъвто е подписан на
15.12.2017 г. Предвид изложените обстоятелства, ищецът сочи, че падежът на
задължението да се заплати месечната наемна цена по фактури от и включително
фактура № ***, до и включително ф-ра № ***, е 20.12.2017 г., съгласно. подточка 1.1.
от споразумение № 324/08.07.2017 г. За последната фактура падежът е към посочената
дата само за наема до и включително 16.11.2017г. Ищецът сочи, че с цитираното
споразумение страните са се съгласили, че от деня на издаването на решението по чл.
25, ал. 2 от Закона за подземните богатства, договорът за наем ще се смята прекратен
по право, като действието на подточка 1.2 от споразумението е настъпило на
17.11.2017 г. След тази дата наемателят е продължил да ползва наетото оборудване и
механизация при знанието и без противопоставянето на наемодателя и съгласно чл.
236, ал. 1 ЗЗД, наемното правоотношение се е трансформирало от срочно в безсрочно
такова. На 08.09.2017 г. наемодателят и ищецът са сключили договор за цесия, с който
цедентът прехвърля на цесионера /ищец по делото/ три отделни свои вземания с
всички техни принадлежности, които е имало срещу длъжника „ДЛВ-СИ" ООД,
едното от които е вземането по описания договор за наем. Сочи се, че предмет на
договора за цесия са всички вземания до преустановяване действието на договора за
наем, настъпило на 31.03.2019 г. Според т. 2. и 3. от договора за цесия, прехвърлените
вземания за обезщетение от 500 000 лв. и на цената на продадените до момента и в
бъдеще инертни материали (скална маса), произтичащи от две други споразумения и
търговски договор за продажба, са обвързани въобще от евентуалното прехвърляне на
правата и задълженията по концесионните договори, докато плащането на вземанията
по договора за наем на оборудване и механизация е обвързано с прехвърлянето на
правата и задълженията по концесионния договор с дата 10.09.2008 г. не въобще, а
само като дата на новия падеж, като в тази връзка ищецът се позовава на поясненията в
протокола за намерения от 08.02.2017 г. Твърди се, че „Заводски строежи" АД е
изпълнило всички свои задължения по този протокол във връзка с изискуемостта на
вземанията за обезщетение и за цена на продадени инертни материали, имащо за
резултат постановяване от МС на Република България на решение № 88/09.02.2018г. с
предмет по чл. 25, ал. 2 от Закона за подземните богатства относно концесионния
договор за участък „Заводски строежи", сключен на 30.04.2008г. като допълнителното
споразумение към същото все още не е подписано поради шиканиране от страна на
„ДЛВ-СИ" ООД с цел отлагане на изискуемостта на задълженията му по т. 2 във
2
връзка с подточки 1.1. и 1.3. от договора за цесия. Поддържа се, че длъжникът е
уведомен за цесията с уведомление, изпратено му от цедента, получено на 14.09.2017 г.
Ищецът е конкретизирал, че отделните суми по всяка от приложените към исковата
молба фактури, касаещи процесния период, т. е. тези за главница, неустойка и
мораторна лихва, са следните:
- по ф-ра № *** - общо 2 712,78 лв., от които: главница в размер на 2 000 лв.;
неустойка за периода 21.12.2017г. - 08.02.2018 г. / вкл./ в размер на 200 лв. и мораторна
лихва за периода 09.02.2018 г.-19.08.2020 г./ вкл./ - 512,78 лв.;
- по ф-ра № *** - общо 2 712,78 лв., от които главница - 2 000 лв.; неустойка за
периода 21.12.2017 г. -08.02.2018 г./ вкл./- 200лв., и мораторна лихва за периода
09.02.2018 г. - 19.08.2020 г./вкл./ - 512,78 лв.
- по ф-ра № *** - общо 2 712,78 лв., от които главница - 2 000 лв.; неустойка за
периода 21.12.2017 г. - 08.02.2018 г./ вкл./- 200 лв., и мораторна лихва за периода
09.02.2018 г.- 19.08.2020 г./вкл./ - 512,78 лв.;
- по ф-ра № *** - общо 2 712,78 лв., от които главница - 2 000 лв.; неустойка за
периода 21.12.2017г.- 08.02.2018г. /вкл./- 200лв., и мораторна лихва за периода
09.02.2018г. - 19.08.2020 г./ вкл./ - 512,78 лв.;
- по ф-ра № *** - общо 2 712,78 лв., от които главница - 2 000 лв.; неустойка за
периода 21.12.2017 г. - 08.02.2018 г. - 200 лв., и мораторна лихва за периода 09.02.2018
г. - 19.08.2020 г./вкл./ - 512,78 лв.;
- по ф-ра № *** - общо 2 712,78 лв., от които главница - 2 000 лв.; неустойка от
и включително 21.12.2017 г. до и включително 08.02.2018 г. - 200 лв., и мораторна
лихва за периода 09.02.2018г.-19.08.2020 г. /вкл./- 512,78 лв.;
- по ф-ра № *** - общо 2 712,78 лв., от които главница- 2 000 лв.; неустойка от
и включително 21.12.2017 г., до и включително 08.02.2018 г.-200 лв., и мораторна
лихва за периода 09.02.2018 г.-19.08.2020 г./вкл./- 512,78 лв.;
- по ф-ра № *** - общо 2 712,78 лв., от които главница -2 000 лв.; неустойка за
периода 21.12.2017 г.- 08.02.2018 г./вкл./- 200 лв., и мораторна лихва за периода
09.02.2018 г. -19.08.2020 г./ вкл./- 512,78 лв.;
- по ф-ра № **********/01.12.2016 г. - общо 2 712,78 лв., от които главница - 2
000 лв.; неустойка от и включително 21.12.2017 г., до и включително 08.02.2018 г.-
200лв., и мораторна лихва за периода 09.02.2018 г.-19.08.2020 г. /вкл./- 512,78 лв.;
- по ф-ра № *** - общо 2 712,78 лв., от които главница -2 000лв.; неустойка от и
включително 21.12.2017г., до и включително 08.02.2018г.- 200 лв., и мораторна лихва
за периода 09.02.2018 г.-19.08.2020 г. /вкл./- 512,78 лв.;
- по ф-ра № *** - общо 2 712,78 лв., от които главница- 2 000 лв.; неустойка от и
включително 21.12.2017 г., до и включително 08.02.2018 г.- 200 лв., и мораторна лихва
за периода 09.02.2018 г.-19.08.2020 г. /вкл./- 512,78 лв.;
- по ф-ра № *** - общо 2 712,78 лв., от които главница - 2 000 лв.; неустойка от
и включително 21.12.2017 г., до и включително 08.02.2018 г.- 200 лв., и мораторна
лихва за периода 09.02.2018 г.-19.08.2020г. /вкл./ - 512,78 лв.;
- по ф-ра № *** - общо 2 712,78 лв., от които главница-2 000 лв.; неустойка от и
включително 21.12.2017 г., до и включително 08.02.2018 г.- 200лв., и мораторна лихва
за периода 09.02.2018 г.-19.08.2020 г. /вкл./ - 512,78 лв.;
- по ф-ра № *** - общо 2 712,78 лв., от които главница -2 000 лв.; неустойка от и
3
включително 21.12.2017 г., до и включително 08.02.2018 г.-200лв., и мораторна лихва
за периода 09.02.2018 г.-19.08.2020 г. /вкл./- 512,78 лв.;
- по ф-ра № **********/16.06.2017 г. - общо 2 712,78 лв., от които главница-2
000 лв.; неустойка от и включително 21.12.2017 г., до и включително 08.02.2018 г.-
200лв., и мораторна лихва за периода 09.02.2018 г. -19.08.2020 г. /вкл./- 512,78 лв.;
- по ф-ра № *** - общо 2 712,78 лв., от които главница-2 000 лв.; неустойка от и
включително 21.12.2017 г., до и включително 08.02.2018 г.-200лв., и мораторна лихва
за периода 09.02.2018 г.-19.08.2020 г. /вкл./-512,78 лв.;
- по ф-ра № *** - общо 2 712,78 лв., от които главница -2 000 лв.; неустойка от и
включително 21.12.2017 г., до и включително 08.02.2018 г.- 200лв., и мораторна лихва
за периода 09.02.2018 г.-19.08.2020 г. /вкл./- 512,78 лв.;
- по ф-ра № *** - общо 2 712,78 лв., от които главница -2 000 лв.; неустойка за
периода 21.12.2017 г. - 08.02.2018 г./ вкл./ -200лв., и мораторна лихва за периода
09.02.2018 г. - 19.08.2020 г. / вкл./ - 512,78 лв.; -
- по ф-ра № *** - общо 2 712,78 лв., от които главница- 2 000 лв.; неустойка за
периода 21.12.2017 г.- 08.02.2018 г. /вкл./-200 лв., и мораторна лихва за периода
09.02.2018 г.-19.08.2020 г./вкл./ в размер на 512,78 лв.;
- по ф-ра № *** - общо 1446,74 лв., от които: главница- 1 066,67 лв. (от и
включително 01.11.2017 г., до и включително 16.11.2017 г.; неустойка върху частта от
наема до 16.11.2017 г./вкл./, равна тази част на 1 066,67 лв., за периода 21.12.2017 г. -
08.02.2018 г. /вкл./, в размер на 106,67 лв.; мораторна лихва върху частта от наема,
дължима от 01.11.2017 г. до 16.11.2017 г./ вкл./, равна на 1 066,67 лв., за периода
09.02.2018 г. - 19.08.2020 г./ вкл./ в размер на 273,48 лв.
В срок е постъпил отговор на исковата молба, с който искът е оспорен.
Поддържа се, че договора за цесия от 08.09.2017г., сключен между „Заводски Строежи"
АД, като цедент и „АРХТЕРИКС" ЕООД като цесионер, е нищожен поради липса на
предмет - чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Излагат се доводи, че видно от т.1. на договора за цесия
„Цедентът прехвърля възмездно на Цесионера както вече възникнали, така и бъдещи
свои вземания", без същите да бъдат определени, като те не са и определяеми. Сочи се,
че страните по договора са поставили неясни условия за възникване и определяне на
размера на тези задължения, които са поставени в зависимост от изпълнение, респ.
неизпълнение от страна на длъжника на определени действия. Наведени са доводи, че
определяемостта на едно задължение се определя към момента на сключване на
договора за цесия и ако изначално това задължение е било неопределено и
неопределяемо, то договорът е нищожен и не може да бъде саниран ако в един бъдещ
момент тези задължения се превърнат в определяеми или бъдат определени.
Ответникът твърди, че дори и да се приеме, че част от вземането на ищеца е
определено или определяемо, то договорът е нищожен на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД
поради липсата на цена. Сочи се, че договорът е възмезден и цената е съществен
елемент от фактическия му състав, а такава не е определена, не е и определяема,
защото определянето й е поставено в зависимост от всички вземания от длъжника, по-
голямата част от които са бъдещи и са поставени в зависимост от изпълнението на
много условия от трети за договора лица. На следващо място се твърди, че ответникът
не е уведомен надлежно от „Заводски Строежи" АД за извършената цесия, че
дружеството не е получавало уведомление за прехвърляне на вземания с изх.
№31/12.09.2017г. На същото липсва подпис на представител на ответника и дата на
получаване. Относно договор за наем от 19.10.2015г. и споразумение от 08.02.2017г.
4
към него, се твърди, че считано от 28.02.2017г. „ДЛВ-СИ" ООД не дължи заплащане на
наемна цена, поради неизпълнение от страна на „Заводски Строежи" АД. Ответникът
не оспорва, че е ползвал отдадените под наем превозни средства и оборудване до
30.04.2016г. Твърди, че след тази дата наетите вещи са били негодни за употреба
съгласно тяхното предназначение - част от тях са били със сериозни повреди,
непозволяващи функционирането им, а другите не са отговаряли на минималните
изисквания за безопасна експлоатация, поради което всички са неизползваеми.
Наемодателят е трябвало да извърши необходимите ремонти, което не е сторено. На
28.02.2017г. наемодателят окончателно е прибрал отдадените под наем превозни
средства и оборудване. Ответникът твърди, че не дължи заплащане на наемна цена за
периода 01.05.2016г. - 30.11.2017г. В условия на алтернативност се твърди, че считано
от 30.06.2017г. ответникът не дължи заплащане на наемна цена, поради прехвърляне от
страна на „Заводски Строежи" АД на обекта на договора.На посочената дата „Заводски
Строежи" АД е продало на Р. Е. С. ТРАФОПОСТ (ТП) 20/0.4 kVA, 400 kVA и
електрозахранване СрН 20 kV", който трафопост е бил предмет на договора за наем. От
тази дата задължението за плащане на наемна цена е към новия собственик. В условия
на алтернативност се поддържа, че от 16.11.2017г. договорът за наем е прекратен.
Относно претенциите за неустойки и мораторна лихва се твърди, че съгласно чл.1.1 от
споразумението от 08.02.2017г.страните са се съгласили, че „ДЛВ-СИ" ООД ще
заплати както възникналите до момента на споразумението задължения по договора за
наем, така и бъдещите такива, по допълнително писмено посочена от „Заводски
Строежи" АД банкова сметка, каквато не е посочена. След като “Заводски Строежи"
АД е било неизправна страна и не е посочило писмено банкова сметка, то на наемателя
не може да се търси отговорност за забавено изпълнение. От всички изброени в
исковата молба фактури „Заводски Строежи" АД е предоставило на „ДЛВ-СИ" ООД
само Фактура №***., по която е извършено плащане. Останалите фактури не са
предоставени на ответника и той е научил за издаването им с получаване на препис от
исковата молба и не дължи плащане по тях. Алтернативно се поддържа, че в случай, че
съдът прецени, че ответникът дължи плащане по фактурите, се прави възражение, че за
периода до получаване на исковата молба, респ. до получаване на приложените с нея
фактури, „ДЛВ-СИ" ООД не дължи заплащане на лихви и неустойки, тъй като не е
знаело за съществуване на вземанията и не са му били посочени банкови реквизити за
извършване на плащанията, т.е. дружеството е било в невъзможност да изпълни своите
задължения поради вина на наемодателя. Сочи се, че и в издадените преди 31.03.2016г.
фактури са липсвали банкови реквизити за извършване на плащанията, а към всяка
фактура „Заводски Строежи" АД е изпращало изрично нареждане с посочена банкова
сметка на трето лице, по която да бъде направено съответното плащане. Така е
направило и с фактура №*** Сборът на дължимите по договора плащания са над 10
000 лв. и ответникът е бил длъжен да плати по банков път, но непосочването от страна
на наемодателя на банкова сметка на дружеството е направило невъзможно плащането.
Постъпила е допълнителна искова молба, в която ищецът сочи, че е основателно
възражението на ответника във връзка с действителността на договора за цесия от
08.09.2017 г. относно част от неговия предмет- за наемите и техните принадлежности,
дължими за м. 10 и първите 16 дни на м.11.2017 г., които към момента на сключване на
договора са се явявали бъдещи вземания. Независимо от това ищецът поддържа
претенцията в тази й част с оглед на нов договор за цесия, сключен на 25.02.2021г.,
който се отнася за посочените вземания. Ищецът твърди, че договорът за цесия от
08.09.2017 г. не е лишен от цена, тъй като в т. 5 на същия е посочено, че цената е 95 %
от всички отделни вземания, т. е., както произтичащите от Договора за продажба на
5
инертни материали (скална маса) с дата 19.10.2015 г., така и от Договора за наем на
техника и оборудване от същата дата. Под всички вземания следва да се разбират както
вземанията за главница, така и тези за неустойка и мораторни лихви. В т. 4 на договора
за цесия от 08.09.2017 г. изрично е договорено, че прехвърлените вземания преминават
в патримониума на цесионера с всички техни принадлежности. Поддържа се, че
цедентът е уведомил ответника за прехвърлените с договора от 08.09.2017 г. вземания.
Уведомителна функция има и исковата молба, щом заедно с нея се връчва и самия
договор за цесия. В настоящия случай към исковата молба е приложен екземпляр от
този договор, както и копие от уведомлението на цесията и товарителницата за нейното
доставяне на ответника. Оспорено е твърдението на ответника, че към 28.02.2017 г.
отдадените под наем вещи са били повредени или не са отговаряли на минималните
изисквания за безопасна експлоатация. Твърди се, че наетите вещи са били годни, като
задължение на наемателя е да ги стопанисва с грижата на добър търговец, както и да
извършва необходимата техническа поддръжка и ремонти за своя сметка. Отбелязва се,
че ответното дружество е закупило по-голямата част от наетите вещи, напр. пресевна
инсталация, автокантар и др., станало на 20.03.2019 г.. Сочи се, че възражението във
връзка с приложимостта на чл. 236, ал. 1 ЗЗД е неоснователно, тъй като предмет на
иска за главница са само вземанията за наеми, дължими до 16.11.2017 г. Поддържа се,
че не отговаря на истината твърдението на ответника, че не е бил уведомен за сметката,
по която следва да заплати дължимите наеми на цесионера-ищец - същата е посочена в
уведомлението за извършеното прехвърляне на вземания с изх. № 31/12.09.2017 г..
Според ищеца е без значение дали наемодателят е оказвал съдействие за ответниковото
изпълнение с оглед разпоредбата на чл. 97, ал. 1, изр. 2-о ЗЗД. Задължението за
плащане на пари е носимо, т. е. длъжникът е бил длъжен и без наличието на банкова
сметка, посочена му от кредитора, да плати в брой в канцеларията му на посочения
фирмен адрес в гр. Перник. Освен това в чл. 3 от договора за наем не е предвидено
плащането на наемната цена да става по банков път. Твърди се, че е неоснователно и
възражението, че поради общия размер на задължението - над 10 000 лв., плащането
можело да се извърши само чрез банков превод. Всеки месечен наем представлява
отделно вземане и наемната цена е 2 000 лв. месечно.
С допълнителната си искова молба, ищецът е допълнил петитума на исковата
молба в частта по подточка 8.1., като е поискал от съда ответника да бъде осъден да
заплати на ищеца общата сума от 52 988,44 лева, от които: 39 066,67 лева – сборна
главница за м. Март 2016г. и за времето от и включително 01.05.2016г. до и
включително 16.11.2017г., като част от такава в общ размер на 72 000 лева,
представляващи предявената част от главницата наеми на оборудване и механизация
по договор за наем, сключен на 19.10.2015г. с наемодател „Заводски строежи“ АД и
наемател „ДЛВ – СИ“ ООД, като общият размер представлява сбора на наемите за м.
Март 2016г. и за месечите от и включително м. Май 2016г. до и включително м. Март
2019г.; сумата от 3 906,67 лева, представляваща сборна неустойка за м. Март 2016г. и
за времето от и включително 01.05.2016г. до и включително 16.11.2017г. от по 200 лева
месечно, а само до 16.11.2017г. – 106,67 лева, като част от такава в общ размер на 7 200
лева, при което общият размер представлява сбора на неустойките за м. Март 2016г. и
за месеците от и включително м. Май 2016 до и включително м. Март 2019г. и сумата
от 10 015,10 лева – сборна мораторна лихва като част от обща такава в размер на 16
216,60 лева, представляваща предявената част от мораторната лихва върху главниците
на претендираните наеми за времето от и включително първия ден, следващ последния
ден на съответния неустоечен период, до и включително 19.08.2020г., придобити
вземания по трите обективно съединени иска, както и общите суми, така и частично
6
предявените такива по силата на договори за цесия, сключени на 08.09.2017г. и на
25.02.2021г., като в останалата част от петитума, заявен с първоначалната искова молба
не е променен.
В срок е постъпил отговор на допълнителната искова молба. Поддържа се
твърдението, че договорът за цесия от 08.09.2017г. е нищожен. Относно анекса от
25.02.2021г. към договора за цесия от 08.09.2017г., се сочи, че с него ищецът се е
опитал да отстрани порока на договора за цесия и заедно с другата страна по договора
да определят цената на прехвърлените вземания. Според ответника този анекс, който е
съставен само и единствено за целите на процеса, не може да санира един нищожен
договор, а съставянето му представлява признание на ищеца, че договорът за цесия от
08.09.2017г. страда от порок, а именно: цената е неопределяема. Твърди се, че с
допълнителната искова молба ищецът признава, че към момента на предявяване на
иска не е бил титуляр на вземанията по фактура №*** и фактура №***, тъй като
договорът за цесия от 08.09.2017г. е нищожен в тази му част. Ищецът е приложил и нов
договор за цесия от 25.02.2021г., съгласно който договор е придобил процесните
вземания на 25.02.2021г., т.е. към момента на предявяване на иска за заплащане на
същите не е имал правен интерес, поради което и делото в тази му част следва да бъде
прекратено. Направено е възражение за изтекла погасителна давност за вземанията по
фактура №*** и фактура №***
В депозирана писмена защита, процесуалния представител на ищеца поддържа
предявените срещу ответника искове за главници, лихви и неустойки, намирайки
същите за доказани по основание и размер, като излага подробни съображения в тази
насока. Посочва още, че е основателно възражението на ответната страна във връзка с
действителността на договора за цесия от 08.09.2017г. що се отнася до част от неговия
предмет, а именно наемите и техните принадлежности, дължими за м. Октомври и
първите 16 дни на м. Ноември 2017г., доколкото същите към момента на сключване на
този договор са се явявали бъдещи вземания. Независимо от това, ищецът поддържа
исковете си с предмет главници, неустойки и мораторни лихви, дължими след
сключването на договора за цесия с дата 08.09.2017г., предвид сключения нов договор
за цесия, сключен на 25.02.2021г.
Ответникът – „ДЛВ – СИ“ ООД, в депозирана писмена защита, по подробни
съображения намира предявения от ищеца иск за неоснователен и недоказан. По
отношение на Договор за цесия от 08.09.2017г. сключен между „Заводски строежи“ ДА
и „АРХТЕРИКС“ ЕООД счита, че същия е нищожен поради липса на предмет, както и
порад липса на цена. По отношение на договора за цесия от 25.02.2021г. акцентира на
обстоятелството, че същия е сключен след предявяване на иска, поради и което по
отношение на вземанията по фактура № *** и по фактура № *** не се дължат и
производството за тях счита, че следва да бъде прекратено. На следващо място
посочва, че по отношение на тези вземания е настъпила предвидената в закона давност,
поради което не са дължими и на това основание. Поддържа становището, че „ДЛВ –
СИ“ ООД не е уведомен надлежно от „Заводски строежи“ АД за извършената цесия,
като в тази насока намира, че ищецът не е успял да проведе успшно производството по
чл. 193 ГПК и да докаже, че положения в Уведомление за прехвърляне на вземания с
изх. № 31/12.09.2017г. подпис принадлежи на С. И. Ч.. Счита, че е безпорно
установено по делото, че „ДЛВ – СИ“ ООД не дължи заплащане на наемната цена,
поради неизпълнение от страна на „Заводски строежи“ АД на задълженията му като
наемодател – отдадените под наем превозни средства и оборудване са били негодни за
употреба, съгласно тяхното предназначение. Твърди се, чо поради това ответното
7
дружество не е ползвало същите, поради което не дължи заплащане на наемната цена.
В заключение намира, че безспорно е установено по делото, че считано от 16.11.2017г.
процесния договор за наем е прекратен автоматично, съгласно договореното между
страните със Споразумение от 08.02.2017г. По изложените в писмената защита
съображения, ответника счита, че не дължи и претендираните суми за мораторна лихва
и неустойка.
И двете страни претендират разноски.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните, намира
за установено от фактическа страна следното:
Производството по ч.гр.д. № 4479/2020 г. по описа на Районен съд – Перник е
образувано въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК от „АРХТЕРИКС“ ЕООД
срещу „ДЛВ - СИ“ ООД за заплащане на сумата от 95 416,60 лв., представляваща
сборната сума от наемите по договор за наем на оборудване и механизация, сключен на
19.10.2015 г. с наемодетл „Заводски строежи“ АДи наемател „ДЛВ - СИ“ ООД в размер
на 72 000,00 лв., неустойка върху неплатените наеми в размер на 7 200,00 лв. и сборна
мораторна лихва върху неплатените наеми, смятано от първия ден, следващ края на 50-
дневния срок, за който е изчислена неустойката за всеки месечен наем, до и
включително 19.08.2020 г., като ден, предхождащ депозиране на Заявлението в размер
на 16 216,60 лв.
С Определение № 3077/24.08.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 4479/2020 г.по
описа на Районен съд – Перник е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК, като на заявителя, настоящ ищец е указано, че
може да подаде осъдителен иск за претендираните вземания срещу длъжника „ДЛВ -
СИ“ ООД в едномесечен срок.
В изпълнение на дадените указания, „АРХТЕРИКС“ ЕООД е депозирало
настоящата искова молба като съм исковата молба са приложени Договор за наем от
19.10.2015 г.; Споразумение от 08.02.2017 г. с нотариална заверка; общо 36 фактури за
начисления дължим наем; Договор за цесия от 08.09.2017 г. в едно с приложение № 2
от същта дата; Уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗДза прехвърляне на вземания ведно с
товарителница; Допълнително споразумение № 1/15.12.2017 г. между Министерски
съвет на Р България, „Заводски строещи“ АД и „ДЛВ - СИ“ ООД. Представени са още
Протокол за намерения от 08.02.2017 г. с нотариална заверка н подписите, както и
споразумение от същата дата с нотариална заверк та подписите. Споразумение с
нотариална вазерка на подписите № ***; копие на Решение № 88/09.02.2018 г.,
постановено от Министерски съвет на Р България, заедно с проект за допълнително
споразумение № 1 итри броя писма-покани. Представена е и покана на „Заводски
строежи“ до „ДЛВ - СИ“ ООД във връзка с неизпълнено задължение на сключи
допълнително споразумение във връзка с решението на Министерски съвет, както и
уведомление на „Заводски строежи“ АД във вързка с писмо-покана от 04.11.2019 г.
Направено е доказателствено искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза,
като са поставени въпроси към вещото лице.
Не е спорно между страните, а и се установява от приетите писмени
доазателства, че на 19.10.2015г. между „Заводски строежи“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. „Мошино“, в качеството му на
наемодател и „ДЛВ-СИ“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Перник, кв. „Църква“, ул. „Кралевски път“ 1, като наемател, е сключен договор за
наем, съгласно който наемодателят предоставя на наемателя за временно и възмездно
8
ползване оборудване и механизация, описано в Приложение 1 към Договора. Уговорен
е срок от 1 година, като в ал. 2 на чл. 2 от Договора е уговорено, че договорът ще се
смята за автоматично продължен за още една година, ако никоя от страните не уведоми
писмено другата, че не желае удължаването на неговия срок не по-късно от 1 месец
преди изтичане на първоначалния срок. Уговорено е, че това може да бъде сторено
неограничен брой пъти. Страните са уговорили месечна наемна цена в размер на 2 000
лева без ДДС, платима в срок до 14-о число на месеца, следващ месеца, за който се
отнася наема, но не по-рано от 14 календарни дни, смятано от издаване на фактурата. В
чл. 4 ал. 4 от Договора е отразено, че дължимите по договора суми ще се заплащат по
банкова сметка, като такава не е посочена. С договора, в чл. 14, страните са се
уговорили, че същия може да бъде прекратен при изтичане на срока, по взаимно
писмено съгласие на страните, при развалянето му поради низпълнение или неточно
изпълнение със 7-дневно писмено предизвестие, но само ако неизправната страна не
изпълни, респ. не изпълни точно в срока на това предизвестие.
Видно от приетото по делото Приложение № 1 към Договор за наем от
19.10.2015г., предмет на Договора са следните превозни средства: Челен товарач
Хюндай HL 757-7, челен товарач Dressta, челен товарач L34, самосвал Татра и
Самосвал MAN 26422, всички без посочени регистрационни номера, както и
оборудване – трафопост, стационална електронна везна, битови, складови и санитарни
фургони и стационарно трошачно-пресевна инсталация (описана в Приложение № 2).
От приетото по делото Споразумение рег. № 324 от 08.02.2017г. (л. 17) се
установява, че на посочената дата страните са се споразумяли наемодателят да
прехвърли на наемателя правата и задълженията си по договорите за предоставяне на
концесия за добив на подземни богатства – строителни материали – доломити,
съответно от 30.04.2008г. и 10.09.2008г. с концедент Българската държава и
концесионер Наемодателят, което ще има за последица прекратяването по право на
Договора за наем от 19.10.2015г. При сключване на споразумението, страните са се
съгласили, че незаплатената към 17.01.2017г. наемна цена на вещите, съставляващи
оборудването и механизацията, описани в Приложение № 1 към Договора за наем,
както и сумата за неамната цена, която ще се натрупа до деня на издаване на
разрешението по чл. 25 ал. 2 от Закона за подземните богатства, наемателят ще преведе
на наемодателя по допълнително посочена банкова сметка в срок до 5 работни дни от
датата на сключване от наемателя на Анекс към Договора за предоставяне на концесия
за добив на подземни богатства –строителни материали-доломити от находище
„Студена“, участък „Заводски строежи 2“ от 10.09.2008г. с концедент Българската
държава и нов консеционер – Наемателя. В 1.2. от Споразумението е уговорено, че
смятано от дена на издаване на разрешението по чл. 25 ал. 2 от Закона за подземните
богатства, Договора за наем ще се смята автоматично прекратен по право, но до деня
на това прекратявани страните са длъжни добросъвестно да изпълняват задълженията
си по този договор.
Представен по делото е Договор за цесия от 08.09.2017г., сключен между
„Заводски строежи“ АД, в качеството му на цедент и „АРХТЕРИКС“ ЕООД, в
качеството му на цесионер, с който цедентът прехвърля възмездно на цесионера както
вече възникнали, така и бъдещи свои вземания от „ДЛВ – СИ“ ООД, произтичащи от
сключените между цедента и цесионера на 08.02.2017г. и на други дати споразумения,
анекси и протокол за намерения, а именно: Споразумение рег. № 324/08.02.2017г.,
сключено във връзка с Договора за продажба на интертни материали (скална маса) с
дата 19.10.2015г., изменен и допълнен с Анекс № 1/16.08.2016г. и Споразумение от
9
същата дата; Споразумение с рег. № 324/08.02.2017г., сключено във връзка с Договора
за наем на оборудване и механизация с дата 19.10.2015г. и Споразумение рег. №
323/08.02.2017г., сключено във връзка с Протокол за намерения рег. №
322/08.02.2017г., изменен с Анекс № 1/23.02.2017г. – всичките приложени по делото. В
т. 7.3 цедентът се е задължил да уведоми писмено длъжника в петдневен срок, считано
от деня на подписване на договора за цесия, за сключването на последния, както и кои
вземания са прехвърлени по силата на този договор.
На 08.09.2017г. между „Завоски строежи“ АД, в качеството му на цедент и
„АРХТЕРИКС“ ЕООД, като цесионер, е подписано и Приложение № 2/08.09.2017г., в
което е отразено, че на 08.09.2017г. общата сума на определените по размер парични
вземания, за които са издадени надлежни фактури, представляващи наемната
цена/наемите на предоставените от цедента на длъжника за временно възмездно
ползване оборудване и механизация, предмет на Договора за наем на оборудване и
механизация с дата 19.10.2015г. и Споразумение № 323/08.02.2017г. към договора,
възлиза на общата сума от 34 000 лЕ., без включен ДДС, от която сума 32 000 лева за
изтекли месеци и 2 000 лева за неизтеклия м. Септември 2017г. В Приложението е
отразено, че в случай, че след издаването от Министерския съвет на решението по
подточка 1.2.2. от приложението длъжникът продължи да ползва при знанието на
цедента и без неговото противопоставяне на оборудването и механизацията по
договора за наем от 19.10.2015г., превръщащо този договор от срочен в договор без
срок по смисъла на чл. 236 ал. 1 от ЗЗД, в числото на цедираните вземания се включват
и всички месечни наеми в размер от по 2000 лева без включен ДДС за всеки един, за
времето от и включително издаването на решението от страна на Министерския съвет
до и включително деня на фактическото предаване на наетите оборудване и
механизация от длъжника на цедента.
По делото е прието Уведомление за прехвърляне на вземания от „Заводски
строежи“ АД, адресирано до „ДЛВ – СИ“ ООД, с което последния бива известен, че по
силата на договор за цесия, сключен на 08.09.2017г. с цедент „Заводски строежи“ АД и
цесионер „Архтерикс“ ЕООД, „Заводски строежи“ АД е прехвърлило на
„АРХТЕРИКС“ ЕООД всички свои вземания, които има от „ДЛВ – СИ“ ООД,
произтичащи от Споразумение № 324/08.02.2017г., Споразумение № 323/08.02.2017г.,
сключено във връзка с Договора за наем на оборудване и механизация с дата
19.10.2015г. и Споразумение № 324/08.02.2017г. С Потвърждение от „Заводски
строежи“ АД от 19.09.2017г., приложено по делото, „АРХТЕРИКС“ ЕООД е
уведомено, че на 14.09.2017г. на „ДЛВ – СИ“ ООД – гр. Перник е връчено
уведомлението по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД за прехвърляне на вземанията на „Заводски
строежи“ от „ДЛВ-СИ“, съгласно сключения на 08.09.2017г. договор за цесия. Към
потвърждението е приложено копие от товарителница № *** на „Еконт-Експрес“
ЕООД, удостоверяващо, че управителя на „ДЛВ – СИ“ ООД Д. Ц. е получил
уведомлението по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД.
С Решение № 703 от 17.11.2017г. на Министерски съвет на РБ е дадено
разрешение на „Заводски строежи“ АД – гр. Перник да прехвърли на „ДЛВ – СИ“ ООД
– гр. Перник изцяло правата и задълженията по предоставената концесия за добив на
подземни богатства – строителни материали- доломити, от находище „Студена“,
участък „Заводски строежи 2“, община Перник.
С Допълнително споразумение № 1 към договор за предоставяне на концесия за
добив на подземни богатства – строителни материали – доломити, от находище
„Студена“, участък „Заводски строежи 2“, село Студена, община Перник от
10
15.12.2017г., Министерски съвет на РБ, „Заводски строежи“ АД и „ДЛВ – СИ“ ООД са
се съгласили, че „Заводски строежи“ Ад прехвърля на „ДЛВ СИ“ ООД изцяло правата
и задълженията си, произтичащи от Решение № 514 на МС от 05.08.2008г. и сключения
на 10.09.2008г. Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства –
строителни материали – доломити от находище „Заводски строежи 2“, село Студена,
община Перник, а „ДЛВ СИ“ ООД е поело всяко неизпълнено от „Заводски строежи“
АД задължение, възникнало до датата на влизане в сила на разглежданото
споразумение – 15.12.2017г.
С Решение №88 от 09.02.2018г. на Министерски съвет на РБ е дадено
разрешение на „Заводски строежи” АД – гр. Перник да прехвърли на „ДЛВ – СИ”
изцяло правата и задълженията по предоставената концесия за добив на подземни
богатства – строителни материали – доломити от наодище „Студена”, участък
„Заводски строежи”, общ. Перник.
До „ДЛВ – СИ” ООД е изпратена покана от „Заводски строежи” АД, с която
последните са поканили „ДЛВ – СИ” ООД да предприемат в срок съответните действия
по приключване на договореностите между двете дружества във връзка с
прехвърлянето на посочената концесия. Активно поведение от страна на „ДЛВ – СИ”
ООД не е последвало, за което е било уведомено Министерство на енергетиката. От
Уведомление с вх. № Е-26-3-61 от 16.09.2020г. се установява, че освен, че „ДЛВ – СИ”
ООД е отказало да подпише проекта на споразумението, е престанало да реагира на
опитите за комуникация с тях.
На 25.02.2021г. между „Заводски строежи” АД и „АРХТЕРИКС” ЕООД е
сключен договор за цесия, с който „Заводски строежи”АД е прехъврило възмездно на
„Артерикс” ЕООД част от свои вземания от „ДЛВ – СИ” ООД, произтичащи от
сключените между цедента и цесионера Договор за наем на оборудване и
механизация” от 19.10.2015г. и сключеното към него споразумение рег. №
324/08.02.2017г. Изрично упоменато е, че се прехвърлят вземането за наем по фактура
№ ***, дължим за м.Октомври 2017г., както и вземането за наем по фактура № ***,
дължим за времето от и включително 1-ви ноември до 16.11.2017г. включително, ведно
с вземането за неустойка и мораторна лихва върху главниците и по двете фактури.
С нарочно пълномощно с изх. № 02/25.02.2021г. изпълнителният директор и
законен представител на „Заводски строежи” АД е упълномощил „Архтерикс” ЕООД,
представлявано от управителя му И. Д. Б. да връчи на „ДЛВ – СИ”, представлявано от
управителя му Д.С.Ц. писменото уведомление на „Заводски строежи” АД (приложено
по делото), уведомяващо за сключената цесия.
На 25.02.2021г. между „Заводски строежи” АД и „Архтерикс” ЕООД е сключен
Анекс № 1/25.02.2021г. към договор за цесия на парични вземания, сключен на
08.09.2017г., с който са постигнали тълкуване на конкретна кауза от Договора за цесия
на вземания от 08.09.2017г. като са уточнили, че под цена на прехвърлените вземания
по смисъла на т. 5 от същия по отношение на вземанията, произтичащи от Договор за
наем на оборудване и механазиця от 19.10.2015г. и Споразумение рег. №
324/08.02.2017г., се има предвид 95% от сбора на главниците, натрупани до и
включително 30.09.2017г., 95% от сбора на неустойките, натрупани върху забавено
платените главници, падежирани до 30.09.2017г. и 95% от сбора на мораторната лихва,
набрана от изтичането на съответния неустоечен период до и включително
окончателното изплащане на лихвата.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка А. С. Г. се установява, че в
11
периода от *** до *** е работела в „Заводски строежи”, след което при започване на
работата й в кариера с. Студена през 2015г. там се намирали същите фургони, кантар, 2
или 3 камиона, както и тежки машини, с които се е копаело. Намиращата се там
Стационарна трошачно-пресевна инсталация също била същата, с която се е работела
по времето до 2013г. На кариерата е имало и трафопост, с който се е захранвало с ток.
Кантара, който се е ползвал също е бил този, който се е ползвал и по времето на
стопанисване от „Заводски строежи”.
Свидетелят И. И. Т., чиято месторабота е на кариерата в *** установява, че на
посочената кариера работи от *** като ***. Свидетелят заявява, че на кариерата е
имало една фадрома „Л 34”, един камион „Татра”, един камион „Ман”, фадрома
„Хюндай” и фадрома „Бреста”. Уточнява, че фадромата „Л34” не работела въобще,
както и самосвала „Татра”. За другите камиони уточнява, че са работили около 7-8
месеца след като е той е започнал работа в кариерата. Посочва, че на трошачната
инсталация имало и един фургон, който той и колегите му от трошачната инсталация
използвали.
По делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от
страните, която съдът възприема изцяло като компетентно и изчерпателно дадена.
Същата установява, че в счетоводството на „Заводски строежи“ АД са осчетоводени
процесните двадесет броя фактури, като по същите е осчетоводено сумарно вземане за
обща стойност от 40 400,00 лева, от които: 40 000,00 лева – данъчна основа, отразена
по кредитна сметка 709 – Приходи и 400, 00 лева – данък добавена стойност по
фактура № ***. Като основание за записване на счетоводните операции е отразено
„Наем“. В отчетните регистри по ЗДДС е отразена в Дневник за продажбите от
„Заводски строежи“ АД фактура № ********** с дата на издаване *** с получател по
фактурата – „ДЛВ СИ“ ООД, с обхват на сделката „наем“ и с данъчна основа – 2 000
лева и ДДС – 400,00 лева. Същевременно, в счетоводството на „ДЛВ – СИ“ ООД през
м. 08.2016г. е осчетоводена една единствена от процесните фактури – тази с № ***.
Същата е осчетоводена като е взета счетоводна операция по Дебита на сметка 602
„Разходи за външни услуги“ в размер на 2 400,00 лева, а задължението към „Заводски
строежи“ АД е отразено по Кредита на сметка 237 (4011) „Доставчици“ в размер на
2400,00 лева. Установено е, че останалите 19 броя процесни фактури не са
осчетеводявани в счетоводните книги на „ДЛВ – СИ“ ООД и не са включвани в
отчетните регистри по ЗДДС.
От заключението на изслушаната съдебно-икономическа експертиза се
установява още, че общата дължима сума за главници възлиза на 35 066,67 лева.
Установявасе още, че в счетоводните регистри на „Заводски строежи“ АД са
осчетоводени погашения на вземанията по главниците от „ДЛВ – СИ“ ООД по две от
процесните фактури – по фактури № *** на стойност 2 000,00 лева и по фактура № ***
в размер на 2 400,00 лева. Вещото лице е посочило и сбора на неустойките и
мораторните лихви върху задължението от 35 066,67 лева към 19.08.2020г. – датата на
подаване на заявлението за издаване на прично задължение по ч. гр. д. № 4479/2020г.
по описа на ПРС, а именно: 3 506,67 лева – неустойка и мораторна лихва в размер на 8
990,76 лева. Установява се и че общия размер на неустойката и мораторните лихви
върху главницата от 35 066,67 лева към 30.11.2021г. – датата на последните счетоводни
извлечения на „Заводски строежи“ АД по партидата на „ДЛВ – СИ“ ООД е 17 057,13
лева, от които: 3 506,67 лева – неустойка и 13 550,46 лева – мораторна лихва.
От изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че на
обекта (процесната кариера) се намира автомобилна везна тип „BimCo В 711“, с
12
обслужващо към нея помещение тип „фургон“, обзаведен с 1 работно място, 3 броя
фургони, трафопост и инсталация за разтрошаване на камък. Вещото лице е посочило,
че на обекта не се установяват превозните средства, описани в Приложение 1 към
процесния договор за наем от 19.10.2015г., а по отношение на констатираните на място
обекти е установил, че фургоните са негодни за употреба и са за бракуване, а
останалите обекти – автомобилната везна, трафопоста и инсталацията за разтрошаване
на камък, са функциониращи. От заключението на вещото лице се установява още, че
стойността за ползване (наемната цена) на процесния трафопост за периода от
30.06.2016г. до 16.11.2017г. възлиза на обща стойност от 3190,20 лева без ДДС (3
828,24 лева с ДДС), или средномесечно – 190,00 лева без ДДС (228,00 лева с ДДС).
Установява се и че съгласно процесния наемен договор, есечната наемна цена за
наетото оборудване е в размер на 2 000,00 лева без ДДС (2400,00 лева с ДДС).
Превозните средства по Приложение 1 към процесния договор за наем са били стари,
но все още използваеми през процесния период. Стари, но все още използваеми през
процесния период са били и битовите, складови и санитарни фургони по Приложение 1
към договора на наем. Останалите материални активи по Приложение 1 представляват
78% от стойността на наема за наетото с договора оборудване, в т.ч. трафопост,
стационарна електронна везна, стационарна трошачно-пресевна инсталация.
Изслушано в съдебно заседание вещото лице е уточнило, че е допусната
техническа грешка на стр. 6 т. 1, като следва да се вземе предвид следното: предвид
гореизложените договори за покупко-продажба приемам, че към 30.06.2014г.
стойността на трафопоста, в т.ч. сгради и оборудване, възлиза на 15 000 лева“. В
останалата част от експертизата, вещото лице поддържа последната. Съдът изцяло
кредитира обсъдената съдебно-техническа експертиза, като компетентно дадена и при
липса на съмнение за пристрастност на вещото лице.
При така установените фактически положения, съдът достига до
следните правни изводи:
Предявения иск е с правно основание чл. 79 ал. 1 пр. 1, чл. 92 ал. 1 и чл. 86 ЗЗД.
В тежест на ищеца е доказването на възникването на задължението на
ответника да му заплати претендираната наемна цена в размер 2000 лв. на месец,
изпадането му в забава и произтичащото от това задължение за заплащане на
мораторна лихва по чл. 86 ал. 1 ЗЗД. Следва да докаже и облигационната си
обвързаност с ответника, възникнала по силата на сключения договор за цесия.
Тежестта на доказване за изпълнение на задължението за плащане на наемната цена се
носи от ответника. Основание за това разпределение на доказателствената тежест е
разпоредбата на чл. 154 ал. 1 ГПК и задължителната практика на ВКС, обективирана в
редица актове, постановени по реда на чл. 290 от ГПК /срв. напр. решение № 670-
2010- ІV г. о., решение № 724- 2010- ІV г. о., решение № 25- 2012- ІV г. о. и др./, според
която всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава исканията
или възраженията си. Оттук следва, че всяка страна носи доказателствена тежест за
фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици, и следва да проведе
главно и пълно доказване на тези факти, т.е. за несъмненото им осъществяване в
обективната действителност. При липса на такова доказване съдът следва да приеме за
неосъществили се в обективната действителност недоказаните по делото факти и въз
основа на това да постанови решението си.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че по делото не
се установи договорът за наем от 19.10.2015г. да е бил прекратен на някое от
основанията, установени в самия него. С подписването на договора се създава
13
конкретна правна връзка между страните по него, която ги обвързва със задължителна
сила. От този момент нататък всяка една от тях следва да съобразява поведението си с
подписания от нея договор и да го изпълнява съобразно съдържащите се в него клаузи.
По силата на чл.20а ал. 1 от ЗЗД сключения договор има силата на закон, за тези които
са го сключили. Обсъжданият договор е сключен за срок от 1 година, считано от датата
на подписването му – 19.10.2015г., като съгласно ал. 2 на чл. 2 от Договора, последния
се счита за автоматично продължен с още една година, ако никоя от страните не
уведоми писмено другата, че не желае удължаването на неговия срок, като страните са
уговорили и конкретни хипотези, при които договорът може да бъде прекратен – чл. 14
и чл. 15 от Договора.
Същевременно със Споразумение с рег. № 324 от 08.02.2017г., подписано
между „Заводски строежи“ АД и „ДЛВ – СИ“ ООД страните са уговорили, че с оглед
общото им желание наемодателят да прехвърли на наемателя правата и задълженията
си по договорите за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства –
строителни материали- доломити, съответно от 30.04.2008г. и от 10.09.2008г., с
концедент Българската държава и концесионер наемателят, считано от деня на
издаване на разрешението по чл. 25 ал. 2 от Закона за подземните богатства, Договорът
за наем ще се счита за автоматично прекратен по право, като до деня на това
прекратяване, страните са длъжни добросъвестно да изпълняват задълженията си по
този договор.
Както се посочи по – горе, с Решение № 703 от 17.11.2017г. на Министерски
съвет на РБ, последният е дал разрешение на „Заводски строежи“ АД – гр. Перник, да
прехвърли на „ДЛВ – СИ“ ООД – гр. Перник, изцяло правата и задълженията по
предоставената концесия за добив на подземни богатства – строителни материали –
доломити, от находище „Студена“, участък „Заводски строежи 2“, община Перник,
обл. Перник.
С Решение № 88 от 09.02.2018г. на Министерски съвет на РБ, на «Заводски
строежи» АД – гр. Перник е разрешено да прехвърли на «ДЛВ – СИ» ООД – гр.
Перник и правата и задълженията по предоставената концесия за добив на подземни
богатства – строителни материали – доломити, от находище «Студена», участък
«Заводски строежи», общ. Перник, област Перник.
Предвид горното, съдът намира, че «Завоски строежи» АД от една страна и
«ДЛВ- СИ» ООД от друга, са били задължени и взаимнообвързани по силата на
Договора за наем от 19.10.2015г. до 09.02.2018г., когато е получено разрешение от МС
и за втората концесия за добив на подземни богатства – строителни материали-
доломити, от находище «Студена», участък „Заводски строежи“, общ. Перник. След
тази датата, по силата на т. 1.2 от Споразумение с рег. № 324 от 08.02.2017г., Договора
за наем от 19.10.2015г. се счита за автоматично прекратен.
Същевременно, с договора за цесия от 08.09.2017г., сключен между «Заводски
строежи» АД и «АРХТЕРИКС» ЕООД, цедентът «Заводски строежи» АД е
прехвърлило възмездно на ищеца по делото своето вземане от «ДВЛ – СИ» ООД,
произтичащо от процесния Договор за наем от 19.10.2015г.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че Договорът за
цесия от 08.09.2017г., сключен между «Заводски строежи» АД и «АРХТЕРИКС»
ЕООД е валиден. Предмет на договора е съществуващо вземане, възникнало по силата
на договор за наем на оборудване и механизация от 19.10.2015г., както и други
вземания на «Заводски строежи» АД от «ДЛВ – СИ» ООД. Вземането е съществуващо,
14
доколкото към датата на сключване на договора за цесия, Договора за наем от
19.10.2015г. не е бил прекратен на някое от основанията в него или по силата на т. 1.2
от Споразумение с рег. № 324 от 08.02.2017г. Същевременно, чл. 99 от ЗЗД разрешава
на кредитора да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или
естеството на вземането не допускат това. В настоящия случай тези изключения не са
налице, доколкото в процесния договор за наем не е уговорена забрана за
прехвърлянето му.
Възраженията на ответника, че договора за цесия е нищожен поради липса на
предмет, настоящия съдебен състав намира за неоснователни.
Предмет на договор за цесия може да бъде всякакво вземане – парично или не и
произтичащо както от договорен, така и от извъндоговорен източник. Предмет на
прехвърляне могат да бъдат включително бъдещи и неизискуеми вземания, както и
такива, погасени по давност по силата на свободата на договаряне. По аргумент от чл.
226 ГПК, договорът за цесия може да има за предмет и спорно право. Достатъчно е
вземането да е прехвърлимо, каквото процесното безспорно е. В този смисъл,
вземанията, произтичащи от процесния договор за наем, са годен предмет на договор
за цесия. Освен това, както се посочи по-горе, вземанията на цедента са
конкретизирани по основание, страни и размер, а и са доуточнени с подписаното
Приложение № 2/08.09.2017г. към договора за цесия. Липсата на посочена конкретна
наемна цена в договора за цесия не превръща последния в нищожен и поради това, че
наемната цена е конкретно определена и установима и от самия договор за наем от
19.10.2015г.
На следващо място, не могат да бъдат споделени възраженията на ответника, че
договора за цесия страда и от друг порок – липсата на цена. На първо място,
законодателят не е въвел изискване за възмездност при прехвърляне на вземания и
задължения, поради което дали едно прехвърляне на вземане или задължение ще бъде
възмездно или не, зависи изцяло от волята на страните. В чл. 100 от ЗЗД законодателят
е предвидил отговорност на кредитора в хипотеза на възмездност на прехвърлянето на
вземането, но не е въвел и императивно изискване за такава. На следващо място, в
договора е посочено, че цената на договора възлиза на 95% от всички отделни
вземания, което иде да покаже, че страните са договорили определяема стойност на
договора.
Възражението на ответното дружество, че не е било надлежно уведомено за
извършената цесия, съдът намира за неоснователно. По делото е прието Уведомление
за прехвърляне на вземания от „Заводски строежи“ АД, адресирано до „ДЛВ – СИ“
ООД, с което последния бива известен, че по силата на договор за цесия, сключен на
08.09.2017г. с цедент „Заводски строежи“ АД и цесионер „Архтерикс“ ЕООД,
„Заводски строежи“ АД е прехвърлило на „АРХТЕРИКС“ ЕООД всички свои
вземания, които има от „ДЛВ – СИ“ ООД, произтичащи от Споразумение №
324/08.02.2017г., Споразумение № 323/08.02.2017г., сключено във връзка с Договора за
наем на оборудване и механизация с дата 19.10.2015г. и Споразумение №
324/08.02.2017г. С Потвърждение от „Заводски строежи“ АД от 19.09.2017г.,
приложено по делото, „АРХТЕРИКС“ ЕООД е уведомено, че на 14.09.2017г. на „ДЛВ
– СИ“ ООД – гр. Перник е връчено уведомлението по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД за
прехвърляне на вземанията на „Заводски строежи“ от „ДЛВ-СИ“, съгласно сключения
на 08.09.2017г. договор за цесия. Към потвърждението е приложено копие от
товарителница № *** на „Еконт-Експрес“ ЕООД, в което като получател е посочен
управителя на „ДЛВ – СИ“ ООД Д. Ц., а за дата на получаване е посочена 14.09.2017
15
г.. Досежно оспорването на уведомление за прехвърляне на вземания с изх. №
31/12.09.2017г., съдът споделя становището на ответника за неуспешно провеждане на
производството по чл. 193 ГПК от страна на ищеца.
Дори и да се приеме, че уведомлението следва да бъде изключено от
доказателствената маса, с оглед направеното оспорване от страна на ответника, респ.
неуспешно проведеното производство по чл. 193 от ГПК от страна на ищеца, то съдът
отново намира, че доколкото към исковата молба е приложен процесния договор за
цесия, то с получаването на исковата молба и договора към нея, ответникът се счита за
уведомен за извършената цесия. Още повече, че в настоящия случай не са въведени
възражения за плащане на претендираното вземане към стария кредитор. Поради това
съдът приема, че като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на договора за цесия ответника,
макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено
от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3
ГПК.
С оглед приетото от съда, че Договорът за цесия от 08.09.2017г., сключен между
«Заводски строежи» АД и «АРХТЕРИКС» ЕООД е валиден, то следва да бъде
разгледан искът досежно неговия размер.
По отношение възражението на ответника относно процесните две фактури,
предмет на договора за цесия от 25.02.2021г. съдът намира следното:
С допълнителната искова молба ищецът може да «поясни и допълни»
първоначалната си искова молба, но без да се изменят релевантинте за спора факти,
обуславящи основанието на претенцията. Целта на предоставената на ищеца
възможност за изменение на първоначалната искова молба с допълнителната такава е
да се установяат действителните правоотношения между страните в зависимот от
позицията на ответника към допустимостта и основателността на иска или към отделни
факти и доказателства. Недопустимо е с допълнителната искова молба да се предявява
нов иск, какъвто би бил и настоящия иск в частта за разглежданите вземания по
процесните две фактури, ако последните не бяха част от предмета на договора за цесия
от 08.09.2017г. Както се посочи по-горе, предмет на прехвърляне могат да бъдат и
бъдещи и неизискуеми вземания, каквито са се явявали и разглежданите вземания към
момента на сключване на договора за цесия от 08.09.2017г. Поради това съдът намира
иска в тази му част за допустим, респ. дължи произнасяне и в тази му част.
Съдът намира за основателен предявеният иск за заплащане на вземанията за
наем, ведно с дължимите неустойка и лихви, като съобразявайки се с приетото и
неоспорено от страните заключение по СИЕ, следва да бъде отразено направеното
плащане по две от процесните фактури, а именно – фактура № *** и № ***.
Непогасените плащания за главница по процесните фактури са в общ размер на 35
066,67 лв., задължението за неустойка е в размер на 3 506,67 лв., а за мораторна лихва в
размер на 8 990,76 лв., като исковете следва да бъдат уважени до посочените размери.
Съдът намира, че мораторната лихва се дължи до 19.08.2020г., тъй като това е датата,
на която ищеца (заявител в заповедното производство) е подал заявлението си за
издаване на ЗИПЗ за процесните суми. Общият размер на вземането към датата на
подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение за процесните
осемнадесет броя непогасени фактури възлиза на 47 564,10 лв. Съдът кредитира
заключението на вещото лице като компетентно дадени, при липса на данни за
предубеденост или некомпетентност на вещото лице при изготвянето на допуснатата
експертиза.
16
Съдът достигна до извода за основателност на предявените искови претенции и
при съобразяване установеното чрез изслушването на притетата по делото съдебно-
техническа експертиза, която оборва възражението на ответното дружество, че наетите
вещи са били негодни за употреба съгласно тяхното предназначение - част от тях са
били със сериозни повреди, непозволяващи функционирането им, а другите не са
отговаряли на минималните изисквания за безопасна експлоатация, поради което
всички са неизползваеми.
По отношение релевираното възражение за погасяване на претендираните
вземания по фактури № *** и № ***, съдът намира същото за неоснователност,
доколкото към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 20.08.2020г. не е изтекъл срок, по – дълъг от 3 годишния
погасителен срок.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото и направеното от страните искане по реда на чл.80
ГПК, съдът намира, че на страните се дължат разноски съобразно уважената и
отхвърлена част от исковете, а именно:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцовото дружество следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 4 544,47 лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответното дружество следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 136,66 лв.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЛВ - СИ" ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
п.к. 2300, кв. „Църква“ ул. „Кралевски път“ № 1, ЕИК: *********, представлявано от
управителя му Д.С.Ц. ДА ЗАПЛАТИ на „АРХТЕРИКС“ ЕООД, със седалище и адрес
на управление гр.София, п.к. 1680, р-н „Красно село“, ж.к. „Белите брези“, ул.
„Кюстендил“ № 23, ет.1, ЕИК: *********, представлявано от управителя И. Д. Б.,
сумата от 47 564,10 лв., представляваща дължимите се наемна цена за м. Март 2016г. и
за периода от 01.05.2016г. до 16.11.2017г., неустойки за същия период, както и
мораторна лихва върху главницата, дължими по силата на Договор за наем, сключен на
19.10.2015 г. с наемодател „ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ” АД и наемател „ДЛВ - СИ” ООД,
от която сума:
- 35 066,67 лв. - главница за м. март 2016 г. и за периода от 01.05.2016г. до
16.11.2017г., дължима по Договор за наем, сключен на 19.10.2015 г. с наемодател
„ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ” АД и наемател „ДЛВ - СИ” ООД, предявена като частичен
иск от сумата в размер на 72 000 лева, представляваща сборна главница по Договор за
наем, сключен на 19.10.2015 г. с наемодател „ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ” АД и наемател
„ДЛВ - СИ” ООД за м. Март 2016г. и за периода от 01.05.2016г. до м. Март 2019г.,
включително;
- 3 506,67 лв. - неустойка за м. март 2016 г. и за периода от 01.05.2016г. до
16.11.2017г., дължима по Договор за наем, сключен на 19.10.2015 г. с наемодател
„ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ” АД и наемател „ДЛВ - СИ” ООД, предявена като частичен
иск от сумата в размер на 7 200 лева, представляваща сборна неустойка по Договор за
наем, сключен на 19.10.2015 г. с наемодател „ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ” АД и наемател
„ДЛВ - СИ” ООД за м. Март 2016г. и за периода от 01.05.2016г. до м. Март 2019г.,
включително;
- 8 990,76 лв. - мораторна лихва за периода от 09.02.2018г. до 19.08.2020г.
17
(датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по чл. 410 ГПК в съда),
предявена като част от обща мораторна лихва в размер на 16 216,60 лева, като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част – до пълния претендиран размер от 52 988,44
лева.
ОСЪЖДА „ДЛВ - СИ" ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
п.к. 2300, кв. „Църква“ ул. „Кралевски път“ № 1, ЕИК: *********, представлявано от
управителя му Д.С.Ц. ДА ЗАПЛАТИ на „АРХТЕРИКС“ ЕООД, със седалище и адрес
на управление гр.София, п.к. 1680, р-н „Красно село“, ж.к. „Белите брези“, ул.
„Кюстендил“ № 23, ет.1, ЕИК: *********, представлявано от управителя И. Д. Б.,
сумата от 4 544,47 лв. (пет хиляди четиристотин четирдесет и четири лева и четирдесет
и седем стотинки), представляващи сторени разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА „АРХТЕРИКС“ ЕООД, със седалище и адрес на управление
гр.София, п.к. 1680, р-н „Красно село“, ж.к. „Белите брези“, ул. „Кюстендил“ № 23,
ет.1, ЕИК: *********, представлявано от управителя И. Д. Б. ДА ЗАПЛАТИ на „ДЛВ -
СИ" ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, п.к. 2300, кв. „Църква“ ул.
„Кралевски път“ № 1, ЕИК: *********, представлявано от управителя му Д.С.Ц.
сумата от 136,66 лв., представляващи сторени разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Апелативен съд – София.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
18