Р Е Ш
Е Н И Е
№
457
гр.Бургас,
15.04.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20–ти наказателен
състав, в публично заседание на четвърти март две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Станимира Иванова
при участието на
секретаря Гергана Стефанова, като разгледа НАХД № 188
по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по повод жалба на Н.В.Ц. с ЕГН: ********** срещу
Наказателно постановление № 434а-399/04.11.2019 г., издадено от Ж.С.М.–
Началник 02 РУ към ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение на чл. 6 от Закона за
българските лични документи /ЗБЛД/, на основание чл. 80, т.5 от ЗБЛД,
на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50
лева.
С жалбата се
моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление поради неправилност,
като се излагат оплаквания относно фактическите положения.
В открито
съдебно заседание жалбоподателят, макар да е редовно призован, не се явява и не
се представлява.
Административнонаказващият
орган – ОДМВР-гр.Бургас, 02 РУ-Бургас, надлежно призован не изпраща
представител.
Съдът приема, че
жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 от ЗАНН (видно от самото наказателно постановление, то е връчено на жалбоподателя
на 13.01.2020 г., а жалба е депозирана на 16.01.2020 г.). Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол
намира за установено следното:
На 24.10.2019 г.
полицейските служители към Второ РУ при ОД на МВР Бургас - Г.Х. и Р. Т.,
изпълнявали задълженията си, като били на смяна за времето от 07.00 часа до
19.00 часа. След подаден сигнал, от ОДЧ при ОД на МВР Бургас им бил възложен
случай за нередовен пътник, който отказвал да напусне автобус по линия №7 на
градския транспорт на спирка до ж.п.гара в кв.”Д”. При пристигането им на място,
кондукторът, който бил на работа във въпросния автобус, посочил лицето, за
което заявил, че отказало да закупи билет или да представи карта за пътуване. С
оглед на обстоятелството, че и след пристигането на място на св.Х. и неговият
колега, лицето отказало да покаже на кондуктора карта, даваща му право да
пътува или да закупи билет, те свалили пътника от азвтобуса и му поискали
документ за самоличност - лична карта или друг заместващ документ, но лицето
отказало, поради което било отведено от полицейските служители в сградата на Второ
РУ при ОД на МВР-Бургас с цел установяване на неговата самоличност. В сградата
на Второ РУ лицето било установено като Н.В.Ц. с ЕГН: **********.
Свидетелят Х. преценил,
че с поведението си жалбоподателят е осъществил състав на административно
нарушение по чл. 6 от ЗБЛД, поради което и пристъпил към съставяне на АУАН с
бл. № 908716. Актът бил съставен на място, като в него била описана
горепосочената фактическа обстановка. Същият бил предявен на нарушителя за
запознаване и подпис, като същият отказал да го разпише, което било удостоверено
посредством подписа на свидетел. В законоустановения срок възражения от
нарушителя не били депозирани.
Въз основа на
АУАН на 04.11.2019 г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена
фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган също
счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 6 от ЗБЛД, поради което и
на основание чл. 80, т.5 от ЗБЛД наложил на жалбоподателя административно
наказание „Глоба” в размер на 50 лева.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.
Фактическата
обстановка не се оспорва и от жалбоподателя, в частта, която е релевантна за
случая. Той не отрича, че на въпросната дата и час му е била извършена
полицейска проверка, в хода на която не е представил лична карта или заместващ
документ за самоличност.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 84, ал.2, вр. с
чл. 1, ал.2 от ЗБЛД – Ж.С.М.– Началник 02 РУ към ОДМВР-гр.Бургас, който към
дата 04.11.2019 г. е бил оправомощен да издава НП, видно от приложената Заповед
Рег. № 8121з-493/01.09.2014 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е
съставен от компетентно (териториално и материално) лице – полицейски орган при
02 РУ-Бургас, който видно от приложената типова длъжностна характеристика и
горецитираната Заповед е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този
закон. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок,
като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във
вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени
нарушените материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки
за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
По същество
следва да се посочи следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 6 от ЗБЛД, гражданите са длъжни при поискване от
компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята
самоличност. Съгласно чл. 3, ал.1 от същия закон - документите за самоличност
удостоверяват самоличността, чрез съдържащите се в тях данни и те се явяват
официални документи, издадени от компетентните органи с цел идентификация на
лицето съгласно § 1 от ДР на ЗБЛД. От своя страна, разпоредбата на чл. 80, т. 5
от ЗБЛД предвижда наказание „Глоба” от 50 до 300 лв. за лице, което не
представи български личен документ при поискване от компетентните длъжностни
лица. Съгласно чл. 70, ал.1, т.3 от ЗМВР – полицейските органи могат да
извършват проверки за установяване самоличността на лице при осъществяване на
контрол по редовността на документите за самоличност и пребиваване в страната,
поради което и същите безспорно се явяват „компетентни длъжностни лица” по
смисъла на чл. 80, т. 5 от ЗБЛД.
На база
установените факти и предвид горните разпоредби, настоящият състав е на мнение,
че необходимото и достатъчно условие за налагане на санкцията е компетентно
длъжностно лице да е поискало гражданинът да удостовери своята самоличност и
последният да не е сторил това, чрез някой от посочените в закона документи. В
конкретния случай, няма спор, че жалбоподателят е бил поканен от компетентно
длъжностно лице да представи документ за самоличност (лична карта или заместващ
документ), но същият не го е сторил. При това положение - наличието на всяка
една от посочените предпоставки е безспорно установено, като не е необходимо
извършване на други действия от страна на проверяващия, каквито са разписани в
различни правни хипотези, поради което липсва противоречие с материалния закон
при налагане на санкцията.
На последно
място, съдът намира, че нарушението не е маловажно. Съгласно ТР № 1/2007 г. на
ВКС преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая по
чл. 28 от ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради
издаването му в противоречие със закона. Наказващият орган не е изложил в НП
мотиви защо счита, че не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, с което е
нарушил чл. 53, ал.1 от ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието „маловажен
случай“ се съдържа в чл. 93, т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби,
съгласно чл. 11 от ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността.
Според чл. 93, т.9 от НК, „маловажен случай“ е този, при който извършеното
деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед
на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид, а според чл.
28, б."а" от ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно
или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено
административно наказание. Преценката за „маловажност“ следва да се прави на
база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на
извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици,
степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н.,
като се отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност.
Очевидно АНО е
взел предвид, че се касае за първо нарушение от страна на жалбоподателя, поради
което и му е наложил наказание в минималния възможен размер, поради което и
настоящата инстанция няма възможност за допълнително намаляване на същия.
Предвид всичко
горепосочено, съдът счита, че извършеното от Н.Ц. деяние е съставомерно, поради
което законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната му
отговорност, като в хода на производството не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, а наложеното наказание е правилно и законосъобразно
индивидуализирано, поради което и атакуваното наказателно постановление следва
да се потвърди.
Така мотивиран,
на основание чл. 63, ал.1, предл.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
434а-399/04.11.2019 г., издадено от Ж.С.М.– Началник 02 РУ към ОДМВР-гр.Бургас,
с което за нарушение на чл. 6 от ЗБЛД, на основание чл. 80, т.5 от ЗБЛД на Н.В.Ц.
с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50
лев.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вярно
с оригинала: Г.Ст.