Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260028/
28.04.2021 гр. Шумен
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският окръжен съд, наказателен
състав
На дванадесети април през две
хиляди двадесет и първа година
В публично открито съдебно
заседание, в състав:
Председател: София Радославова
Членове: 1. Нели Батанова
2. Димчо Луков
Секретар: Даниела Андонова
Прокурор: Делян Димитров
като разгледа докладваното от съдия
Нели Батанова
ВНОХД № 69 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство
по чл. 313 и следващите от НПК.
С присъда № 2 от 28.01.2021 год., постановена по НОХД №
1465/2020 година Шуменският районен съд е признал подсъдимия Д.Ж.К.,
ЕГН - ********** за виновен в това,
че на неустановена дата през м. декември 2019г. в гр.Шумен, отнел чужди
движими вещи - сумата от 1700.00лв., от владението на М. А. А., без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание
чл.194, ал.1 от НК и чл.54, ал.1 от НК го е осъдил на 3 /три/ месеца “лишаване
от свобода“. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изтърпяването на
наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/
години.
Недоволен от присъдата останал
подсъдимият, който я обжалва чрез процесуалния си представител. Счита, че присъдата
е неправилна, като е нарушен закона, тъй като е приложен неправилно. Освен това
счита, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, каквото е изискването на
закона, като присъдата е постановена на косвени свидетелски показания.
Направено е искане присъдата да бъде отменена като незаконосъобразна. В съдебно
заседание жалбата се поддържа от служебния защитник. Моли се въззивния съд да
постанови оправдателна присъда.
Подсъдимият Д.Ж.К. се явява в
съдебно заседание по време на съдебните прения. След предоставена възможност за
личен контакт със служебния си защитник заявява, че знае за какво е делото, не
желае да дава обяснения и че не желае да се възползва от правото си на защитна
реч. В последната си дума моли да бъде оправдан.
Представителят на Окръжна
прокуратура гр. Шумен намира жалбата за неоснователна. Счита, че
първоинстанционният съд е събрал необходимите доказателства и е приложил
правилно материалния закон. Предлага жалбата да бъде оставена без уважение като
се потвърди първоинстанционната присъда.
Въззивният съд при проверка на
присъдата по посочените основания и изцяло служебно, съгласно правомощията си
по чл. 313 и следващите от НПК, констатира следното:
За да изгради своите правни
изводи относно фактическата обстановка, районният съд е анализирал подробно
всички гласни и писмени доказателства, като ги е преценил поединично и в
тяхната съвкупност. Преценявайки събраните доказателства, съдът приема
установената фактическа обстановка, която се възприема и от въззивния съд и
която е следната:
Подсъдимият Д.Ж.К. *** и бил безработен. Свидетелят М.
А. А. е собственик и управител на «АнМар 2012» ЕООД, гр.Шумен, стопанисвал
търговски обект в гр.Шумен, ул. «******** » №30. Посоченият търговски обект се
състоял от магазинна част и под нея сервиз за селскостопанска техника. В
сервиза имало обособена стая за почивка, в която св. А. съхранявал свои лични
средства в кутия. Свидетелят имал нужда от помощник в сервиза, поради което
през м.декември 2019 год. решил да наеме подсъдимия К. за пробен период, без
трудов договор. Д.К. имал достъп до всички помещения в обекта, вкл. и до стаята за почивка. На
неустановена дата през м.декември 2019г. св.А. установил липса на парични
средства. При прегледа на поставените в сервиза камери свидетелят установил, че
освен подсъдимия в сервиза не е влизало друго лице. При проведения разговор с
подсъдимия, последният признал, че е взел сума в размер на 1700 лева. При друг
разговор на св.А. с подсъдимия за открадната сума, присъствали и свидетелите С.
С. М. и К. И. И.. При този разговор подс.К. обещавал да му върне парите.
Впоследствие Д.К. дал на св.А. закупените от него
телефони, за възстановяване на част от
откраднатите пари. Св. А. ги продал за сумата от 500 лева. В хода на
досъдебното производство подс. К. предал на разследващия полицай и сумата от
250 лева, за възстановяване на остатъка от 1200 лева от общо отнетите 1700 лева,
която сума била предадена на св.А.. По този начин на св.А. била възстановена
сума в размер на 750 лева.
Изложената фактическа
обстановка съдът е приел за установена въз основа на показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели М. А. А.,
С. С. М., К. И. И.. Същата се подкрепя и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство.
Свидетелите М. и И. не са възприели лично отнемането
на паричната сума от подсъдимия, поради което първоинстанционният съд ги е
приел за косвени доказателства относно разказаното им от свидетеля А.. Но
показанията на свидетелите М. А. А., С. С. М., К. И. И., в частта, в която
пресъздават това, което са възприели непосредствено, съдът е ценил като преки
доказателства. Тези показания съставляват пряко доказателство за това, че
подсъдимият за кратък период от време е работил в сервиза и е имал свободен
достъп до обекта, вкл.
и до стаята за почивки. Доказват и обстоятелството, че между св. А. и
подсъдимия е бил проведен разговор във връзка с липсващата сума. Показанията на
свидетелите М. А. А., С. С. М., К. И. И. съставляват пряко доказателство и за
това, че при проведените разговори между св.А. и подсъдимия, последният признал
за извършената кражба на сумата от 1700 лева и обещал да я върне.
От така събраните по делото доказателства, районният
съд е приел, че деянието е осъществено от подсъдимия от обективна и субективна
страна и покрива признаците на престъплението по чл. 194, ал.1 от НК.
Причините за извършване на
престъплението се коренят в незачитане от страна на подсъдимия на правото на
собственост. Престъплението е извършено от подсъдимия при условията на пряк
умисъл. Той е осъзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е обществено
опасните последици и е целял настъпването им.
По отношение на определяне на
наказанието на подсъдимия: Съдът е изложил аргументи, свързани с конкретната
наказателна отговорност на подсъдимия. Преценил е степента на обществената
опасност на деянието и на дееца. Съдът е взел предвид и възрастта на
подсъдимия, както и тежкото му имотно и семейно състояние. Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът е приел оказаното съдействие за разкриване на обективната
истина в досъдебното производство и чистото съдебно минало. Съдът не е констатирал отегчаващи вината обстоятелства.
Тези обстоятелства са мотивирали съда да приеме, че целите на наказанието,
посочени в чл.36 от НК, могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия Д.К.,
като наказанието за извършеното от него престъпление бъде определено при
условията на чл.54, ал.1 от НК. Първоинстанционният съд не е констатирал
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства или изключително такова.
Съобразявайки
горните обстоятелства, а именно - наличието на смекчаващи отговорността
обстоятелства и липсата на отегчаващи, е наложил наказание "лишаване от
свобода" в размер на 3 месеца. Преценил е, че условното осъждане ще бъде
достатъчно средство за превъзпитанието му и ще повлияе поправително върху него,
поради което е отложил изтърпяването на наказанието за срок от 3 /три/ години.
Така определеният
размер на наказанието съдът е счел за справедлив и съответстващ на тежестта,
обществената опасност и моралната укоримост на престъплението, извършено от
подсъдимия, и подходящо да му повлияе поправително и превъзпитателно. По този
начин и с това наказание съдът е приел, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция.
По
отношение на жалбата: Недоволен от присъдата останал
подсъдимия, който я обжалва чрез процесуалния си представител. Счита, че
присъдата е неправилна, тъй като е нарушен законът, който е приложен
неправилно. Освен това счита, че обвинението не е доказано по несъмнен начин,
каквото е изискването на закона, и присъдата е постановена върху косвени
свидетелски показания. В съдебно заседание жалбата се поддържа. Моли се
въззивния съд да постанови оправдателна присъда.
Жалбата е неоснователна.
Жалбата
е неоснователна поради следното: Не се споделя оплакването за неправилно
приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд е изложил аргументи
относно обстоятелството защо приема, че деянието е съставомерно. За да направи
този си извод районният съд е анализирал събраните доказателства и се е позовал
на показанията на разпитаните свидетели и писмените доказателства.
По
отношение на възражението за авторството на престъплението. На първо място
следва да се отбележи, че много рядко престъпление се извършва в присъствието
на очевидци, които впоследствие биха имали възможността да го възпроизведат, а
почти никога - след предварителното му оповестяване. Масовият случай е този,
при който извършителят се стреми така да го реализира, че да няма свидетели за
това и по възможност да остави по-малко годни доказателства за уличаването си. И
в настоящият казус е така, тъй като извършителят е откраднал сумата в
отсъствието на преки свидетели на това, което не изключва наличието на косвени
доказателства. На първо място е установено безспорно, че Д.Ж.К. е работил известно време за пробен период, без
трудов договор при пострадалия М. А.. Този период от време е бил през м.
декември 2019 година в търговския обект в гр.Шумен, на ул. «******** » №30, който се състоял от магазинна
част и под нея сервиз за селскостопанска техника, като в сервиза имало
обособена стая за почивка. В този смисъл са показанията на свидетелите М. А. А.,
С. С. М., К. И. И., а същото не се отрича и от подсъдимия в неговите обяснения.
Продължителността на този пробен период е била от два-три дни до една седмица
/според различните свидетели/, след което К. самоволно напуснал работа. През
този пробен период според същите свидетели друг не е посещавал обособената стая
за почивка, освен К.. Преди идването на К. във фирмата и след напускането му
липсват оплаквания от собственика М. А. за липса на вещи или парични средства
от търговския обект. Такова оплакване е налично само и единствено по време на
пробното пребиваване на подсъдимия в обекта. Пострадалият А. заявява, че сумата
може и да е по-голяма от 1700 лева, но приема този размер за липсващ, с оглед
направеното от К. признание за тази сума. За такъв размер свидетелстват и С. С.
М. и К. И. И., присъствали на разговора между пострадалия и подсъдимия. Т.е.
ако приемем довода на защитата на подсъдимия, че показанията на свидетелите М.
и И. обслужват тезата на пострадалия А. /тъй като били негови приятели или
познати/, то интересите на А. биха били същите да свидетелстват за открадната
по-голяма сума от посочената. Посочените свидетели доказват и обстоятелството,
че между св. А. и подсъдимия е бил проведен разговор във връзка с липсващата
сума, както и че подсъдимият е обещал да възстанови отнетото. Показанията на
свидетелите М. А. А., С. С. М., К. И. И. съставляват пряко доказателство и за
това, че при проведените разговори между св.А. и подсъдимия, последният признал
за извършената кражба на сумата от 1700 лева и обещал да я върне. Свидетелите
възпроизвеждат извънсъдебни признания на подсъдимия.
Това извън съдебно признание се подкрепя и от неговите
последващи действия – същият е предал закупените с част от откраднатите пари
мобилни телефони на пострадалия, който с последващата им продажба за 500 лева е
възстановил част от отнетата му сума. И както правилно е посочил районният съд,
константната съдебна практика приема, че не са доказателствено средство за
установяване на релевантни факти, относими към самопризнание, свидетелски
показания на полицейски служители, възпроизвеждащи извънпроцесуално признание
направено при беседи, проведени от полицейски служители със заподозряно лице
или задържано лице, снемане на обяснения в хода на извършвана предварителна
проверка или образувано досъдебно производство, какъвто не е настоящия случай.
В конкретния случай не се касасе за извънпроцесуално признание, направено пред
полицейски служител, работил с подсъдимия по повод извършеното престъпление. Показанията
на тези свидетели се подкрепят и от действията на самия пострадал. Той е приел
обещанието на подсъдимия, че ще възстанови разликата в отнетото през следващите
месеци и не е предприел мерки да сигнализира органите на полицията. Това е
сторил едва когато в продължение на два месеца след деянието подсъдимият не го
е потърсил, не е възстановил нищо повече, когато не е могъл пострадалият да
осъществи никакъв контакт повече с него. Именно късното уведомяване на
надлежните полицейски органи е препятствало записите от камерите да не бъдат
иззети и приложени към делото. Направеното от
подсъдимия извънсъдебно самопризнание, кореспондира със събраното по делото
писмено доказателство - изготвената от разследващия полицай разписка, в която е
отразено, че подсъдимият предава сумата от 250 лева за възстановяване на
имуществените вреди по досъдебното производство, а именно - за възстановяване
на остатъчната сума от 1200 лева. Свидетелят А. също не оспорва, че такава сума
му е предадена от разследващия полицай, с което приема, че са му възстановени общо
750 лева от откраднатите му 1700 лева.
Съдът не възприема тезата на защитника, че действията
на подсъдимия по възстановяване на част от сумата
не доказвали авторството на деянието, тъй като би могло да са в резултат на
упражнена спрямо него принуда. В тази насока няма нито доказателства, нито данни. Настоящият състав напълно споделя констатацията на
първоинстанционния съд, че след проведените разговори със св. А. и предаване на
мобилните телефони от страна на подсъдимия, няма доказателства двамата да са се
срещали. Такова обстоятелство не се твърди и в обясненията на подсъдимия в
досъдебното производство. Подсъдимият пет месеца по-късно, а именно - на
26.05.2020г., доброволно е предал сумата от 250 лева на разследващия полицай, в
отсъствие на пострадалия - св. А., поради което не може да се приеме, че е
действал единствено поради страх от саморазправа или под оказано му въздействие.
Не се
споделя и тезата на защитата на подсъдимия, че се касае за продължавано
престъпление, тъй като процесната сума в този размер не била отнета наведнъж, а
в продължение на няколко дни и от различни места. Доказателства за това няма.
Това се твърди само от К., но в разпитите му като свидетел, които не могат да
бъдат ценени като доказателства, с оглед на другото му процесуално качество –
обвиняем/подсъдим. В обясненията си като обвиняем същият е заявил, че се
признава за виновен по обвинението по чл. 194, ал.1 от НК и че е откраднал
сумата от 1700 лева – т.е. отнася се за едно деяние. Единствено пострадалият А.
при допълнителния разпит в районния съд е заявил, че на няколко пъти и от
различни места е установил липса и на други - тъй като за това и този размер си
е признал пред него подсъдимият. Всъщност следва да се отбележи, че при липса
на други доказателства така формулираното обвинение е и по-благоприятно за
подсъдимия.
Поради което
правилно
първоинстанционния съд е кредитирал събраните гласни доказателства. Те са
подкрепени и от писмените такива – разписка за предадена сума в размер на 250 лева от Д.К. на разследващия
и разписка за връщането им на
пострадалия. Те са в унисон и с обясненията на обвиняемия/подсъдимия. Преценени
в тяхната съвкупност и последователност съдът е достигнал до извода, че са
непротиворечиви и ги е кредитирал с пълно доверие. Поради което и извода на Шуменският
районен съд за виновността на подсъдимия е обоснован, мотивиран и доказан. Събрани са всички необходими доказателства за
правилното решение на делото. На тях е направен анализ, след което е приложен
материалният закон. Същият е приложен правилно, присъдата е обоснована.
По
наложеното наказание. Същото е наложено при условията на чл. 54 от НК, като
вида и размера на наказанието е изцяло съобразен с доказателствата, свързани с
индивидуализацията му. Съдът е взел предвид възрастта на
подсъдимия, както и тежкото му имотно и семейно състояние. Отчел е и оказаното съдействие за разкриване на
обективната истина в досъдебното производство и чистото
съдебно минало. Съдът не е констатирал отегчаващи вината обстоятелства.
Съобразявайки
горните обстоятелства, а именно - наличието на смекчаващи отговорността
обстоятелства и липсата на отегчаващи, е наложил наказание "лишаване от
свобода" в размер на 3 месеца. Преценил е, че условното осъждане ще бъде
достатъчно средство за превъзпитанието му и ще повлияе поправително върху него,
поради което е отложил изтърпяването на наказанието за срок от 3 /три/ години. Наказанието е определено на минимално предвиденото
в общата част на НК, поради което е и невъзможно по-нататъшно негово намаление.
Първоинстанционният съд не е
констатирал многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства или изключително
такова. Такива не са констатирани и от въззивния съд.
Няма
нарушение на материалния закон, няма и процесуални нарушения. Присъдата
е законосъобразна и обоснована. Настоящият състав намира наложеното наказание
за справедливо.
Ето защо присъдата като правилна,
законосъобразна, обоснована и справедлива следва да бъде потвърдена.
С оглед на изложеното и водим от
горното, Шуменският окръжен съд:
Р Е
Ш И :
Потвърждава
изцяло присъда № 2 от 28.01.2021 год., постановена по НОХД № 1465/2020 година на Районен
съд гр. Шумен.
На основание чл. 340, ал. 2 от НПК решението да бъде съобщено на страните. Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.