Р
Е Ш Е
Н И Е №
1014
гр. Пловдив 08.06.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, Хти гр. с. в закрито
заседание на осми юни две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател:
Елена Арнаучкова
Членове:
Пламен Чакалов
Панайот
Велчев
като изслуша докладваното от съдия Чакалов гр. д. № 787/15г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Длъжниците по изп.д. 216/2013 на ЧСИ Луков Д. и С. Д. и „Сим Импекс
къмпани” ООД Пловдив са обжалвали
Постановление за разноските, съставено на 08.10.2014 г., като правят
оплакване за неговата незаконосъобразност и молят съда да го отмени. Искат да
се допусне ССЕ, СТЕ и двама свидетели, с подробно посочени обстоятелства за
установяване от експертизите и
свидетелите.
Първоначалният взискател „Търговска банка Д” АД счита жалбата за
неоснователна и моли съдът да я остави без уважение, като моли да не се
допускат поисканите от жалбоподателите доказателства.
Присъединеният взискател с Разпореждане от 10.02.2014 г. И.В.К. не взема
становище. Останалите взискатели също не вземат становище.
В мотивите си съдебният изпълнител изразява становище за неоснователност
на жалбата.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Неоснователно е искането на жалбоподателите за допускане на поисканите
доказателства, тъй като те засягат въпроси, за които не се изискват специални
знания, а изясняването им е от правно естество, за което компетентен е съдът и
поради това следва да се оставят без уважение.
Основното оплакване в жалбата е, че Постановлението за разноските е
неясно, тъй като не съдържа правното основание за определяне на всяка една от
сумите, които дължат длъжниците като разноски, лисва мотивна част, няма
установителна или диспозитивна част от постановлението. Прави оплакване по
конкретни позиции, които следва да бъдат разгледани по отделно.
По позиция № 3 – с т.№ 3 съдебният изпълнител е определил дължими
разноски в полза на „Търговска банка Д” АД,
в размер на 120 лв, представляваща такса за присъединяване на основание
т.31 от Тарифата, а в графа „Бележки” е
посочено, че таксите са платени от взискателя по изп.д. 217/2013 на ЧСИ Луков.
Посочено е още, че документът, удостоверяващ това плащане е на лист 427 от
делото. От приложеното на лист 427
удостоверение за наличието на друго изпълнително дело при същия съдебен
изпълнител между първоначалния взискател и длъжниците, се установява, че
взискателят е заплатил такса по изп.д. в размер на 120 лв, поради което таксата
по т.3 е правилно определена.
По ред № 12 – такса в размер на 168 лв, платена от „Търговска банка Д” АД
за вписване на възбрана и копие от актове. Основание за плащане на таксата е
т.31 от Тарифата и актът, въз основа на който е начислена, е на лист 352. С
оглед изясняване на основанието и размера на дължимите такси Съдът намира за
уместно да посочи, че в отменителното си решение 999/28.05.2014 г. по
гр.д.1411/2014 г. на ПОС, съставът на Окръжния съд е посочил , че актът за
разноските трябва да съдържа изрично и ясно вида, основанието и предназначението
на всяка една от разноските, както и лицето, което ги е направило, а също така
и изпълнителното действие, за което се отнасят тези разноски. От съдържанието на ред 12 на
обсъжданото постановление не може да се
установи точното основание, на което са направени, защото т.31 от Тарифата има
десет вида разноски и в посоченото постановление следва да бъдат
конкретизирани. Щом няма такава конкретизация Съдът не може да провери правилно
ли е определена дължимата такса от 168
лв, още повече, че на лист 352 се намира сметка №7762/05.11.2013 г., в която
общият размер на посочените в нея разноски възлиза на 607.80 лв, който не
съвпада с размера, посочен в ред 12. Вярно е, че на ред 1 от посочената сметка е отразена такса
от 140 лв, която със съответния ДДС става 168 лв, но като основание за
определянето на тази такса е посочена т.5 от Тарифата като цифрово изражение и
е цитирана цялата точка 5 от Тарифата. Следователно
е налице разминаване между посочените основания между постановлението и
сметката от формална страна, а по т.4 от сметката е налице отчасти съвпадане на
действието – искане за вписване на възбрана, но не съвпада размерът на таксата
– 30 лв и е посочена като основание т.10 от Тарифата, както. В т.12 не става
ясно и за колко на брой и какви действия е определена тази такса. Затова
постановлението в ред 12 следва да се отмени.
По ред 13 – 24 лв за връчване на три броя искания за възбрана на
основание т.5 от Тарифата. В мотивите си съдебният изпълнител посочва, че тази
такса е начислена за три броя възбрани, той е таксувал само една, тъй като
възбраните са наложени наведнъж. Тези обяснения не намират опора в посочената
сметка 7762/05.11.2013 г., към която препраща ред 13 от постановлението, тъй
като съгласно т.10 от Тарифата таксата за вписването на възбрана е 15 лв,
каквато такса няма посочена в цитираната сметка. Ето защо постановлението по
ред 13 следва да се отмени.
По ред 16 – такса опис в размер на 4234.42 лв като основание е посочено
т.20 от Тарифата, която такса е начислена на 05.09.2013; посочена е и сметка
4710/19.09.2013 г. В тази сметка е посочено на втори ред /т.2/, че е начислена
пропорционална такса в размер на 3528.68 лв – без ДДС за извършване на опис на
движими и недвижим и вещи, вкл. и на лични ценни книжа. В мотивите си съдебният
изпълнител сочи, че таксата за опис върху недвижимия имот е начислена върху
размера на вземането на взискателя „Търговска банка Д” АД съгласно т.20 от
Тарифата понеже вземането е по-малко от цената на имота. Този подход на
съдебния изпълнител при определяне размера на таксата за опис е правилен, но по
делото няма данни за размера на задължението към датата на съставяне на
постановлението за разноски / 08.1.2014 г./, за да може да се направи проверка
дали правилно е изчислен нейният размер. Доколкото жалбоподателят оспорва
размера на таксата по ред 16 от постановлението, данните за размера на
задължението с посочването на неговите пера, е от решаващо значение за
преценката на правилността за размера на таксата. Липсата на данни в тази
насока не дава възможност на съда да провери правилността на определянето на
таксата, поради което постановлението в тази част също следва да се отмени.
По ред 17 – сума от 300 лв, представляваща възнаграждение за вещо лице,
начислено по т.31 от Тарифата, посочена е и сметка 4710/19.09.2013 г. В ред 1
/т.1/ от тази сметка е посочена сума от 250 лв с основание т.31 от Тарифата,
която с начислен ДДС става 300 лв. Оплакването на жалбоподателя е, че не е
налице документ, издаден по ЗСч, с който да се удостоверява извършването на
разхода, както разпорежда забележката към т.31 от Тарифата. В тази част жалбата
е неоснователна, защото посочената сметка, макар и да не е озаглавена фактура,
съдържа реквизитите на такава и има характера на документ, издаден по ЗСч.
По ред 18 – сума 80.40 лв, представляваща такси АВ за преписи от актове,
начислена по т.31 от Тарифата, посочено е като основание за начисляване актът
на лист 352, а именно сметка 7762/05.11.2013 г. В тази сметка не се съдържа
сума, която да съответства на сумата, посочена на ред 18 от постановлението,
поради което в тази част същото следва да се отмени.
Ред 19 – сума от 59.40 лв, представляваща такса за скици по т.31 от
Тарифата, посочено е като основание за начисляване актът на лист 352, а именно
сметка 7762/05.11.2013 г. В тази сметка не се съдържа сума, която да
съответства на сумата, посочена на ред 19 от постановлението, поради което в
тази част същото следва да се отмени.
Ред 20 – сума
от 15 лв, представляваща такса за вписване на възбрана по т.31 от Тарифата,
посочено е платежно нареждане от 11.07.2013 г. С посоченото платежно нареждане
„Търговска банка Д” АД е заплатило такса за вписване на възбрана от 15 лв по
изпълнително дело на ЧСИ Луков. Следователно тези разноски са установени по
основание и размер.
По ред 22 – сума от 120 лв, представляваща такса за съобщение за
приключване и вдигане на възбрана по т.5 от Тарифата по платежно нареждане от
11.07.2013 г., в което е посочено, че „Търговска банка Д” АД внася сумата от
294 лв за образуване на изпълнително дело, връчване на ПДИ, възбрана и
проучване на имущественото състояние на длъжника. Доколкото в сумата 294 лв се
съдържа таксата за вдигане на възбрана от 15 лв, следва да се приеме, че същата
е установена по основание и размер, но в посоченото платежно нареждане не се
съдържа основание „съобщения за приключване”, а и извън платежното нареждане
няма посочени кога и до кого са изпращани такива съобщения за приключване и на
какво. Ето защо разноските по ред 22 следва да се потвърдят до размера от 15
лв, а за разликата до 120 лв следва да се отменят.
Ред 23 и 24 – такса 36 лв за
разпределение по т.13 от Тарифата и 168 лв – призовки за предявяване на
разпределение по т.5 от Тарифата. Вярно е, че изготвеното разпределение на
21.02.2014 г. е отменено, но доколкото настоящото постановление за разноските е
изготвено именно с цел включването на тези разноски в предстоящото
разпределение, такива такси са дължими и поради това жалбата в тази част е
неоснователна.
Ред 25 – сумата от 2736.34 лв, представляваща пропорционална такса по
т.26 от Тарифата върху вземането на И.К. към 08.10.2014 г. Жалбоподателите
правят оплакване, че тази позиция не е вписан размерът на вземането и така не
може да се установи правилно ли е начислена таксата по ред 26. В обясненията си
съдебният изпълнител сочи, че вземането на присъединения взискател К. възлиза
на 34 338.05 лв и затова съответната такса е в размер на посочения в
постановлението. Данни за това се съдържат в Удостоверение 99/15.01.2014 г.,
издадено от ЧСИ Татарян. Действително на лист 447 от изпълнителното дело е
представено издаденото от ЧСИ Татарян
удостоверение за размера на
задължението, което „Сим импекс къмпани” ООД има към К.. В него обаче
няма отразена сума от 34 338.05 лв, както е посочил съдебният изпълнител в
мотивите си, а е посочена главница в размер на 26 403.15 лв, дължима със
законна лихва 27.08.2012 г., както и разноски в размер на 2246.48 лв.
Следователно посоченият от съдебния изпълнител в мотивите си размер не се
установява от представеното удостоверение и ето защо размерът на начислената
такса остава недоказан и постановлението в ред 25 следва да се отмени.
Ред 29 – сума от 12 лв, представляваща разходи за изпращане на съобщение
до купувач по чл.83 ППЗДДС на основание т.4 от Тарифата. От приложеното
придружително писмо на лист 393 от делото се установява, че такъв разход е
направен, поради което жалбата в тази част е неоснователна.
Ред 31 – сума 1669.49 лв, представляваща пропорционална такса по т.26 от Тарифата върху вземането на
Община Пловдив – Дирекция „Местни данъци и такси” . Жалбоподателят възразява,
че таксата по т.26 от Тарифата следва да се начисли само за дължимите върху
продадения недвижим имот данъци . Жалбоподателят твърди, че в основата за
определяне на тази такса следва да се включи само дължимия данък върху
продадения имот, а не всички дължими от длъжника данъци. Това твърдение е
неоснователно; всички дължими данъци формират размера на задължението на
длъжника спрямо общинския бюджет, а техните отделни видове следва да се имат
предвид при подреждане на вземанията по реда на чл.136, ал.1 ЗЗД и затова в
тази част жалбата е неоснователна.
Ред 32 – разноски в размер на 14.40 лв, представляващи такси АВ за
вдигане на възбраната по т.31 от Тарифата, начислена на 09.10.2013 г. В
постановлението не е посочен документ, въз основа на който да са установени
основанието и размерът на таксата. Съгласно т.10 от Тарифата разноските за
вдигане на възбрана са в размер на 15 лв и поради това не става ясно как
съдебният изпълнител е начислил разноски в размер на 14.40 лв и поради това
постановлението по ред 32 следва да се
отмени.
Ред 33 – сума от 1962.40 лв, представляваща такса за вземането на ТД НАП
Пловдив към 08.10.2014 по т.26 от Тарифата. По отношение на тази такса в
жалбата не се съдържат конкретни оплаквания; от приложеното на л. 89 – 95
удостоверение от НАП от 22.08.2013 г. общият размер на задължението на „Сим
импекс къмпани” ООД Пловдив възлиза на 23 588.90 лв, както е посочил и
съдебният изпълнител, и дължимата такса по т.26 , б.Г от Тарифата е в размер на
1962.40 лв, поради което жалбата в тази част е неоснователна.
Ред 34 – сума от 10 029.94 лв, представляваща пропорционална такса
по т.26 от Тарифата върху вземането на „Търговска банка Д” АД към 08.10.2014 г. Тук жалбоподателите
възразяват срещу размера на определената такса.В мотивите си съдебният
изпълнител сочи,че размерът на вземането на „Търговска банка Д” АД възлиза на 256 913.72 лева,като се позовава
на представения изпълнителен лист и заповед за изпълнение(л.7-8). Математическият
сбор от паричните суми, приравнени на левова равностойност, посочени в изпълнителния
лист не дава сумата 256 913.72 лева. Дори и да се вземе предвид размерът
на изтеклата законна лихва от 28.03.2013 г. до 8.10.2014 г., то общият размер
на вземането отново не дава сумата от 256 913.72 лв.От материалите по изп. дело трудно може да се
установи частични плащания по дълга,а и такива не се сочат да са извършвани. Ето защо посочената като
основа за определяне на таксата по т.26 сума от 256 913.72 лева не може да
се установи поради което и таксата,начислена върху тази сума, не е правилно
определена. Затова постановлението за разноски в ред 34 следва да бъде
отменено.
Ред 37-разноски в размер на 36 лв по т.31 от тарифата , направени на
25.09.2014 г. , представляващи пощенски разходи за писмо , изх.номер 10561. Както
е посочено в обжалваното постановление на л. 822 от изп. дело се намира препис
от изпратеното писмо до община Пловдив за дължимите данъчни задължения на
дружеството длъжник. Разходите за това писмо обаче попадат в хипотезата на т. 4
от Тарифата, поради което за него следва да е признае сума в размер на 12
лв.Ето защо жалбата, касаеща ред 37 е основателна в частта, с която са
определени разноски за размера над 12 лв до 36 лв, която част постановлението
ще се отмени,а в останалата част жалбата против него е неоснователна.
Изложеното дотук налага извода,че атакуваното постановление следва да
бъде отменено в частта, с която са определени разноски по редове 12, 13, 16, 18,
19, 25, 32 и 34 изцяло и частично по отношение на ред 37 за разликата от 12лв.
до 36лв. и ред 22 за разликата от 15лв. до 120лв. В останалата част ожалваното постановление е
законосъобразно и следва да се потвърди.
Съдът намира за необосновано твърдението на жалбоподателите,че
обжалваното постановление следва да се отмени изцяло дори при частична
законосъобразност,тъй като всяка една от разноските,установени с
постановлението има самостоятелно правно битие, различава се от останалите
разноски и в определящия брой случаи тя не е зависима от другите разноски.
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на жалбоподателите за назначаването на техническа и счетоводна експертиза и допускане до разпит на двама свидетели.
ОТМЕНЯ
Постановление съставено на 08.10.2014г. по изп. д. № 216/2013 на Частен съдебен изпълнител Тодор Луков,
в частта с която се определят разноски по изпълнението в ред № 12 – такса в
размер на 168 лв; ред 13 – разноски в размер на 24 лв за връчване на три броя искания за
възбрана на основание т.5 от Тарифата; ред 16 – такса опис в размер на 4234.42
лв. по т.20 от Тарифата; ред 18 разноски в размер на 80.40 лв, представляваща
такси АВ за преписи от актове, начислена по т.31 от Тарифата; Ред 25 за сумата
от 2736.34 лв, представляваща пропорционална такса по т.26 от Тарифата върху
вземането на И.К. към 08.10.2014г.; Ред 32 – разноски в размер на 14.40 лв,
представляващи такси АВ за вдигане на възбраната по т.31 от Тарифата, начислена
на 09.10.2013 г.; Ред 34 – сума от 10 029.94 лв, представляваща
пропорционална такса по т.26 от Тарифата върху вземането на „Търговска банка Д”
АД към 08.10.2014г., както и разноските
в ред 22 за разликата от 15лв. до 120лв. и в ред № 37 а разликата от 12лв. до
36лв.
ПОТВЪРЖДАВА постановлението в
останалата у част.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:1.
2.