№ 133
гр. Русе, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
Членове:Татяна Черкезова
Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Д. Радева
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело
№ 20244500500885 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази :
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Й. П. П. е обжалвала Решение № 142/03.09.2024г., постановено по гр.д
№ 767/2023г. на Беленския районен съд. Излага доводи за неправилност и
незаконосъобразност на решението в частта, с която е отхвърлено изцяло
искането й за сметки и в частта, с която е уважено искането за сметки на В. П.
П., както и в частта за разноските. Иска въззивната инстанция да отмени
съдебния акт в обжалваните части, да отхвърли изцяло искането за сметки на
В. П. и уважи предявената от нея претенция за сметки.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба, със
становище, че обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва
да се потвърди от въззивната инстанция.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата и обсъди
ангажираните по делото доказателства, намира, че жалбата е допустима и
частично основателна.
С атакуваното решение на първоинстанционния съд е изнесен на
публична продан съсобственият имот на страните по делото, уважено е
искането за сметки на В. П. П. ищцата да му плати, съразмерно на квотата й в
съсобствеността, 6 750 лева – стойността на извършени от него подобрения в
делбения имот, и е отхвърлено искането по чл.346 от ГПК на Й. П. П. – В. П.
да й плати на основание чл. 31 ал.2 от ЗС сумата от 2655 лева.
1
За да се произнесе в горния смисъл, районният съд, след като допуснал
делба на съсобствения между страните имот и го изнесъл на публична продан,
приел по исканията за сметки – предмет на разглеждане в настоящото
производство, следното : В периода на фактическо съжителство няма
съвместен принос, всяка от страните плаща със свои средства и конкретно – В.
П. е вложил изцяло такива в извършения ремонт на съсобствения имот, и така
сам е направил подобрения. Поради това искането било уважено до размера
на по-малката измежду сумата за разноски за подобрения и сумата, с която се
е увеличила стойността на имота.
Досежно искането за сметки на Й. П. първата инстанция счела, че не се
дължи обезщетение за лишаването й от правото да ползва съсобствения имот,
тъй като не било поискано писмено, и в исковата молба липсвала такава
изрична покана.
Като съобрази установените процесуални факти, доказателствата по
делото и наведените в жалбата доводи, въззивният съд прави следните правни
изводи:
Съдът дължи защита на тези права, които са въведени чрез исковата
молба от ищеца и са свързани с петитума на иска. Настоящата инстанция,
изпълнявайки задължението си на въззивна - да разреши спора въз основа на
собствени фактически констатации, с оглед констатираните нередовности на
искането за сметки от В. П., е дала възможност на същия на основание чл. 129
ал. 2 от ГПК да ги отстрани, за да се обезпечи възможността за постановяване
на допустим съдебен акт. Видно от депозираното уточнение, исканията по
сметки са формулирани по същия начин, както и пред първата инстанция, и не
са изпълнени указанията на въззивния съд.
Така цялостното изложение на фактическите обстоятелства, на които
В. П. основава претенциите си по чл. 346 от ГПК, и заявеният петитум
пораждат съмнения относно вида и обема на търсената съдебна защита, и тя
не е преодоляна въпреки дадените от въззивната инстанция указания.
И след уточняването не е заявено кои от направените разходи, описани
по пера и стойност, са необходими разноски и кои са подобренията, с оглед
дадената от първоинстанционния съд квалификация на претенцията по чл. 74
ал.1 от ЗС, която и въвзивният съд счита за правилна, доколкото се касае за
отношения между съсобственици по повод извършени от единия подобрения в
общия имот, когато съсобственикът е започнал да владее цялата вещ за себе
си, и те са сторени без знанието на другия съсобственик. В молбата –
уточнение се заявяват, очевидно като еднозначни, разноски като : „
необходими изменения „, „необходими разноски „ и „ подобрения „.
Претендират се разходи за СМР в съсобствения имот, част от които, видно от
гласните и писмени доказателства по делото, са извършени заедно от
съсобствениците, докато са живели в имота във фактическо съжителство и с
детето си, вкл. и с личен труд на тримата, без да е конкретизирано кои
подобрения са направени само от В. П., с негови лични средства, в периода, в
който е заживял в имота сам. Във връзка с последното изрично е указано да се
посочи дали се оспорва датата, на която Й. П. твърди, че е била изгонена с
2
детето от имота, имаща значение и за преценката за кои от ремонтите в
съсобствения имот е имало знание на същата за тях. При твърдения на В.П., че
къщата спешно е трябвало да се приведе в годен за живеене вид,
непосредствено след купуването и нанасянето на семейството, е следвало да
уточни и кои от извършените ремонти са сторени като неотложни, и с общ на
семейството труд и средства, докато са живели заедно в процесния имот / във
всичките молби са описани като СМР и материали за тях, а не като конкретно
извършена в определен период ремонтна дейност на определена стая или
др.част от имота /.
При липсата на уточнения от страната, в заключението си по
назначената и изготвена в първата инстанция съдебна техническа експертиза
в.л. е приело, че всички направени разноски за имота представляват
подобрения. Същевременно е посочило, че част от тях / без да конкретизира
кои и на каква стойност / вече са амортизирани, а за други няма издавани
строителни книжа. Позовавайки се и на това заключение
първоинстанционният съд е приел, че претенцията на В. П. е за подобрения, и
такива представляват всички направени в имота ремонти, въпреки
твърденията на самия П., че голяма част от тях са направени, за да се
приведат къщата и пристройките в годен за живеене вид.
Настоящата инстанция счита, че при липсата на конкретика в искането
за сметки на В. П. какво, в какъв размер, на какво основание се претендира -
като необходими разноски или подобрения, както и неангажиране на
доказателства за реално вложени материали и средства / в.л. приема за
извършени всички твърдени СМР, по среднопазарни цени, поради липса на
годни доказателства за закупени строителни материали и за заплащане на труд
/ уважаването на искането по чл. 346 от ГПК представлява произнасяне по
незаявени основания и обуславя недопустимост на съдебния акт в тази част, с
последица обезсилването му и прекратяване на производството в същата част.
Доколкото се твърдят направени подобрения от съсобственик и
вземането за същите не е погасено по давност, подобрителят може да предяви
за тях иска си в отделно производство, като конкретизира исканията си и
ангажира доказателства.
При наличието на доказателства, че В. П. сам е ползвал съсобствения
имот, след като той е напуснат от Й. П. и детето им, които след това не са
имали достъп до него, приложимата материално-правна норма досежно
искането за сметки от Й. П. е чл. 31 от ЗС. Съгласно същата, задължението за
плащане на обезщетение възниква от деня на писменото поискване.
Ползващия съсобственик има правната възможност да се освободи от
задължението си за заплащане на обезщетение в две хипотези - като предложи
съвместно ползване на имота, или предостави съответстваща на правата в
собствеността част от вещта за ползване, като и в двата случая следва
предложението да не бъде прието. В настоящия казус липсват такива
предложения.
В случая в производството по делба – втора фаза, е направено искане за
сметки - за заплащане на обезщетение по чл. 31 от ЗС, и същото от датата, на
3
която е направено в о.с.з. и прието от съда – 27.02.2024 г., следва да се цени
като покана по смисъла на чл. 31 ал. 2 от ЗС, която прави вземането
изискуемо занапред. Поради това въззивната инстанция намира, че
неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил искането за сметки на Й.
П.. Същото следва да бъде уважено за периода от 27.02.2024г. до
25.02.2025г. / когато е обявено за решаване въззивното дело/ - за
период от 1 година, по 94 лева на месец – половината, съобразно квотата в
собствеността, от дължимия наем, съгласно експертното заключение,
или общо 1128 лева.
Предвид изхода на спора, следва разноските за първоинстанционното
производство да бъдат възложени, съразмерно на уважена/ отхвърлена част от
претенциите, както следва : В. П. следва да плати на Й. П. за деловодни
разноски сумата от 1500 лева / претендирани 1750 лева – 1500 лева за
адв.възнаграждение и 250 лева депозит за в.л. /, както и по сметка на
Русенския окръжен съд сумата от 491 лева - д.т. по искането за
претендираните подобрения за 12 272,35 лева, и д.т. 50 лева върху
уважения размер на сумата по искането по чл. 31 ал.2 от ЗС. Й. П. дължи на В.
П. деловодни разноски за адв.възнаграждение, но при липсата на
доказателства по делото за такива, не следва да се присъждат.
Разноските на жалбоподателката за въззивното производство / 1688
лева, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК/, съразмерно на
уважената част от жалбата – 1486 лева, следва да са в тежест на ответника по
в.жалба.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 142/03.09.2024г., постановено по гр.д. №
767/2023г. на Беленския районен съд, в частта, с която е уважено предявеното
от В. П. П. срещу Й. П. П. искане за сметки за сумата от 6755 лева,
представляваща стойността на извършени от него подобрения в делбения
имот, съразмерно с квотата й в съсобствеността, и прекратява производството
в тази част.
ОТМЕНЯ Решение № 142/03.09.2024г., постановено по гр.д. №
767/2023г. на Беленския районен съд, в частта, с която е отхвърлено
предявеното от Й. П. П. срещу В. П. П. искане за сметки по чл. 31 ал.2 от ЗС,
за сумата над 1128 лева до 2655 лева, както и в частта, с която Й. П. П. е
осъдена да заплати д.т. 270 лева по искането за признатите подобрения и д.т.
по нейното искане по чл. 346 от ГПК, както и в частта за разноските в първата
инстанция и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
4
ОСЪЖДА В. П. П. ДА ПЛАТИ на Й. П. П. по искането й за сметки, на
основание чл. 31 ал.2 от ЗС, сумата от 1128 лева, дължима за периода от
27.02.2024г. до 25.02.2025г., и ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която
е отхвърлено искането по чл. 31 ал.2 от ЗС над тази сума до претендираната –
2655 лева.
ОСЪЖДА В. П. П. ДА ПЛАТИ на Й. П. П. 1500 лева разноски за
първата инстанция и 1486 лева – разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА В. П. П. да плати по сметка на Русенския окръжен съд д.т.
491 лева -по отхвърленото искане за подобрения за 12 272,35 лева, и д.т. 50
лева върху уважения размер на претенцията по чл. 31 ал.2 от ЗС.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в 1- месечен срок от
съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5