ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4076
гр. София, 28.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:И. А. С.
като разгледа докладваното от И. А. С. Административно наказателно дело №
20231110205045 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 143 и чл. 144 от АПК.
С Решение № 4144 от 07.09.2023 г. по НАХД № 5045/23 г. по описа на СРС, НО, 7
състав, Съдът на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН е отменил НП № 22-4332-
020477/12.10.2022 г., издадено от Г. В. Б. – началник група към отдел „ПП“ при СДВР,
издадено на И. Г. Ж., в частта по т. 3 от НП за наложена по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП
глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Със същото Решение, на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН Съдът е потвърдил НП № 22-
4332-020477/12.10.2022 г. в останалите му части: по т. 1, с която на Ж. е наложена по чл. 185
от ЗДвП глоба в размер на 20 лева и по т. 2, с която на Ж. е наложена по чл. 174, ал. 3, пр. 1
от ЗДвП глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца. С Решението Съдът е отказал да присъди поисканите на основание чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН от процесуалния представител на Ж. разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 1000 лева, като е отчел, че НП е потвърдено в два от общо обжалваните три пункта.
В срока на касационното обжалване на решението е постъпила молба от адв. С. Ч. -
упълномощен представител на жалбоподателя И. Ж., която моли за изменение на съдебното
решение в частта за разноските като се цитира съдебна практика и разпоредбите на
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Моли се поне ½ част от разноските по делото на жалбоподателя, пропорционална на
уважената част от жалбата, респективно отмененото наказание по т. 3 от НП, да бъде
присъдена в полза на Ж.. АНО Г. В. Б. – началник група към отдел „ПП“ при СДВР не е
депозирала отговор в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК.
Съдът като разгледа аргументите, изложени в молбата на упълномощения
представител на жалбоподателя, счита следното:
Молбата на упълномощения представител на жалбоподателя Ж. е депозирана в срока
на касационно обжалване на Решение № 4144 от 07.09.2023 г. по НАХД № 5045/23 г. по
описа на СРС, НО, 7 състав, и е допустима по смисъла на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143
и чл. 144 от АПК, вр. чл. 248 от ГПК.
По същество молбата е основателна.
Съгласно приложимата в случая разпоредба на чл. 143 от АПК, когато съдът отмени
1
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК не предвижда хипотезата, в която НП е
отменено в едната му част и потвърдено в други, с които са наложени различни
административни наказания. В тази връзка и по силата на препращаща разпоредба на чл. 144
от АПК, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, съгласно която
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат,
ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. В случая с
Решението си Съдът е потвърдил НП в частта по т. 2, с която е наложена по чл. 174, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
24 месеца и отменил НП в частта по т. 3, с която е наложено идентично на т. 2 наказание, но
по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП. НП е потвърдено и в частта по т. 1, с която е наложена по чл.
185 от ЗДвП глоба в размер на 20 лева.
Съблюдавайки разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК и изискването за пропорционалност
на присъдените разноски спрямо уважената част от жалбата на И. Ж., в случая, на основание
чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени половината от
претендираните (съгласно списъка за разноски и приложения договор за правна помощ)
разноски за адвокатско възнаграждение от 1000 лева, или 500 лева, което е съответно на
материалния интерес, съпоставен с вида и размера на отмененото по т. 3 и потвърденото по
т. 2 от атакуваното НП административни наказания. Този размер е съответен и на
стандартите, заложени в чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Горното налага Решението на Съда от 07.09.2023 г. да бъде изменено и допълнено в
частта за разноските като на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, СДВР следва заплати на И. Г.
Ж. сумата от 500 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, във връзка с
отмененото НП в частта по т. 3.
Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 63д,
ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 4144 от 07.09.2023 г. по НАХД № 5045/23 г. по описа на СРС,
НО, 7 състав, като го ДОПЪЛВА по следния начин:
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, СДВР да заплати на И. Г. Ж. сумата
от 500 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, във връзка с
отмененото НП в частта по т. 3.
Преписи от определението да се връчат на И. Г. Ж. и Г.В. Б. – началник група към
отдел „ПП“ при СДВР.
Определението може да се обжалва от горните лица пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2