№ 2848
гр. С., 27.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ
като разгледа докладваното от ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ Административно
наказателно дело № 20221110201793 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***“ ООД, ЕИК: ***, представлявано от
управителя Г.К.П., подадена чрез адв. В. М. Т. от САК, срещу наказателно
постановление (НП) № ***, издадено от директора на Регионална инспекция
по околната среда и водите – гр. С. (РИОСВ) към Министерството на околната
среда и водите на Република България (МОСВ), с което на дружеството-
жалбоподател на основание чл. 135, ал. 1, т. 3, предл. 2 от Закона за
управление на отпадъците (ЗУО) е наложена имуществена санкция в размер
на *** (две хиляди) лева.
В жалбата се твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно,
неоснователно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния
закон. Сочи се, че в административно-наказателното производство са
допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като не са спазени
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН при съставянето на АУАН и НП. В
тази връзка са изложени подробни съображения, съгласно които не са спазени
изискванията за описание на времето и мястото на извършване на деянието в
АУАН и НП, поставената правна квалификация не съответствала на
възприетата от административно-наказващия орган фактическа обстановка,
нарушението не било коректно описано и правната квалификация била
неправилна. На следващо място се твърди, че нарушението не е извършено, че
АНО не е съобразил направените възражения и доказателства и че
извършеното представлявало маловажен случай. В заключение
жалбоподателят моли съда да отмени изцяло издаденото НП, а в условията на
алтернативност – да намали размера на наложеното наказание.
В съдебно заседание, дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се
1
представлява от процесуален представител. Последната моли съда да уважи
жалбата по съображенията, изложени в нея. Твърди, че по делото било
установено, че в НП са визирани две нарушения, което само по себе си
представлявало нарушение. В заключение претендира разноски по делото, за
които представя доказателства.
В съдебно заседание, въззиваемата страна и административно-наказващ
орган, РИОСВ към МОСВ, редовно призована, се представлява от
процесуален представител. Същият моли съда да потвърди обжалваното НП,
тъй като било издадено при спазване на материалния и процесуалния закон и
нарушителят, мястото, датата и нарушението били ясно описани и правата на
дружеството не били нарушение.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и проверен по
делото доказателствен материал и като направи служебна проверка на
обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Дружеството „***“ ООД притежавало Решение № *** от 14.11.2014 г.,
издадено от директора на РИОСВ - С., с което били регистрирани дейности по
третиране с кодове: R13, R12, R3 на общо 7 (седем) вида отпадъци с кодове:
***, на площадка с адрес: гр. С., община Столична, район „Панчарево“, с.
Казичене, м. „През Искър“, ПИ № 35239.6109.2, вписана под № 1 в
притежаваната от фирмата регистрация за дейности с отпадъци.
На 11.03.2021 г. органите на РИОСВ извършили проверка на площадка
за дейности с отпадъци, стопанисвана от „***“ ООД, находяща се на адрес: гр.
С., община Столична, район „Панчарево“, с. Казичене, м. „През Искър“, ПИ
№ 35239.6109.2. Резултатите от нея били отразени в Констативен протокол
(КП) № ККФОС - ИМ - 10/11.03.2021 г. При проверката не била представена
отчетна книга по Приложение № 4 към Наредба № 1 от 04.06.2014 г. за реда и
образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците,
както и реда за водене на публични регистри (Наредбата) с водена отчетност
за извършваните дейности с отпадъци. Поради това на дружеството било
предписано да представи в РИОСВ - С. за проверка отчетна книга с водена
отчетност по Приложение № 4, съгласно изискванията на наредбата по чл. 48,
ал. 1 от ЗУО, в срок до 18.03.2021 г.
На 12.03.2021 г. била извършена проверка по последващ контрол на
„***“ ООД, отразена в КП № ККФОС-СА-10/12.03.2021 г. В деня на
проверката била представена 1 бр. отчетна книга по Приложение № 4,
незаверена от директора на РИОСВ - С.. В констативния протокол от
извършената проверка било отразено следното:
В книгата, в графа „Получен отпадък“ била водена отчетност от
22.02.2019 г. (датата на първия направен запис) до 26.02.2021 г. (датата на
последно направения запис), като за м. февруари, дружеството е водило
отчетност единствено за отпадъци с кодове: 15 01 01, 16 01 19 и 19 12 04, за
останалите 4 отпадъци, вписани в Решение № 12 - РД - 1142 - 01/14.11.2014 г.,
липсват записи.
2
В графа „Третиран отпадък“ била водена отчетност от 02.11.2018 г.
(датата на първия направен запис) до 10.12.2020 г. (датата на последно
направения запис), като била водена отчетност за всички вписани в
регистрационния документ отпадъци. След 10.12.2020 г. (датата на последно
направения запис) до датата на проверката - 12.03.2021 г., дружеството не е
водило отчетност за вписаните в Решение № *** от 14.11.2014 г., общо 7
(седем) отпадъка.
В графа „Образувани отпадъци от третиране“ била водена отчетност от
23.01.2020 г. (датата на първия направен запис) до 26.06.2020 г. (датата на
последно направения запис) за отпадъци с кодове: ***. След 26.06.2020 г.
(датата на последно направения запис) до датата на настоящата проверка -
12.03.2021 г., дружеството не е водило отчетност за образуваните от дейността
си отпадъци.
В графа „Предадени отпадъци“ била водена отчетност от 15.02.2019 г.
(датата на първия направен запис) до 11.05.2020 г. (датата на последно
направения запис). След 11.05.2020 г. (датата на последно направения запис)
до датата на настоящата проверка - 12.03.2021 г., дружеството не е водило
отчетност за предаване на отпадъци.
Съгласно гореизложеното, органите на РИОСВ констатирали, че „***“
ООД в качеството си на лице, притежаващо разрешение за дейности по
третиране на отпадъци, издадено с Решение № 12 - РД - 1142 - 01 от
14.11.2014 г. от директора на РИОСВ - С., не е заверило отчетна книга и не е
водило отчетност на отпадъците съгласно изискванията на Наредба № 1
от 04.06.2014 г. Органите на РИОСВ приели, че описаното деяние
представлявало нарушение по чл. 44 от ЗУО във вр. с чл. 10, ал. 2, 3 и 4 от
Наредбата. Затова на 12.05.2021 г. бил издаден акт за установяване на
административни нарушения (АУАН) № 90/2021 г. от С. К. А., гл. експерт в
Дирекция „КПД“, отдел „ККФОС“ при РИОСВ – гр. С.. АУАН бил съставен в
присъствието на двама свидетели – И.В.Ц. и М.К.Д., като в деня на
съставянето му, бил връчен препис от него на Г.П., управител на дружеството-
жалбоподател. В законоустановения срок е постъпило писмено възражение от
дружеството-жалбоподател, като заедно с него е била представена и отчетна
книга, заверена на 18.11.2019 г.от директора на РИОСВ – гр.С..
Въз основа на издадения АУАН, на 12.11.2021 г. било издадено
обжалваното наказателно постановление (НП) № *** от инж. И.М.П.,
директор на РИОСВ – гр. С.. В НП изложената от административно-
наказващия орган фактическа обстановка се припокривала се тази, описана в
АУАН. В допълнение АНО е посочил, че датата на извършване на
нарушението била 12.03.2021 г., а място - : гр. С., община Столична, район
„Панчарево“, с. Казичене, м. „През Искър“, ПИ № 35239.6109.2 – площадката
за дейности с отпадъци, стопанисвана от „***“ ООД, по отношение на която е
била извършена проверката. В НП АНО също е приел, че с описаното деяние
дружеството-жалбоподател е нарушил. чл. 44 от ЗУО във вр. с чл. 10, ал. 2, 3 и
4 от Наредбата, поради което на основание чл. 135, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗУО
му е наложил имуществена санкция в размер на *** (две хиляди) лева. Препис
3
от НП е бил връчен на жалбоподателя чрез неговия законен представител на
14.01.2022 г., видно от приложената по делото разписка за това. На 21.01.2022
г. е била депозирана жалба срещу него.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Съдът прие горната фактическа обстановка въз основа на писмените
доказателства и доказателствени средства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК: заверени копия на отчетна книга за оползотворяване и/или
обезвреждане (с изключение на депониране) на отпадъци на „***“ ООД,
разписка за връчено НП, писмо (възражение) с вх. № 9886/17.05.2021 г. от
„***“ ООД, протокол от 12.05.2021 г. за връчване на АУАН, констативен
протокол № ККФОС – СА – 10/12.03.2021 г., констативен протокол № ККФОС
– ИМ – 10/11.03.2021 г., решение № 12-РД-1142-01/14.11.2014 г. на директора
на РИОСВ – гр. С., заповед № 67/17.06.2020 г. на директора на РИОСВ – гр.
С., заповед № 69/17.06.2020 г. на директора на РИОСВ – гр. С., както и на
гласните доказателствени средства – показанията на св. С. К. А. и св.
М.Л.А...
Съдът установи обстоятелства във връзка с твърдяното нарушение, като
се довери на показанията на св. С. А.. Същата е извършила последващата
проверка на дружеството-жалбоподател и лично е възприела факти и
обстоятелства във връзка с нарушението и нарушителя. Въз основа на нейните
констатации е бил съставен и констативен протокол № ККФОС – СА –
10/12.03.2021 г., въз основа на който пък са издадени АУАН и НП. Съдът
намира, че показанията на св. А. са логични, като същите се подкрепят от
останалите доказателства и доказателствени средства по делото, поради което
дава вяра на същите.
Относно показанията на св. М. А., съдът кредитира същите в частта, в
която тя заявява, че дружеството-жалбоподател е водило две отчетни книги,
едната от които заверена, както и относно факта на извършената проверка и
представянето на заверена отчетна книга. В тази им част показанията са
относими към предмета на делото и се подкрепят от останалия доказателствен
материал. Съдът намира, че в останалата им част показанията не са относими
към предмета на делото и не разкриват обстоятелства, свързани с
извършеното деяние, поради което не следва да ги цени при формиране на
изводите си относно фактическата обстановка по делото.
От показанията на св. С. А. и от писмо (възражение) с вх. №
9886/17.05.2021 г. от „***“ ООД срещу издадения АУАН, съдът установи, че
по административнонаказателната преписка са били представени две отчетни
книги на дружеството. Първата е била незаверена и е представена в хода на
проверката, а втората е била заверена на 18.11.2019 г. и е била представена
заедно с възражението, направено срещу АУАН.
От представените два броя заповеди на директора на РИОСВ съдът
установи компетентността на органите, извършили проверките по отношение
на дружеството-жалбоподател, и на актосъставителя. От решение № 12-РД-
1142-01/14.11.2014 г., издадено от директора на РИОСВ – гр. С. съдът
констатира, че дружеството-жалбоподател действително е бил адресат на
4
задължения по Закона за управление на отпадъците към момента на
извършване на проверките през м. март 2021 г. Подробности във връзка с
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, се установиха и от
двата констативни протокола, в които са обективирани резултатите от
проверките. Посочените документи са издадени от държавни органи в кръга
на службата им, представляват официални документи, издадени в
предвидените от закона длъжностни лица, форма и ред, поради, което съдът ги
намира за достоверни писмени доказателствени средства и ги кредитира в
цялост.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1
от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Жалбата e подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице,
което има право на жалба, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните
съображения:
Видно от заповед № 69/17.06.2020 г. на директора на РИОСВ – гр. С.,
АУАН е съставен от компетентен за това орган. Съгласно чл. 157, ал. 4 във вр.
с чл. 2 от Закона за управление на отпадъците, наказателните постановления
за нарушения по чл. 135 от ЗУО се издават от РИОСВ, както и от кмета на
общината или от оправомощени от него длъжностни лица в случаите по ал. 1.
С оглед на това, че процесното НП е издадено именно от директора на РИОСВ
– гр. С., съдът установи, че същото е издадено от компетентно за това лице.
На следващо място, съдът установи, че АУАН и НП са издадени в
предвидените от ЗАНН срокове, форма и ред.
В хода на проверката на процесното НП, настоящият съдебен състав
установи следните нарушения:
Първо, в издадения АУАН не са посочени датата и мястото на
извършване на деянието, като по този начин са нарушени императивните
изисквания на чл. 42, т. 3 от ЗАНН, касаещи съдържанието на АУАН. За пръв
път това е споменато едва при съставянето на НП – два месеца по-късно. В
АУАН са посочени дата и място на извършената проверка, но от начина, по
който са описани, не означава, че са възприети като дата и място на
нарушение, като по този начин е препятствана възможността на дружеството-
жалбоподател да разбере за кога и къде се твърди, че е извършило нарушение.
Второ, в НП като дата и място на извършване на нарушението са
посочени 12.03.2021 г. и гр. С., община Столична, район „Панчарево“, с.
Казичене, м. „През Искър“, ПИ № 35239.6109.2. Съдът намира, че посочените
дата и място са неправилно определени от административно-наказващия
орган. Датата на нарушението е датата на извършване на самото деяние, т.е.
моментът, в който е не са изпълнени задълженията за изготвяне на отчет и на
5
заверяване на отчетната книга, а не дата на неговото констатиране от
контролните органи. Що се отнася до мястото на извършване на нарушението
– такова отново е самото място на извършване на деянието. Доколкото същото
се състои в бездействие на дружеството-жалбоподател, съдът намира, че
място на извършване на нарушението са седалището и адресът на управление
на дружеството, а не мястото на извършване на проверката и констатиране на
нарушението. Следователно, място на нарушението е: гр. С., р-н Слатина, ж.к.
„Редута“, ул. „Велчо Атанасов“ № 12, ет. 6, ап. 14, а не както е посочено в НП
– С., община Столична, район „Панчарево“, с. Казичене, м. „През Искър“, ПИ
№ 35239.6109.2. Предвид това, съдът намира, че при издаването на НП
АНО, като не е определил правилни дата и място на извършване на
нарушението, които са съществени негови реквизити съгласно чл. 57, ал. 1, т.
5, пр. 2 и 3 от ЗАНН, е допуснал съществено процесуално нарушение, което е
нарушило правото на защита на дружеството-жалбоподател, доколкото е
създало невъзможност у него да разбере в какво е бил обвинен.
В допълнение на горното, липсата на дата/период и място на извършване
на нарушението в НП е довело и до още едно нарушение на задължителен
реквизит - този по смисъла на чл. 42, т. 4 пр. 1 и 2 от ЗАНН и на чл. 57, ал. 1, т.
5 пр. 1 и 5 от ЗАНН, - непълно и неясно описанието на нарушението, и на
обстоятелствата, при които е извършено, като в тази връзка дори
показанията на разпитаните по делото свидетели по акта не спомагат
съществено за изясняване на фактическата обстановка, тъй като не са
посочени всички обстоятелства, а именно в кой период от време и къде
именно е извършено нарушението.
Трето, в НП е посочено, че в четири графи от отчетната книга, а именно
„Получен отпадък“, „Третиран отпадък“, „Образувани отпадъци от третиране“
и „Предадени отпадъци“ за различни конкретно посочени периоди от време,
не бил воден отчет. От това не може да се установи, кое точно е времето на
извършване на деянието, доколкото са посочени различни времеви интервали.
От даденото описание в НП, санкционираното лице не би могло да направи
извод и относно това колко са извършените деянията – едно общо или четири
отделни. Не се установява и дали тези четири деяния са едно или четири
отделни нарушения. Това обстоятелство също води до неясно и непълно
описание на фактическата обстановка относно извършеното нарушение и
представлява още едно нарушение на чл. 42, т. 4 пр. 1 и 2 от ЗАНН и на чл. 57,
ал. 1, т. 5 пр. 1 и 5 от ЗАНН.
От изложеното дотук, съдът намира, че в производството по
установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание, актосъставителят, съответно АНО са допуснали
съществени процесуални нарушения, които са довели до накърняване на
правото на защита на санкционираното лице. Административното обвинение
трябва да съдържа ясно, пълно и непротиворечиво описание както на
фактическата обстановка, при която е извършено нарушението – в т. ч. време,
място, начин, така и правилно да бъде определена правна му квалификация.
Настоящият съдебен състав намира, че от начина, по който е описано
деянието/деянията, дружеството-жалбоподател не може да разбере в какво
6
точно е обвинено, съответно същото не може правилно да организира
защитата си. Поради това обжалваното НП следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Четвърто, съдът намира, че са налице основания за отмяна на НП освен
като незаконосъобразно, и като неправилно такова. В тази връзка, съдът
намира, че описаното в графи „Получен отпадък“, „Третиран отпадък“,
„Образувани отпадъци от третиране“ и „Предадени отпадъци“, представлява
отделно самостоятелно нарушение (ако приемем, че са налице останалите
обективни и субективни признаци на административното нарушение), а не
едно общо административно нарушение. Следователно за всяко от тях на осн.
чл. 18 от ЗАНН следва да се определи правна квалификация и да се наложи
отделно наказание, което нарушителят следва да изтърпи поотделно. Ето
защо, съдът достигна до извода, че определяйки една обща правна
квалификация за четири отделни нарушения представлява неправилно
приложение на материалния закон и е основание за отмяната на НП като
неправилно.
Пето, като словесно описание на извършеното нарушение, в НП е
посочено, че същото се изразява в незаверяване на отчетна книга и
неводене на отчетност на отпадъците съгласно изискванията на Наредба №
1/04.06.2014 г., като по този начин били нарушени чл. 44, ал. 1 от ЗУО във вр. с
чл. 10, ал. 2, 3 и 4 от посочената Наредба. Правната квалификация, която АНО
е определил, е по чл. 135, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗУО, съгласно която „наказва
се с имуществена санкция в размер от 2000 до 6000 лв. едноличен търговец
или юридическо лице, с изключение на лицата по чл. 14, ал. 2, което
предостави невярна информация и/или води невярна отчетност съгласно този
закон или наредбите по чл. 13, ал. 1 или чл. 48, ал. 1, или по чл. 59, ал. 1.
Към момента на извършване на проверката от РИОСВ незаверяването
на отчетна книга и неводенето на отчетност на отпадъците са били това са
две отдели нарушения, като двете са се санкционирали по различен ред. В
тази връзка, съдът констатира следното:
Относно неводенето на отчетност:
„Неводенето на отчетност на отпадъците“ е нарушение, което се
санкционира по реда на чл. 135, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗУО . Съгласно тази
разпоредба „наказва се с имуществена санкция в размер от 2000 до 6000 лв.
едноличен търговец или юридическо лице, с изключение на лицата по чл. 14,
ал. 2, което не води отчетност на отпадъците или не предостави документи
относно отчета или информация за управление на дейностите по отпадъците
съгласно изискванията на този закон или наредбата по чл. 48, ал. 1.“ Както
съдът посочи по-горе, правната квалификация, определена от АНО за
извършеното деяние, е по чл. 135, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗУО. Предвид това,
съдът намира, че, като е определил неправилна правна квалификация, АНО
неправилно е приложил материалния закон, което е отделно самостоятелно
основание за отмяна на НП като неправилно.
Относно незаверяването на отчетната книга:
7
В НП е посочено, че съгласно чл. 9, ал. 5 от Наредбата, „Липсата на
заверка при воденето на отчетните книги се счита за водене на невярна
отчетност“, пради което незаверяването на отчетна книга следвало да се
санкционира по чл. 135, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗУО.
НП е издадено на 12.11.2021 г. Чл. 9, ал. 5 от Наредбата е отменен с
промени, обнародвани в Държавен вестник бр. 82 от 1.10.2021 г., в сила от
01.10.2021 г. Към момента на констатиране на нарушението, промените, с
които е бил отменен чл. 9, ал. 5 от Наредбата, не са били в сила, но към
момента на налагане на наказанието –са били в сила. Съгласно чл. 3, ал. 2 от
ЗАНН, „ако до влизане в сила на наказателното постановление последват
различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-
благоприятна за нарушителя“. Предвид това, АНО не е следвало да прилага
разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от Наредбата, доколкото същата е била отменена и
следователно деянието, състоящо се в незаверяването на отчетната книга, не е
било наказуемо. РИОСВ не е взела предвид законовите изменения и е
санкционирала дружеството-жалбоподател за нарушение по чл. 135, ал. 1, т. 3,
предл. 2 от ЗУО. Прилагането на отменени разпоредби от своя страна също
представлява нарушение на материалния закон и като такова също води до
порочност на обжалваното НП, съответно до неговата отмяна като
неправилно.
В обобщение на всичко изложеното, съдът намира, че АНО е допуснал
съществени процесуални нарушения в административнонаказателното
производство и неправилно е приложил материалния закон. Поради това,
процесното НП следва да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
В настоящото производство дружеството-жалбоподател чрез
процесуалния си представител адв. В. Т. претендира разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 360,00 (триста и шестдесет) лева, които се
удостоверяват с представени договор за правна защита и съдействие,
платежно нареждане и списък с разноски. Предвид изхода на делото, съдът
намира, че искането за присъждане на разноски е основателно, поради което
следва да го уважи.
С оглед на гореизложеното, Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 5-ти състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на осн. чл. 63, ал. 3, т. 1 и 2 във вр. с ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1
от ЗАНН наказателно постановление № ***, издадено от директора на
Регионална инспекция по околната среда и водите – гр. С. към
Министерството на околната среда и водите на Република България, с което на
„***“ ООД, ЕИК: ***, представлявано от управителя Г.К.П., на основание чл.
135, ал. 1, т. 3, предл. 2 от Закона за управление на отпадъците е наложена
8
имуществена санкция в размер на *** (две хиляди) лева.
ОСЪЖДА на осн. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Регионална инспекция по
околната среда и водите – гр. С. към Министерството на околната среда и
водите на Република България,да заплати на „***“ ООД, ЕИК: ***,
представлявано от управителя Г.К.П. сумата от 360 (триста и шестдесет) лева,
представляваща разноски за изплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – С. град, в 14-дневен срок от датата на съобщаване на
страните за неговото изготвяне.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9