Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260451
гр. Пловдив, 15.02.2021 г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и първа година
Председател:
Димитрина Тенева
при секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 18068 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422
от ГПК вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 240 от ЗЗД, вр. чл. 99 от
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул. "Д-р Петър Дертлиев " №25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, представлявано
от ...... Д.Б. чрез ......
Т. против П.С.Г., ЕГН: **********, с адрес: *** за признаване
за установено, че ответника дължи
на ищеца сумата от: главница: 617,12 лв., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението в съда до окончателното
изплащане на задължението, договорна лихва: 36,26 лв., 234,92 лв.-неустойка за неизпълнение
на задължение; 231,03 лв.-обезщетение за забава и 45 лв. -такса разходи. Притендира разноски.
В
исковата молба се твърди, че
на 01.10.2015 г. е сключен между ................ и ответника
договор за потребителски кредит в размер на 700 лева
при договорната лихва 46,72 лв. Срока на плащане е до
22.01.2016 г. Плащането е на
16 равни седмични вноски от по
46,67 лв. При забава се дължи
такса разходи за събиране. начислена
е такава в максимален размер от 45 лв.
Предвидено е предоставяне на обезпечение в тридневен срок чрез поръчителство на две физически
улица, отговарящи на определени условия
или банкова гаранция. При неизпълнение
се дължи неустойка 268,48 лв. , платима на 16 вноски.
Преди това е предоставен на кредитополучателя Стандартен европейски формуляр, описващ вида на
кредита, целият обем преддоговорна и договорна информация. Задължението не е изплатено. Не е предоставено обезпечение. Платена е сума 126,90 лв., която погасява
33,56 лв.-неустойка, 10,46 лв.-договорна лихва;
82,88 лв.-главница. Срока на договора
е изтекъл на 22.01.2016 г. Не е обявявана предсрочна изискуемост. Вземането е цедирано от кредитора на
ищеца с договор от 01.05.2016 г. Прехвърлянето е съобщено на длъжника
чрез писмо с обратна разписка върнато като непотърсено.
Вземането е притендирано по чл. 410 от
ГПК за което е образувано ч. г. д. 12677/2019 г. на
ПРС. Срещу заповедта е подадено възражение.
В предоставения срок за отговор ответника
оспорва иска. Притендира недействителност на договора поради
противоречие с ЗПК. Не са връчвани и подписвани
общите условия; лихвата надвишава трикратния размер на законната;
не е допустимо заплащане на такси
и окомисионни свързани с управяването на кредита; клаузата за неустойка е нищожна;
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От приложението писмени доказателства-договор за кредит от 01.10.2015 г. е
видно, че между ................
и ответника е постигнато споразумение за предоставяне на заем от 700 лв., която
се връща на 16 седмични вноски по 46,67 лв. от 09.10.2015 г. до 22.01.2016 г. ГЛП
е 40 %, а ГПР-48,21 %. Предвидено е заплащане на неустойка в размер от 268,48
лв. при забава на изпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение в
тридневен срок от подписване на договора състоящо се в поръчителство на две
физически лица, отговарящи на определени условия за получавани трудови доходи,
кредитна активност или банкова гаранция.
От представения рамков договор за прехвърляне на парични задължения и
приложение от 16.11.2020 г. е видно, че ищеца е придобил вземане на ................ към ответника.
От приложеното уведомление (лист 22 от
делото) е видно, че до ответника е изготвено уведомление от ищеца за извършената
цесия.
От изготвеното заключение от 09.11.2020 г. по извършената ССЕ е видно, че размера
на главницата е 617,12 лв., а на договорната лихва за периода
23.10.2015-22.01.2016 г.-36,26 лв. начислената неустойка е 234,92 лв. таксата
разходи възлиза на 45 лв. Размера на обезщетението за забава на плащането за
периода 24.10.2015-30.07.2019 г. е 235,93 лв.
От приложеното ч. г. д. 12677/2019 г. на ПРС е видно, че на 30.07.2019 г.
на ищеца е подал заявление по чл.
410 ГПК за притендираното вземане, въз основа на което
е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение срещу, която в срок е постъпило възражение от длъжника.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Подаденото от длъжника възражение
срещу заповедта за изпълнение обосновава правния интерес от предявяване на
настоящия положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД.
Притенцията на ищеца в заповедното и настоящето производство произтича от сключен договор за цесия между него и ................ на вземане на цедента към Г.. Това налага тежест на цесионера да установи наличие на всички факти от хипотезата на чл. 99 от ЗЗД пораждащи действие на прехвърлянето спрямо третото лице. Тъй като разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД
налага предишният кредитор да съобщи на длъжника за прехвърлянето, същото ще породи действие спрямо длъжника от деня на уведомяването му за това. Следователно съобщаването поражда качеството на кредитор за цесионера спрямо всички трети лица за договора между, които и длъжника. Няма пречка цедента да упълномощи цесионера да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, предвид липсата на законова забрана за това. В тази връзка изготвеното уведомление от ищеца до длъжника за осъщественото прехвърляне се явява законосъобразно и може да породи последици при връчването му. Такива обаче липсват към момента на образуване на заповедното производство. Наред с това следва да се отбележи, че е възможно тази липса да се преодолее, съгласно практиката на ВКС, чрез връчване на уведомлението за цесията на длъжника заедно с исковата молба, доколкото е възможно да се отчете това обстоятелство като новонастъпил факт в рамките на производството. В настоящия случай исковата молба е връчена на ответника, поради което следва да се приеме, че същия е надлежно уведомен за настъпилата цесия и тя има действие по отношение на него.При съвкупната преценка
на доказателствата по делото, съдът намира
за доказано възникването на валидно правоотношение по Договор за
потребителски паричен кредит между ................ и ответника, по който
последния е усвоил заетата сума. Предвид
изготвеното заключение по ССЕ което съдът
кредитара изцяло като компетентно изготвено, се доказва,
че е налице непогасено задължение по договора за
главница, договорна лихва, такса за експресно разглеждане
и неустойка. Тъй като се
касае за правоотношение произтичащо от договор за
потребителски кредит следва да се
извърши преценка за съответствието му с предписаното от закона съдържание-посочено
от ЗПК. В случая, при преценка съдържанието,
съдът установи несъответствие с разпоредбата на чл.
11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, в която е поставено изискването за посочване на
лихвения процент по кредита и условията
за прилагането му. В договора е посочен ГЛП от 40 % без обаче
да са посочени
условията за прилагането му, тъй като липсва
уточнение на базата, въз основа
на която се начислява лихвеният
процент–дали върху целия размер
на кредита или върху остатъчната
главница. По този начин не
е ясно как е разпределен лихвеният процент във времето-върху
цялата дължима главница или е съобразно поетапното й намаляване, а оттук не става ясно
как е формирана възнаградителната лихва и защо възлиза на
претендирания размер. В договора липсва отбелязване какъв е общият размер на
дължимата за срока на договора
възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за
да може да
се установи при какви начини
е приложен лихвеният процент и дали същият отговаря на посочения от
кредитодателя фиксиран размер от 40 %.
Съгласно разпоредбата на чл.
22 ЗПК, когато не
са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко
едно от тези
императивни изисквания води до настъпване
на последиците по чл.
22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски
заем, тъй като същите са
изискуеми при самото му сключване.
Ето защо и предвид констатираното от съда нарушение
на разпоредбата на чл.
11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, следва да се приеме
договорът за потребителски кредит за недействителен на основание на чл.
22 от ЗПК. Предвид установената
недействителност на договора не се
налага произнасяне от съда по
останалите възражения на ответника за
недействителност.
Съгласно разпоредбата на чл.
23 ЗПК, последица от
недействителността е връщане
само на чистата
стойност по кредита от потребителя,
без лихви или други разходи.
В случая е недопустимо присъждането на неплатената главница, тъй като главницата
се претендира като дължима на
действително договорно основание, а не на основание чл.
23 ЗПК като дадена
по недействително правоотношение. Разпоредбата на чл.
23 ЗПК е аналогична на тази по чл.
34 ЗЗД и се базира на института
на неоснователното обогатяване – при липсата на основание,
всеки дължи да върне това,
което е получил. Настоящото производство е по реда на чл.
422 от ГПК, което е обусловено
от издадената заповед за изпълнение
и отклоняването от предмета на делото
би съставлявало процесуално нарушение, а е недопустимо произнасянето от съда по
непредявен иск.