РЕШЕНИЕ
№ 174
гр. Пловдив, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20225330109570 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД
от Х. Н. Х., ЕГН ********** от гр. ********, ул. ********** № ***, ет. **, aп. ***; чрез адв.
Б. против „ВИВА КРЕДИТ" ООД, EИK *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, гр. София, ж.к. „Люлин 7", бул. „Джавахарлал Неру" №28, бл.АТЦ „Силвър център",
ет.2, офис 73Г, представлявано от С. П. за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата
от 126,42 лева, недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по договор за
паричен заем № ********/12.10.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на предявяване исковата молба в съда 29.06.2022 г. до окончателното й изплащане, сумата
от 183,49 лв. недължимо платена по клауза за неустойка по договора № ********/12.10.2017
г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в
съда 29.06.2022 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 183,49 лв. недължимо
платена по клауза за заплащане на такса за експресно разглеждане на заявка за отпускане на
кредит по договора № ********/12.10.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на предявяване исковата молба в съда 29.06.2022 г. до окончателното й изплащане.
Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че на 12.10.2017 г. между страните е сключен договор за
паричен заем № ******** за сума от 1300 лева. Лихвения процент е 40,31 №, а годишният
процент на разходите по заема 49,47%. Сумата следва да бъде върната на 9 месечни
анюитетни вноски в периода от 11.11.2017 г. до 09.07.2018 г. Предвидено е заплащане на
сума от 532,71 лв. за неустойка за непредставяне на обезпечение по чл. 5 от договора и сума
1
от 532,71 лв. за такса за експресно разглеждане на заявка за отпускане на кредите. Заплатена
е сума от 1793,40 лв., с която е погасена главницата, догооврната лихва от 126,42 лв.,
неустойка от 183,49 лв. и такса за експресно разглеждане от 183,49 лв. Договора за кредит
като потребителски такъв е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Възнаградителната
лихва надвишава трикратния размер на законната и се явява нищожна уговорката за нея. Не
е посочен начина за изчисляване на ГПР. В него не е включена неустойката и същата
представлява скрито оскъпяване. Неустойката е нищожна защото противоречи на добрите
нрави и е прекомерна. Клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане
противоречи на чл. 10а, ЗПК и клаузата за нея се явява недействителна.
В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Признава сключването на
договора с посочените параметри. Заявява, че кредита е предсрочно погасен. Оспорва
недействителността на договора. Посочва, че лихвения процент е фиксиран и не е
необходимо да се посочват условията за прилагането му. Единственото ограничение на
лихвения процент въведено в ЗПК е да е по-нисък от петкратния размер на законната лихва.
Същият е включен ГПР и е единствения компонент, който участва в него. Неустойката се
поражда при неизпълнение на задължения по договора и затова не трябва да участва в ГПР.
Клиента доброволно е избрал да ползва услуга по експресно разглеждане на заявлението и
таксата представлява цената на тази услуга. Това действие не касае усвояване или
управление на кредита.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
От представените писмени документи- договор за кредит от 12.10.2017 г. погасителен план;
справка за извършени плащания (лист 21-24 от делото) е видно, че на 12.10.2017 г. между
страните е постигнато съгласие за предоставяне от ответника на ищеца на сума от 1300 лв.
за срок от 9 месеца, платима на 9 вноски от по 228,96 лв., при ГЛП -40,31%, ГПР-49,47 %,
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение в размер от
532,71 лв.; 532,71 лв. таксата за експресно разглеждане на искането за отпускане на
потребителския кредит при общо задължение за всички плащания от 2593,35 лв. По
договора са извършени плащания от длъжника в периода 30.11.2017-13.11.2018 г. в размер
от 1878,40 лв., с която е погасена дължимата главница- 1300 лв.; 183,49 лв. –неустойка;
183,49 лв. -таксата за експресно разглеждане на искането и 126,42 лв. за договорна лихва.
Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.
С оглед депозирание отговор от ответинка и представените от него писмени документи
съдът намира за безспорно възникването на заявеното провоотношение с посочените от
ищеца параметри и извършени плащания, част от които - сума от 183,49 лв. погасила
задължение за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение,
сума от 183,49 лв. -таксата за експресно разглеждане на искането и сумата от 126,42 лв. -
договорна лихва.
2
Спора се състои в наличието на противоречие на клаузи на договора и ЗПК, което да
поражда недействителност по чл. 22 от ЗПК и съответно недължимост на платена сума
извън предоставената заемна такава, в частност за лихва, неустойка и такса.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12
и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците
по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а
именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, без лихвата и другите разходи.
В случая, не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, т. к. не са упоменати -
условията за прилагането на лихвения процент; индекс или референтен лихвен процент; не е
регламентиран и размерът на „печалбата на кредитора” /възнаградителна лихва/, като не е
посочено каква част от месечната погасителна вноска представлява главница и каква - лихва.
Не е ясно по какъв начин е определен размерът на общата дължима сума и какви вземания
се включват в нея.
Във връзка с условията за прилагане на лихвения процент - липсва уточнение за базата,
върху която се начислява същият – дали върху целия размер на кредита или върху
остатъчната главница. Следователно, не е ясно как е разпределян лихвеният процент във
времето, а оттам - и как е формирана възнаградителната лихва. Без значение дали лихвеният
процент е фиксиран или променлив, в договора трябва да са посочени условията /начините/
за прилагането му. Това изискване не е изпълнено, при което не може да се направи
проверка при какви условия е приложен и дали отговаря на упоменатия от кредитора
фиксиран размер от 40,31 %. Ето защо, нарушение на императивната разпоредба на чл. 11,
ал. 1, т. 9 ЗПК е налице.
Съдът намира, че този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е
недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
На следващо място, не е спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата
сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на
разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална
формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван
размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.
Нарушение е налице и тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с
посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче
3
ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 49,47 %/. В този порядък
следва да се посочи, че, съобразно разпоредбите на ЗПК, годишният процент на разходите
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина, следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и
които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая, в договора за кредит
яснота досежно тези обстоятелства липсва. Следва да се има предвид, че ГПР е величина,
чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща
изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези
съставни елементи обаче, както бе посочено и по - горе, остават неизвестни, при което се
създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става
ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е
предвидена дължимост и такси и неустойка. От изложеното не може да се направи
еднозначен извод, че тези разходи са включени при формиране на ГПР, нито че същите са
изключени. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както компонентите,
така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.
След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс,
задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя
начин да посочи какво точно е включено в тях.
С оглед изложеното, съдът приема, че не са спазени разпоредбите на чл. 11, ал.1, т. 9, 10 и
11 ЗПК, поради което договорът за паричен заем е недействителен и на това основание.
Съобразно изложеното по-горе по повод възраженията за недействителност съдът намира,
че същите са основателни, и съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи, какъвто се явява неустойката за неизпълнение на
задължение и таксата за експресно разглеждане на кредита.
Тъй като не се оспорва от ответника, че е платена сума за неустойка -183,49 лв.; 183,49 лв. -
таксата за експресно разглеждане на искането и 126,42 лв. за договорна лихва, същите се
явават дадени без основание и подлежат на възстановяване на ищеца. Предвид това
искаовете са основателни и следва да се уважат.
Уважаването на главните искове е основание за уважаване и на обективосъединените с тях
за заплащане на обезщетение за забава за периода от предявяването им до изпълнение на
задължението, доколкото не се твърди и не се установява ответника да е възстановил на
ищеца притендираната сума.
Предвид изхода на делото на ищеца се дължат разноски съобразно представения списък и
ангажирани доказателства в размер от 155,90 лв. за държавна такса и деловодни разходи.
Тъй като същия е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл.
4
38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, на адвокат К.К. следва да се определи възнаграждение
съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т. 1 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действали към момента на
сключване на договора, в размер от 300 лв. за иска за връщане на сумата от 183,49 лв. –
неустойка и 300 лв. за иска за сумата от 183,49 лева недължимо платена по клауза за такса за
експресно разглеждане на делото и 300 лв. за иска от 126,42 лв. за договорна лихва.
На ответника разноски не се дължат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “ВИВА КРЕДИТ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, АТЦ „Силвър Център“, ет.2, офис 73 г,
представлявано от ******** Д. Д. да заплати на от Х. Н. Х., ЕГН ********** от гр.
********, ул. ********** № ***, ет. **, aп. *** сумата от 126,42 лева(сто двадесет и шест
лева и 42 ст.), недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по договор за
паричен заем № ********/12.10.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на предявяване исковата молба в съда 29.06.2022 г. до окончателното й изплащане, сумата
от 183,49 лв. (сто осемдесет и три лева и 49 ст.) недължимо платена по клауза за неустойка
по договора № ********/12.10.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на предявяване исковата молба в съда 29.06.2022 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 183,49 лв. (сто осемдесет и три лева и 49 ст.) недължимо платена по клауза за
заплащане на такса за експресно разглеждане на заявка за отпускане на кредит по договора
№ ********/12.10.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
предявяване исковата молба в съда 29.06.2022 г. до окончателното й изплащане, като и
сумата от 155,90 лв. (сто петдесет и пет лева и 90 ст.) за разноски по производството.
ОСЪЖДА “ВИВА КРЕДИТ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, АТЦ „Силвър Център“, ет.2, офис 73 г,
представлявано от ******** Д. Д. да заплати на адвокат К. Й. К. с личен № ********* с
адрес гр. ******, ул. ********** № ****, ет. ***, оф. ** сумата от 1200(хиляда и двеста) лв.
за адвокатско възнаграждение определено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
5