Решение по дело №124/2025 на Районен съд - Радомир

Номер на акта: 42
Дата: 7 юли 2025 г.
Съдия: Ивета Павлова Такова
Дело: 20251730200124
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 май 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Радомир, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА П. ТАКОВА
при участието на секретаря ЕЛ.Т. З.
като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Административно
наказателно дело № 20251730200124 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление №...../10.03.2025г. началник група към ОДМВР-
Перник, „Пътна полиция“ е наложил на жалбоподателя В. Р. К., с ЕГН:********** от гр.С.,
ж.к. «Г. Д.», №., вх. «.», ет., ап.. административно наказание глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1
от ЗДвП, за нарушение по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП, както и на основание наредба №Із-2539
от 17.12.2012г. са му отнети 0 контролни точки.
Недоволен от така наложените му наказания К. по изложени във въззивната жалба
съображения, моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно
и незаконосъобразно, и присъди на жалбоподателя направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не се явява, като с
писмено становище депозирано по делото моли съда да потвърди същото като
законосъобразно издадено и се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответната страна.

Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема от
фактическа и правна страна следното:

1
Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е процесуално
допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

В АУАН, серия GA № ...../ 25.10.2024 г. е описано от фактическа страна, че на
25.10.2024г. в 16:52 часа в общ.Радомир, по АМ-Струма с посока на движение от пътен
възел Долна Диканя към гр.София жалбоподателят е управлявал товарен автомобил „Р.
М.“, с рег.№СВ...КМ, собственост на И.. Л. Ш., с ЕГН: **********, като при извършената
проверка с РСОД и справка с ОДЧ-76 контролните органи на полицията са установили, че
МПС е със служебно прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП на
27.09.2024г.
„Младши Автоконтрольор“ В. С., служител в ОДМВР-Перник, Сектор „ПП“ -
Перник съставил горецитирания АУАН на жалбоподателя, като свидетел по съставянето на
акта, както и по установяване на нарушението е свидетелят Б. Б., също служител на
ОДМВР-Перник, Сектор „ПП“ - Перник. АУАН е връчен на жалбоподателя, като последният
го е подписал и е посочил в графа „Възражения“: “Нямам възражения“.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя не е постъпило писмено
възражение.
Въз основа на събраните по преписката доказателства и съставения АУАН
административно-наказващия орган е издал атакуваното в настоящето производство
наказателно постановление №..../10.03.2025г. началник група към ОДМВР-Перник, „Пътна
полиция“ е наложил на жалбоподателя В. Р. К., с ЕГН:********** от гр.С., ж.к. «Г. Д.», №.,
вх. «.», ет.., ап.. административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, за
нарушение по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП.
Гореописаната фактическа обстановка изцяло се подкрепя от показаният на
разпитаните по делото свидетели. Свидетелят В. С. и свидетелят Б. Б. служители на Сектор
„ПП“ към ОДМВР-Перник изцяло поддържа фактическата обстановка изложена в АУАН и
НП. В резултат на проверката на К. е бил съставен и процесния АУАН серия GA №
..../25.10.2024 г.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Преди да пристъпи към разглеждане на правния спор по същество съдът следва
служебно да провери дали са налице допуснати съществени процесуални нарушения при
издаване на обжалваното НП и процесния АУАН.
Настоящият състав на решаващия съд намира, че при провеждане на
2
административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, атакувания АУАН и НП са издадени в съответствие с
императивните изисквания на чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН. Посочени са и всички факти, които
са относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна фактическата
рамка, в която следва да организира защитата си. Посочени са доказателствата, въз основа на
които е направен извод за извършеното нарушение и неговото авторство, като както в
АУАН, така и в НП са описани и доказателствата. Наказателното постановление е издадено
от компетентен орган – Началник група към ОДМВР Перник, който е оправомощен със
Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.
По същество на спора, настоящият състав намира, че фактическата обстановка
описана в акта за установяване на адм. нарушение и в атакуваното наказателно
постановление, предвид ангажираните в хода на съдебното следствие от страна на
административно-наказващият орган гласни доказателства и писмени такива приложени в
административно-наказателната преписка не е установена и доказана по безспорен начин.
Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно приетата за нарушена разпоредба на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. За това нарушение чл. 175, ал. 3, предл. 1
от ЗДвП предвижда налагане на глоба от 200 до 500 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 до 12 месеца на всеки водач, който управлява моторно превозно средство,
което не е регистрирано по надлежния ред.
При преценка на субективната страна на административното нарушение обаче, съдът
съобрази и разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, съгласно която служебно прекратяване
на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си
в двумесечен срок да пререгистрира автомобила. За тези действия на контролните органи
собственикът не се уведомява, като в случая задължението е за последния. В случая видно
от събраните доказателства и приложени в АНП жалбоподателят е само водач на МПС и за
него няма задължение да регистрира ППС и да знае за това задължение. Доказателствата
сочат, че към момента на проверката К. не е бил собственик на управлявания от него
автомобил. Липсват доказателства собственика да е уведомил ползвателя в случая К., че
автомобилът е със служебно прекратена регистрация. Очевидно собственикът не е изпълнил
това задължение, поради което е последвало служебно прекратяване на регистрацията от
27.09.2024 г., без това обстоятелство да е известно на ползващия автомобила на същия този
ден - жалбоподателя. Няма представени доказателства К. да е знаел и да е бил уведомяван по
друг начин за тази прекратена регистрация. Това обстоятелство изключва субективния
елемент на възведеното нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Незнанието на жалбоподателя за
служебно прекратената регистрация води до категоричен извод, че вмененото умишлено
нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП не е извършено от него виновно по смисъла на чл. 6
ЗАНН, тъй като вината е субективно отношение на дееца към извършеното от него
3
нарушение. Незнанието на фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на
вмененото нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, изключват умисъла относно това умишлено
нарушение – арг. от 14, ал. 1 НК, вр. чл. 11 ЗАНН, относно обстоятелствата изключващи
отговорността.
При така установеното съдът намира, че нито са налице елементите от състава на
нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, нито са налице каквито и да е доказателства за това,
че деянието е осъществено от жалбоподателя виновно, поради което това деяние се явява
несъставомерно по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Предвид греизложеното съдът намира, че неправилно и в нарушение на материалния
закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП, поради което издаденото наказателно постановление следва да се отмени.
За да издаде наказателно постановление, с което да наложи на извършителя адм.
наказание, административно-наказващият орган следва да установи, че деянието е адм.
нарушение, че нарушението е извършено от лицето, посочено като нарушител, и че това
нарушение е извършено виновно от лицето, което в случая не е сторено.
По отношение на претендираните от жалбоподателя разноски не са представени
доказателства за направени такива по производството по делото, поради което съдът не
присъжда разноски.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №..../10.03.2025г., с което Началник група към
ОДМВР-Перник, „Пътна полиция“ е наложил на жалбоподателя В. Р. К., с ЕГН:**********
от гр.С., ж.к. «Г. Д.», №., вх. «.», ет.., ап.. административно наказание глоба в размер на 200
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП, за нарушение по чл.140, ал.1, от ЗДвП, както и на основание наредба
№Із-2539 от 17.12.2012г. са му отнети 0 контролни точки.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на АПК пред Пернишки
административен съд в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено с
мотивите.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________

4