№ 309
гр. Смолян , 19.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и шести
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Гергана Кузманова
при участието на секретаря Веселина Младенова
като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело №
202154*00027 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ** чрез ** против М. М. Г., в
която се твърди от ищеца, че на 18.10.2017 г. между страните е сключен договор за
потребителски паричен кредит №* , с който страните са постигнали съгласие кредиторът да
отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на 21 000.00 лева за срок от 96 месеца,
обхващащ периода от подписване на договора до 05.10.2025 г., съгласно погасителен план,
включващ падежните дати на месечените погасителни вноски, техния размер и размерът на
оставащата главница. Договорено е паричният кредит да бъде изплатен на 96 броя равни
месечни вноски, всяка в размер на 361.11 лева, като в договорът е посочена и общата
стойност на плащанията по кредита. Въз основа на индивидуалния кредитен профил на
ответника е определен ГПР. Предвидено е и кредитополучателят да заплаща и такса
ангажимент, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по
смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК, при съдържащите се в договора условия, размери и срокове.
Таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът
удържа сумата посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита.“
Лихвеният процент по кредита е фиксиран за срока на договора, като началната дата за
изчисляване на ГПР е датата на подписване на договора при допускането, че годината има
365 дни, независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок като страните
изпълняват точно задълженията си по него. Твърди се от ищеца,че сумата, предмет на
договора е преведена по личната банкова сметка на ответника, декларирана от същия и
посочена в договора за кредит. На основание на чл. 3 във връзка с чл. 4 от договора за
ответника е възникнало задължението да погаси заема на 96 месечни вноски, всяка по
361.11 лева, като в чл. 5 от договора е предвидено, че при забава на една или повече месечни
погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата. Обезщетението за забава е равно на ОЛП,
обявен от **, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%.
Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година са приложими за първото
полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли са приложими за
второто полугодие. Обезщетението за забава се изчислява на дневна база като дневният й
размер за просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен в
предходното изречение. Длъжникът е преустановил плащането на вноските по кредит №
EMLN * г. На основание чл. 5 от договора, вземането на * става изискуемо в пълен размер,
ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната
дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е 05.09.2019г., от
която дата вземането е станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна
1
на кредитора е изпратено изрично уведомление до длъжника.
Тъй като от страна на длъжника не са извършвани погашения по дълга от кредитора
е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК в Районен съд— Смолян за следните дължими суми по договор за потребителски
паричен кредит № *, както следва: 17958.32 лева - главница,4645.23 лева - възнаградителна
лихва за периода от 05.08.2019 г. до 05.10.2025 година;1068.00 лева - мораторна лихва за
периода от 05.09.2019 г. до 16.10.2020 г., законната лихва за забава от датата на завеждане на
заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на вземането.
Поради това, че длъжникът е подал възражение, в изпълнение на дадените от съда
указания, предявява и настоящия иск за установяване на вземането си, като моли съда да
постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответницата, че
същата дължи на ищеца следните суми: 17958.32 лева - главница по договора за кредит,
4645.23 лева възнаградителна лихва, за периода от 05.08.2019 г. до 05.10.2025 г., 1068.00
лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 05.09.2019 г. до
16.10.2020г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на вземането, за които суми ч. гр. д. № */2020 по описа на Районен съд - Смолян
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Претендира и за
разноски в заповедното и в настоящото производство.
При условията на евентуалност, ако не се установи, че предсрочната изискуемост е
съобщена надлежно на ответницата, предявява осъдителен иск за претендираните суми.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата е подала писмен отговор на исковата молба, с
който оспорва иска. Оспорва,че е налице основание да са приеме, че е настъпила
предсрочна изискуемост на вземането по кредита. Предсрочната изискуемост не настъпва
автоматично. Срокът за изпълнение на задължението е съществен елемент от съдържанието
на договора за кредит, поради което за промяната му е необходимо изявление на кредитора,
че обявява задълженията за предсрочно изискуеми. В този смисъл Решение № 3 от
17.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 1831/2017 г., 11 т. о., ТК и др., с които се приема, че
предсрочната изискуемост е право на кредитора за изменение на договора, което се
упражнява с едностранно волеизявление, което обаче следва да достигне до насрещната
страна и поражда действие, ако са били налице обективните предпоставки за предсрочната
изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона.В настоящия случай липсват
доказателства за изявление на ищеца, достигнало до ответницата, с което кредита да е
обявен за предсрочно изискуем. Липсва уведомяване, а посоченото в писмо изх. № 20-
734/05.10.2020г. е невярно.
Твърди също, че е договорът за кредит е нищожен поради липса на воля за
сключването му с възпроизведените в исковата молба уговорки, в т.ч. касаещи
застрахователни премии. Договорът е недействителен, поради липсата в него на изрично
предвидено в ЗПК съдържание, съответно и поради противоречие на съдържанието с
императивни правила на закона. Разпоредбите на глава шеста от ЗПК - „Недействителност
на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“ и конкретно чл. 22,
предвиждат, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и
ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според т. 9 и т.
10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния
лихвен процент, както и периодите годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в приложение № 1 начин. В конкретния случай, е посочен лихвен процент от
7,97 % , без да е посочено дали тази лихва се начислява на годишна база или за целия
период. Само по себе си тази неяснота води до нищожност. От друга страна обаче фактът, че
е посочена лихва от 7,97 %, без указание как се начислява, е дал възможност на ищеца да
начисли лихва в по-голям размер от обявения в договора. Лихвата по кредита обичайно се
определя като годишен процент, но само върху остатъка по кредита или върху
неиздължената главница, която очаквано намалява с внасянето на всяка месечна вноска. По
2
сега обсъждания Договор за кредит, 7,97 % лихва е определяна върху целия размер на
главницата, във всяка една от осемте години срок, но върху целия размер на изтегления
кредит. При това положение се е достигнало до начисляване на лихва във всяка година /след
първия месец/ на по-висок размер на лихвата от посочения в самия договор процент.
Всъщност посоченият процент е процента на оскъпяване , а не лихвата.На практика,
лихвеният процент е нарастващ, въпреки че в договора е посочен като „фиксиран“, а освен
това заради фиксирането на лихвата е събрана и допълнителна, отделна такса - 420 лв.
наричана „такса ангажимент“. Доколкото се касае за договор за потребителски заем, при
констатиране на неравноправни клаузи, водещи до недействителност, съдът може да
констатира нищожност, не е овластен да изменя съдържанието на договорните уговорки - по
арг. от чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО. Затова, поради твърдяната
нищожност,счита, че дължи само чистата сума по кредита и след приспадането на
платените суми, следва да се определи евентуалния остатък за плащане по по арг. от чл. 23
ЗПК.
След като възнаградителната лихва съставлява цена за предоставеното ползване на
заетата сума, то тази цена следва да е справедлива. В случая е налице както неяснота, така и
явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за това цена. Нарушен е
принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. Както е прието
например в решение № 452/25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/2008 г. на ВКС, IV г. о.,
"понятието добри нрави предполага известна еквивалентност на насрещните престации и
при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност...."
Твръди също,че договорът е нищожен и в частта, с която е определена застрахователна
премия общо от 6269,76 лв., поради липса на сключен договор за застраховка. Липсват
доказателства събираните ежемесечно 65,31 лв., в чия полза са превеждани и на основание
какъв именно договор, за какъв поет риск. В тази връзка сумите от 65,31 лв. ,които
ежемесечно са събирани също претендира да се приспаднат от задължението й, още повече,
че очевидно тази сума е калкулирана и в цента на кредита, а в същото време се твърди да
представлява премия.
Твърди,че договорът е нищожен и предвид нарушаване на изискването за начина на
изписване на текстовете и договорните клаузи. Това възражение касае както неяснотата на
договора, така и размера на шрифта, на който е изготвен последния, заедно и с общите
условия към него. Твърди, че е нарушена императивната разпоредба на чл. 10, ал. 1 от ЗКП,
изискваща договорът за потребителски кредит да се сключи в писмена форма, на хартиен
или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра -
по един за всяка от страните по договора. Процесният договор за кредит е съставен на
шрифт по-малък от 12. Текстът на чл. 20 от ЗПК не дава възможност за тълкуване и
преценка - след като шрифтът е по-малък от 12 договорът се явява недействителен. Поради
посоченото и на основание чл. 23 от ЗКП налице е и друго основание да се приеме, че по
процесния договор за кредит се дължи само чистата сума по кредита. Освен посоченото,
договорът е нищожен и поради липса на яснота по въпроса за начина на формиране на
възнаграждението на заемодателя. Посочен е само лихвения процент, без означаване дали е
лихва на годишна база и ако да върху каква сума или е лихва - процент оскъпяване на целия
договор. Нищожен е договора и предвид приложеното от ищеца съотношение между
главница и лихва в погасителния план. Съгласно предвиденото в договора, в началото на
периода главницата се намалява незначително за сметка на договорната лихва. При това
положение и след като кредитополучателя в началото на сключване на договора е платил
цялата лихва, той ще остане да дължи само главницата, което е недопустимо. Последното
най-малко защото противоречи на правото на кредитополучателя да погаси предсрочно
кредита си, като се освободи от задължението за лихви. Относно договорната лихва в
размер общо на 4645,23 лв. възнаградителна лихва за периода 05.08.2019г. до 05.10.2025г. :
Възнаградителната лихва представлява цена за ползване на заема, поради което за времето
след прекратяване на договора, каквото се твърди да е станало с изпращането на
уведомление за предсрочна изискуемост цена за ползването не се дължи. Още по-малко
дължима би била възнаградителна лихва за времето след депозиране на заявлението по чл.
410 от ГПК. Ето защо, на самостоятелно основание, независимо от решението на съда за
нищожност на договора, твърди, че претенцията за възнаградителна лихва са недължими и
претенцията за тях подлежи на отхвърляне. Недължима е за това и законна лихва върху тази
лихва. На самостоятелно основание нищожна е и уговорката за такса ангажимент в размер
3
на 420,00 лв. Според общите условия това било такса срещу която кредиторът сключва
договора при фиксиран лихвен процент по см. на пар. 1, т. 5 от ЗПК. Препращането към
текст от закона не прави валидна тази уговорка, още повече че това препращане е
некоректно, защото сочената норма дава легална дефиниция на „фиксирана лихва“, а не дава
право да се събира такса заради прилагането й. Излиза, че за да спази закона, за да не
увеличава лихвата едностранно кредиторът начислява такса, която освен това се удържа от
подлежащия на усвояване кредит.
В съдебно заседание ищецът р.пр. не изпраща представител. Поддържа иска в
писмено становище чрез проц си представител юриск.*
Ответницата р.пр. не се явява. Искът се оспорва от пълномощника й адв.*.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, и като обсъди събраните
по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
По ч.гр.д.№*/2020г. ,образувано по подадено заявление от „*” чрез клон *,
Смолянският районен съд е издал Заповед № */02.11.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът М. М. Г. да заплати на
кредитора “* клон * следните суми: 17 958,32лв. - главница по кредита, 4 645,23 лв.
договорна лихва за периода 05.08.2019г. до 05.10.2025г., 1068,00лв.- мораторна лихва от
05.09.2019г. до 16.10.2020г.,ведно със законната лихва от момента на подаване на
заявлението -28.10.2020г. до изплащане на вземането, както и 473,43 лв. за ДТ и 50,00лв. за
юриск. възнаграждение.
В срока по чл.414 от ГПК е постъпило възражение от длъжника М.Г., че не дължи
изпълнение на сумите по издадената заповед за изпълнение, поради което съдът с
Разпореждане №*/03.12.2020г. е указал на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си по издадената заповед за изпълнение.
Разпореждането е получено от заявителя на 14.12.2020г. и на 11.01.2021г. е
образувано настоящото производство по предявеният от кредитора иск за установяване на
вземането по посочената по-горе заповед за изпълнение.
Видно от представения Договор за потребителски паричен кредит,отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта EMLN-*г.,
сключен между * като кредитор и М. М. Г., като кредитополучател, ищецът е отпуснал
на кредитополучателя кредит за потребителски цели в размер на 21 000,00 лв.,
застрахователна премия -6269,76лв., такса ангажимент-420,00 лв. Договореният лихвен
процент е в размер на 7,97%., а ГПР-8,89%. Съгласно договорения погасителен план ,
кредитополучателят се е задължил да изплати кредита на 96 месечни погасителни вноски ,
всяка по 361,11 лв. , първата от които с падеж 05.11.2017г., а последната с падеж
05.10.2025г., като общия размер на плащанията е 34 666,56 лв.
От заключението на вещото лице по назначената и изслушана СИЕ се установява,че
размерът на задълженията на ответницата Г. към 28.10.2020 г.- датата на подаване на
заявлението по чл.410 е 18 953.08 лева, както следва: 17 450.60 лева - главница по
Договор паричен заем , 230.52 лева - договорна лихва по Договор паричен заем за периода
05.08.2019 г. до 05.09.2019 г., 1 271.96 лева - законна лихва върху непогасената главница,
изчислена за периода 05.09.2019 до 28.10.2020г.
Размерът на усвоеният заем по процесния кредит номер EMLN - * г. е 21 000.00 лева.
На 18.10.2017 г. по банкова сметка в * АД с титуляр на сметката ответницата е преведена
сумата 20 580.00 лева след приспадане на еднократната такса в размер на 420.00 лева.
Остатъкът от кредита, след приспадане на извършените погасителни вноски към
05.07.2021г. е 20 150.36 лева, както следва: 17 450.60 лева - главница по Договор паричен заем
, в т.ч. 361.11 лева с настъпил падеж., 230.52 лева - договорна лихва по Договор паричен
заем за периода 05.08.2019 г. до 05.09.2019 г., 2 469.27 лева - мораторна лихва върху
непогасената главница, изчислена към 05.07.2021г.
4
Размерът на усвоената сума по договор EMLN - * г. е 21 000.00 лева.
Ответникът * * е извършила погасителни вноски в общ размер 8 351.93 лева, в т.ч.: 7
621.93 лева до 15.08.2019 г. и 730.00 лева след обявяване на предсрочната изискуемост.
(Вариант 2), които разпределени за главница и лихва са, както следва:590.45 лева -
главница по Договор паричен заем, 1 080.75 лева - договорна лихва по Договор паричен заем
. Възнаградителната лихва, посочена в исковата молба е за периода 05.08.2019 г. до
05.10.2025 г. е незаплатената такава, съгласно първоначалния погасителен план.
Извършените от М.Г. вноски в общ размер 8 351.93 лева, са разпределени, както
следва: 3 576.09 лева - главница по Договор паричен заем , 2 674.33 лева - договорна лихва по
Договор паричен заем , 1 371.51 лева - застраховка по Договор за допълнителни услуги и
730.00 лева - мораторна лихва.
Остатъкът от кредита, след приспадане на извършените погасителни вноски към
05.07.2021г. е 20 150.36 лева, както следва: 17 450.60 лева - главница по Договор паричен
заем в т.ч. 361.11 лева с настъпил падеж., 230.52 лева - договорна лихва по Договор паричен
заем за периода 05.08.2019 г. до 05.09.2019 г. и 2 469.27 лева - мораторна лихва върху
непогасената главница, изчислена към 05.07.2021г.
Размерът на договорната лихва към 05.09.2019 г./датата на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем/ е 179.90 лева.
Застраховките по кредитите не се плащат всяка една по отделно, а с обща сума за
месеца към застрахователя *. В края на всеки месец дължимите през текущия месец
застрахователни премии, разделени на различни специфики са заплащани с обща сума към
застрахователя *, който е представляван от две дружества - „*“ АД - клон * и „*“ АД - клон
*, на месечна база. Спрямо покритието на застраховката и нейното разпределение, сумите са
превеждани на двете дружества поотделно.След настъпване на предсрочна изискуемост,
съгласно договор, цялата оставаща сума по месечна застраховка е анулирана.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
За да се уважи предявения установителен иск, ищецът следва да докаже фактите,
които сочи да обуславят исковата му претенция в т.ч. наличието на сключен договор за заем,
изпълнение на договорните си задължения за предоставяне на заемната сума, при което за
ответника е възникнало задължение за нейното връщане. Също така ищецът следва да
докаже, че договорът е предсрочно изискуем, каквито твърдения са изложени в исковата
молба.
Като потребител ответникът разполага със защитата срещу неравноправни клаузи,
предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно. Доколкото съдът следи
служебно за наличието на неравноправни клаузи и за действителността на сключения
договор за заем, то в тежест на ищеца е да докаже, че са спазени приложимите към
процесния договор за потребителски кредит императивните законови изисквания, както и че
клаузите на договора, касаещи основните му параметри са индивидуално договорени.
В случая между страните са възникнали правоотношения по договор за
потребителски кредит по чл.9 и сл. ЗПК. Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по
ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните
по договора.
5
В процесния договор за потребителски паричен кредит EMLN-*г., е посочен
лихвения процент по заема, ГПР на заема и годишното оскъпяване на заема, като освен
договорна лихва в общата подлежаща на връщане сума е включена и дължимата
застрахователна премия по сключената застраховка на плащанията.
Съгласно чл. 10, т.9 договорът за потребителски кредит следва да съдържа
лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, които е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент, ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички лихвени проценти.
Внимателния прочит на разпоредбата налага извода, че пълната редакция на текста е
свързана с възможността за промяна на уговорения първоначално лихвен процент. В случая
такъв е уговорен като постоянен, а не променлив - поради което е достатъчно да бъде
посочен размера на същия, което е сторено в договора. В случая не намира приложение и
разпоредбата на чл. 10, т.9а от ЗПК. Страните са подписали погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, каквото е законовото изискване на чл. 11, т.11 ЗПК при договори за кредит с
фиксиран лихвен процент.
С оглед гореизложеното по повод съдържанието на сключения договор за
потребителски кредит между страните съдът счита, че са спазени императивните
изисквания на ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит не е недействителен
поради нарушение на разпоредбите на ЗПК.
В случая сумите по заповедта за изпълнение се претендират въз основа на
настъпила предсрочна изискуемост. Установи се от ищеца,че преди подаване на
заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК ответницата е уведомена от
ищеца за предсрочната исизскуемост на договора за кредит, с представената към исковата
молба покана от 21.05.2020г./ на л.17 /, която е получена лично от ответницата на
04.06.2020г., видно от известието за доставяне н/ л.18/.
Предвид установените от неоспореното заключение на вещото лице плащания от
ответника и останалите непогасени суми по договора към момента на подаване на
заявлението, искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен за следните суми:
17 450,60лв., представляваща главница по кредита , 230,52лв.-договорна лихва за периода
05.08.2019г. -05.09.2019г. и 1 068,00лв. –мораторна лихва за периода 05.09.2019г. до
16.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението-28.10.2020г. до окончателното изплащане.
Искът следва да се отхвърли в частта му за главницата- за разликата над 17450,60лв.
до претендираните 17958,32лв. и в частта му за възнаградителната/ договорна/ лихва за
разликата над 230,52лв. до претендираните 4 645,23лв. , дължима за периода 05.09.2019г. до
05.10.2025г. Относно възнаградителната лихва съдът взе предвид,че съгласно ТР №
3/2017г. на ОСГТК на ВКС-т.2, след обявяване на предсрочната изискуемост не се
дължат възнаградителните лихви, включени във вноските с ненастъпил към тази дата падеж
С оглед изхода на настоящото производство, ще следва ответникът на основание
чл.81 във вр. с чл.78 ал. ал.1 ГПК да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по водене
на настоящото дело в размер на 459,95 лв. и разноски в заповедното производство в размер
на 414,58 лв.,съобразно уважената част от иска.
На осн.чл.78 ал.3 от ГПК ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата
разноските по делото в размер на 270,34лв., съобразно отхвърлената част от иска.
Предвид изложеното Смолянският районен съд
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА за установено на осн.чл.422 от ГПК по отношение М. М. Г. с ЕГН
********** с адрес гр.*“ №10, вх.А, ет.3, ап.5, че същата дължи на „*“ С.А. ,клон * с адрес
* сумата от 17 450,60 лв., представляваща главница по кредита, 230,52лв.-договорна лихва
за периода 05.08.2019г. -05.09.2019г. и 1 068,00лв. –мораторна лихва за периода 05.09.2019г.
до 16.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението-28.10.2020г. до окончателното изплащане, за които суми по ч.гр.дело
№*/2020г. на Смолянски районен съд е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „*“ С.А. ,клон * с адрес * против М. М. Г. с ЕГН
********** с адрес гр.*“ №10, вх.А, ет.3, ап.5 иск по чл.422 от ГПК В ЧАСТТА за
главницата- за разликата над 17 450,60лв. до претендираните 17 958,32лв., както и В
ЧАСТТА за възнаградителната/ договорна/ лихва за разликата над 230,52лв. до
претендираните 4 645,23лв. , дължима за периода 05.09.2019г. до 05.10.2025г.., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА М. М. Г. с ЕГН ********** с адрес гр.*“ №10, вх.А, ет.3, ап.5 да заплати
на „*“ С.А. ,клон * с адрес * съдебни разноски в настоящото производство в размер на
459,95 лв. в заповедното производство в размер на 414,58 лв., съобразно уважената част от
иска.
ОСЪЖДА *“ С.А. ,клон * с адрес * да заплати на М. М. Г. с ЕГН ********** с
адрес гр.*“ №10, вх.А, ет.3, ап.5 разноски по делото в размер на 270,34 лв., съобразно
отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Смолянски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
7