Р Е Ш Е Н И Е
№ 260132
гр.Пловдив, 27.01.2021г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на петнадесети януари, две хиляди,
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 6688/2020г. по описа на ПРС, IX наказателен състав
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 20-1030-008447 от
24.08.2020г., издадено от Матей Василев Матов, на длъжност началник група при
сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на М.Г.А., ЕГН: **********,
с адрес ***, на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движението по пътищата
е наложено административно наказание – глоба в размер на 800 лв. /осемстотин
лева/, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се посочва, че наказателното постановление е неправилно
и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните
правила, като по същество се оспорва факта на извършено нарушение. Предлага
същото да бъде отменено. Процесуалния представител на жалбоподателя – адвокат У.
поддържа жалбата, като сочи за установено, че към момента на деянието
жалбоподателят не е бил в Република България, както и че собственика на
автомобила – свидетеля М. твърди, че не познава А.. Също предлага наказателното
постановление да бъде отменено, както и на жалбоподателя да бъдат присъдени
направените разноски, съгласно представения договор.
Ответната страна – сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив
не изпраща представител, в молба-становище посочва, че не са налице процесуални
нарушения, които да нарушават правото на защита на жалбоподателя, фактическата
обстановка е изяснена, в административната преписка се съдържат достатъчни по
своя обем, категорични и безспорни доказателства, които да доказват вината на
жалбоподателя и да обуславят административнонаказателната му отговорност.
Предлага жалбата да бъде оставено без уважение, а наказателното
постановление да бъде потвърдено, както и в условията на евентуалност
присъдените разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени до
минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на 15.09.2020г.,
видно от приложената към наказателното постановление разписка, а жалбата е
подадена до РС – Пловдив чрез ОД МВР – Пловдив на 21.09.2020г., съгласно товарителница номер
*********. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На
01.03.2020г., в 12:20
часа, в град Пловдив, на бул.„Асеновградско шосе“ № 1, с автоматизирано техническо средство – мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение ARH CAM S1 с № **** било заснето движение на лек
автомобил марка „Мерцедес С350“ с регистрационен номер „****“ с измерена
скорост от 113 км./ч., същата – над максимално разрешената за движение 50
км./ч., като превишението било в размер на 63 км/ч..
Въз основа на заснемането била изведена разпечатка на клип, в
която бил вписан регистрационния номер на автомобила, движение с установена
скорост от 113 км./ч., като дата и час на нарушението били изведени показанията
за дата 01.03.2020г. и час - 12:20:54ч., като място на нарушението били
отразени географски координати. Съгласно справка база данни КАТ било
установено, че собственик на лек автомобил марка „Мерцедес С350“ с
регистрационен номер „***“ бил свидетелят А.Ю.М..
Свидетелят А.Ю.М. депозирал Декларация от 20.05.2020г., в която
посочил, че на 01.03.2020г., в 12:20 часа,
МПС с регистрационен номер „****“ било управлявано от жалбоподателя М.Г.А.,
като приложил и копие от свидетелството за управление на МПС на А. към същата
декларация.
Горните материали достигнали до свидетеля С.Г.В. – в качеството му
на полицейски инспектор в сектор сектор
„Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив, който след запознаване със същите, на
29.07.2020г. съставил АУАН с номер – Серия АА № 816519 срещу жалбоподателя М.Г.А.
за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, който АУАН А. подписал с възражение, че на
тази дата бил във Франция. Въз основа на същия акт било издадено обжалваното
наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода
на съдебното следствие свидетел С.Г.В..
Последният помнят случая, като описва начина, по който е извършил проверката, а
именно – по документи, както и начина ан
съставяне на АУАН. Съдът намира показанията на свидетеля В. за последователни, логични,
непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност и оценява последните като истинни.
Горната фактическа обстановка се установява и от приложените по
делото писмени доказателства - разпечатка на клип от 01.03.2020г., 12:20 часа, от мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение ARH CAM S1 с № ****, Протокол по чл.10 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи, от дата
01.03.2020г. от използване на същото – от които се установява начина на
установяване нарушението, Декларация от 20.05.2020г. на А.Ю.М., както и
копие от свидетелството за управление на МПС на А. към същата декларация
– от които се установява причината АУАН да бъде съставен на жалбоподателя.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия, съгласно
така представената Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на
вътрешните работи и Заповед № 8121з-825
от 19.07.2019г. на министъра на вътрешните работи, като за актосъставителя
следва да се съобрази и Заповед № 317з-1684/21.03.2019г. на директора на ОД МВР
– Пловдив. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция
на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на
чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да
ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44
от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения
по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Спазени са и сроковете по
чл. 34 от ЗАНН.
Въпреки горното съдът намери, че така съставения АУАН и издаденото
наказателно постановление се явяват незаконосъобразени, предвид следното:
I.На първо място в случая се
установява неправилно приложение на материалния закон.
Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП - „При нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган“.
От горното е видна волята на законодателя да предвиди един
облекчен ред за установяване на нарушенията, заснети с автоматизирано
техническо средство или система, а именно - без необходимост водачът да бъде
спрян и установен от компетентните органи, като въвежда законова презумпция, че
нарушителя е собственика или съответно – посочено от него лице.
Същевременно, именно с оглед последната облекчена процедура, която
обаче очевидно създава и една по-малка правна сигурност и по-ниска степен на
гаранция за разкриване действителната самоличност на водача във всеки един
случай, законодателят все пак е ограничил горния ред само до относително
по-леко наказауеми нарушение, а именно – тези, за което не е предвидено наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство.
При съобразяване на горното в конкретния казус се установява, че
нарушението е установено с
автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение ARH CAM S1 с № ****. В случая МПС с регистрационен
номер „****“ не е било спряно за проверка от компетентен орган, не е установена
самоличността на водача.
Същевременно не е издаден електронен фиш по реда на чл.189, ал.4
от ЗДвП, а е съставен АУАН и издадено наказателно постановление за нарушение, с
което е наложено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство.
По гореописания начин, в случая практически е „заобиколено“ ограничението,
предвидено от законодателя в
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП.
Това е така, доколкото е „ползван“ облекчения ред за установяване на
нарушението, а именно – само с техническо средство, без да бъде непосредствено установена
самоличността на водача , а след това, чрез съставяне на АУАН, се „преминава“
към реализиране на административнонаказателна отговорност и налагането на
наказание - лишаване от право да се управлява моторно превозно средство,
каквото не може да бъде наложено при облекчената процедура на чл.189, ал.4 от ЗДвП, с оглед изричната забрана на последната разпоредба.
Последното неправилно приложение на материалния закон съставлява
основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.
II.Отделно от горното и на
самостоятелно основание, в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата
доказателствена съвкупност, не се установяват достатъчно данни за извършено
деяние, с което жалбоподателят М.Г.А., на 01.03.2020г., в 12:20 часа, в град
Пловдив, на бул.„Асеновградско шосе“ № виновно
да е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В този смисъл и по делото не се доказа по несъмнен начин, че на
горепосочените време и място жалбоподателя е управлявал МПС - лек автомобил
марка „Мерцедес С350“ с регистрационен номер „****“.
Всички данни за последно се свеждат до едно единствено
доказателство, а именно – Декларация от 20.05.2020г. на свидетеля А.Ю.М.
депозирал. Истинността на декларираното то свидетеля М. обаче поражда
значително съмнение, доколкото самият М. заявява, че макар посоченият автомобил
да е бил негов, то не заел кой е жалбоподателят М.Г.А., както и че нямал спомен
да подавал предявената му от съда Декларация от 20.05.2020г., които твърдения
са очевидно твърде неправдоподобни и нелогични.
Ето защо от последната Декларация от 20.05.2020г. не съставлява
основание за съда да приеме, че на 01.03.2020г., в 12:20 часа, в град Пловдив,
на бул.„Асеновградско шосе“ № жалбоподателят
А. е управлявал МПС с регистрационен номер „****“, а други доказателства за
последното изцяло липсват, напротив – от приетата по делото справка Справка на
сектор „БДС“ на ОД МВР – Пловдив се установява, че към дата на нарушението - 01.03.2020г.
А. не бил в България, доколкото излязъл от страната на 11.01.2020г. и се
завърнал на 18.06.2020г..
Горното мотивира отмяна на наказателното постановление на
самостоятелно основание, а именно – като неправилно.
С оглед изхода на спора,
на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в
полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени извършените от него разноски в
настоящото производство за заплатено възнаграждение за осъществяване на
процесуално представителство от упълномощен от него адвокат в размер на 300
лева. Следва да се посочи, че от страна на същия е направено своевременно
искане за присъждане на разноските в настоящото производство, като е представен
и оправдателен документ за тяхното извършване – договор за правна помощ и
съдействие /лист 5 от делото/.
Същевременно налице е възражение и искане на
въззиваемата страна за намаляване размерна на присъденото възнаграждение за
процесуално представителство на жалбоподателя до минималния такъв, посочен
в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена
от Висшия адвокатски съвет. Следва да се съобрази, че съгласно чл.18, ал.2, вр.
чл.7, ал.2, т.1 от същата Наредба,
минималния размер е именно 300 лева. В този смисъл искането на
въззиваемата страна се явява неоснователно, доколкото договореното
възнаграждение за правна помощ и съдействие е равно на минималното по смисъла
на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1
от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като същото не може да бъде
намалено.
Ето защо искането на жалбоподателя за присъждане
на направените разноски следва да бъде уважено до посочения размер от 300 лева.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
20-1030-008447 от 24.08.2020г., издадено от М. В. М., на длъжност *** при
сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на М.Г.А., ЕГН: **********,
с адрес ***, на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движението по пътищата
е наложено административно наказание – глоба в размер на 800 лв. /осемстотин
лева/, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД МВР – гр.Пловдив да заплати
на М.Г.А., ЕГН: ********** сумата в
размер на 300 /триста/ лева, представляваща извършени разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване в 14
дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и
обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п.
Вярно
с оригинала!
Т.К.