РЕШЕНИЕ
№ 766
гр. Пловдив, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Светлана Ив. Изева
Радостина Анг. Стефанова
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20205300501969 по описа за 2020 година
Производство по чл. 258 и след. от ГПК, образувано по въззивна жалба
на ищеца по спора И.И.Я., ЕГН – ********** срещу Решение № 303 от
28.07.2020 г., постановено по гр.д. № 2770/2019 г. на Районен съд – ***, с
което е отхвърлен предявения от въззивника срещу Главна Дирекция
Пожарна безопасност и защита на населението – МВР иск за осъждането й да
му заплати сумата 1 684,45 лв., представляваща незаплатено възнаграждение
за положен от Я. в периода 10.12.2016 г. – 10.12.2019 г. извънреден – нощен,
труд от 236, 65 часа, ведно със законната лихва, считано от предявяването на
иска – 11.12.2019 г. до окончателното й изплащане, както и лихва върху
главницата за период считано от падежа на всяко плащане до предявяването
на иска – 11.12.2019 г. в размер на 212,89 лв. и съответно на този резултат
ищецът е осъден да заплати на ГД ПБЗН – МВР – София юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева.
Жалбоподателят поддържа оплаквания са неправилност на решението
с искане за неговата отмяна и уважаване на иска. Претендира направените за
двете инстанции разноски – възнаграждение за един адвокат.
Ответникът ГД ПБЗН – МВР – София е депозирал отговор по чл. 263
от ГПК за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство.
Съдът установи следното:
1
От фактическа страна по делото е безспорно установено че за исковия
период ищецът И.И.Я. работи в *** „ *** „ на Районна служба „Пожарна
безопасност и защита на населението „ – *** към Регионална дирекция „
Пожарна безопасност и защита на населението „ - Пловдив. Същата е
структурно звено към ответника по иска Главна Дирекция „ Пожарна
безопасност и защита на населението „ / ГД ПБЗН / – МВР – София.
Заеманата от ищеца длъжност е „ *** „.
За исковия период 10.12.2016 г. – 10.12.2019 г. ищецът е полагал труд
на смени при 24 – часов режим на работа при сумирано отчитане на
отработеното време и за този период / съгласно представените по делото
протоколи за отчитане на отработеното време между 22,00 ч. и 6,00 ч./
ищецът е отработил 1 719 часа нощен труд, който му е заплатен. Положените
часове нощен труд обаче не са били преизчислени в дневен с коефициент
1,143 / 8 ч. към 7 ч. /, след което преизчисление отработените часове възлизат
на 1 965 часа и разликата от 246 часа не му е заплатена.
Ето защо и като поддържа че за положения от него за исковия период
нощен труд са субсидиарно приложими разпоредбите на КТ и на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата / НСОРЗ / и конкретно чл.
9 ал. 2 от същата, ищецът иска осъждането на ответника да му заплати
исковата сума от 1 684,45 лв. за положените 236,65 часа извънреден труд -
получени след преобразуването на положения нощен труд в дневен с
коефициент 1,143, ведно със законната лихва от предявяването на иска до
окончателното изплащане на сумата, както и лихва върху главницата за
период считано от падежа на всяко плащане до предявяването на иска –
11.12.2019 г. в размер на 212,89 лв.
Всички възведени с ИМ основания се поддържат и във въззивната
жалба срещу решението за отхвърляне на иска – предмет на настоящата
въззивна проверка.
С отговора по чл. 131 от ГПК ответникът е оспорил исковете с доводи,
че разпоредбите на КТ и НСОРЗ са неприложими по отношение заетите лица
по ЗМВР с оглед дадената с този закон и подзаконовите нормативни актове
по приложението му нормативна уредба, която се явява специална по
отношение на КТ и НСОРЗ и като така единствено приложима. В тази насока
поддържа, че съгласно чл. 187 ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на
работата на *** извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за *** се уреждат с наредба на министъра на
вътрешните работи. Приложимата за процесния период такава наредба е
Наредба № 8121з – 776/29.07.2016 г./ отм. /, в която - за разлика от
действалата до 02.08.2016 г. предишна Наредба № 8121з – 407/11.08.2014 г.,
не се предвижда преобразуване на нощен труд в дневен при сумирано
отчитане на работното време на положения нощен труд. Счита че всички
изисквания, възведени с приложимата в случая Наредба № 8121з –
2
776/29.07.2016 г. са спазени по отношение на положения от ищеца
извънреден труд, поради което искът е неоснователен. Поддържат се и
възражения че със ЗМВР е дадена регламентация относно продължителността
на дневния и нощния труд, нормалната седмична продължителност и на двата
вида труд и режима на работа, различна от тази по КТ.
Всички така възведени възражения се поддържат и в отговора по чл.
263 от ГПК.
Районният съд е отхвърлил исковете като е приел че положеният от
ищеца труд е в рамките на установения за него график и не е надхвърлена
нормата от 40 часа седмично / чл. 187 от ЗМВР /, че от спецификата на
служебното правоотношение между страните и предвид разпоредбата на чл.
187 от ЗМВР следва извод че полагания от служителите на МВР нощен труд е
с по – голяма продължителност – до 8 часа, и като така не се следва
преизчисление на положения нощен труд с коефициент 1, 143 / 8 ч. към 7 ч. /,
съответно не са субсидиарно приложими КТ и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата / НСОРЗ / и конкретно чл. 9 ал. 2 от
същата. Прието е още че между извънреден труд и нощен труд няма знак на
равенство, както и че липсата на заповед на министъра на вътрешните работи
за определяне на допълнителните възнаграждение / в т.ч. и за положен нощен
труд от 22 ч. до 6 ч. /, издадена на основание чл. 179 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗМВР за
процесния период съставлява непълнота, но тя не може да бъде преодоляна
чрез прилагане по аналогия на НСОРЗ.
Както се каза и по горе, по установената фактическа обстановка не е
налице спор между страните.
Спорът е за приложимият материалния закон във връзка с това каква е
нормалната продължителност на работното време на *** през нощта, дали тя
е същата като за работниците и служителите по КТ и ако е така – подлежат ли
на преобразуване нощните часове в дневни, при което би се стигнало да
надвишаване на установената продължителност на работното време,
съответно до възникване правото на *** да иска заплащане на извънреден
труд за получените след преобразуването часове над нормалната
продължителност.
Нормативната уредба относно отчитането на положения труд при
процесното правоотношение е следната:
Съгласно чл. 187 ал. 1 от ЗМВР / ред. ДВ бр. 58/23.07.2019 г. /
работното време на държавните служители е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5 – дневна работна седмица. При работа на смени работното
време се изчислява сумирано на тримесечен период, като в този случай е
възможно полагането на нощен труд в часовия интервал 22 ч. – 06 ч., като
работните часове не следва да надвишават 8 часа на всеки 24 часа / ал. 3 на
чл. 187 /. Нормата на чл. 187 ал. 5 т. 2 от ЗМВР /ред. ДВ бр. 58/2019 г./
предвижда при работа на смени трудът извън работното време и при
3
отработени 70 часа за тримесечния период да се заплаща като извънреден
труд с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение. В чл. 187 т.
9 от ЗМВР е указано че с наредба на Министъра на вътрешните работи се
определя редът за организацията и разпределението на работното време,
отчитането му, компенсирането на работата на *** извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за ***. През
процесния период е действала Наредба № 8121з – 776/29.07.2016 г. / отм. /, в
която липсва изрична разпоредба за преизчисляване на положения нощен
труд в дневен – каквото е било предвидено в действалата до 02.08.2016 г.
Наредба № 8121з – 407/11.08.2014 г.. Това обаче не означава че такова
преизчисляване не се следва. Защото последователно, в различни нормативни
актове законодателят е въвеждал закрила на работещите във вр. с полаган от
тях нощен труд. В чл. 188 ал. 2 от ЗМВР изрично е посочено, че ***, които
полагат нощен труд се ползват със специалната закрила по КТ. Съответно в
чл. 140 ал. 1 от КТ изрично е регламентирано, че нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5 – дневна
работна седмица е до 35 часа, а нормалната продължителност на работното
време през нощта при 5 – дневна работна седмица е до 7 часа. КТ е основата
на регулацията на правоотношенията между работниците/служителите и
техните работодатели. Затова дадената с него регламентация относно
максималната продължителност на нощния труд - при липса на уредена
различна такава в специалния закон, следва да се приложи и за наетите по
ЗМВР *** – какъвто е настоящия случай. Предвиждането в чл. 187 ал. 3 изр.
последно от ЗМВР че при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22 ч. и 06 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24 – часов период не дерогира общия
принцип за максимална продължителност на нощния труд при 5 – дневна
работна седмица до 7 часа, и не обосновава извод че досежно тази категория
*** – сред които и ищеца, е налице изравняване на условията за полагане на
дневния и нощен труд и конкретно че продължителността на полагания от тях
нощен труд е равна на тази на дневния / до 8 часа и за двата/ за всеки 24 часа
– както неоснователно се поддържа от въззивника. Да се приеме противното
би означавало поставяне на *** в неравностойно положение и би лишило от
смисъл разпоредбата на чл. 188 ал. 2 от ЗМВР – препращащ към КТ и
конкретно дадената с него изрична закрила на нощния труд.
Решение от 24.02.2022 г. на СЕС по дело С – 262/20 не обосновава
извод в противна насока. Действително според това решение се приема да е
допустимо нормалната продължителност на нощния труд от 7 часа за
работниците в частния сектор да не се прилага за работниците от публичния
сектор, вкл. полицаи и пожарникари, ако такава разлика в третирането се
основава на обективен и разумен критерии, т.е. свързана е с допустима от
закона цел на законодателството и е съизмерима с тази цел. Преценката
следва да се извършва от националния съд и е винаги конкретна и с оглед
целта, която следва да се постигне. На следващо място е разяснено, че в
4
Директива 2003/88/ЕО е прокаран принципа, че полагащите нощен труд
работници или служители трябва да бъдат компенсирани чрез различни
мерки / намалена продължителност на работното време, допълнителни
почивки, допълнително заплащане, удължен годишен отпуск, заплащане на
обезщетения и др. /, които мерки са част от закрилата на полагания от тях
нощен труд. В тази насока са и принципите на МОТ за организацията на
работното време, вкл. и за рагламентацията на нощния труд, която трябва да
предвижда различни по вид компенсации / вж § § 54, 56, 70 от решението на
СЕС/. Посочените принципи са наложени и от националното заканодателство,
като още в основополагащия закон – Конституцията на РБ, чл. 6 е предвидена
забрана за неравно третиране на гражданите. В същото време законодателят
не е поставил и обосновал цел, оправдаваща по неблагоприятни условия на
труд на заетите в публичния сектор полицаи и пожарникари. Напротив -
техният труд е по – тежък и рисков, поради което няма основание да не се
прилагат компенсаторни механизми за защита на труда им и най вече за
положения такъв през нощта.
С оглед изложеното съдът намира че нормативно установената
продължителност на работното време на *** – полицаи и пожарникари, през
нощта е тази, регламентирана от КТ – чл. 140 ал. 1, а липсата на нормативна
уредба за преобразуване на нощните часове в дневни за исковия период не
съставлява забрана за преобразуването, а е празнота досежно
регламентацията на реда за организацията и разпределянето на работното
време, отчитането, компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивки на ***. При
наличието на непълнота в специалната уредба субсидиарно приложение
намират общите правила, в случая Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата и конкретно нормата на чл. 9 ал. 2 от същата, според
която при сумирано изчисляване на работното време на работещ на смяна ***
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 / 8 ч. към 7 ч. /. В
настоящия случай ищецът, независимо че е работил на ненормиран работен
ден с оглед заеманата длъжност, е полагал и труд в сменен режим по
назначените му 24 часови дежурства. Единствено полагания в този времеви
период труд е предмет на спора, поради което са неотносими доводите на
жалбоподателя за друг ред на компенсиране на ненормирания работен ден.
Исковата претенция не е за подобна компенсация при изпълнение на
основните трудови функции на служителя.
Назначената от въззивния съд ССчЕ установява действително
положените часове извънреден труд и дължимото се за тях заплащане – при
приложението на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. Безспорно е че плащанията не са
престирани от работодателя, поради което и предвид изложените по горе
мотиви исковете са основателни и се уважават - след отмяна на решението, с
което са отхвърлени.
С оглед този инстанционен резултат на въззивника – ищец се дължат
5
направените от него разноски за първоинстанционното и въззивното
производство – възнаграждение за един адвокат в размер на 400 лв. / за
районния съд / и 450 лв. / за окръжния съд /, а въззиваемия ответник се
осъжда да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Окръжен Съд – Пловдив 113, 85 лв. ДТ и 100 лв. разноски за ССчЕ.
И съдът
РЕШИ:
Отменя изцяло Решение № 303 от 28.07.2020 г., постановено по гр.д. №
2770 / 2019 г. на Районен съд – ***, вместо което Постановява:
Осъжда Главна Дирекция Пожарна безопасност и защита на населението
– МВР – гр. София, улица Пиротска № 171А да заплати на И.И.Я., ЕГН –
********** сумата 1 684, 45 лв. / хиляда шестстотин осемдесет и четири лева
и четиридесет и пет стот./, представляваща възнаграждение за положен в
периода 10.12.2016 г. – 10.12.2019 г. нощен труд от 236, 65 часа, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 11.12.2019 г. до окончателното й
изплащане, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва за
период считано от падежа на всяко плащане до предявяването на иска –
11.12.2019 г. в размер на 212,89 лв. / двеста и дванадесет лева и осемдесет и
девет стотинки/.
Осъжда Главна Дирекция Пожарна безопасност и защита на
населението – МВР – гр. София, улица Пиротска № 171А да заплати на
И.И.Я., ЕГН – ********** деловодни разноски за две инстанции в размер на
950 / деветстотин и петдесет / лева – възнаграждение за един адвокат, а в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен Съд – Пловдив за
заплати 113, 85 лв. / сто и тринадесет лева и осемдесет и пет стот./ ДТ и 100 /
сто / лв. – заплатено за ССчЕ възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6