Определение по гр. дело №13200/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 49811
Дата: 3 декември 2025 г. (в сила от 3 декември 2025 г.)
Съдия: Десислава Георгиева Иванова Тошева
Дело: 20251110113200
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 март 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 49811
гр. София, 03.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20251110113200 по описа за 2025 година
Делото е образувано по искова молба /уточнена и поправена с молба с вх. №
119345/03.04.2025 г./ на „Слатинска истейт“ ЕООД срещу Столична община, която отговаря
на изискванията за редовност.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба,
уточнен с молба с вх. № 346937/23.10.2025 г./.
По възражението на ответника за недопустимост на иска, обосновано с доводи, че
ищецът няма правен интерес от предявяването му, тъй като не е собственик на процесния
поземлен имот, съдът намира следното: В т. 1 от ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г.
на ОСГТК на ВКС е прието, че правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск за собственост и други вещни права е налице, когато: ищецът притежава
самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има
възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника, а в мотивите е разяснено,
че интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има
възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече
претендираните от ответника права. В Решение № 165/13.11.2023 г. по гр. д. № 296/2023 г. на
ВКС, І ГО, е прието следното: „Всеки, който претендира, че е носител на право, засегнато от
правен спор, може, като упражни пръв правото си на иск, да стане ищец по делото,
поставяйки другата страна по спора в ролята на ответник. При установителните искове
/включително и отрицателните/ в най-голяма степен се откроява разликата между спорното
право и правото, което може да се окаже засегнато от правния спор. Първото има качеството
„предмет на иска“, защото е обект на противоречиви правни твърдения на страните по
спора. Уважаването на отрицателния установителен иск обаче има и правопредпазващо
действие по отношение на засегнатото право, което ищецът брани с предявяването му – ако с
решението бъде установено несъществуването на спорното право, защитната функция на
процеса е по отношение на субективното право на ищеца, чието съществуване и реализация
са били засегнати от отреченото със съдебното решение право… Правният интерес при
отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от
твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия
обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването
му, би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора.
Преценката за наличие на правен интерес от предявяването на отрицателен установителен
иск следователно е винаги конкретна, основана на всички съдържащи се в исковата молба
твърдения, като нейната цел е да се съобрази дали при уважаването на иска ще бъде дадена
1
защита на субективното право, което ищецът твърди, че притежава. При това следва да бъде
взето предвид доколко както съществуването, така и реализацията, на притежаваното от
ищеца право се засяга от правото на ответника. В този смисъл въз основа на съдържащите се
в мотивите на тълкувателното решение съображения в практиката си ВКС е достигнал до
изводите, че за да прецени дали изложените в исковата молба твърдения обуславят правен
интерес от отрицателен установителен иск, съдът следва да ги квалифицира и да прецени
доколко решението по делото ще рефлектира върху правната сфера на ищеца и ще постигне
целения от него резултат и само когато целеният правен резултат не би рефлектирал
непосредствено в правната сфера на ищеца, то липсва правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск /Определение № 19/17.02.2021 г. по ч. гр. д. № 57/2021 г. на
ІІ г. о. на ВКС/. В тълкувателното решение се придава значение не на вида накърнено
субективно материално право на ищеца, а на обстоятелството дали собственическите
претенции на ответника пречат на ищеца да го упражнява, респ. дали отричането им би
повлияло на възможността за безпрепятственото му упражняване /Определение №
21/07.02.2020 г. по ч. гр. д. № 3962/2019 г. на І г. о. на ВКС/.“. В случая в исковата молба се
съдържат ясни фактически твърдения за наличие на собственически претенции на ответника
върху имот, които пречат на ищеца да упражнява своето право на собственост върху същия
имот, което той твърди, че притежава по силата на покупко-продажба, а в условията на
евентуалност – по давност. В хода на производството ищецът следва да докаже твърденията,
с които обосновава правния си интерес, едва след което следва да бъде извършена
окончателно преценка за допустимост на предявения отрицателен установителен иск.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Представените от страните документи следва да се приемат като писмени
доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от
фактическа страна.
По искането на ответника за откриване на производство по чл. 193 ГПК по отношение
на част от представените от ищеца документи и по свързаното с него искане с правно
основание чл. 183 ГПК за задължаване на ищеца да ги представи в оригинал съдът ще се
произнесе след съобразяване на становището на ищеца, включително дали иска да се ползва
от оспорените документи.
Искането на ищеца с правно основание чл. 190, ал. 1 ГПК за задължаване на ответника
да представи по делото заверен препис от АЧОС № 1791/12.02.2019 г. и от досието по
неговото издаване подлежи на отхвърляне, защото документите вече са представени по
делото.
Основателно е искането на страните за допускане на съдебно-техническа експертиза.
Поставената от ищеца задача е допустима, относима и необходима за изясняване на делото
от фактическа страна, поради което следва да бъде допусната. Формулираните от ответника
задачи в по-голямата си част /с изключение на въпросите, касаещи твърдяното отчуждаване
на два отделни имота, което подлежи на доказване с писмени доказателства/ са
едновременно допустими, относими и необходими, но следва да бъдат преформулирани от
съда за прецизност. Така е, защото по начина, по който са поставени, въпросите на
ответника в по-голямата си част се припокриват – те се свеждат до това да бъде проследен
кадастралният и регулационният статут на процесния имот и на имотите, от които Столична
община твърди, че той е образуван, както и до изследване наличието на пълна или частична
идентичност между тях, както и между тях – от една страна, и от друга страна – имотите,
описани в представени по делото документи. За пълното изясняване на делото в предмета на
експертизата следва да бъдат включени и служебно поставени от съда задачи.
По искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза съдът ще се
произнесе след съобразяване на становището на ответника относно фактите, за чието
2
установяване се иска същата.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за прекратяване на
производството.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 12.03.2026 г. от 11:00 часа, за когато ДА СЕ
ПРИЗОВАТ страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца –
препис и от отговора на исковата молба и приложенията към него, от молба с вх. №
312506/25.09.2025 г., молба с вх. № 312460/25.09.2025 г. и нейните приложения и молба с вх.
№ 346937/23.10.2025 г.
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по
делото.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца на основание чл. 193, ал. 2 ГПК в 1-седмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение изрично да заяви желае ли да се ползва от
оспорените от ответника документи. При неизпълнение в срок оспорените документи
могат да бъдат изключени от доказателствата по делото. След постъпване на молба от
ищеца или изтичане на срока за подаване на такава делото незабавно ДА СЕ ДОКЛАДВА.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца с правно основание чл. 190, ал. 1 ГПК.
ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза по поставената в исковата молба задача,
както и по следните задачи:
Вещото лице да проследи кадастралния и регулационния статут на поземлен имот с
идентификатор ............. по действащите КККР, както и на имот № 175 и на имот №
176, находящи се в кв. 247, кад. л. № 388 от кадастралния план от 1950 г., и да изготви
комбинирана скица.
Налице ли е пълна или частична идентичност между поземлен имот с идентификатор
............. по действащите КККР – от една страна, и имот № 175 и на имот № 176,
находящи се в кв. 247, кад. л. № 388 от кадастралния план от 1950 г. – от друга страна?
Вещото лице следва да онагледи изводите си графично.
Налице ли е пълна или частична идентичност между поземлен имот с идентификатор
............. по действащите КККР – от една страна, и от друга страна – имотите по:
а/ Решение № 735.1А/30.01.1993 г. на ПК – Младост;
б/ Решение № 735.1А/28.04.1993 г. на ПК – Слатина;
в/ Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по ЗСПЗЗ и наследство №
118, том I, рег. № 1452, дело № 102/2018 г. по описа на нотариус С.П., с рег. № 344 в НК;
г/ Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 154, том III, рег. № 9356, дело
№ 508/2018 г. по описа на нотариус Г.Т., с рег. № 053 в НК;
д/ Заповед № А-07-1098/02.06.1980 г. на СНС;
е/ Заповед № А-07-1094/02.06.1980 г. на СНС;
ж/ Акт за държавна собственост № 12493(3505)/26.12.1983 г.;
з/ Акт за държавна собственост № 12514(3525)/27.12.1983 г.;
и/ Акт за частна общинска собственост № 1791/12.02.2019 г.,
както и налице ли е пълна или частична идентичност между имотите по посочените
документи? Вещото лице следва да онагледи изводите си графично.
3
Налице ли е пълна или частична идентичност между имот № 175 и имот № 176,
находящи се в кв. 247, кад. л. № 388 от кадастралния план от 1950 г. – от една страна, и
от друга страна – имотите по:
а/ Решение № 735.1А/30.01.1993 г. на ПК – Младост;
б/ Решение № 735.1А/28.04.1993 г. на ПК – Слатина;
в/ Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по ЗСПЗЗ и наследство №
118, том I, рег. № 1452, дело № 102/2018 г. по описа на нотариус С.П., с рег. № 344 в НК;
г/ Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 154, том III, рег. № 9356, дело
№ 508/2018 г. по описа на нотариус Г.Т., с рег. № 053 в НК;
д/ Заповед № А-07-1098/02.06.1980 г. на СНС;
е/ Заповед № А-07-1094/02.06.1980 г. на СНС;
ж/ Акт за държавна собственост № 12493(3505)/26.12.1983 г.;
з/ Акт за държавна собственост № 12514(3525)/27.12.1983 г.;
и/ Акт за частна общинска собственост № 1791/12.02.2019 г.?
Вещото лице следва да онагледи изводите си графично.
Кои лица са вписани като собственици на имот № 175 и на имот № 176, находящи се в
кв. 247, кад. л. № 388 от кадастралния план от 1950 г., съгласно разписните листове?
В територия с какъв статут са попадали сегашният поземлен имот с идентификатор
............. по действащите КККР, както и имот № 175 и на имот № 176, находящи се в
кв. 247, кад. л. № 388 от кадастралния план от 1950 г., в периода от 1922 г. до
01.03.1991 г., включително: попадали ли са в територия със статут на земеделска земя
и ако да – докога; включвани ли са в ТКЗС, ДСЗ или други образувани въз основа на
тях селскостопански организации; попадали ли са в урбанизирана територия и ако да –
откога?
Отчуждаванията, извършени със Заповед № А-07-1098/02.06.1980 г. на СНС и Заповед
№ А-07-1094/02.06.1980 г. на СНС, отменени ли са? Към 17.09.1991 г. и към 09.11.1999
г. отчуждените с тези заповеди имоти застроени ли са и какви са отрежданията за тези
имоти по действащите към посочените дати регулационни планове?
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за вещото лице в общ размер на 800 лв., вносим в
1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, както следва: 200 лв.
– от ищеца, и 600 лв. – от ответника, като УКАЗВА на страните, че при непредставяне в
срок на документ за внесен депозит за вещото лице сумата ще бъде събрана от тях
принудително по реда на чл. 77 ГПК.
НАЗНАЧАВА като вещо лице по допуснатата експертиза С. Б. К., със специалност:
Геодезия, фотометрия, картография, правоспособно лице по кадастър, оценител на
недвижими имоти, която незабавно ДА СЕ ПРИЗОВЕ за откритото заседание.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да извърши експертизата въз основа на
документите по делото, както и след проверка на всички относими към поставените задачи
документи навсякъде, където е необходимо, както и че следва да представи заключението
най-малко 1 седмица преди датата на откритото заседание.
УКАЗВА на ответника в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение да изрази изрично становище по искането на ищеца за съдебно-счетоводна
експертиза, както и изрично да заяви оспорва ли или не твърдението, че процесният имот е
деклариран като собствен от П.С.Р. през 1993 г., а впоследствие – от ищеца, и че те са
заплащали местен данък за него. След постъпване на молба от ответника или изтичане на
срока за подаване на такава делото незабавно ДА СЕ ДОКЛАДВА за произнасяне по
искането на ищеца за съдебно-счетоводна експертиза.
4
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 6 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Предявен е от „Слатинска истейт“ ЕООД срещу Столична община отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено
между страните, че ответникът не е собственик на поземлен имот с идентификатор
............. по КККР на гр. София, общ. Столична, обл. София (столица), одобрени със Заповед
№ РД-18-138/24.07.2017 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. София, район
„Слатина“, площ: 714 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, предишен идентификатор: няма,
номер по предходен план: 175, 176, квартал: 247б, парцел: IV, съседи: ............... .................,
..............., .............., ............... Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че на 08.08.2018 г. е придобил процесния имот от П.С.Р. по силата на
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 154, том III, рег. № 9356, дело №
508/2018 г. по описа на нотариус Г.Т., с рег. № 053 в НК. Излага, че на 12.06.2018 г.
праводателят му е бил признат за собственик на имота съгласно Нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по ЗСПЗЗ и наследство № 118, том I, рег. № 1452,
дело № 102/2018 г. по описа на нотариус С.П., с рег. № 344 в НК, издаден въз основа на
влязло в сила Решение № 735.1А/28.04.1993 г. на ПК – Слатина за възстановяване правото
на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници. Сочи, че след
прехвърлянето на имота е направил искане до Столична община за издаване на виза за
проектиране на жилищна сграда, но в отговор ответникът заявил собственически претенции
върху имота въз основа на издаден в негова полза АЧОС № 1791/12.02.2019 г., вписан на
28.03.2019 г., и въз основа на по-стари актувания на имота. Оспорва наличието на основания
за издаването на акта за частна общинска собственост в полза на ответника, като сочи, че
вписаните в него разпоредби не обосновават придобивно основание за Столична община.
Акцентира, че той има констативен характер и не поражда право на собственост за
общината. Излага, че издаденото в полза на Ранков реституционно решение представлява
индивидуален административен акт, който не е оспорен от ответника, поради което е със
стабилизирано конститутивно правно действие. Счита, че е налице извънсъдебно признание
на ответника за това, че ищецът е собственик на процесния имот, както и че такъв е бил
неговият праводател, доколкото Столична община е приела извършените през годините
плащания от тях на местни данъци за имота. Ето защо излага, че имотът не е собственост на
ответника, а е негова собственост по силата на правна сделка и земеделска реституция, като
счита, че Столична община не разполага с противопоставимо нему придобивно основание.
В условията на евентуалност твърди, че е станал собственик на имота по силата на изтекла в
негова полза придобивна давност. Заявява, че върху имота е осъществявано първо от неговия
праводател, а след това – и от него самия, непрекъснато и необезпокоявано владение,
считано от 28.04.1993 г. /датата на възстановяване на собствеността/ до настоящия момент,
но съгласно чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ релевантният период за придобивната давност е с начало от
22.11.1997 г. Счита, че заплащането на данъци за спорния имот е доказателствена индиция за
осъществяваното от ищеца и от неговия праводател владение. Поддържа, че издаването на
акт за общинска собственост не е годно да прекъсне владението.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че процесният имот е образуван чрез
обединяването на два стари имота – имот № 175 и имот № 176, находящи се в кв. 247, кад. л.
№ 388 от кадастралния план от 1950 г. Посочва, че стар имот № 175 е представлявал дворно
място с площ от 339.58 кв.м., ведно с жилищна сграда на дървен гредоред, находящи се в гр.
..........., и е отчужден със Заповед № А-07-1098/02.06.1980 г. на СНС, въз основа на която е
издаден АДС № 12514(3525)/27.12.1983 г., за което собственикът му В.М.З. е обезщетен в
провелата се административна процедура. Излага, че стар имот № 176 е представлявал
дворно място с площ от 405 кв.м., ведно с жилищна масивна сграда на гредоред, находящи
5
се в гр. .............., и е отчужден със Заповед № А-07-1094/02.06.1980 г. на СНС, въз основа на
която е издаден АДС № 12493(3505)/26.12.1983 г., за което собствениците му В.Г.М., М.С.М.
и В.М.В. са обезщетени в провелата се административна процедура. Акцентира, че
отчуждаването на двата стари имота не е отменено и имотите не са деактувани. Твърди, че
към настоящия момент процесният поземлен имот е общинска собственост на основание §
7, ал. 1, т. 3 ПЗР ЗМСМА и § 42 ПЗР ЗИД ЗОС, поради което е съставен АЧОС №
1791/12.02.2019 г. Заявява, че собствеността върху двата стари имота не е възстановена на
нито един от действителните собственици, като изтъква, че П.С.Р. и неговият наследодател
С.В.Р. не са в родствени връзки с тях. Оспорва валидността и законосъобразността на
Решение № 735.1А/28.04.1993 г. на ПК – Слатина при твърдения, че с Решение №
735.1А/30.01.1993 г. на ПК – Младост е постановен отказ за възстановяване на С.В.Р. на
правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници,
както и че процесният имот никога не е имал статут на земеделска земя и не е бил отчужден
като такава, а към момента на отчуждаването е представлявал две отделни дворни места с
построена във всяко от тях жилищна сграда. Поради това счита, че реституционното
решение не е породило вещно-транслативен ефект, респ. праводателят на ищеца П.С.Р.
/наследник на С.В.Р./ не е придобил правото на собственост върху имота независимо от
съставения Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по ЗСПЗЗ и
наследство № 118, том I, рег. № 1452, дело № 102/2018 г. по описа на нотариус С.П., с рег. №
344 в НК, а оттам и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 154, том III,
рег. № 9356, дело № 508/2018 г. по описа на нотариус Г.Т., с рег. № 053 в НК, не е довел до
прехвърляне на собствеността в полза на ищеца. Оспорва ищецът и неговият праводател
някога да са владяли процесния имот. Заявява, че имотът се владее от Столична община.
Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
По предявения отрицателен установителен иск за собственост в тежест на ищеца е да
установи правния си интерес от него, което в случая предполага да докаже, че е собственик
на поземлен имот с идентификатор ............. на сочените основания, както следва: по силата
на покупко-продажба и земеделска реституция; евентуално – по давност.
В тежест на ответника е да докаже пълно и главно правото си на собственост върху
поземлен имот с идентификатор ............. на твърдяните придобивни основания, както
следва: на основание § 7, ал. 1, т. 3 ПЗР ЗМСМА, което предполага да установи, че към
17.09.1991 г. имотът е представлявал незастроен имот в селищна територия, който е
държавна собственост /придобита чрез отчуждително производство съгласно чл. 95 и сл.
ЗТСУ /отм.//, и че е предназначен за жилищно строителство, обществени, благоустройствени
и комунални мероприятия; на основание § 42 ПЗР ЗИД ЗОС, което предполага да установи,
че към 09.11.1999 г. имотът е бил застроен или незастроен имот – частна държавна
собственост, отреден за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени
мероприятия на общината съгласно предвижданията на действащия към тази дата подробен
градоустройствен план, както и да докаже възраженията си срещу Решение №
735.1А/28.04.1993 г. на ПК – Слатина.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства, че е придобил процесния имот по
давност.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия /с изключение на действията, за които изрично им е
указан по-кратък срок/, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това
по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
6
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е
необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7