РЕШЕНИЕ
№ 114
гр. Ямбол , 01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С. С. М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20202330101837 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД – гр.
С. срещу В. Й. Д. от с. Р., обл. Я., ул. ***. С исковата молба се твърди, че на 11.05.2016 г.
между „Сити Кеш“ ООД и ответникът е бил сключен договор за паричен заем № ***, с
което между страните възникнало облигационно отношение по посоченият договор и
Общите условия към него. Въз основа на договора „Сити Кеш“ е предоставил на ответника
парична сума в размер на 600 лв., която ответникът като заемател се е задължил да върне
сумата от 651.89 лв. на 10 броя двуседмични погасителни вноски, всяка от които включвала
главница и добавки, съставляваща печалба на заемодателя съгласно Общите условия по
договора за заем и посочени в погасителен план към договора. Твърди се, че ответникът
преустановява плащанията си, като падежът на първата неплатена вноска настъпил на
22.06.2016 г. Поддържа се, че в този случай ответникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забава до датата на подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение в конкретния случай до 13.03.2020 г. Сочи се, че на 28.09.2020 г. е настъпил
падежа на цялото задължение, с което е станал изискуем целият неизплатен остатък от
задължението на ответника – главница, ведно със законна лихва за забава от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК до цялостното изплащане на задължението. Поддържа се, че се
дължи обезщетение за забава от момента на изпадане на длъжника в забава. На следващо
място се твърди, че на 13.03.217 г. между „Сити Кеш“ ООД и ищцовото дружество е било
сключено допълнително споразумение към Рамков договор за прехвърляне на вземания от
06.03.2017 г. с оглед задължението по чл.99, ал.3 ЗЗД цедентът „Сити Кеш“ е уведомил
цесионера да уведоми длъжника - ответника за прехвърляне на вземането си спрямо него.
Твърди се, че такова е изпратено до ответника и е получено на 01.06.2017 г. в 10:30 часа -
лично. Претендира се от съда да постанови решение, с което да признае за установено в
полза на ищеца по отношение на ответника, че съществува целите вземания обективирани в
издадената от съда заповед за изпълнение по ч. гр. д. № *** г. по описа на ЯРС, а именно:
487.20 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, както и
1
сумата от 189.06 лв. - лихва за забава от 23.06.2016 г. до 13.03.2020 г. Претендират се
разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от процесуалния представител на
ответника – адв. С. А. от АК – гр.Я., с който предявените искове се оспорват по основание и
размер. Сочи се, че съгласно чл.3, ал.10 от договора крайния срок за издължаване е
28.09.2016 г., което е обуславя и релевира твърденията на ищца за настъпил на 28.09.2020 г.
падеж на цялото задължение. На следващо място се поддържа, че не би могло да се търси за
главницата, които не са падежирали части от непогасената главница. Сочи се, че макар да е
предявена претенция за договорна лихва, то уговореното е в нарушение на чл.26, ал.1 ЗЗД,
поради накърняване на добрите нрави. Твърди се, че уведомлението е достигнало до
ответника на 01.06.2017 г., като паралелно с това е направено връчване на уведомлението за
цесия подадено заедно с исковата молба правят двупосочни твърденията на ищеца. Иска се
от съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.
Ищецът „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД – гр. С., редовно призован за съдебно
заседание, не изпраща законен или процесуален представител.
За ответника В. Й. Д., в съдебно заседание се явява адв. С. А. от АК – Я., назначена от
съда за осъществяване на правна помощ под формата на процесуално представителство на
ответника В. Й. Д.. В хода на делото по същество процесуалния представител на ответника
поддържа, че предявените претенции се явяват частично основателни, като конкретно по
отношение претенцията за лихва, се иска от съда да има предвид допълнението към
заключението на експертизата дадено в съдебно заседание.
След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № *** год. по описа на ЯРС, на
19.05.2020 год. пред съда е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК от ищеца в настоящото производство – „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД
срещу длъжника-ответник В. Й. Д., за сумата от 487,20 лева – главница, ведно със законната
лихва върху нея от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане на
задължението; 34,31 лева – договорна лихва за периода от 22.06.2016 год. до 28.09.2016 год.;
189,06 лева – обезщетение за забава за периода от 23.06.2016 год. до 13.03.2020 год.; 236,48
лева – неустойка за периода от 22.06.2016 год. до 28.09.2016 год. и сумата от 151,60 лева –
неустойка за периода от 03.08.2016 год. до 28.09.2016 год.
Заповедният съд е уважил това искане като е издал заповед № *** год. за
претендираните по заявлението суми, срещу която в срока по чл.414 ГПК е постъпило
възражение от длъжника.
С оглед депозираното възражение, ищцовото дружество е предявило иск за
установяване съществуване на претендираното вземане по издадената заповед за
изпълнение, който е предмет на разглеждане в настоящото производство.
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е ангажирал
писмени доказателства: зав. копие на договор за паричен заем № *** към искане № *** г.
зав. копие на погасителен план към договор за заем *** г., , ведно с общи условия по
2
договор за заем в сила от 01.05.2016 г., зав. копие на молба за заем № *** г., зав. копие на
стандартен Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити, зав. копие на конкретно споразумение за цедиране на вземания към Рамков договор
за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 06.03.2017 г., зав. копие на пълномощно
нотариално заверено на 14.03.2017 г., зав. копие на потвърждение за сключена цесия на осн.
чл.99, ал.3 от ЗЗД, зав. копие на Рамков договор за покупко-продажба на вземания/цесия/ от
06.03.2017 г., зав. копие на Приложение № *** към конкретно споразумение за цедиране на
вземания, зав. копие на уведомление за извършено прехвърляне на вземания от 05.08.2020 г.
и зав. копие на известие за доставка-обратна разписка от 01.06.2017 г.
От така представените писмени доказателства се установява, че между „Сити Кеш“
ООД в качеството на заемодател и ответника В. Й. Д. в качеството му на заемател е бил
сключен договор за паричен заем № *** от 11.05.2016 год., по силата на който последния е
получил в заем сумата от 600 лева, която се задължил да върне на десет погасителни вноски
при годишен лихвен процент 40,08% или обща сума за плащане в размер на 651,89 лева. С
договара била уговорена дата на първо плащане – 25.05.2016 год. и падеж на последното
плащане – 28.09.2016 год.
На 06.03.2017 год. между „Сити Кеш“ ООД и ищцовото дружество бил сключен
рамков договор за покупко-продажба на вземания /цесия/, като със конкретно споразумение
към него от 13.03.2016 год. и приложение № *** към него, вземането на „Сити Кеш“ ООД
към ответника било прехвърлено на ищеца, като последния бил упълномощен от цедента да
уведомява длъжниците за сключеното конкретно споразумение за цесиране от 13.03.2017
год. Уведомление за извършената цесия било изпратено до ответника-длъжник и видно от
представеното известие, получено от него лично на 01.06.2017 год.
Видно от заключението на вещото лице по допусната, изслушана и приета в съдебно
заседание съдебно-счетоводна експертиза: съгласно чл.4, ал.1 по договор за паричен заем №
***към искане № *** е усвоена сума в размер на 600 лева, за което В. Й. Д. удостоверява с
полагането на подписа си. На 13.06.2016 год. е постъпило едно плащане в размер на 190,00
лева, с което са погасени изцяло вноска № *** и *** от погасителен план и част от
неустойка по вноска № ***: главница до вноска № *** с падеж 08.06.2016 год. – 112,80 лева;
договорна лихва до вноска № *** с падеж 08.06.2016 год. – 17,58 лева и неустойка по чл.8
до вноска № *** с падеж 08.06.2016 год. – 59,62 лева. падежът на първата частично
неплатена месечна вноска е 22.06.2016 год., от която е погасена само част от неустойката.
Към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 19.05.2020 год. остатъчното
задължение на В. Й. Д. по договор за паричен заем № *** год. към искане № *** е в размер
на общо 944,49 лева: главница – 487,20 лева; договорна лихва за периода 22.06.2016 год.-
28.09.2016 год. – 34,31 лева; неустойка по чл.8 за периода 22.06.2016 год. – 28.09.2016 год. –
236,48 лева и лихва за забава за периода 23.06.2016 год. до 19.05.2020 год. – 186,50 лева.
Към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 19.05.2020 год. размерът на
претендираните и непогасени задължения по договор за паричен заем № *** год. към искане
3
№ *** са в размер на общо 673,70 лева: главница – 487,20 лева и лихва за забава за периода
23.06.2016 год. до 19.05.2020 год. – 186,50 лева. В съдебно заседание вещото лице уточнява,
че лихвата за забава претендирана в исковата молба за периода от 23.06.2016 год. до
13.03.2020 год. е в размер на 177,41 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените от ищеца права са с правно основание чл.422, вр. чл. 415, ал.1 ГПК.
Съдът намира предявените искове за процесуално допустими – предявени от и срещу
легитимирана страна, а установителния иск и в законоустановения срок при наличието на
правен интерес, тъй като е и налице правна възможност с оглед подаденото от длъжника
възражение и против надлежна страна – длъжника в заповедното производство.
По делото се установява, че между „Сити Кеш“ ООД и ответника са възникнали
валидни облигационни правоотношения, като не се установява, ответника да е изпълнил
задълженията си по склччения от него договор за паричен заем като от заключението на
вещото лице се установявя, че задълженията на ответника по договора са в размер на 487,20
лева – главница и 177,41 лева е размера на обезщетението за забава за периода 23.06.2016
год. до 13.03.2020 год. Било е извършено надлежно прехвърляне вземанията на „Сити Кеш“
ООД към ответника на ищеца по делото. Липсват данни към приключване на съдебното
дирене по делото ответникът да е изплатил дължимата по договора главница.
Съдът не установи неравноправни клаузи по договора или такива които да накърняват
добрите нрави.
Ето защо предявения от ищеца главен иск за главница в размер на 487,20 лева се явява
основателен и доказан по размер и следва да се уважи изцяло. Основателен и доказан до
размера на сумата от 177,41 лева се явява и иска за заплащане на лихва за забава за периода
от 23.06.2016 год. до 13.03.2020 год., като за разликата над сумата от 177,41 лева до
претендирания размер от 189,06 лева, искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Следва да се уважи и искането за законна лихва върху главницата от датата на
входиране на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на задължението.
По разноските:
Съгласно съдебната практика съдът, разглеждащ иска по чл. 422, ал.1 ГПК, следва да
се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство в зависимост от
резултата на спора /Определение № 417 от 3.06.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 315/2011 г., I Т.
О., ТК/.
Разноските за юрисконсултско възнаграждение по делото следва да бъдат определени
от съда съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, към която препраща чл.37 от Закона за правната помощ, за
4
защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева. В
случая съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева в исковото
производство и 50,00 лева в заповедното, на основание чл.26 от Наредбата за заплащането
на правната помощ и предвид липсата на особена правна сложност на производството, а и
фактическа такава, тъй като делото е разгледано с приемане единствено на писмени
доказателства и изслушване на една експертиза.
При този изход на делото искането на ищеца за присъждане на съдебно деловодни
разноски следва да се уважи по съразмерност на уважената част от исковете до размера на
417,68 лева, които да се възложат в тежест на ответника по делото.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен съд – Я.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.415, ал.1 ГПК, по отношение на В.
Й. Д. с ЕГН ********** от с. Р., обл. Я., ул. ***, че към него съществува вземане на
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.
ул.“Хенрих Ибсен“ № 15, ет.6 представлявано от *** Л. Д., за сумата от 487,20 лева –
главница по договор за паричен заем № *** год. сключен между „Сити Кеш“ ООД София и
ответника В. Й. Д., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.05.2020 год. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 177,41 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 23.06.2016 год. до 13.03.2016 год., за които суми е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № *** год. по ч. гр.
дело № *** год. описа на Районен съд Я., като за разликата над сумата от 177,41 лева до
предявения размер от 189,06 лева ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, В. Й. Д. с ЕГН ********** от с. Р.,
обл. Я., ул. *** ДА ЗАПЛАТИ на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. С., ул.“Хенрих Ибсен“ № 15, ет.6 представлявано от *** Л. Д.,
сумата от 417,68 лева - разноски в заповедното и исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Я. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Я.: _______________________
5