Р
Е Ш Е Н И Е
№
9
Габрово,
17.02.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-
ГАБРОВО в открито съдебно заседание проведено на деветнадесети януари, две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛОЗАР
РАЧЕВ
ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА
при секретаря Мариела Караджова и с участието на прокурор
Дичева от Окръжна прокуратура Габрово,
като разгледа докладваното от съдията КИРОВА к.а.н.д. № 182 от 2021 година по
описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото адм. дело е
образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд
Габрово /ГАС/ жалба с вх. № СДА-01-2213 от 17.12.2021 г., подадена от РУ –
Габрово при ОД на МВР - Габрово, против Решение № 195 от 24.11.2021 г. на Районен
съд Габрово /РСГ/, постановено по н.а.х.д. № 685 от 2021 г. по описа на същия
съд, с искане за неговата отмяна.
С атакуваното съдебно
решение е отменено НП № 21-1752-000404 от 30.06.2021 г., с което на И.В.Ч. ***
с ЕГН: **********, на основание чл. 183, ал. 4, т. 8, предл. 1 и предл. 2 от ЗДвП, за нарушение на 69 от същия нормативен акт е наложена глоба в размер на
50.00 лв.
Нарушението, за което
е издадено процесното НП, се изразяват в следното:
На 24.06.2021 г.,
около 18.40 ч., в гр. Габрово, същият, като водач на посочен лек автомобил,
престоява на автобусна спирка за обществен превоз с лек таксиметров дачия
лоджи, собственост на фирма „Ч.“ ООД за изчакване на пътници.
В законния срок
привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба до
районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП.
За да отмени
процесното НП първоинстанционният съд е счел, че фактическата обстановка е
доказана от обективна страна – Ч. действително е изчаквал на посоченото място
пътник, разпитан в последствие като свидетел. Това е станало след предварителна
уговорка между двамата, след което, в рамките на около минута автомобилът е
потеглил и бил спрян от полицейските служители. Въз основа на така установената
фактология съдът намира, че по делото не се установява водачът да е престоявал
на спирка с цел изчакване на клиенти, което
поведение има по-голяма продължителност и различна цел. Настоящото е
имало краткотраен характер, автомобилът е изчакавал конкретен клиент след
предварителна уговорка. Освен това отговорността на жалбоподателя е ангажирана
по чл. 69 от ЗДвП, но в случая е налице подзаконов нормативен акт, изрично
уреждащ въпросите досежно таксиметровия превоз, разпоредбите на който следва да
се прилагат относно твърдяни нарушения при осъществяването на тази правно
регламентирана дейност – Наредба № 34 от 6.12.1999 г. за таксиметровия превоз
на пътници на Министъра на транспорта – чл. 45, т. 2, която норма именно
забранява таксиметровия превоз на пътници с цел изчакването им на спирка за
обществен превоз. ЗДвП е общ нормативен акт, уреждащ правата и задълженията на
всеки водач, но специфичните такива досежно таксиметровите услуги се уреждат от
тази Наредба. Според първоинстанционния съд превес има специалния подзаконов
нормативен акт. По тези съображения РСГ е отменил процесното НП.
В законния срок
касаторът е оспорил първоинстанционния съдебен акт. Оспорват се и двете
основания за отмяна на НП, като се сочи, че нарушената правна норма е правилно
посочена и че описаното поведение съответства на съдържащото се в хипотезата й
описание на нарушението.
Жалбата е депозирана
в законния 14-дневен срок, подадена е от заинтересовано лице против подлежащ на
касационна проверка съдебен акт, поради което се явява редовна и допустима и
следва да бъде разгледана по същество с оглед нейната основателност.
В проведеното по
делото открито съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не
се представлява.
Ответната страна не
изпраща представител. Депозира Писмено становище, изготвено и подписано от
процесуалния представител адв. Д.Н., с което се оспорва касационната жалба.
Представителят на
Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за неоснователна.
АУАН, въз основа на
който е издадено процесното НП, е издаден от компетентен орган и в предвидената
от закона форма. В него нарушението е описано така, както това е сторено в
последствие в оспореното пред съда НП.
Процесното НП е
издадено също от компетентен орган, в рамките на предоставената му от закона
компетентност.
Няма спор, че АУАН и
НП, обект на производството пред ГРС, са издадени от компетентни органи в
изпълнение на предоставените им от закона правомощия. При издаването им са
спазени изискванията за форма и съдържание на този вид актове.
По делото не е спорно
и се установява по несъмнен начин, че действително на посочените място, дата и
час привлеченото към административно наказателна отговорност лице е управлявало
визирания таксиметров автомобил, като е спряло да изчака и вземе пътник на
автобусна спирка за обществен превоз.
Съгласно сочената
като нарушена норма на чл. 69 от ЗДвП на спирка на превозните средства от
редовните линии за обществен превоз на пътници други пътни превозни средства
могат да спират само за слизане на пътници само ако не пречат на превозните
средства, за които е предназначена спирката. Престоят на таксиметрови
автомобили с цел очакване на пътници е забранен. В случая не става въпрос за
слизане, а за качване на пътник. Налице е и престой, по смисъла на легалната
дефиниция, съдържаща се в нормата на чл. 93, ал. 1 от същия закон: „Пътно
превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо
за качване и слизане на пътници…“. Видно от
записа, находящ се на приложения по делото диск, автомобилът е престоявал на
спирката близо 2 минути, като след качването на пътничката той не потегля
веднага, а остава да изчаква още известно време. От записа конкретно е видно,
че автомобилът изчаква на спирката две минути. Пътничката се насочва бавно към
спирката, вижда колата и се качва, сяда и след това минава повече от минута в
престой на автомобила на това място. Други пътници не се качват. Не става ясно
по каква причина точно на спирката е
трябвало да чака този таксиметров автомобил. Няма друга причина, освен
изчакване на още пътници, но такива не идват и той потегля. Дори и да не бе
останал да изчака други пътници, отново е налице нарушение на водача,
осъществено посредством спиране за качване на пътник, което е в нарушение на
посочената в НП норма.
Според санкционната
разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 8, предл. първо и второ от същия нормативен
акт, наказва се с глоба 50 лв. водач, който неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна
пътека, спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище. Санкционната
разпоредба съответства на сочената нарушена такава. Наложената глоба е фиксиран
размер.
Подзаконова норма,
макар и специална, не може да дерогира действието на законова такава, макар и
от общ характер. В случая не е налице и някаква колизия, която да налага
тълкуване и прилагане с предимство на различни по вид и степен норми. Още
по-малко това налага отмяна на НП на такова основание. В сочената от РСГ подзаконова
норма е предвидено, че на водача е забранено да престоява за изчакване на
пътници на спирка на превозните средства от редовните линии за обществен
транспорт или на участък от пътното платно, при което се създават затруднения
за останалите участници в движението за изчакване на клиенти. В случая и
законовата и подзаконовата норма забраняват на водача на ППС да престоява на
спирка за обществен превоз в изчакване на пътници. Законовата норма винаги има
и превес пред подзаконовата, което е основен правен принцип, заложен в
действащото законодателство – в случая регламентиран в чл. 15, ал. 3 от ЗНА.
Нарушението е налице,
установено е по несъмнен начин от фактическа страна, санкцията е правилно
индивидуализирана, което прави НП законосъобразно. Като е отменил същото,
първоинстанционният съд е допуснат нарушение на материалния закон. Поради така
изложеното настоящият съдебен състав намира, че решението на РС следва да бъде
отменено, а процесното НП да бъде потвърдено.
При този изход на
спора основателно се явява искането на процесуалния представител на касатора за
присъждане на деловодни разноски за настояща съдебна инстанция, съставляващи
юрисконсултско възнаграждение, каквото съдът следва да присъди на минималната му
стойност от 80.00 лв. за настоящата съдебна инстанция, т.к. разноски са били
поискани от страна на процесуалния й представител с касационната жалба,
подписана от същия с приложено към нея пълномощно.
Въз основа на горното
и на основание чл.221, ал.2, предл. първо, от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН,
Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 195 от 24.11.2021 г., постановено
по н.а.х.д. № 685 от 2021 г. по описа на Районен съд Габрово /РСГ/, като
незаконосъобразно и
ПОТВЪРЖДАВА
отмененото с него Наказателно постановление /НП/ № 21-1752-000404 от 30.06.2021
г. на директор началник РУ Габрово при ОД на МВР - Габрово, с което на И.В.Ч. ***
с ЕГН: **********, за нарушение на чл. 69 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на
50.00 /петдесет/ лв. на основание чл. 183, ал. 4, т. 8, пр. 1, пр. 2 от същия
нормативен акт, като законосъобразно.
ОСЪЖДА И.В.Ч. *** с
ЕГН: **********, да заплати на Областна дирекция на МВР – Габрово деловодни
разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 80.00 /осемдесет/ лв.,
съставляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно.
Препис от решението
следва да се връчи на страните в едно със съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.