Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ ……

гр. Велико Търново, 22.05.2009 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Великотърновският районен съд, гражданска колегия, тринадесети състав, в публичното заседание на дванадесети май две хиляди и девета година, в състав:                                                                                   

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.А.

 

при секретаря Д.М. и в присъствието на прокурора…………, като разгледа докладваното от съдията Гр. дело № 1833 по описа за 2008 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 82, ал. 2 от Семейния кодекс

 

Ищците – Й.М.С. и И.М.С.,*** Търново, чрез пълномощника си – адвокат Й.М. от ВТАК, излагат в исковата си молба, че двамата – близнаци са навършили пълнолетие, но продължават образованието си като редовни ученици в СОУ „Вела Благоева” – гр. Велико Търново. Твърдят, че нямат доходи и имущество, от което да се издържат, а от друга страна ответникът, техен баща, получава добро възнаграждение и няма задължения за издръжка към други лица. Предвид гореизложеното, ищците молят съда да ги призовем с ответника и след като докажат твърденията си, да бъде постановено решение, с което М.С. да бъде осъден да им заплаща месечна издръжка в размер на ПО 80,00 лева, за всеки един, считано от датата на предявяване на иска до настъпване на законни причини за изменението или прекратяването на издръжките, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

В съдебно заседание ищците, редовно призовани не се явяват лично, а се представляват от адв. Й.М. от ВТАК, който поддържа предявения иск.

Ответникът – М.Й.С. *** Търново, представляван от адв. М.Н. от ВТАК, оспорва предявения иск с правно основание чл. 82, ал. 2 от СК, излагайки съображения, че не може да изплаща претендираната издръжка от ищците с оглед на здравословното му състояние и размера на доходите му. Алтернативно, в случай, че се приеме, че са налице предпоставките на чл. 82, ал. 2 от СК, заявява, че има възможност да заплаща на двамата си учащи, пълнолетни синове месечна издръжка в размер на по 60,00 лева, за всеки един от тях – размер, съобразен с неговите възможности, а не само с нуждите на ищците. Сочи писмени доказателства в подкрепа на твърденията си.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, както и доводите на страните и ги прецени в тяхната съвкупност, съгласно изискването на чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

Видно от Удостоверения за раждане № 78538 и № 78539, двете от 07.08.1990 г. на Община - Велико Търново, издадени въз основа на Актове за раждане № 909 и № 910/07.08.1990 година, ищците И.М.С. и Й.М.С. са близнаци, родени на 02.08.1990 година и техни родители са: майка – Гинка Иванова Стефанова /понастоящем Христова/ и баща – ответникът М.Й.С.. Към датата на предявяване на иска – 12.08.2008 година ищците са навършили пълнолетие и съгласно Удостоверения № 937 и № 938, двете от 07.08.2008 г. на СОУ „Вела Благоева” – гр. Велико Търново са редовни ученици в ХІІ клас на учебната 2008/2009 г.

По делото са изискани и приети като доказателства Удостоверения за декларирани данни, изх. №№ 1123/27.04.2009 г. и 1124/27.04.2009 г. на Община Велико Търново, от които се установява, че двамата ищци притежават по ½ идеална част от недвижим имот, представляващ апартамент № 15, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „Георги Измирлиев” № 12, вх. „А”, ет. 5, като ищецът И.С. притежава и мотопед, рег. № ВТ 27-69 М, спечелен като награда от игра „Де Лора” /Приемо-предавателен протокол от м. Януари 2008 г./.

Не се оспорва от страните, че И.С. и Й.С. живеят със своята майка в гр. Велико Търново на горепосочения адрес, като видно от представените и приети като доказателства Служебни бележки, изх. № 168/06.08.2008 г. и № 88/27.04.2009 г. на Дом за стари хора „Венета Ботева” – гр. Велико Търново майка им - Гинка Христова работи като „санитар” и за периода: м. Януари – м. Юни 2008 г. е получавала средномесечно брутно трудово възнаграждение в размер на 331,91 лева, а за периода: м. Октомври  2008 г. – м. Март 2009 г. – 408,76 лева.

Съгласно Удостоверения, изх. № 105/17.09.2008 г. и № 71/07.05.2009 г. на “Монтажи - Русе” АД – гр. Русе ответникът М.С., баща на ищците, в периода м. 09.2007 г. – м. 08.2008 г. и за периода: м. 10.2008 г. – м. 03.2009 г. е получавал средномесечно брутно трудово възнаграждение в размер на 614,10 лева и съответно: 643,61 лева. От друга страна, от Служебна бележка от 07.05.2009 г. на “Монтажи - Русе” АД – гр. Русе се установява, че на ответника се правят удръжки – по 90,00 лева, месечно, за издръжка на деца, която сума се превежда по сметка на Гинка Иванова Христова.

За установяване здравословното състояние на ответника С., последният представи и бяха приети като доказателства и Епикриза от 29.01.1992 г. на КГХ – гр. София, Епикриза от 26.11.1997 г. на ОРБ „Д-р Ст. Черкезов” – гр. Велико Търново и Удостоверение № 326/26.11.1999 г. на Диспансер по белодробни болести – гр. Велико Търново. 

Предвид така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл. 82, ал. 2 от СК, съдът приема за процесуално допустим. Ищците са от кръга лица, които могат да търсят издръжка от своите родители, въпреки навършване на пълнолетие.

Разгледан по същество искът се явява частично основателен по размер. Съгласно чл. 82, ал. 2 от СК родителят дължи издръжка на своето пълнолетно дете, ако последното не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си, когато учи редовно в средно, полувисше или висше учебно заведение за предвидения срок на обучение, до навършване на 20 годишна възраст, при обучение в средно училище и 25 години – при обучение в полувисше или висше учебно заведение. Това задължение на родителите не е безусловно. Издръжката се заплаща, ако това не представлява съществено затруднение за родителите – аргумент по чл. 82, ал. 3 от СК. Анализирайки установените факти в настоящото производство, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 82, ал. 2 от СК и за ищците Й.С. и И.С. е налице право на издръжка на това основание. Същите са близнаци, навършили 18 години, учат в средно учебно заведение, редовно обучение и не получават доходи, а притежаваното от тях имущество е за задоволяване на жилищните им нужди и не е такова, от което да могат да се издържат. Безспорно е обстоятелството, че ищците живеят със своята майка Гинка Христова. Последната работи и дава съответната част от дохода си за издръжка на своите учащи в средно учебно заведение пълнолетни синове - близнаци. Наред с това, съдът намира, че ответникът М.С. разполага с доход, който му позволява да отделя средства за издръжка на своите пълнолетни синове и това няма да затрудни неговата собствена издръжка. От представените писмени доказателства относно здравословното му състояние, настоящата съдебна инстанция не може да направи категоричен извод, че към настоящия момент ответникът е с влошено такова, съобразявайки дългия период /повече от 10 години/ на представените епикризи, а именно: от 1992 г., когато е изписан от КГХ – гр. София „клинично здрав”; от 1997 г. – изписан с подобрение и конкретни препоръки за лечение в домашни условия и от 1999 г., че е регистриран в диспансера за белодробни болести – гр. Велико Търново, но без да се представят конкретни доказателства за заболявания, от които страда понастоящем и които налагат закупуване на лекарства. Липсват доказателства, от които да се установява и че ответникът  има задължения към други непълнолетни деца или към съпруга. Именно така изложените мотиви аргументират съда да приеме претенцията на ищците за доказани по основание.

По отношение размера на издръжката, съдът следва да се съобрази с нормите на чл. 84 и чл. 82, ал. 3 от СК. Настоящата инстанция намира, че с оглед нуждите на ищците /двойните им нужди от храна, облекло, лекарства, учебни пособия, за извънкласни занимания/, съобразявайки обществено - икономическите отношения в страната ни, настъпилата финансова криза, преценявайки и възможностите на ответника, получаваните от него доходи и обстоятелството, че последният няма задължения за издръжка към други лица, то счита, че М.С. би могъл да отделя от дохода си сумата от по 70,00 лева, за всеки един от ищците, или общо сумата от 140,00 лева, която да заплаща на И.С. и Й.С. от датата на депозиране на исковата молба в съда – 12.08.2008 г. до настъпване на основание за изменение или прекратяването й. Дори да се приеме, че ответникът ежемесечно закупува лекарствени средства /без да са представени доказателства в тази насока и без посочен размер/, съдът намира, съобразявайки получаваният от него доход, че това не е основание да се приеме, че той не би могъл да издържа навършилите си пълнолетие, но учащи деца с издръжка от 140,00 лева. В този смисъл е и неговото признание, че би могъл да дава 120,00 лева месечна издръжка за двете деца общо. От друга страна обаче, съдът счита, че определяне на издръжка в по-голям размер от 140,00 лева, общо, би поставило в затруднено положение ответника С. за осигуряване на издръжка на себе си.

С оглед изложеното, съдът приема, че са налице изискуемите предпоставки за уважаване на иска до размер от 70,00 лева, за всеки един от двамата ищци, поради което следва да присъди в тяхна полза заплащане на месечна издръжка в размер на по 70,00 лева от ответника М.С., като искът в останалата му част до пълния предявен размер от 80,00 лева се явява неоснователен и съдът го отхвърля като такъв. Следва да се има предвид факта, че ежемесечно на М.С. се правят удръжки от месечното му възнаграждение от по 90,00 лева за издръжка на двете деца, които се превеждат по сметка на Гинка Христова, тяхна майка.

За осигуряване ритмичността на изпълнението, предвид  задоволяването на текущи и неотложни нужди и във връзка с характера на  вноските по издръжка /периодични плащания/, според чл. 89 от СК се дължи лихва за забава при забавяне на плащането й. В случая, настоящата инстанция следва да уважи претенцията за присъждане на законна лихва върху всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта до окончателното изплащане на задължението.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдените издръжки.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, съдът следва да осъди ответника М.Й.С. да заплати по сметка на Районен съд – Велико Търново сумата от 201,60 лева, представляваща държавна такса върху присъдените издръжки, както и 05,00 лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА М.Й.С., ЕГН ********** ***„Райчо Николов” № 1, ет. 5, на основание чл. 82, ал. 2 от СК ДА ЗАПЛАЩА на Й.М.С., ЕГН ********** и И.М.С., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес:***„Георги Измирлиев” № 12, вх. “А”, ет. 5 месечна издръжка в размер на ПО 70,00 /седемдесет/ лева, за всеки един от двамата, считано от 12.08.2008 г. до настъпване на законни основания за изменение или прекратяването й, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта на всяко вземане до окончателното плащане на задължението.

ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 82, ал. 2 от СК в останалата му част от 10,00 лева до пълния предявен размер от 80,00 лева, за всеки един от двамата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.

ОСЪЖДА М.Й.С., ЕГН ********** ***„Райчо Николов” № 1, ет. 5, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РАЙОНЕН СЪД – Велико Търново сумата от 201,60 лева /двеста и един лева и шестдесет стотинки/, представляваща държавна такса върху присъдената издръжка, както и 05,00 /пет/ лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на държавното вземане.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от днес.

 

 

 

 

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: