№ 6857
гр. София, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Станимира И.а
Членове:Райна Мартинова
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20241100504895 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 856/15.01.2024 г. по гр. д. № 68256/2022 г. по описа на
СРС, 145 състав е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, че Д. И. И. дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД сумата от 3853,21 лева, представляваща цена
на незаплатена топлинна енергия за период м. 02.2019 до м. 04.2021 г. за
топлоснабден имот в гр. София, ж.к. Разсадник – Коньовица, бл. ****, аб.
№ 246627, сумата от 67,77 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода от м. 05.2019-04.2021 г., ведно със законната
лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 13.06.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 31718/2022 на СРС, 26 състав, като е отхвърлен
искът за установяване на вземането за цена на топлинна енергия за
разликата над сумата от 3853,21 лева до пълния предявен размер от
5006,35 лева и за периода м. 05.2018 – м. 01.2019 г., както и исковете с
1
правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване на вземане за обезщетение за забава върху цената на
топлинна енергия в размер на 843,56 лева за периода от 16.10.2019 до
20.05.2022 г. и за установяване на вземане за обезщетение за забава върху
цената на услугата дялово разпределение в размер на 13,02 лева за
периода от 01.07.2019 – 20.05.2022 г.
Против решението, в частта, с която са отхвърлени исковете за
установяване на вземане за обезщетение за забава върху цената на
топлинна енергия в размер на 843,56 лева за периода от 16.10.2019 до
20.05.2022 г. и за установяване на вземане за обезщетение за забава върху
цената на услугата дялово разпределение в размер на 13,02 лева за
периода от 01.07.2019 – 20.05.2022 г. е подадена въззивна жалба вх. №
33838/02.02.2024 г. от „Топлофикация София“ ЕАД, в която са изложени
съображения за неговата неправилност. Поддържа, че неправилно
районният съд е приел, че липсвало доказателство, че ответникът е
изпаднал в забава. Посочва, че в общите условия на дружеството от 2016
г. било предвидено, че клиентът изпада в забава в 45-дневен срок от
издаването на фактурите, като съдът не съобразил, че разпоредбата чл. 33,
ал. 2 от тях се отнася и до изравнителните сметки за реално потребление.
Поддържа, че изпадането в забава произтичало от общите условия. Освен
това, ответникът бил изпаднал в забава за плащане и на задължение за
сумите за извършена услуга дялово разпределение, което било
инкорпорирано в чл. 22, ал. 2 от общите условия, като цената се
формирала на базата на чл. 36 от общите условия и доколкото е включена
във фактурата за съответния период и съответно лихва била начислена до
датата на изготвяне на изравнителните сметки, като тя била прибавена
към тази, начислена за потребена топлинна енергия и по този начин е
формирана крайна цена на иска по чл. 86, ал. 1 от ГПК. Моли решението
да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с
което предявените искове да бъдат уважени. Претендира направените по
делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната
2
жалба. В съдебно заседание процесуален представител въззиваемият
оспорва въззивната жалба. Поддържа, че решението е правилно и моли да
бъде потвърдено.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството по гр.д. № 68256/2022 г. по описа на СРС, 145
състав е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“
ЕАД против Д. И. И. по реда на чл. 422 от ГПК са предявени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите,
във връзка с чл. 150 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите.
В исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката като
собственици на топлоснабден имот в гр. София, ж.к. ****, с абонатен №
246627. Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката
продажбата на топлинна енергия за битови нужди на топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни общи условия за
продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, които са одобрени от ДКЕР
към Министерски съвет. С общите условия се регулирали търговските
взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия, правата и
задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на
задълженията. Твърди, че ответникът не е упражнил правата си по чл.
150, ал. 3 от Закона за енергетиката, поради което и общите условия са
влезли в сила спрямо него. Твърди, че с влизане в сила на Общи условия
от 2016 г. било установено, че абонатите са длъжни да заплащат
месечните суми в 45-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на дружеството като с приетите общи условия било
регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности
3
през отоплителния сезон, а такава се начислявала в случай, че клиента
изпадне в забава, т.е. след изтичане на 45 дневния срок от датата на
публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Твърди,
че в сградата, в която се намира топлоснабдения имот, услугата дялово
разпределение на топлинна енергия се осъществява от „Топлофикация
София“ ЕАД. В исковата молба се сочи също, че за периода от м. 05.2018
г. - м. 04.2021 г., ищцовото дружество е доставило топлинна енергия на
насрещната страна, но ответникът не заплатил дължимата за това цена в
общ размер на 5006,35 лева - главница за топлинна енергия, както и
сумата от 67,77 лева – сума за дялово разпределение, за което били
издадени и фактури. Поддържа, че за периода от 16.10.2019-20.05.2022 г.
ответникът е изпаднал в забава за плащане на сумите за топлинна
енергия, поради което дължи обезщетение в размер на 843,56 лева и 13,02
лева, обезщетение за забава върху дължимата сума за дялово
разпределение за периода от 01.07.2019 – 20.05.2022 г. Моли да бъде
признато за установено, че ответникът дължи исковите суми, за които
била издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът подал
възражение. Претендира направените по делото разноски юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от Д. И. И., с който
заявява, че оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва
дължимостта на претендираните суми за главница за топлинна енергия и
стойността на услугата на дялово разпределение, както и обезщетенията
за забава. При условията на евентуалност прави възражение за
погасителна давност. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
В първоинстанционното производство са събрани писмени
доказателства и заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертиза, въз основа на които районният съд е приел, че между
страните съществува облигационно правоотношение. Приема за
установено, че до имота, собственост на ответника, е доставена топлинна
енергия в установеното количество, като е уважено възражение за изтекла
погасителна давност. С решението си районният съд е приел, че по делото
4
не са ангажирани доказателства, че ответникът е поставен в забава за
плащане на главниците за топлинна енергия и услуга дялово
разпределение.
Към първоинстанционното дело е приложено гр.д. № 31718/2022 г.
по описа на СРС, 26 състав. По заявление от 13.06.2022 г., подадено от
“Топлофикация София” АД е издадена заповед за изпълнение на парично,
с която е разпоредено на Д. И. И. сумата от 5006,35 лева, представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се
на адрес: гр. София, ж.к. ****, абонатен № 246627, ведно със законна
лихва за период от 13.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 843,56
лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.10.2019 г. до
20.05.2022, 67,77 лева, представляваща главница за дялово разпределение
за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за
период от 13.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 13,02 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2019 г. до 20.05.2022
г. и разноски в заповедното производство.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на
някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът
намира следното:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание
чл. 422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл.
86 от Закона за задълженията и договорите е допустим - предявен е от
лице - заявител, имащо правен интерес от установяване съществуването и
изискуемостта на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК, против която е подадено възражение от
5
длъжника. Предявеният иск има за предмет установяване на
съществуването и изискуемостта на сумата, за която гр. д. № 31718/2022
г. по описа на СРС, 26 състав е била издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК и е подаден в законоустановения срок.
Основателността на исковете е предпоставена от това по делото ищецът
да установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената
на ответницата топлинна енергия за процесния период, както и че нейната
стойност възлиза именно на спорната сума.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.
2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.
36, ал. 3. Между страните в първоинстанционното производство няма
спор, че ответникът Д. И. И. е собственик на топлоснабдения имот, както
и че до този имот е доставена топлинна енергия.
С отговора на исковата молба и с въззивната жалба въззивникът е
оспорил дължимостта на мораторна лихва.
Съгласно нормата на чл.84, ал.1 от ЗЗД когато денят за изпълнение
на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането
му (не е нужно отправянето на покана). С оглед правилата за
разпределение на доказателствената тежест (чл.154, ал.1 от ГПК), ищецът
е следвало да установи при условията на пълно и главно доказване
следните правопораждащи факти: че главните парични задължения са
възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размера на
лихвата за забава възлиза именно на спорната сума.
Съгласно приложимите към процесния период общи условия на
топлофикационното дружество по отношение на падежа на дължимите
6
вземания е направено разграничение между това на прогнозните сметки
и на изравнителната сметка по реален месечен отчет. За първите
обезщетението за забава съгласно чл. 32, ал.1 във връзка с ал. 3, във
връзка с чл. 33, ал. 4 , пр. 1 се дължи след изтичане на 45 дни от периода
на изравнителната сметка. За вторите обезщетението за забава съгласно
чл. 32, ал. 2 вр. с чл. 33, ал. 4, пр. 2 се дължи след изтичане на 45 дни след
периода, за който се отнасят. Тези общи условия не уреждат възникване на
вземане за обезщетение за забава върху суми, които са определени
прогнозно. В случая приетите по делото съобщения към фактури и
фактура установяват, че за имота начисленията са ежемесечно по
прогнозни суми, като след изравнителната сметка са издавани обобщени
фактури и такива са издавани през юли месец на съответната година, в
която е края на отчетния период. Краят на отчетния период е април месец
на съответната година. Към този момент обаче по делото е установено, че
общата фактура в исковия период не е била издадена, не е установено и
изравнителните сметки да са били връчени на потребителите и на
абонатите и да са били стабилизирани, тоест да е изтекъл срока за
възражения срещу тях и такива да не са подадени. Приетия протокол за
отчет установява, че за отчетен период 2018-2019 г. уредите са отчетени
на 04.05.2019 г., за периода 2019-2020 – 16.05.2020, а за периода 2020-
2021 г. – на 08.05.2021 г., а фактурата е издадена слез 31.07. на
съответната отчетна година. Поради което не е установено възможното
изпълнение на задължението в уговорения в чл. 33, ал. 4 от ОУ срок - до
45 дни след периода за който се отнася изравнителната сметка, то
изтичането на този срок не е поставил в забава ответниците за плащането
на задълженията. Налице е хипотезата на чл. 95 и чл. 96 от ЗЗД - забава на
кредитора, която освобождава длъжника от последиците от собствената
му забава. Това е така, защото точното изпълнение на длъжника е било
възможно само при съдействие от страна на кредитора - измерване на
потреблението и разпреД.е на енергията, посочването на дължимата сума
за реално потребената сума в издадена за същото фактура след
стабилизирана изравнителна сметка. Неиздаването на изравнителна
сметка и на фактура по нея в срок преди да изтече срока за плащане от 45
7
дни след края на съответния отчетен период, прави невъзможно точното
изпълнение на задължението на длъжника да плати в уговорения в общите
условия срок. Така кредиторът е изгубил привилегията по общите
условия за уговорения падеж за плащане на задълженията по
изравнителните сметки. В такава хипотеза, за да изпадане потребителя в
забава на плащането на главницата за топлинна енергия той е следвало да
бъде уведомен от кредитора, че е преустановил забавата си, тоест че е
издал фактура за сумите по изравнителните сметки, съответно да изпрати
покана за плащане. Не се установява изпращане на покана за плащане на
изравнителната сметка, поради което и ответниците не са поставени в
забава.
Неоснователен е искът за заплащане на обезщетение за забавено
плащане върху стойността на услугата дялово разпределение, тъй като не
са ангажирани доказателства, че ответникът е изпаднал в забава за
плащането му. В приложимите към договора общи условия не е
предвиден срок за плащане на това задължение, а с оглед разпоредбата на
чл. 84, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите ответникът би
изпаднал в забава след покана, каквато не е представена по делото.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на
въззивния съд с тези на Софийски районен съд, 145 състав обжалваното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК „Топлофикация София“ ЕАД следва да
бъде осъдено да заплати на въззиваемия сумата от 300 лева,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на кумулативно
предявените искове настоящото решение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Предвид изложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 856/15.01.2024 г. по гр. д. №
68256/2022 г. по описа на СРС, 145 състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК -*********, гр. София, ул. Ястребец 23Б да заплати на
Д. И. И., ЕГН-**********, гр. София, ж.к. **** сумата от 300 лева,
представляващи направени разноски във въззивното производство за
адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9