РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. Кърджали, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Невена К. Калинова
при участието на секретаря Елина П. Урумова
като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно
гражданско дело № 20235100500108 по описа за 2023 година
С решение № 50 от 07.03.2023 г., постановено по гр. д. № 550/2022 г.,
Районен съд – М. е изменил размера на присъдените с решение № 40 от
16.05.2017 г. по гр. д. № 49/2017 г. на Районен съд – М. ежемесечни
издръжки, които е осъден да заплаща Р. Р. Х. на своите ненавършили
пълнолетие деца Ф. Р. Х. и Б. Р. Х., чрез тяхната майка и законен
представител М.Ю.Б., като е увеличил размера на издръжките от 150 лева на
400 лева за детето Ф. Р. Х. и от 140 лева на 350 лева за детето Б. Р. Х., считано
от 16.11.2022 г., ведно със законната лихва за забава, до навършване на
пълнолетие или настъпване на друга правоизменяща или правопогасяваща
издръжката причина. С решението съдът е осъдил Р. Р. Х. да заплати на
М.Ю.Б. сумата от 400 лева, представляваща направени разноски по делото.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Р. Р.
Х., който чрез своя представител по пълномощие го обжалва като неправилно
– постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Счита, че
от събраните по делото доказателства не се установяват изменени или нови
обстоятелства в сравнение с тези, при които е била присъдена първоначалната
1
издръжка по гр. д. № 49/2017 г. на Районен съд – М.. Обстоятелствата, при
които е била определена първоначалната издръжка за двете деца не са се били
изменили драстично, което да наложи такова значително увеличение на
издръжката, каквото е приел районния съд. Не можело да се направи извод,
че нуждите, свързани с отглеждането, възпитанието и обучението на децата
Ф. Р. Х. и Б. Р. Х. са нараснали значително, в сравнение с времето, през което
е била присъдена първоначалната ежемесечна издръжка през 2017 г. Твърди,
че има сключен граждански брак на **.**.**** г. с друго лице, по време на
който му са се родили две деца – Й.Р.Х.., роден на **.**.**** г., и Й.Р.Х.,
родена на **.**.**** г., за чието отглеждане и издръжка въззивникът се
грижи. Твърди, че няма високи и постоянни доходи, както и че увеличената
издръжка е силно завишена по размер, тъй като не е съобразена с
възможностите и материалното му състояние. Поради изложеното, моли съда
да отмени отчасти обжалваното решение и да намали по размер определените
ежемесечни издръжки, които е осъден да заплаща на своите ненавършили
пълнолетие деца Ф. Р. Х. и Б. Р. Х..
В съдебно заседание, чрез представителя си по пълномощие, поддържа
жалбата. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на жалбата от адв. Л.
Б., в качеството му на пълномощник на М.Ю.Б., действаща като законен
представител на малолетното дете Б. Р. Х., и на непълнолетната Ф. Р. Х.,
действаща лично и със съгласието на своята майка М.Ю.Б.. С отговора се
излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Иска се съда
да потвърди обжалваното решение. Претендират се разноски за въззивното
производство. В съдебно заседание, чрез своя представител по пълномощие,
въззиваемите поддържат отговора.
Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните във връзка с подадената въззивна жалба, констатира
следното:
Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице
основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като
недопустимо.
Пред първата инстанция са били предявени искове, с правно основание
чл. 150 от СК, за увеличение на присъдена издръжка за детето Ф. Р. Х. от 150
2
лева на 400 лева, и за детето Б. Р. Х. от 140 лева на 350 лева. С постановеното
по делото решение съдът е уважил исковете така, както са предявени, като е
увеличил размера на претендираната месечна издръжка от 150 лева на 400
лева за детето Ф. Р. Х., и от 140 лева на 350 лева за детето Б. Р. Х..
Установява се по делото, че ответникът Р. Р. Х. (въззивник в тази
инстанция) е баща на непълнолетната Ф. Р. Х., родена на **.**.**** г., и
малолетния Б. Р. Х., роден на **.**.**** г., както и че с решение № 40 от
16.05.2017 г. по гр. д. № 49/2017 г. на Районен съд – М. бракът между Р. Р. Х.
и М.Ю. Х. (майка на децата) е бил прекратен, като бащата Р. Р. Х. е осъден да
плаща ежемесечна издръжка на дъщеря си Ф. Р. Х. в размер на 150 лева и
ежемесечна издръжка на малолетното си дете Б. Р. Х. в размер на 140 лева,
чрез тяхната майка и законен представител М.Ю. Х..
Установено е също, че децата учат в СУ „Н. Й. В.“ с. Б., общ. К., като
детето Ф. е в 9-ти клас, а детето Б. е в 7-ми клас, както и че живеят заедно с
майка си в дома на дядо им по майчина линия в с. Г.И., представляващ къща
на два етажа. От показанията на разпитания по делото свидетел Ю.А.Б. (дядо
на децата и баща на майка им), както и от представените по делото социални
доклади на Дирекция „Социално подпомагане” – К. се установява също така,
че грижите по отглеждането и възпитанието на децата се полагат от майката,
децата имат изградена емоционална връзка с родителите си и демонстрират
привързаност и към разширеното си семейство по бащина и майчина линия.
Майката не работи, а бащата живее и работи в К.Б., като винаги когато се
връща в с. Г.И. децата се виждат с него и често разговарят по телефона с него.
От представените пред настоящата инстанция писмени доказателства се
установява също така, че бащата Р. Р. Х. има друг граждански брак, сключен
на **.**.**** г., от който има две деца – Й. Х., на 4 г. и 5 месеца, и Й. Х., на 1
г. и 11 месеца. Съгласно представената пред въззивната инстанция
декларация за материално положение от 12.06.2023 г., въззивникът получава
трудов доход в размер на 4 693.99 лева.
При така установената фактическа обстановка настоящият състав
намира подадената въззивна жалба за неоснователна. Съгласно чл. 142, ал. 1
от СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което
има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. В тази
връзка, неоснователен е релевирания във въззивната жалба довод, че не се
3
установяват изменени или нови обстоятелства в сравнение с тези, при които е
била присъдена първоначалната издръжка по гр. д. № 49/2017 г. на Районен
съд – М., както и че не може да се направи извод, че нуждите, свързани с
отглеждането, възпитанието и обучението на децата Ф. Р. Х. и Б. Р. Х., са
нараснали значително. От присъждане на първоначалната издръжка на децата
през 2017 г. към датата на предявяване на исковете за нейното изменение са
изминали 5 години и половина. През това време децата са пораснали
значително – детето Ф. е на 15 години и е ученичка в 9-ти клас, а детето Б. е
на 13 години и е ученик в 7-ми клас. Увеличили са се и нуждите на децата от
средства за издръжка, необходими за храна, облекло, ученически пособия и
други потребности. Налице е изменена икономическа обстановка, свързана с
поскъпване на стоките и услугите. Увеличен е размера на минималната
работна заплата за страната – към датата на присъждане на първоначалната
издръжка същият е в размер на 460 лева, към датата на завеждане на исковата
молба е 710 лева, а считано от 01.01.2023 г. е в размер на 780 лева.
Действително, от представените пред въззивната инстанция
доказателства се установява, че бащата има сключен друг граждански брак,
от който има две деца – момче на 4 г. и 5 месеца, и момиче на 1 г. и 11 месеца,
за които също е длъжен да се грижи. От представената пред въззивната
инстанция декларация от въззивника се установява обаче, че същият
получава трудов доход в размер на 4 693.99 лева. В тази връзка, доколкото не
се декларира като брутно такова, съдът приема, че се касае за чисто
възнаграждение, получавано от въззивника след приспадане на дължимите
удръжки. При това положение, въззивният съд приема, независимо от
установените пред настоящата инстанция обстоятелства – наличие на други
две деца от последващ граждански брак, че съобразно нуждите на децата Ф. и
Б. във възможностите на въззивника е да плаща издръжка в размер на 400
лева за първата от тях и 350 лева за малолетния си син.
Ето защо подадената жалба е неоснователна, а обжалваното решение-
правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото – неоснователност на въззивната жалба,
следва да се осъди въззивникът да заплати на М.Ю. Х., като майка и законен
представител на малолетното дете Б. Р. Х. направените във въззивната
инстанция разноски за адвокат в размер на 400 лева.
4
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, въззивният
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 50 от 07.03.2023 г., постановено по гр. д.
№ 550/2022 г. по описа на Районен съд – М..
ОСЪЖДА Р. Р. Х. с адрес: с. Г.И., общ. К., обл. К., с ЕГН **********,
да заплати на М.Ю.Б. с постоянен и настоящ адрес: с. Г.И., общ. К., обл. К., с
ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетното дете Б.
Р. Х., с ЕГН **********, направените във въззивната инстанция разноски за
адвокат в размер на 400 лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5