Решение по дело №1778/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1258
Дата: 31 октомври 2023 г. (в сила от 31 октомври 2023 г.)
Съдия: Радостин Георгиев Петров
Дело: 20233100501778
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 31 август 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1258
гр. Варна, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Радостин Г. Петров

Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно гражданско
дело № 20233100501778 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба вх.№ 56041/26.07.2023 г. на Д. А. П., чрез назначения по делото особен
представител адв. И. К., против Решение № 2529/10.07.2023 г., постановено
по гр.д. № 4459/2022 г. по описа на ВРС, с което е прието за установено в
отношенията между "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София и ответника Д.
А. П., ЕГН **********, че в полза на ищеца (към датата на завеждане на
исковата молба „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК
*********) СЪЩЕСТВУВАТ ВЗЕМАНИЯ ПРОТИВ ОТВЕТНИКА, за които
е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№5592/2021г. на
ВРС в следните размери, произтичащи от Договор за кредит „Бяла карта“ с №
***** от 22 ноември 2019 г. сключен между Д. А. П. и „Аксес Файнанс“ ООД,
прехвърлен от „Аксес Файнанс“ ООД в полза на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД с Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 11.11.2016г. Приложение № 1 към него от 30 юни 2020
г.: останала и непогасена главница в размер на 1000 лева; останала и
1
непогасена договорна лихва в размер на 86.40 лева за периода от 26 ноември
2019 г. – датата на първата транзакция по картата до 06 февруари 2020 г. -
датата на настъпване на предсрочната изискуемост; мораторна лихва върху
непогасената главница в размер на 69.88 лева за периода от 07 февруари 2020
г. - денят, следващ датата на настъпване и респективно обявявяне
предсрочната изискуемост до 19 февруари 2021 г. - датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва
върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
01.03.2021г. до окончателното изплащане на дължимите суми, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. №5592/2021г. на ВРС.
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Излага, че ВРС не се е
произнесъл в решението си относно нищожността на договора. Сочи, че
преддоговорната информация в Стандартен европейски формуляр не
съответства на изискванията на закона. Счита, че клаузите за договорна лихва
и ГПР са недействителни, поради липса на информация как са формирани.
Излага, че клаузите за предоставяне на обезпечение са неравноправни.
Твърди, че цесията не е надлежно съобщена на длъжника, като съобщаването
не може да бъде извършено чрез особения представител.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна "АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" АД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, чрез ю.к. Т. П., в писмен отговор оспорва жалбата и от
своя страна излага коментар на изложените в нея оплаквания. Счита, че
постановеното първоинстанционно решение и възприетите в него мотиви са в
унисон със събраните в хода на производството доказателства и при правилно
приложение на материалните и процесуални правни норми. По същество
счита решението на ВРС за правилно и законосъобразно, поради което
отправя искане за потвърждаването му и присъждане на направените по
делото разноски.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание
въззивникът се представлява от адв. Станислав Грудов, преупълномощен от
назначения особен представител адв. И. К., който поддържа жалбата и моли
да бъди уважена.
2
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание
въззиваемата страна не се представлява. Преди съдебно заседание е
депозирана молба от пълномощника на дружеството, с която моли за
отхвърляне на жалбата и за присъждане на направените по делото разноски.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът
взе предвид следното от фактическа и правна страна:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от "АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" АД, ЕИК ********* (към
датата на завеждане на исковата молба „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД, ЕИК *********), срещу Д. А. П. искове за установяване,
че в полза на ищеца съществуват вземания против ответника, за които е
издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№5592/2021г. на
ВРС в следните размери, произтичащи от Договор за кредит „Бяла карта“ с №
***** от 22 ноември 2019 г. сключен между Д. А. П. и „Аксес Файнанс" ООД,
прехвърлен от „Аксес Файнанс" ООД в полза на „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ООД с Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 11.11.2016г. и Приложение № 1 към него от 30 юни
2020 г.: останала и непогасена главница в размер на 1000 лева; останала и
непогасена договорна лихва в размер на 86.40 лева за периода от 26 ноември
2019 г. – датата на първата транзакция по картата до 06 февруари 2020 г. -
датата на настъпване на предсрочната изискуемост; мораторна лихва върху
непогасената главница в размер на 69.88 лева за периода от 07 февруари 2020
г. - денят, следващ датата на настъпване и респективно обявявяне
предсрочната изискуемост до 19 февруари 2021 г. - датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва
върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
01.03.2021г. до окончателното изплащане на дължимите суми, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. №5592/2021г. на ВРС. В исковата молба са изложени твърдения, че с
Договор за кредит „Бяла карта“ с № ***** от 22 ноември 2019 г. сключен
между Д. А. П. и „Аксес Файнанс“ ООД, на ответника е предоставен
револвиращ кредит с максимален размер 1200 лева. Твърди се, че ответникът
не е изпълнил задълженията си към „Аксес Файнанс“ ООД, както и че с
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
3
11.11.2016г. и Приложение № 1 към него от 30 юни 2020 г. „Аксес Файнанс“
ООД е прехвърлил на ищеца вземанията си от Д. А. П.. Излага, че заповедта
за изпълнение е връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради
което ищецът предявява иск за установяване на вземанията си.
Особеният представител на ответницата е подал отговор, в който излага
съображения за недопустимост, евентуално неоснователност на предявените
искове. Оспорва наличието на валидно възникнало правоотношение между
банката и ответника по силата на сочения договор. Оспорва възникване на
предпоставките за обявяване на договора за предсрочно изискуем. Сочи, че
преддоговорната информация в Стандартен европейски формуляр не
съответства на изискванията на закона. Счита, че клаузите за договорна лихва
и ГПР са недействителни, поради липса на информация как са формирани.
Счита, че ответникът не е уведомен надлежно за извършеното прехвърляне на
вземанията. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася в
хипотезите на нарушение на императивна правна норма.
На първо място въззивникът твърди, че кредиторът не е изпълнил
задълженията си в цялост, като преддоговорната информация в Стандартен
европейски формуляр не съответства на изискванията на закона. Това
оплакване е необосновано. В чл.1 от Договор за кредит „Бяла карта" с №
***** от 22 ноември 2019 г. кредитополучателят изрично е декларирал, че е
4
получил от кредитора Стандартен европейски формуляр по чл.5 от ЗПК, със
съдържание, съгласно Приложение 2 към ЗПК.
Необосновани са и оплакванията за нищожност на договора поради
недействителност на клаузата за уговорената лихва, ГПР, както и за
нищожност на договора поради наличието на неравноправни клаузи в него. В
чл.4, ал.1, т.2 от договора е посочен лихвения процент – 43.2%, а в т.3 е
посочено как се формира. ГПР е записан в чл.4, ал.1, т.4 от договора – 45.9 %,
като изрично е посочено какво се включва в него, вкл. допусканията.
Действително клаузата на чл.20 от договора за заплащане на неустойка е
неравноправна и като такава е нищожна, но в случая това не води до
нищожност на другите клаузи от договора – чл.26, ал.4 от ЗЗД.
Претенцията на ищеца е за непогасена главница в размер на 1000 лева,
непогасена договорна лихва в размер на 86.40 лева за периода от 26 ноември
2019 г. (датата на първата транзакция по картата) до 06 февруари 2020 г.,
мораторна лихва върху непогасената главница в размер на 69.88 лева за
периода от 07 февруари 2020 г. до 19 февруари 2021 г. От заключението на
вещото лице по ССЕ е видно, че ответникът е усвоил 1000 лева на
27.11.2019г., както и че не е извършил никакви плащания по кредита. От
заключението е видно, че непогасена главница е в размер на 1000 лева,
непогасена договорна лихва в размер на 86.40 лева, а обезщетението за забава
върху непогасената главница за периода от 07 февруари 2020 г. до 19
февруари 2021 г. е в размер по-голям от претендирания.
С оглед оплакванията във въззивната жалба спорно се явява и
обстоятелството налице ли е надлежно уведомяване на длъжника за
извършената цесия, съответно надлежно активно материалноправно
легитимиран ли е ищецът да претендира процесните вземания от длъжника.
В настоящия случай за установяване на легитимацията си като кредитор
ищецът – заявител "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ" АД, ЕИК *********, (към датата на завеждане на исковата
молба „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК
*********) е посочил и представил Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения (цесия) от 11.11.2016г. и Приложение № 1 към него от
30 юни 2020 г., по силата на който продавачът „Аксес Файнанс“ ООД му е
прехвърлил вземания към свои длъжници в определен размер, произтичащи
5
от договори за кредит, индивидуализирани в съответното Приложение, срещу
определено в договора възнаграждение, сред които и този, сключен с
длъжника Д. А. П.. Представено е още и издадено от цедента потвърждение за
прехвърлянето на вземанията.
По делото е приложено и нарочно пълномощно от продавача „Аксес
Файнанс" ООД на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, от
което е видно, че е налице изрично изявена правно валидна воля от цедента за
упълномощаването на цесионера от негово име да предприеме фактически
действия по уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на
вземанията, за извършването на което действие от пълномощник липсва
законова пречка. От представените по делото доказателства не се установява
факта на надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия преди
предявяването на иска, доколкото липсват доказателства за получаването на
приложеното уведомление.
Доколкото обаче на ответника чрез особения му представител са
надлежно връчени преписи от исковата молба и приложенията към нея (сред
които Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
11.11.2016г. и Приложение № 1 към него от 30 юни 2020 г.; пълномощно от
цедента на цесионера за съобщаване на цесията; нарочно писмено
уведомление до длъжника, обосновано може да се приеме, че съобщаването в
конкретния случай на извършеното прехвърляне на вземането на цедирания
длъжник е сторено с връчването на книжата по реда на чл.131 ГПК, с което
правата и законните интереси на длъжника са гарантирани. Съдът съобразява
в тази връзка, че книжата по делото са били изпратени на вписаните в
регистрите настоящ и постоянен адрес на ответника, като на осн. чл.47, ал.5
вр. с ал.1 ГПК предвид редовно извършена процедура по връчване на книжата
по делото, на основание чл.47, ал.6 ГПК с оглед охрана интересите на
ответника на последния се назначава особен представител. Защитата, която се
осъществява от назначения по делото особен представител в тази хипотеза
осигурява защита на страна по делото, по отношение на която е приложена
фикцията на чл.47, ал.5 от ГПК. Особеният представител може да извършва
широк кръг от процесуални действия, извън тези, за които е необходимо
изрично пълномощно съобразно чл.34, ал.3 от ГПК, и съответно той се явява
и надлежен адресат на всички твърдения, наведени от насрещната страна.
Следователно връчването на всички книжа по делото на ответника е
6
надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се
пораждат свързаните с факта на връчване правни последици /в този смисъл е
Решение № 198/18.01.19г. по т.д.№193/18г. на ВКС/.
Предвид гореизложеното съдът намира за неоснователни възраженията
на особения представител на ответника, свързани с липсата на надлежно
уведомяване на ответника за извършената цесия. Следва да се приеме, че
процесната цесия има действие за длъжника и тъй като не се установи той да
е извършил плащане на прехвърлените суми, то ищецът - цесионер се явява
носител на тези вземания.
Въззивният съд напълно споделя мотивите на ВРС относно
дължимостта на главницата от 1000 лева, непогасена договорна лихва в
размер на 86.40 лева, мораторна лихва върху непогасената главница в размер
на 69.88 лева, като препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал. 3 ГПК в полза на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски
за заплащане на възнаграждение на особен представител в размер на 400 лева,
както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, т.е. общо 600
лева.
Предвид неоснователността на въззивната жалба, въззивникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Варненски окръжен съд сумата от 75 лева, представляваща дължимата
държавна такса по въззивната жалба.
Въз основа на изложените мотиви, съдебният състав на Варненски
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2529/10.07.2023 г., постановено по гр.д.
№ 4459/2022 г. по описа на РС-Варна.
ОСЪЖДА Д. А. П., ЕГН **********, с адрес *****************, ****
да заплати на "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, сумата от 600
лева (шестстотин лева), представляваща съдебно-деловодни разноски за
въззивната инстанция.
7
ОСЪЖДА Д. А. П., ЕГН **********, с адрес *****************, ****
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски
окръжен съд сумата от 75 лева (седемдесет и пет лева), представляваща
дължимата държавна такса по въззивната жалба.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8