О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 17.08.2022г. гр.Търговище
Административен съд-
гр.Търговище,
на седемнадесети август
две хиляди двадесет и втора
година,
в закрито заседание в следния
състав
Председател
:Албена Стефанова,
като постави на разглеждане
докладваното ад.х.д. № 149 по описа за 2021г. на АС-гр.Търговище, установи следното:
Производството
е по реда на Глава десета, Раздел І от АПК.
Образувано е по жалба с вх.№1087/26.05.2021г. на „АГРО ПЛОД 85“ ЕООД,
ЕИК *********, гр.Търговище, ул. „ Поп
Сава Катрафилов“ №20,ет.5, ап.8, представлявано от управителя Д. Ст. Д.,
подадена чрез а.. М.С., с посочен по делото адрес: *** против мълчалив отказ на
Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“-София за произнасяне по
Заявление за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ за
кампания 2019г. на дружеството с УИН 25/300419/09716.
В жалбата се излага становище, че Заповед № 03-РД/796
от 04.03.2021г. на Изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“-София е отменена със Определение №136/15.04.2021г.
постановено по ч.ад.д.№83/2021г. на Административен съд-Търговище. Навежда се,
че определението на съда е влязло в сила на 15.04.2021г., че 14-дневния срок, в
който органът е следвало да се произнесе към 29.04.2021г. се явява изтекъл.
Излагат се подробни доводи, обосноваващи наличие на мълчалив отказ като административен
акт. Моли се оспореният акт да бъде отменен и компетентния орган да бъде
задължен да се произнесе по подаденото от дружеството заявление за подпомагане
с УИН 25/300419/09716 за кампания 2019г. Претендира присъждане на направените
по делото разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на всички доказателства
и данни по делото, прие за установено следното:
Не се спори по делото, че дружество „АГРО ПЛОД 85“
ЕООД, ЕИК *********, гр.Търговище е
подало Заявление до ДФЗ за подпомагане за кампания 2019г. с УИН 25/300419/09716, УРН 550772, от 09.05.2019г.
По така подаденото заявление от дружеството няма
произнасяне на Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“- София, нито на упълномощено от него лице.
В издадена на 30.07.2020г. Заповед № 03-РД/ 2293 на Изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“-София производството по заявлението е
спряно на основание чл.54, ал.1,т.3 и т.5
от АПК. Посочената Заповед е обжалвана по съдебен ред пред Административен
съд-Търговище. С Определение №357/30.09.2020г. по ад.д.№204/2020г.
Административен съд-Търговище е отменил като незаконосъобразна Заповед № 03-РД/
2293/30.07.2020г. на Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“- гр.София. Определението на Административен
съд-Търговище е обжалвано пред ВАС, като същото е влязло в законна сила след
постановяването на Определение №730/20.01.2021г. по адм.д.79/2021г. на петчленен
състав на ВАС.
На 04.03.2021г. Изпълнителният
директор на ДФ“Земеделие“- София е издал
Заповед № 03-РД/796 , с която повторно на основание чл.54, ал.1, т.3 от АПК производството по заявлението
на дружеството е спряно. Посочената заповед е обжалвана пред Административен
съд-Търговище. С Определение №136/15.04.2021г. постановено по ч.ад.д.№83/2021г.
Административен съд-Търговище е отменил гореописаната Заповед като
незаконосъобразна, без да изпраща преписката на органа със задължителни
указания за ново произнасяне в указан срок.
Определението на съда е влязло в законна сила на 29.04.2021г.
При извършена служебна проверка, съдът установи, че
преписката по делото е върната на Изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“-София на 12.05.2021г.
С Определение №259/22.07.2021г. настоящият състав на
Административен съд-Търговище е оставил без разглеждане жалба с
вх.№1087/26.05.2021г на „АГРО ПЛОД 85“ ЕООД гр.Търговище против мълчаливи отказ
на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“-София поради липса на
сочения в жалбата административен акт-мълчалив отказ. Определението е обжалвано
пред ВАС. С Определение №9626/27.09.2021г. по ад.д.№8989/2021г. ВАС е отменил
Определение №259/22.07.2021г по ад.д. № 149/2021г. на Административен
съд-Търговище и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените
действия. В Определението си ВАС е указал, че са налице две дела, образувани по
преюдициални запитвания, отправени от Административен съд-Велико Търново, а
именно С-160/2021г. на СЕС „NICOLOPIS AD ISTRUM 2010“ и С-217/2021г. „ AGRO
–EKO 2013“ на СЕС, решенията по които имат значение за правилното разрешаване
на настоящия спор, в т.ч и относно допустимостта на жалбата. С Определението си
ВАС е указал, че първоинстанционният съд е бил длъжен да спре производството по
делото до постановяването на решения по тези дела.
С Определение № 461/24.11.2021г. производството по
настоящото ад.д. № 149/2021г. е спряно до приключване на производствата по С-160/2021г. на СЕС „NICOLOPIS AD ISTRUM 2010“ и С-217/2021г. „AGRO –EKO
2013“ на СЕС с решения.
С решение от 28.04.2022г. по дела С-217/21 г. и
С-160/21 г. Съдът на Европейския съюз се е произнесъл по отправените
преюдициални запитвания.
След приключването на делата при СЕС, отпадат и
процесуалните пречки за движение и разглеждане на настоящото дело и следва
същото на основание чл. 230, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 144 АПК да бъде
възобновено.
В хода на възобновеното производство, при така
установеното от фактическа страна, съдът при извършване на проверка относно
допустимостта на жалбата, за което е длъжен да следи служебно приема следното:
ЗПЗП и подзаконовите нормативни актове не регламентират
изрично срок, в който Изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“- София да следва
да се произнесе по подадените заявления за подпомагане по схемите и мерките за
директни плащания.
Съгласно чл. 75, § 1 от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на ЕП
и Съвета от 17.12.2013 г., плащанията по
схемите и мерките за подпомагане се осъществяват в периода от 1 декември до 30
юни на следващата календарна година.
Съгласно №37 и пункт № 38 на Решението от 28.04.2022г.
на Съда на Европейския съюз по дела С-217/21 г. и С-160/21 г., срокът по чл.
75, § 1 от Регламент (ЕС) 1306/2013 на ЕП и Съвета не е императивен, а
инструктивен и поради тази причина не може да се приеме, че неплащането на
помощ в този срок е равнозначно на мълчалив отказ по заявлението за
подпомагане. С диспозитива на посоченото решение СЕС е постановил, че ако
разплащателната агенция на държава членка не изплати поисканото от земеделски
производител подпомагане, преди изтичане на определения срок, посочен в
разпоредбата на чл. 75, § 1, това не трябва да се приема за мълчалив отказ по
съответното заявление за подпомагане, и то независимо дали съответният
земеделски производител е бил уведомен за извършване на евентуални допълнителни
проверки, които биха обосновали пропускането на срока.
Окончателните плащания не се извършват преди да са
приключили проверките на условията за допустимост, които държавите членки
трябва да осъществяват – чл. 75, параграф 2 от същия регламент. Подзаконовите
нормативни актове във връзка с подпомагането очертават продължително във
времето административно производство по оторизиране на суми за подпомагане,
което преминава през определени етапи след подаването на заявлението, за да се
извършат всички проверки на условията за допустимост. Съгласно чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009
г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни
плащания, законодателят предвижда издаване на изричен писмен акт - уведомително
писмо за изплащане, съответно отказ от изплащане (изцяло или частично) за
заявената помощ, който именно краен административен акт, подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност.
От така събраната по делото доказателства и официална
информация, съдът приема за висящо
производството по подаденото от оспорващото дружество заявление за подпомагане
с УИН 25/300419/09716 за кампания 2019г. и за установено по делото, че все още по
него не е налице изрично произнасяне от
компетентния орган чрез издаване на Уведомително писмо.
При липсата на
изрично окончателно произнасяне по заявлението на дружеството, чрез Уведомително
писмо за пълен или частичен отказ от изплащане, от страна на компетентния орган
и с оглед съобразяване Решението от
28.04.2022г. на Съда на Европейския съюз по дела С-217/21 г. и С-160/21 г. съдът
приема, че към деня на подаване на жалбата не е бил налице акт на компетентния
орган, който да носи белезите на административен по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и който да подлежи на съдебно оспорване. Последното води до недопустимост
на жалбата, поради липса на сочения в нея административен акт- мълчалив отказ
по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК. В тази насока и Определение
№7314/20.07.2022г. на ВАС по
ад.д.№8793/2021г. по описа на същия съд.
Независимо от гореизложеното съдът намира и следното:
Дори и да се приеме, че с отмяната от съда с
Определение №136/15.04.2021г. по ч.ад.д.№83/2021г. на Заповедта за спиране №
03-РД/796/04.03.2021., преписката е върната на Изпълнителния директор на ДФЗ и
той е бил длъжен да се произнесе по нея в изпълнение на решението, следва да се
посочи, че съдът не е задължавал органа с диспозитив, същият да се произнесе по
същество в определен срок.
Съгласно чл.200, ал.1 от АПК, систематично поставена в
Раздел IV, към който препраща чл.54, ал.5 от АПК, „…срокът за произнасяне на
органа тече от момента на постъпване на преписката при него…“. В случая
безспорно по делото се установи, че преписката е върната на органа от съда на
12.05.2021г. Дори и да се приложи нормата на чл.57, ал.1 от АПК органът е следвало да се произнесе до
26.05.2021г. включително, като едва след датата-26.05.2021г., 14-дневния срок за произнасяне се явява изтекъл.
Жалбата на дружеството е подадена в Административен
съд-Търговище на 26.05.2021г. с вх.№1087, т.е преди срокът за произнасяне на
органа да е изтекъл. С оглед изложеното към датата на подаване на жалбата все
още не е било налице непроизнасяне на органа по върнатата от съда преписка. По
изложените съображения жалбата отново, на друго основание се явява
недопустима, поради липса на сочения в нея административен акт.
На основание всичко гореизложено съдът намира, че производството
по делото следва да се възобнови, поради отпадане на пречките за движението му
по чл.229, ал.1,т.4 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК. Следва жалбата на „АГРО
ПЛОД 85“ ЕООД гр.Търговище против
оспорения мълчалив отказ на Изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“-София да бъде оставена без разглеждане по същество, поради липса на
сочения в нея административен акт –мълчалив отказ и производството по делото да
се прекрати като недопустимо.
Воден
от горното, на основание чл.230, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, чл.159, т.1 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ад.д. № 149/ 2021 г. по
описа на Административен съд – Търговище.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „АГРО ПЛОД 85“ ЕООД,
ЕИК *********, гр.Търговище, ул. „ Поп
Сава Катрафилов“ №20,ет.5, ап.8, представлявано от управителя Д. Ст. Д.,
подадена чрез а.. М.С., с посочен по делото адрес: *** против мълчалив отказ на
Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“-София за произнасяне по
Заявление за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ за
кампания 2019г. на дружеството с УИН 25/300419/09716.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 149/2021
г. по описа на Административен съд - гр. Търговище.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховен административен съд в 7-дневен срок от неговото съобщаване.
На„АГРО ПЛОД
85“ ЕООД гр.Търговище и на Изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“-София да се изпратят преписи от
настоящото определение.
Председател: