Р Е
Ш Е Н
И Е № 260180
гр.Сливен, 14.12.2020
г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Сливенският
районен съд, наказателно отделение, шести състав, в публично съдебно заседание
на тридесети септември през две хиляди и двадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВИЛЕНА ДАВЧЕВА
при секретаря
Марияна Семкова, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 575 по описа за
Производството
е по повод жалба на А.Д.С. против Наказателно постановление № 20-0804-000776 от
20.03.2020 год. на Началник група към ОДМВР Сливен, сектор Пътна полиция Сливен,
с което на основание чл. 179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 200.00 лева за
нарушение на чл. 25, ал.1 от ЗДвП
В с.з. жалбоподателят,
редовно призован се явява лично и с процесуален представител по пълномощие.
Поддържа жалбата. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление.
В с.з. органът, издал
обжалваното наказателно постановление, не изпраща представител.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 20.02.2020 г., жалбоподателят А.С., при управление
на автобус „МАН СУ 313“, с ДК № СН **** АХ, предприел маневра заобикаляне на
паркиран лек автомобил – марка „Фиат“, с ДК № ****АХ. При извършване на
цитираната маневра, С. допуснал ПТП като блъснал паркирания автомобил със
задната част на автобуса, който управлявал. На място пристигнали полицейските
служители – Г.Г. и Х.С.. След като установил гореописаната обстановка, св. Г.
съставил АУАН на водача С. за нарушение на чл. 25, ал.1 от ЗДвП. Въз основа на
цитирания АУАН било съставено обжалваното НП, с което на основание чл. 179,
ал.2, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП на С. било наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 200.00 лева.
Изложената фактическа обстановка се установява от
показанията на разпитаните в хода на производството свидетели, както и от
приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства,
приобщени към доказателствения материал по съответния процесуален ред.
Въз основа на събрания по делото
доказателствен материал съдът изведе следните фактически и правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима - подадена в законоустановения срок от лице имащо
правен интерес от обжалването, а разгледана по същество се явява и основателна
по следните съображения:
Съгласно чл. 25, ал.1 от ЗДвП „Водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни
средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното
за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или
наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение.
В конкретния случай се
установи, че удареният лек автомобил „Фиат“ е бил паркиран, не се е движил, а
се е намирал в покой, като съответно водачът му не се е намирал в него. Ето
защо, съдът намира и че той не е бил "участник в движението" по
смисъла на §
6 т.28 ДР на ЗДвП, каквито участници са само лицата - водачите,
пътниците, пешеходците и лицата, работещи на пътя, които се намират на пътя и с
действието или бездействието си оказват влияние на движението по пътя,
независимо дали се движат или са в покой. Паркираното МПС не е такова лице, то
не е участник в движението. Хипотезата на чл.
25 ал.1 ЗДвП обхваща само движещите се пред и след водача
участници в движението, или тези които минават покрай него, с чието положение,
посока и скорост на движение той следва да се съобразява преди да извърши
маневрата и не се отнася за паркирани МПС.
В конкретния случай
жалбоподателят е следвало така да заобиколи паркираното МПС, че да се избегне
опасност за последното, което представлява нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДвП. Цитираната норма
задължава водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват. За нарушението по чл. 20 ал. 1 от ЗДвП е предвидена
санкцията, визирана в нормата на чл. 185 от ЗДвП, която е следвало да
приложи и административно-наказващият орган.
Ето защо, съдът
намира, че описаното и извършено от жалбоподателя деяние не съставлява
нарушение на чл.
25 ал.1 ЗДвП и неоснователно административнонаказващия орган
е ангажирал отговорността му именно за това нарушение, като е приложил
санкционната норма на чл. 179, ал.2, вр.ал.1, т.5 от ЗДвП, поради което и
издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
С оглед гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0804-000776 от 20.03.2020
год. на Началник група към ОДМВР Сливен, сектор Пътна полиция Сливен, с което
на А.Д.С., ЕГН **********, на основание чл. 179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5 от
ЗДвП е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 200.00 лева за
нарушение на чл. 25, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд-гр. Сливен в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: