РЕШЕНИЕ
№ 577
гр. Бургас, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галя Д. Русева
при участието на секретаря Петя Хр. Колева
като разгледа докладваното от Галя Д. Русева Гражданско дело №
20242100101547 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, ведно с молба-
уточнение вх.№ 18583/24.10.2024 г., на Г. С. С. с ЕГН ********** и адрес гр.
********, ул. „*******“ № **, чрез адв. Димитров, против ЗК „Лев Инс“ АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
„Студентски“, бул. „Самоковско шосе“ № 67А, представлявано от
изпълнителните директори П. В. Д., В. В. И. и В. В. М., с която се претендира
постановяване на решение, с което на осн.чл.432 вр.чл.429 КЗ ответникът
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 26 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, ведно с лихва за забава в размер на
6 724,08 лв. за периода 26.09.2022 г. – 07.10.2024 г.; сумата от 48 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно с лихва за забава в
размер на 12,42 лв. за периода 26.09.2022 г. – 07.10.2024 г., които вреди са му
причинени вследствие ПТП на 23.07.2022 г. с МПС л.а. марка „*******“,
модел „****“ с рег.№ СВ*****СК, управлявано от С. Г. Г., застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, както и
законната лихва върху главниците от датата на предявяване на исковете –
07.10.2024 г. до окончателното изплащане.
1
В исковата молба ищецът твърди, че на 23.07.2022г., в гр.Бургас, м.с.
“Върли бряг - център“, шофьорът на МПС л.а. „********” с peг. № СВ ******
СК - С. Г. Г., допуснал пътнотранспортно произшествие, при което ищецът
получил счупване на долния край на лъчевата кост на лява ръка. За събитието
бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, рег.№ 769р-
9149/25.07.2022 г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД-МВР - гр.
Бургас. По случая било образувано досъдебно производство № 448/2022г. по
описа на 04 РУ - гр. Бургас, приключило с влязло на 14.12.2023г. в сила
Споразумение № 1446 от 14.12.2023 г. по НОХД № 1620/2023 г. по описа на
Окръжен съд - Бургас, по силата на което водачът С. Г. Г. бил признат за
виновен в това, че на 23.07.2022г., в гр.Бургас, м.с. Върли Бряг, общ. Бургас, на
пътя на изхода на гр. Бургас, в посока гр. Средец, при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил „*******“, per. № СВ ***** СК, нарушил
правилата за движение по ЗДвП, а именно - чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП; чл.20, ал.2
от ЗДвП, чл.21, ал.1 от ЗДвП, чл.103 от ЗДвП, като в м.с. Върли бряг при
подаден от контролните органи знак със стоп-палка не спрял управлявания от
него лек автомобил „********“, peг. № СВ ***** СК, и на изхода на м.с.
Върли бряг управлявал автомобила с превишена за населено място гр. Бургас
скорост от 93 км/ч и, след като възприел спрените косо на пътя служебен лек
автомобил „ ******“ с peг. № СВ ****** МТ, собственост на ОДМВР Бургас,
и намиращия се в близост водач - полицейски служител мл. инспектор Г. С. С.
и служебен лек автомобил „*******“ с рег.№ СВ ***** МТ, собственост на
ОДМВР Бургас, представляващи изградено полицейско КПП за блокиране на
движението, ускорил движението на превозното средство и блъснал задната
дясна част на служебен лек автомобил марка „*******“ с № СВ ****** МТ, и
умишлено причинил на другиго - полицейският служител Г. С. С., средна
телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на движението на ляв
горен крайник вследствие на получена фрактура на лява лъчева кост, като
допускал причиняването на телесната повреда - престъпление по чл. 342, ал.
3, б. „Б“, пр. първо, вр. ал.1 от НК, вр. чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал, 2, чл. 21, ал. 1
и чл. 103 от ЗДвП. В рамките на наказателното производство по категоричен
начин била доказана причинно-следствената връзка между деянието и
причинените вреди /вредоносен резултат/ на ищеца Г. С. С.. Вследствие на
претърпяното ПТП, ищецът получил наранявания, изразяващи се в контузия
на тялото - фрактура на ляв радиус /лъчева кост/, на ляв горен крайник.
2
Фрактурата на ляв радиус /лъчева кост/, на ляв горен крайник е довела до
трайно затруднение на движението на ляв горен крайник за срок по дълъг от
30 дни - средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал. 2 от НК. На
пострадалия ищец е била поставена гипсова имобилизация за период от 30
дни. След сваляне на същата, ищецът имал оток и ограничени движения в
ставата, което наложило провеждане на рехабилитация и щадящ двигателен
режим на травмирания крайник.
Получените от Г. С. С. наранявания му причинявали силни болки и
страдания. Лечението включвало обездвижване на засегнатия участък - лява
ръка, и същевременно ограничаване подвижността на лявата ръка за
продължителен период от време. Наложило се прием на обезболяващи
медикаменти за продължителен период от време. Вследствие на получените
увреждания, Г. С. С. е изпитвал болки и страдания както от физически, така и
от психологически характер, и е претърпял продължително лечение, имал е
затруднение в ежедневните си обслужвания - при храненето, пазаруването на
покупки за дома, къпането и обличането; не е можел да носи тежко, да работи,
поради болките в ръката, не е можел да спортува, бил продължително време в
болничен, което се отразило на доходите му. И към настоящия момент ищецът
чувствал болки при промяна на времето, което налагало прием на
медикаменти, като същият не успял напълно да си възвърне силата на
травмираната ръка, което също му създавало затруднения. На следващо място,
като пострадал от автомобилна катастрофа, ищецът изпитвал безпокойство и
страх на общо основание. Знанието, че е бил участник в ПТП, породило у
пострадалия натрапчиви мисли как е можело да умре на пътя. Този страх от
моторни превозни средства, освен че повишил нивата на безпокойство у С.,
което се отразило и на повишаване на кръвното му налягане, също допринесъл
и за ограничаване на социалния му живот. Във връзка с лечението си ищецът е
закупил 2 бр. полимерен бинт и 2 бр. вата, за което заплатил сумата от 48 лева.
Към момента на настъпване на ПТП лекият автомобил марка „******“, модел
„****”, с peг. № СВ ***** СК, управляван от С. Г. Г., е имал валидно сключен
Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” със ЗК „Лев
Инс” АД - застрахователна полица № BG/22/122001406587, със срок на
действие на застрахователния договор от 13.05.2022 г. до 13.05.2023 г., поради
което на основание чл.432, ал.1 от КЗ пасивно легитимиран да отговаря по
претенцията за обезщетение била „ЗК „Лев Инс” АД. С молба-уведомление от
3
23.09.2022 г., получена от ответното дружество на 26.09.2022г., ищецът Г. С. С.
предявил претенцията си за изплащане на обезщетение за претърпените от
него неимуществени и имуществени вреди пред ЗК „Лев Инс” АД, но след
разглеждане на претенцията му е било предложено обезщетение в занижен
размер. Ищецът счита, че справедлива компенсация за претърпените от него
болки и страдания би представлявала сумата от 26 000 лв., поради което се
предявяват настоящите искове, с които се претендира осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 26 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, ведно с лихва за забава в размер на 6 724,08 лв. за
периода 26.09.2022 г. /датата на уведомяването на застрахователя/ – 07.10.2024
г. /датата на исковата молба/; сумата от 48 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, ведно с лихва за забава в размер на 12,42 лв. за периода
26.09.2022 г. – 07.10.2024 г., както и законната лихва върху главниците от
датата на предявяване на исковете – 07.10.2024 г. до окончателното
изплащане.
В съдебно заседание ищецът изпраща процесуален представител, който
поддържа исковата молба, сочи доказателства и претендира присъждане на
разноски, вкл. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА. Прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответника.
Правното основание на предявените при условията на обективно
съединяване искове е чл. 432, ал.1 КЗ и чл.429, ал.3 КЗ вр.чл. 86, ал.1 ЗЗД.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е оспорило исковете. Не е
оспорило, че е страна по сключена с водача застраховка „Гражданска
отговорност“ за процесното МПС, както и че пред застрахователя е била
депозирана претенция от ищеца за изплащане на застрахователно обезщетение
по реда на чл. 380 КЗ, по която е била образувана щета и по която до момента
липсва плащане. Оспорва основанията за ангажиране на отговорността на
ответното дружество с твърденията, че вина за настъпване на вредоносния
резултат има единствено и само пострадалият ищец, който се е намирал на
неправилно място, а именно – до изграденото на платното за движение „КПП
за блокиране на движението“, тъй като, ако е напуснал своевременно
платното за движение, не биха настъпили посочените вреди. Сочи се, че с
поведението си ищецът е нарушил и Инструкция № 8121з-929/02.12.2014 г. за
патрулно-постовата дейност на МВР. Твърди се, че ищецът е претърпял ПТП
4
по време на изпълнение на служебните си задължения, поради което същото
съставлява трудова злополука. В тази връзка се твърди, че ищецът вече е
получил обезщетение от работодателя си и от застрахователя по чл.184 ЗМВР,
поради което евентуално би могло да му се дължи обезщетение в настоящото
производство, ако същият не е напълно възмезден за настъпилите вреди. На
осн.чл.51, ал.2 ЗЗД, в условията на евентуалност, се твърди, че е налице
съпричиняване от страна на ищеца, който не е бил с поставена
светлоотразителна жилетка и е действал при груба небрежност – виждал е
идващото към него МПС и е останал на платното за движение, като е действал
и в разрез с Инструкция № 8121з-929/02.12.2014 г. за патрулно-постовата
дейност, съгласно която всеки служител сам осигурява личната си
безопасност. Ищецът е нарушил и правилата за движение по ЗДвП – чл. 108
ЗДвП, тъй като е следвало да се придвижва по банкета в близост до пътя, а не
по самия път. По отношение на претендирания размер неимуществени вреди,
същият се оспорва като завишен както с оглед полученото увреждане, така и
предвид възстановителния период – 3-4 седмици. Сочи се, че твърденият
продължителен период на възстановяване е в резултат на неизпълнение на
лекарски предписания от страна на ищеца. По отношение на иска за
имуществени вреди се сочи, че направените разходи не са за лечение на
ищеца. Оспорват се по размер и претенциите за изтекли лихви за забава. Моли
се за отхвърляне на исковете, а в условията на евентуалност – за уважаването
им в справедлив размер, като се приспадне заплатеното от работодателя и
застрахователя по задължителната застраховка по чл. 184 ЗМВР обезщетение,
получено във връзка със служебното правоотношение на ищеца. В условията
на евентуалност, прави се възражение за прихващане между направените в
производството от страна на ответника разноски и определеното за ищеца
обезщетение.
В с.з. ответникът се представлява от адвокат, който ангажира
доказателства, моли за отхвърляне на исковете поради това, че ищецът е бил
напълно обезщетен за причинените му вреди, и претендира присъждане на
разноски. Счита, че не следва да се присъжда на адвоката на ищеца
възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, тъй като не е налице посочената
законова хипотеза, а евентуално, в случай на уважаване на искането, моли да
се определи от съда възнаграждение под минимума, предвиден в Наредба №
1/2004 г.
5
С протоколно определение от 09.01.2025 г. БОС е конституирал по искане
на ответника трето лице помагач на негова страна, а именно – виновното лице
С. Г. Г. с ЕГН ********** и адрес с. *****, Общ. ******, Обл. ****, ул. „***“
№ **. Същият изпраща в с.з. процесуален представител, който оспорва иска за
обезщетение за неимуществени вреди и за дължимата върху него лихва за
забава, не ангажира доказателства.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид исковата молба,
становището на ответника и на третото лице помагач по нея, събраните
по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото е безспорно, че със Споразумение № 1446 от 14.12.2023 г. по
НОХД № 1620/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас водачът С. Г. Г. е
признат за виновен в това, че на 23.07.2022г., в гр.Бургас, м.с. Върли Бряг,
общ. Бургас, на пътя на изхода на гр. Бургас, в посока гр. Средец, при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил „********“, per. №
СВ **** СК, нарушил правилата за движение по ЗДВП, а именно - чл. 5, ал.1,
т.1 от ЗДвП; чл. 20, ал.2 от ЗДвП, чл. 21, ал.1 от ЗДвП, чл. 103 от ЗДвП, като в
м.с. Върли бряг при подаден от контролните органи знак със стоп-палка не
спрял управлявания от него лек автомобил „*****“, peг. № СВ **** СК, и на
изхода на м.с. Върли бряг управлявал автомобила с превишена за населено
място гр. Бургас скорост от 93 км/ч и, след като възприел спрените косо на
пътя служебен лек автомобил „*******“ с per. № СВ **** МТ, собственост на
ОДМВР Бургас, и намиращия се в близост водач - полицейски служител мл.
инспектор Г. С. С. и служебен лек автомобил „*******“ с рег.№ СВ **** МТ,
собственост на ОДМВР Бургас, представляващи изградено полицейско КПП
за блокиране на движението, ускорил движението на превозното средство и
блъснал задната дясна част на служебен лек автомобил марка „*******“ с №
СВ **** МТ, и умишлено причинил на другиго - полицейският служител Г. С.
С., средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на
движението на ляв горен крайник вследствие на получена фрактура на лява
лъчева кост, като допускал причиняването на телесната повреда -
престъпление по чл. 342, ал. 3, б. „Б“, пр. първо, вр. ал.1 от НК, вр. чл. 5, ал. 1,
т. 1, чл. 20, ал, 2, чл. 21, ал. 1 и чл. 103 от ЗДвП.
Няма спор, че ищецът е получил посочената средна телесна повреда по
6
време на изпълнение на служебните си задължения, т.к. същият е бил в
служебно правоотношение с ОД МВР Бургас. От представените по делото
писмени доказателства от ОД МВР Бургас се установява, че във връзка с
претърпяната трудова злополука, на ищеца е било изплатено обезщетение по
чл.238, ал.1 ЗМВР в размер на 6 месечни работни заплати съгласно Заповед №
УРИ 251з-267/16.01.2024 г., а именно 10 498,56 лв., като съгласно чл.239, ал.2
ЗМВР, обезщетението не подлежи на облагане с данък /л.135 и л.136/.
Начисленото обезщетение е било изплатено, ведно с възнаграждението за
м.02.2024 г. на 29.02.2024 г. /л.137/.
Представени са и доказателства, че личният състав на МВР е застрахован
при ЗК „Лев ИНС“ АД съгласно застрахователна полица №
0080001/15001910000024 със срок на действие от 01.03.2019 г. до 31.03.2024 г.
/л.120-л.126/, като по делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на
това, че ищецът, като служител на МВР, е получил обезщетение и по тази
застраховка.
От страна на работодателя са представени и 5 бр. болнични листи за
ползван от ищеца отпуск по болест поради настъпилото вследствие на
процесното ПТП увреждане /л.138-л.142/, от които се установява, че в периода
от 24.07.2022 г. до 04.12.2022 г. /почти 4 месеца и половина/ ищецът е бил в
непрекъснат отпуск по болест.
По искане на ответника са представени по делото от частна медицинска
практика копия на амбулаторните листи, въз основа на които е бил
продължаван отпускът по болест на ищеца /л.268-л.271/. Според тях, след
издаването на първоначалния болничен лист за срок от 30 дни, ищецът е
продължил да има оплаквания от болки в китката при физическо натоварване,
като при извършени на 08.08.2022 г., на 07.09.2022 г., на 06.10.2022 г. и на
05.11.2022 г. прегледи от д-р З. е констатирано ограничение на движенията и
оток и въз основа на това е било предписвано удължаване на болничния лист
всеки път с по 30 дни. И четирите болнични листи не са подписани от
пациента Г. С. С., като в с.з. на 24.04.2025 г. процесуалният представител на
ищеца е заявил, че страната не разполага с копия на тези болнични листи. При
това положение и с оглед направеното от ответника изрично оспорване на
същите, настоящият съдебен състав приема, че ищецът изобщо не е бил
преглеждан на тези дати от д-р З., следователно отразеното в амбулаторните
7
листи като обективно състояние не може да се приеме за вярно.
Същевременно, обаче, с исковата молба са приложени 2 бр. амбулаторни
листи от прегледи при д-р З., неоспорени от ответника - от 04.08.2022 г. /с
дадени указания за двигателен режим и за носене на имобилизацията 30 дни/
и от 23.08.2022 г. /за сваляне на имобилизацията, с данни за ограничени
движения в гривнената става и за оток, с дадени указания за двигателен
режим, ЛФК и рехабилитация/, поради което съдът приема, че на тези дати
ищецът, който е разписал болничните листи, е бил прегледан от д-р З. и че
отразеното обективно състояние в тях може да се приеме за вярно.
Безспорно е също, че ответникът е страна по сключена с водача С. Г. Г.
застраховка „Гражданска отговорност“ за процесното МПС с рег.№ СВ *****
СК съгласно застрахователна полица № BG/22/122001406587 с валидност от
13.05.2022 г. до 13.05.2023 г., както и че на 26.09.2022 г. пред застрахователя е
депозирана претенция от ищеца за изплащане на застрахователно обезщетение
по реда на чл. 380 КЗ, по която е била образувана щета и по която до момента
липсва плащане /известие за доставяне и товарителница към пратката,
приложени на л.23 от делото/.
От заключението на назначената по делото СМЕ става ясно, че вследствие
на инцидента ищецът е претърпял счупване на лявата лъчева кост в областта
на шиловидния й израстък /фрактура на Хътчинсън – вътреставно счупване
най-често вследствие на падане на пострадалия от собствен ръст върху дланта
на разпънатата ръка/. Същият е бил прегледан на датата на инцидента в
„УМБАЛ Бургас“ АД, като му е била поставена гипсова имобилизация. Имал
е болка и оток в лява китка, без сетивно циркулаторни смущения, със
суспектни рентгенови данни за неразместена фрактура на ляв дистален
радиус; предписан контролен преглед след 5-7 дни; според образно
изследване от 27.07.2022 г. е имало КТ данни за фрактура на Хътчинсън на ляв
радиус. Приложената гипсова имобилизация, която според медицинската
практика е адекватно поведение при този вид счупвания на горния крайник, е
била за срок от 30 дни, като след изтичането на този срок е била свалена. В
приложената медицинска документация не се установяват данни за настъпили
усложнения по време на лечението на травмите, както и не се установяват
данни за претърпяване на други болки, освен обичайните, които нормално
съпътстват оздравителния процес. Фрактурата, получена от ищеца,
8
представлява трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник за
срок от 4-5 седмици, при наличие на обичаен /физиологичен/ възстановителен
процес.
В с.з. на 17.04.2025 г. в.л. д-р М. заявява, че на ищеца е била назначена
рехабилитация на 23.08.2022 г., следователно към тази дата ръката му е била в
стабилно състояние. Уточнява, че рехабилитация обикновено се предписва за
подобряване движението на крайника, като същата може да бъде извършвана
както в домашни условия, така и в лечебно заведение.
Съдът е допуснал извършването на съдебна авто-техническа експертиза,
вещото лице по която дава следното заключение: ударът между л.а. „******“ с
рег.№ СВ **** СК, управляван от виновния водач, и служебния л.а. „*****“ с
рег.№ СВ **** МТ е възникнал в лентата за движение на Мерцедес-а, на 1,3 м
вляво от десен край на платното за движение. Предстоящата поява на
Мерцедес-а е била очаквана /пътят е бил блокиран от служебни автомобили на
ОД МВР Бургас, очакващи приближаването му/, ищецът е заел позиция с лице
към мястото на възможната му поява, като разстоянието, на което се е
намирал от Мерцедес-а в момента на откритата видимост, е било около 95 м
/според данни от протокола за следствен експеримент/. Ищецът е бил в
позиция на изчакване на разстояние около 0,5 м зад заден ляв калник на
автомобила, като разстоянието между лявата му страна и преден десен калник
на паркирания до него служебен автомобил е било около 1,5 м. От техническа
гледна точка пострадалият е имал времето и възможността да се отдалечи от
мястото на произшествието, като поведението му и решението му за заемане
на посочената от него позиция е негово лично решение, продиктувано от
Инструкцията за патрулно-постовата дейност на служителите на МВР.
Ищецът е имал възможност да се отдалечи за една минута на 65 м от мястото
на ПТП, ако се е движел с бавна походка; при средна походка и за същото
време от една минута, същият е могъл да се отдалечи на 95 м от мястото на
ПТП, а при бърза походка – на 113 метра.
В с.з. на 24.04.2025 г. в.л. инж. С. е разяснил, че възникналата ситуация е
била очаквана, тъй като полицаите са били запознати с поведението на водача
на автомобил „Мерцедес“ по радиостанцията. Според данните в докладната
записка, подадена от ищеца, пострадалият е усетил настъпващия удар, след
което е направил 2-3 крачки назад. От този момент, в който е започнал да
9
прави първата крачка назад, той е изминал около 1,5 м за време от 0,8
секунди. В.л. С. пояснява, че настъпване на произшествието, т.е. на
опасността, мястото на удара между автомобилите и мястото на удара на
пострадалия са различни неща. Ако ищецът е бил на разС.ие по-голямо от 5 м
от мястото на произшествието, тогава телесната повреда не би се получила.
Ищецът е ангажирал по делото гласни доказателства за установяване на
твърдяните от него факти. Разпитани са св. С., негов брат, както и св. Р. –
бивш негов колега в ОД МВР Бургас. От показанията на св. С. се установява,
че след удара лявата ръка на ищеца е била счупена, болезнена и отекла и се
наложило да я гипсират. Няколко дни след това, вследствие на отока гипсът
стегнал и се наложило поставянето на нова гипсова превръзка. В продължение
на един месец ищецът много трудно се обслужвал в ежедневието си. Живеел
сам и се наложило брат му да ходи у тях по два-три пъти на ден, да му пазари,
да му пуска пералня, да купува лекарства от аптеката. Първият месец ищецът
изпитвал силни болки, а като му свалили гипса след около 30 дни, ръката му
била отслабнала и трудно я движел. Имало положение, в което при движение
на ръката изпитвал силни болки, така било около 3-4 месеца. Няколко пъти се
наложило ищецът да бъде закаран от брат си на преглед при д-р З.. При
влошаване на времето, болките отново се засилвали. Наложило се да пие
обезболяващи – аналгин, аулин, преместил се на друга работа, където имало
по-малко движение с автомобили. В продължение на месец изпитвал страх от
това да се вози в автомобил и да управлява МПС. След инцидента продължил
да ползва ударената ръка по-рядко от другата ръка. За първи път се наложило
братът на ищеца да му сменя гумите на автомобила, а преди това той сам
правел това. Ищецът не е посещавал рехабилитация, правел вкъщи
упражнения – с топка и ластици, като упражненията правел по дадени съвети
за раздвижване на ръката от познат на свидетеля рехабилитатор. Свидетелят
сочи, че и до днес не разговаря с ищеца за случилото се, тъй като е изплашен и
шокиран и не му се говори за това.
От показанията на св. Р. се установява, че по време на инцидента
полицаите са изпълнявали служебни задължения като автопатрули на позивна
„Бреза 14“, като по време на службата дежурният им е докладвал за МПС,
което не се е подчинило на стоп-палка. Автомобилът бил последван от
служебни коли, които препречили пътя му. Полицаите били до автомобила по
10
време на изграденото временно препречване на пътя. Участъкът от пътя бил
прав, нищо не пречело на видимостта на водача, който не предприел никакви
действия да спре и директно се насочил с автомобила си към тях, като даже
подал повече газ, в резултат на което ударил служебния автомобил, а
последният ударил лявата ръка на С., съборил го и дори го затиснал с гумата
си. Още на мястото на произшествието ръката на С. отекла и той се оплакал от
болки, което наложило автомобилът впоследствие да се управлява от св.
Реджеб, вместо от С.. Последният отсъствал около 4-5 месеца от работа, а като
се върнал, бил много стресиран, постоянно говорели за инцидента. По
телефона преди това се оплаквал на свидетеля, че много го боли ръката и че се
притеснява как ще се възстанови. При смяна на сезоните също се оплаквал от
болки. Преместил се в „Гранична полиция“, защото там по-рядко се случвали
инциденти. Преди въпросното дежурство на 23.07.2022 г., полицаите били
инстуктирани, като същите следвало да се намират в близост до автомобила,
но при риск за живота им не съществувало задължение същите да са в
непосредствена близост до автомобила. Св. Р. при удара бил на около 3-4 м от
автомобила, а С. – на около 2 м. Инцидентът станал след 19.00 ч., но не било
тъмно, имало добра видимост. След като видял автомобилът да приближава,
свидетелят отстъпил две крачки назад, за да се предпази. Водачът като ги
наближил, подал още повече газ. С. казал: „Този няма да спре“, но после се
обърнал с лице към свидетеля Р., отстрани на автомобила, и в този момент
станал сблъсъкът. Св. Р. е посещавал психиатър в ОД МВР във връзка с
инцидента, но не знае дали ищецът също е посещавал такъв специалист. След
като се завърнал на работа, ищецът продължил да изпълнява задълженията си
по същия начин, както и преди това, давал нощни дежурства, патрулирал. При
провежданите тренировки по стрелба, С. стрелял с дясната ръка.
Представени са също писмени доказателства за установяване на
настъпилите имуществени вреди и техния размер. Съгласно Фактура №
**********/27.07.2022 г. и приложения към нея касов бон, ищецът е заплатил
полимерен бинт и вата – медицински изделия, на обща стойност 48 лв.
Въз основа на така установените факти, релевантните за решаването
на делото, съдът намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предвижда, че увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
11
спазване на изискванията на чл. 380 – за отправяне на писмена претенция
преди завеждане на делото. Съгласно чл. 429, ал. 1 от КЗ с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат
от застрахователното събитие. Доколкото прякото право на увредения,
установено със закона - чл. 432, ал. 1 от КЗ, възниква едновременно с правото
на деликтно обезщетение от деликвента и е функционално обусловено от него,
то застрахователят, като пряко задължено лице, отговаря в обема, в който
отговаря и причинителят на вредата. Т.е при пряк иск срещу застрахователя
следва да се установи противоправно поведение на застрахования, вредите,
които е претърпял ищецът, респективно ищците, причинна връзка между
деянието и вредите. Подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, като те могат да са имуществени
или неимуществени.
По делото се установява, че са налице елементите от състава на
непозволеното увреждане, като водачът на застрахования л.а. „*******” с peг.
№ СВ **** СК - С. Г. Г., виновно е причинил описаното в исковата молба
ПТП, от което произтичат телесните увреждания на ищеца. От Споразумение
№ 1446 от 14.12.2023 г. по НОХД № 1620/2023 г. по описа на Окръжен съд -
Бургас се установява, че виновното противоправно поведение на С. Г. Г. е в
причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат – средна
телесна повреда, който е причинен от същия умишлено.
По отношение възраженията на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия Г. С. С., съдът намира същите
за основателни. По делото безспорно се установява, че лицето е изпълнявало
служебните си задължения като постови патрул, като за приближаващото
МПС са били предварително предупредени по радиостанция от дежурен
полицай. Имал е добра видимост към приближаващото МПС, което С. е видял
на разстояние от около 95 м, като е имал и достатъчно време, за да се отдалечи
на безопасно място и да избегне настъпването на инцидента – нещо, което е
било сторено от неговите колеги. Според в.л. инж. С., ако ищецът се беше
отдалечил само на 5 м от мястото на ПТП, нямаше да настъпи вредата. В
12
случая приложение следва да намери Инструкция № 8121з-929/02.12.2014 г. за
патрулно-постовата дейност на МВР, съгласно която преди всяка патрулно-
постова дейност се провежда инструктаж. Анализът на разпоредбите на
инструкцията не налага извод, че служебните задължения следва да се
изпълняват, без да се държи сметка за личната безопасност на служителите.
Дори напротив, служителите следва сами да предприемат действия за
осигуряване на своята безопасност. В конкретния случай съдът приема, че ако
ищецът е реагирал своевременно – не е стоял на пътното платно и се е
придвижил поне на 5 м от мястото на удара /което е могъл да направи, без
това да е бягство от служебни задължения, тъй като не е свързано нито с
напускането на поста, нито с изоставянето на поверения му автомобил/, би
предпазил себе си от настъпването на вредите, които са били неизбежни
предвид факта, че и самият той си е давал сметка, че приближаващият
автомобилът няма да спре /това е изложено от ищеца и в докладната му
записка, приложена към ДП/. Недооценката на обстановката от страна на
ищеца е довела до настъпването на средната телесна повреда. Поради това,
съдът приема, че на първо място ищецът сам е допринесъл за увреждането си,
тъй като с поведението си е станал причина за настъпването на вредата.
Според чл. 51, ал.1 ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно ал.2, ако
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да
се намали.
Ето защо, основателно е направеното от ответника възражение по чл. 51,
ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредата от страна на увреденото лице и е налице
основание за намаляване на обезщетението както за имуществените, така и за
неимуществените вреди.
Според чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Същото първо следва да бъде определено от съда по
размер съгласно чл. 52 ЗЗД и след това – намалено съответно на приноса на
пострадалия, както е разяснено в мотивите на ТР № 1/2021 г. на ОСГТК на
ВКС.
С Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС са дадени указания
относно критериите, по които следва да бъде определено справедливо
обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Посочено е, че обективните
13
обстоятелства, които следва да бъдат взети предвид при определяне размера
на обезщетението, са характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.
В случая съдът намира, че по делото е доказано безспорно, че
възстановителният процес за ищеца е приключил. На първо място, ищецът
няма данни към момента да търси специализирана лекарска помощ по повод
на травмата си, служи си и с двете ръце, като дори ходи на работа, не ползва
болничен. Св. Р. заявява, че след като се е завърнал на работа, ищецът е
продължил да дава същите дежурства, както преди, работел е нощни смени,
както и на пост. Съгласно заключението на СМЕ, обичайният възстановителен
процес при подобен вид травми е 4-5 седмици, при липса на усложнения.
Макар да не се доказва д-р З. действително да е прегледал ищеца на
посочените четири дати, за които са представени амбулаторни листи от страна
на медицинската практика, в която същият работи, съдът приема с оглед на
събраните гласни доказателства, че ищецът действително се е възстановявал
около 4 месеца, тъй като и двамата свидетели сочат, че през този период от
време ищецът е изпитвал болки и страдания, както и трудности в
обслужването. Ищецът е имал затруднено движение на крайника и е бил
насочен през м.08.2022 г. към рехабилитация, което означава, че е имал
проблеми с раздвижването на ръката.
Предвид причиненото на ищеца нетежко увреждане, което временно е
затруднило движението на ръката му, липсата на оперативно лечение,
продължилият около 4 месеца оздравителния процес, съпътстван с болки,
неудобства, стрес /и двамата свидетели заявяват, че в резултат на инцидента,
ищецът е бил шокиран и е преживял трудно травмата, като дори е сменил
работното си място/, липсата на доказателства за влошаване качеството на
живот на ищеца в бъдеще вследствие на това увреждане, съдът намира, че
справедливото обезщетение за неимуществени вреди, което му се полага
съгласно чл. 52 от ЗЗД, възлиза на сумата от 15 000 лв. Приносът на ищеца за
настъпването на вредоносния резултат съдът оценя на 50 %, тъй като същият
14
не е оценил правилно фактическата обстановка, не е предприел нужните
действия за осигуряване на собствената си безопасност и с това е допринесъл
за настъпването на вредата. След съответното намаляване на обезщетението
поради този принос, справедливото обезщетение за неимуществени вреди, на
което ищецът има право, е в размер на 7 500 лв. Същият, обаче, е получил вече
от работодателя си обезщетение за трудовата злополука в размер на 10 498,56
лв. съгласно представените от ОД МВР Бургас доказателства, което следва да
бъде приспаднато от общо определеното обезщетение, тъй като в противен
случай би се стигнало до неоснователно обогатяване.
По отношение на претенцията за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на 48 лв.: след отчитане на приноса от 50 % на
ищеца в настъпването на вредите, ищецът има правото да получи половината
от сумата, или 24 лв. Или, общото обезщетение на ищеца за имуществени и
неимуществени вреди, на което има право съразмерно на приноса си за
увреждането, е 7 524 лв.
Застрахователят е бил уведомен за претенциите на ищеца на 26.09.2022 г.
Ищецът претендира лихви за забава върху главниците за минало време – от
датата на уведомяването на застрахователя, до датата на исковата молба –
07.10.2024 г., съответно в размер на 6 724,08 лв. върху обезщетението за
неимуществени вреди и в размер на 12,42 лв. върху обезщетението за
имуществени вреди.
Върху главниците се дължи законна лихва, считано от датата на
уведомлението до застрахователя за предявената от увреденото лице
претенция – 26.09.2022 г., до окончателното изплащане /аргумент чл. 429, ал. 3
от КЗ/. Както е прието и в Решение № 50001/03.02.2023 г. по т.д. № 2530/2021
г. на І т.о. на ВКС, след уведомяване на застрахователя (независимо дали от
застрахования или от увредения, съответно от предявяване на претенцията от
увредения, като релевантна е най-ранната дата) на основание чл.493, ал.1, т.5
във вр. с чл.429, ал.2, т.2 КЗ, застрахователят покрива спрямо
увредения отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от
датата на предявяване на претенцията пред него, а след изтичане на срока по
чл.496, ал.1 КЗ при липса на произнасяне и плащане, дължи законна лихва
върху обезщетението за собствената си забава.
На осн.чл.162 ГПК и след използване на онлайн калкулатор, съдът
15
изчисли, че дължимата лихва за забава върху главницата от 7 500 лв. за
периода от 26.09.2022 г. /датата на уведомяването на застрахователя/ до датата
на плащането на обезщетението от работодателя – 28.02.2024 г. вкл., е в
размер на 1 305,14 лв., а дължимата лихва за забава върху главницата от 24 лв.
за периода от 26.09.2022 г. до датата на плащането на обезщетението от
работодателя – 28.02.2024 г. вкл., е в размер на 4,18 лв., или общо изтеклите
лихви в периода 26.09.2022 г. – 28.02.2024 г. вкл., които застрахователят е
длъжен да покрие, са в размер на 1 309,32 лв. Или, общо обезщетението, на
което ищецът е имал право към датата на плащането от работодателя –
главници и лихви, е било в размер на 8 833,32 лв. /7 500 лв. + 24 лв. + 1 309,32
лв./. Той е получил от ОД МВР Бургас сумата от 10 498,56 лв., следователно
изцяло е бил обезщетен от работодателя си и не е налице основание за
ангажиране в случая допълнително на отговорността на застрахователя на л.а.
„******” с peг. № СВ **** СК. В противен случай би се стигнало до
неоснователно обогатяване на ищеца.
В обобщение, исковите претенции са изцяло неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
Ответникът има право на направените по делото разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете и на осн.чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде
осъден да му заплати сумата от 1 590 лв. разноски. В тази сума съдът не
включва сумата от 30 лв. – заплатен от ответника депозит за призоваването на
свидетел, тъй като този депозит не е усвоен и ответникът може да поиска
сумата да му бъде възстановена по посочена от него банкова сметка. Не се
включва и сумата от 15 лв. – заплатена от ответника държавна такса по
подадената частна жалба против протоколното определение от 09.01.2025 г., с
което е оставено без уважение искане на ответника за привличане на трето
лице помагач, тъй като обжалването на това определение е било преценено от
АС Бургас като неоснователно, т.е. производството по частната жалба не е
приключило в полза на ответника и за същото не му се дължат разноски.
Ищецът е направил възражение за прекомерност на хонорара на адвоката
на ответника по чл. 78, ал.5 ГПК, съгласно която разпоредба, ако заплатеното
от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази
16
им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от
ЗА, който препраща към Наредба № 1/2004 г. Съгласно разпоредбата на чл. 7,
ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г., която служи на съда като ориентир, при
интерес от 25 000 лв. до 100 000 лв., минималното възнаграждение е в размер
на 2 650 лв. плюс 8 % за горницата над 25 000 лв. Заплатеният от ответника
хонорар на адвоката му е доста под минималния такъв, определен с наредбата,
а именно – 1 000 лв., като делото се отличава с фактическа и правна сложност,
предвид предявените четири обективно съединени иска, въведените от
ответника възражения за съпричиняване, назначените две експертизи, разпити
на свидетели и проведени четири с.з., в които ответникът е бил представляван
от адвоката си. По тази причина, съдът намира, че не е налице основание за
намаляване на възнаграждението на адвоката по чл. 78, ал.5 ГПК.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. С. С. с ЕГН ********** и адрес гр. ******,
ул. „******“ № **, против ЗК „Лев Инс“ АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н „Студентски“, бул. „Самоковско шосе“ №
67А, представлявано от изпълнителните директори П. В. Д., В. В. И. и В. В.
М., иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 26 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно с лихва за забава
в размер на 6 724,08 лв. за периода от датата на уведомяването на
застрахователя - 26.09.2022 г., до датата на исковата молба - 07.10.2024 г.,
както и законната лихва върху главницата от датата на предявяването на иска
– 07.10.2024 г. до окончателното изплащане, които вреди са му причинени
вследствие ПТП на 23.07.2022 г. с МПС л.а. марка „******“, модел „*****“ с
рег.№ СВ*****СК, управлявано от С. Г. Г..
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. С. С. с ЕГН ********** и адрес гр. *****,
ул. „******“ № **, против ЗК „Лев Инс“ АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н „Студентски“, бул. „Самоковско шосе“ №
67А, представлявано от изпълнителните директори П. В. Д., В. В. И. и В. В.
М., иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 48 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно с лихва за забава в
размер на 12,42 лв. за периода от датата на уведомяването на застрахователя -
17
26.09.2022 г., до датата на исковата молба - 07.10.2024 г., както и законната
лихва върху главницата от датата на предявяването на иска – 07.10.2024 г. до
окончателното изплащане, които вреди са му причинени вследствие ПТП на
23.07.2022 г. с МПС л.а. марка „*******“, модел „***“ с рег.№ СВ****СК,
управлявано от С. Г. Г..
ОСЪЖДА Г. С. С. с ЕГН ********** и адрес гр. *****, ул. „********“ №
**, да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н „Студентски“, бул. „Самоковско шосе“ № 67А,
представлявано от изпълнителните директори П. В. Д., .В. В. И. и В. В. М.,
разноски в размер на 1 590 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ответника – С. Г. Г. с ЕГН ********** и адрес с. ******, Общ.
*******, Обл. ******, ул. „******“ № **.
Решението може да се обжалва пред Бургаския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
18