О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.
София, 21.04.2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Г въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и
първи април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.
с. МАРИЯ И.
като разгледа докладваното от младши
съдия И. в.гр.д. № 4782 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
267 от ГПК.
Производството по делото е
образувано по въззивна жалба от Р.И.И. срещу решение № 20281076 от 18.12.2020
г., постановено по гр. д. № 60228/2018 г., по описа на СРС, I ГО, 174 състав, в
частта, с която ответницата Р.И.И. е осъдена да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“
ЕАД, на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо, във вр. с чл. 200 от ЗЗД сумата
в размер на 338,44 лева, представляваща дължима цена за топлинна услуга за
периода от 01.08.2015 г. до 30.04.2016 г. за недвижим имот,
посочен в решението, ведно със законната лихва от 12.09.2018 г. (датата на
подаване на исковата молба) до окончателното плащане, както и сумата в размер
на 13,64 лева, представляваща цена на осъществена услуга дялово разпределение
за периода от 01.06.2015 г. до 30.04.2016 г., като е отхвърлил иска за сумата
над 338,44 лева до пълния предявен размер от 1263,49 лева и за периода от м.
05.2014 г. до 30.08.2015 г. като погасен по давност и а исковете
по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 314,66
лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2015
г. до 31.07.2018 г., както и сумата от 3,11 лева – лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение. С решението, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата от 88,42 лева – разноски
в исковото и заповедното производство.
При
извършена служебна проверка на атакуваното решение, съдът констатира, на първо
място, че в мотивите на същото е посочено, че ответникът дължи изискуема
главница за периода от 01.09.2015 г. до 30.04.2016 г., а за
разликата нас посочената в диспозитива сума и за периода от м.05.2014 г. до
30.08.2015 г. същия е отхвърлен като по гасен по давност. Освен това в диспозитива
на решението в частта за разноските е посочено, че част от тях са с основание
разноски в заповедно производство, за каквото няма данни да е проведено.
На
второ място във въззивната жалба е констатирано от страната, че датата на
откритото съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване не е тази,
която е посочена в решението, а същата се явява реквизит на решението по чл.
236, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Ето
защо, делото следва да бъде върнато на Софийския районен съд за извършване на
преценка за наличие на очевидна фактическа грешка в решението и провеждане на
процедура по чл. 247 от ГПК.
След
произнасянето на първоинстанционния съд и след изтичане на срока за обжалването
на решението, ако такова бъде постановено, делото да се изпрати на Софийски
градски съд по компетентност.
С оглед
изложените съображения съдът намира, че
съдебното производството по въззивното дело следва да бъде прекратено, а делото
изпратено на първоинстанционния съд за произнасяне съобразно мотивите на
настоящото определение.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството
по в.гр. д. № 4782 от 2021 г. по описа на СГС, ГО, ІІ „Г“ въззивен състав.
ВРЪЩА делото
на СРС, I ГО, 174 състав,
за
извършване на преценка относно предпоставките за провеждане на процедура по чл.
247 от ГПК съгласно мотивите на настоящото определение.
След произнасяне на районния съд делото да се
изпрати на Софийски градски съд по компетентност.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.