Мотиви
на присъда, постановена по ВНОХД № 3719/2019г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно
отделение, III-ти въввивен състав
С присъда от
25.10.2018г., постановена по НОХД № 14 317/2016г. по описа на СРС, НО,
20-ти състав съдът е признал подсъдимия И.Г.Р. за виновен в това, че на различни
дати в периода от 20,00 часа на 15.03.2015г. до 10,30 часа на 13.06.2015г. при
условията на продължавано престъпление, като деянията осъществяват поотделно
състава на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от
време и при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот,
отнел чужди движими вещи на обща стойност 1 309,82 лева от владението на
различни граждани, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,
както следва:
1.в неустановен час
през период от 20,00 часа на 15.03.2015г. до 07,00 часа на 16.03.2015г. в
гр.София на паркинг, находящ се в ж.к.“*********“ пред бл.1 чрез разрушаване на
прегради, здраво направени за защита на имот, чрез разбиване на ключалката на
предна лява врата на лек автомобил марка „БМВ“, модел „530Д“, с рег.№ *******,
отнел чужда движима вещ- един брой волан, заедно с модул за навигация „ССС“ и
дисплей за навигация, на стойност 470,00 лева от владението на техния
собственик С.Ц.С., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои
2.в неустановен час
през период от 20,30 часа на 12.06.2015г. до 10,30 часа на 13.06.2015г. в
гр.София на паркинг, находящ се в ж.к.“Младост“ зад бл.*** чрез разрушаване на
прегради, здраво направени за защита на имот, чрез разбиване на ключалката на
предна лява врата на лек автомобил марка „БМВ“, модел „316“, с рег.№ ****,
отнел чужда движима вещ- един брой волан, на стойност 193,32 лева, един брой
еърбег на стойност 317,00 лева и един брой авторадиокасетофон на стойност
328,80 лева, всичко на обща стойност 839,82 лева, собственост на Г.И.А., от
владението на В. Б.А., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.3, вр.чл.194, ал.1,
вр.чл.26, ал.1, вр.чл.54 от НК му наложил наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от една година при първоначален общ режим.
На основание чл.59,
ал.2, вр.ал.1 от НК съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил
задържан.
Със същата присъда
съдът е признал подсъдимия И.Г.Р. за невиновен в това, че през периода от 20,30
часа на 12.06.2015г. до 10,30 часа на 13.06.2015г. в гр.София, на паркинг,
находящ се в ж.к.“Младост“ зад бл.***, противозаконно повредил върху лек
автомобил марка „БМВ“, модел „316“ с рег.№ **** чужди движими вещи- един брой
лайсна за касетофон на стойност 28,80 лева, един брой ключалка за врата на
стойност 49,20 лева, един брой стъкло на предна лява врата на стойност 63,30
лева, един брой звукова изолация на стойност 13,50 лева, всичко на обща стойност
154,80 лева, собственост на Г.И.А., поради което и на основание чл.304 от НПК
го оправдал по
Мотиви по ВНОХД № 3719/2019г.,
СГС, НО, III- ти въззивен състав,
2 стр.
повдигнатото
обвинение в престъпление по чл.216, ал.1 от НК.
На основание чл.25,
ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК съдът е определил едно общо най- тежко наказание
измежду наказанията по НОХД № 14 317/2016г. и НОХД № 9221/2011г., а именно
„Лишаване от свобода“ за срок от една година при първоначален общ режим.
На основание чл.189,
ал.3 от НК съдът е осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски
в размер на 92,00 лева по сметка на СДВР, 59,20 по сметка на СРС, както и 5,00
лева за издаване на изпълнителен лист.
Против така
постановената първоинстанционна присъда е постъпила въззивна жалба от
подсъдимия И.Г., чрез адв.И.В., в която са изложени доводи, че същата е
неправилна, незаконосъобразна, а наложеното наказание- несправедливо. Моли
присъдата да бъде отменена и съдът постанови нова, с която да признае
подзащитният му за невиновен по повдигнатото обвинение.
В съдебно заседание
представителят на СГП счита жалбата за неоснователна и предлага
пръвоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
Подсъдимият
И.Г.Р.
заявява, че не познава свидетеля и не е извършил
престъпленията, в които го обвиняват. Моли да бъде оправдан по повдигнатото
обвинение.
Защитата на
подсъдимия И.Р., адв.И.В., пледира, че повдигнатото спрямо подзащитния му
обвинение се крепи единствено и само на показанията на свидетеля С.Г., който в
съдебно заседание заявил, че не го познава, а останалите доказателства са
косвени. Моли пръвоинстанционната
присъда да бъде отменена и съдът постанови нова, с която да признае
подзащитният му за невиновен по повдигнатото обвинение.
В последна дума
подсъдимият И.Р. моли за справедливост.
Съдът, като прецени
събраните по делото, по реда на чл.13 от НПК, доказателства, взе предвид
доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият И.Г.Р.
е роден на ***г. в гр.София, българин, български
гражданин, със средно образование, неженен е, осъждан, с ЕГН **********.
Първоинстанционинят съд е приел, че
от обективна страна подсъдимият И.Р., че на различни дати в периода от 20,00
часа на 15.03.2015г. до 10,30 часа на 13.06.2015г. при условията на
продължавано престъпление, като деянията осъществяват поотделно състава на едно
и също престъпление, извършени през непродължителен период от време и при една
и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, отнел чужди
движими вещи на обща стойност 1 309,82 лева от владението на различни
граждани, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, времето
от 19.01.2004г. до 27.01.2004г. в гр.София, ж.к.”Л.”, мазетата на бл.**********и
Б, в условията на продължавано престъпление, чрез използавне на технически
средства- отверки, клещи, проводници и телефонен апарат МТП „Елпром” с фабр.№
34437, чрез който се включвал в мрежата на БТК по абонатни линии на конкретни
абонати отнел чужди движими вещи- телефонни импусли- 16 611 броя на
единична стойност 0,08 лева, всичко на обща стойност 1 594,66 лева от
владението на БТК „ЕАД-ТРД” „СТС- ТРАД- Север” с представител К.Н.Н., без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Съдът е възприел тази фактическа
обстановка въз основа на събраните по делото доказателства: обясненията на
подсъдимия А., показанията на св. Б., П.,М., Н., М., Х., П., Б.,Т., С., А., Л.И.,
М.И., Д., протокол за оглед на местопроизшествие /л.4- 6, т.I от дознанието/, справки за проведени телефонни разговори
/л.14- 58, т.I от дознанието/, протоколи за доброволно предаване
/л.60, л.124, т.I от дознанието/, констативни
протоколи /л.68- 73, т.I от дознанието,
л.64- 66 от съдебното производство по делото/, удостоверение за актуално
състояние /л.145, т.I от дознанието, л.73- 74 от съдебното
производство по делото/, заключенията по съдебно техническа /л.167- 168, т.II от дознанието/, графическа /л.172- 173, т.II от дознанието/, оценителна /л.176- 178, т.II от дознанието/, и съдебно психиатрична /л.180- 182, т.II от дознанието/ експертизи, свидетелство за съдимост на М./л.148,
т.I от дозаннието/ и характеристика на същия /л.149, т.I от дознанието/.
Настоящата съдебна инстанция като
съобрази действията на първоинстанционния съд относно събраните по делото
доказателства, преценката им по отделно и в тяхната съвкупност, и техният
анализ, взе предвид следното:
Първоинстанционният
съд е възприел от фактическа страна безспорни данни относно личността на
подсъдимия, които не следва да бъдат преповтаряни.
Първоинстанциянният съд приел че,
подсъдимият М., че за времето от
19.01.2004г. до 27.01.2004г. в гр.София, ж.к.”Л.”, мазетата на бл.**********и
Б, в условията на продължавано престъпление, чрез използавне на технически
средства- отверки, клещи, проводници и телефонен апарат МТП „Елпром” с фабр.№
34437, чрез който се включвал в мрежата на БТК по абонатни линии на конкретни
абонати отнел чужди движими вещи- телефонни импусли- 16 611 броя на
единична стойност 0,08 лева, всичко на обща стойност 1 594,66 лева от
владението на БТК „ЕАД-ТРД” „СТС- ТРАД- Север” с представител К.Н.Н., без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Обект на
престъплението кражба са обществените отношения, които
Мотиви по ВНОХД №
571/2006г.,СГС, НО, Х-ти въззивен състав, 3стр.
осигуряват
нормални условия за упражняване на правото на собственост върху движими вещи.
Изпълнителното деяние на кражбата се състои в самото отнемане на вещта- т.е.
прекъсване на фактическата власт на владелеца върху предмета и установяване на
своя фактическа власт. Законодателят в разпоредбите на НК не е дал легално
определение на понятието „движима вещ”, поради което съдът намери, че е налице
празнота в закона и е приложима разпоредбата на чл.110 от Закона за собствеността, съгласно която
недвижими вещи са земята, растенията, сградите и другите постройки и въобще
всичко, което по естествен начин или от действието на човека е прикрепено
трайно към земята или към постройката, а всички други вещи, включително и
енергията, са движими вещи. В цитираната разпоредба липсва приравняване на
телефонните импулси на движима вещ.
От друга страна, по силата на чл.2,
ал.1 и ал.2 от НК, за всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в
сила по време на извършването му, като ако до влизане на присъдата в сила
последват различни закони, прилага е законът, който е най- благоприятен за
дееца. Деянието, за което подсъдимият М.е предаден на съд е криминализирано с
изменението на НК с ДВ бр.26 от 30.03.2004г. с разпоредбата на чл.348 а от НК.
Към момента на датата, посочената в обвинителния акт- периодът от 19.01.2004г.
до 27.01.2004г. инкриминираното деяние не е било такова, поради което същото е
несъставомерно.
Съдът намери, че предявеният от БТК
„ЕАД-ТРД” „СТС- Т.- Север” с представител К.Н.Н. граждански иск за сумата от
1 594,66 лева, представляваща имуществени вреди от престъплението, ведно
със законната лихва, считано от 27.01.2004г. против Л.И.М., е неоснователен. За
да се раелизира сложният фактически състав на чл.45 от ЗЗД е необходимо да е
настъпила вреда, в резултат на противоправно поведение, да е налице причинна
връзка между противоправното поведение и вредата и наличие на вина. Липсата на
който и да е от тези елементи означава, че не е осъществен деликт. Тъй като
съдът прие, че подсъдимият не е осъществил деянията от обективна страна и не се
налага изследване на вина, то следва да се приеме, че поведението на
подсъдимият не е противоправно. Не е настъпила и вреда, следователно не е
осъществен деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД, което означава, че искът против
подсъдимия е неоснователен, поради което съдът отхвърли гражданския иск.
С оглед изхода на делото направените
по делото разноски в размер на 850,00 лева
остават за сметка на държавата.
Така мотивиран съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.