№ 252
гр. Кърджали, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Валентин Спасов
при участието на секретаря Константина Кирева
като разгледа докладваното от Валентин Спасов Административно
наказателно дело № 20225140200971 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на Л. Г. К. от гр. София, срещу Наказателно
постановление № 22-1947-000075/09.03.2022 г., издадено от Началник сектор в ОДМВР
Кърджали, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1
ЗДвП й е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лева и "Лишаване
от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно, поради което моли съдът да постанови решение, с което да отмени
обжалваното наказателно постановление. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се
представлява. Депозирана е писмена молба от гл. юк. на ОДМВР-К-ли-П., която счита
жалбата за неоснователна и моли НП да бъде потвърдено.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 13.02.2022г. около 16:03 часа в общ. Кърджали, на път 1-5, на КПП Чилик,
жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „******“ с рег. № *******, собственост
на Д.Д. от гр. София, където бил спрян за проверка от служители на РУ-Кърджали. При
1
проверката служителите установили, че управлявания от К. лек автомобил не е регистриран
по надлежния ред- служебно прекратена регистрация по чл. 143 ал.10 от ЗДвП- след
получено уведомление от ГФ за липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”. Поради това, че установеното деяние разкривало данни за извършено
престъпление по чл.345, ал.2 от НК, по случая била образувана проверка. След извършената
проверка, с Постановление на РП-Кърджали от 28.02.2022г. било отказано образуване на
досъдебно производство за извършено престъпление от общ характер по чл.345, ал.2 от НК
и материалите били върнати на административнонаказващия орган. На 09.03.2022г.
наказващият орган издал атакуваното постановление, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1
от ЗДвП наложил на жалбоподателя административни наказания „глоба” в размер на 200 лв.
и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца за извършено нарушение по
140, ал.1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Фактическата обстановка, като цяло
не се оспорва и от жалбоподателят, който не отрича, че той е управлявал процесния
автомобил, но заявява, че не му е било известно, че регистрацията е била служебно
прекратена.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателят, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –Началник Сектор
към ОДМВР-гр. Кърджали, видно от приложените по делото заповеди. АУАН също е
съставен от компетентно (териториално и материално) лице.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателят нарушение
е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво
да се защитава.
2
Действително, от обективна страна се установява, че жалбоподателят е управлявал
лек автомобил, като регистрацията на последния е била прекратена на основание чл. 143,
ал. 10 от ЗДвП.
Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай не се доказва субективната страна
на вмененото нарушение, поради което и извършеното от жалбодателя неправилно е било
квалифицирано като административно нарушение. Това е така по следните причини:
За да е налице административно нарушение от субективна страна, следва деянието да
било извършено виновно - т. е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и
обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то
умишлено или непредпазливо /съгласно указаното в чл. 7, ал. 1 от ЗАНН/.
Съгласно разпоредбата на чл. 18, т. 2 от Наредба № I- 45 от 24 март 2000 година за
регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни
средства и на ремаркетата, теглени от тях е, че регистрацията на съответното превозно
средство се прекратява служебно, като това служебно може да стане съгласно разпоредбата
на чл. 18 б, ал. 1, т. 8 от същата наредба - по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, като
съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, възпроизведена в разпоредбата на чл. 18б,
ал. 2 от горепосочената наредба, задължително следва да бъде уведомен собственика на
превозното средство от съответните органи на отдел КАТ към съответното ОДМВР за тази
прекратена регистрация. От писмените доказателства се установява, доколкото нищо не
сочи противното, че автомобилът, управляван от жалбоподателя, е с прекратена регистрация
поради липса на гражданска отговорност, но за това действие е следвало да бъде уведомен
неговия собственик. Следователно, при извършеното служебно прекратяване на
регистрацията наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП
да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията. Не е
изпълнил и задължението си по ал. 11 да изиска и получи регистрационните табели. Липсата
на уведомяване и наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са
попречили на нарушителя да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него
действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези
последици.
Изискването за уведомяване при прекратяване на регистрация в тази хипотеза следва
и от съпоставителното тълкуване на разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП с разпоредбата
на чл. 143, ал. 15 от закона, която предвижда единствено отбелязване в автоматизираната
система на прекратяването на регистрацията на МПС, което не е регистрирано в двумесечен
срок от придобиването му. Двете разпоредби очевидно включват различни елементи, което
произтича от обстоятелството, че служебното прекратяване по чл. 143, ал. 10 от закона не е
скрепено с точно определен срок. Оттук следва, че не може да се очаква от водачите да са
могли да предполагат (т. е. не може да се приеме и форма на вина непредпазливост), че
регистрацията е действително прекратена, както е в случая по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
Всичко това обуславя извод, че реално жалбоподателят не е действал виновно, а от
3
там извършеното от него не съставлява административно нарушение. В този смисъл са и
мотивите на РП-Кърджали, обективирани в постановлението за прекратяване на ДП.
Отделно от изложеното следва още да се отбележи, че в атакуваното НП не е посочена дата
и час на извършеното нарушение, т.е., деня, за който проверяващите са установили, че
водачът управлява автомобила в нарушение на законовите разпоредби на КЗ. Изискването
за посочване на дата на извършване на нарушението в НП, установено с разпоредбата на чл.
57 ал.1 т.5 от ЗАНН, е императивно. Пропускът да бъде посочена тази дата препятства
описанието и конкретизирането на административното нарушение, което ограничава
правото на защита на лицето, сочено като нарушител. Недопустимо е датата на извършване
на нарушението да се извлича на базата на предположения и въз основа на останалото
съдържание на НП- обвинението в извършване на конкретно административно нарушение
следва да е ясно, детайлно и недвусмислено. Допуснатото съществено процесуално
нарушение не може да бъде санирано във фазата на съдебния контрол за законосъобразност
на НП, тъй като съдът не може да изземва правомощията на АНО и да замества волята му.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на
производството не са ангажирани доказателства за наличие на виновното извършване на
вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се
отмени изцяло.
В жалбата защитникът на жалбоподателя е предявил искане за направените разноски
по делото в размер на 500 лева, а съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните
производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът
на чл.63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА. В
случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е
заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 500 лв., но от представителя на
ответната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът намира това възражение за основателно, тъй като възнаграждението действително е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно
чл.18, ал.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7,
ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл.7, ал.2, т.1 от
Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес до
1 000 лв., възнаграждението е 400 лв. В конкретния случай уговореното и платено
възнаграждение е в размер на 500 лв., като предмет на обжалване е наказателно
постановление, с което са наложени административни наказания „глоба” в размер на 200 лв.
4
и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца. Делото не представлява
фактическа и правна сложност, а реално оказаната от защитника правна помощ се изразява в
изготвяне на жалба. Заплатеният от жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение
надвишава минимално предвидения по Наредбата, като с оглед на оказаната правна помощ,
същият се явява несъразмерен и несъответстващ на критериите по чл.36, ал.2 от ЗА (да е
справедлив и обоснован). Затова следва да бъде намален до предвидения в чл.18, ал.2 вр.
чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, а именно до размера от 400 лв.
Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на
Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно същата в качеството й на юридическо лице
(чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да понесе разноските по делото.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 ЗАНН, Кърджалииският районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1947-000075/09.03.2022 г., издадено от
Началник сектор в ОДМВР Кърджали, с което на Л. Г. К. от гр. София, за нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП й е наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 200 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от
6 месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кърджали, да заплати на Л. Г. К. от гр.
София, кв. „П.”, *****, № ***, ЕГН **********, сумата от 400 лв., представляваща
направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр. Кърджали в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5