Присъда по дело №30/2025 на Районен съд - Златоград

М О Т И В И

по ПРИСЪДА № 3/27.08.2025 г. по
НОХД № 30 по описа за 2025 г. на РС - З.

Подсъдимият Р. С. Д., ЕГН ********** е предаден на съд по обвинение
в извършване на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание подсъдимият не се явява, въпреки постановеното
принудително довеждане, представлява се от служебен защитник.
Прокурорът поддържа внесеното обвинение и предлага на подсъдимия
да бъде наложено по-тежкото от двете предвидени от закона наказание, а
именно ,,Лишаване от свобода‘‘ в около средния размер, а именно 6 месеца.
Повереникът на частния обвинител взема становище, сходно с това на
държавното обвинение.
Като взе предвид изложеното в обвинителния акт, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Подсъдимият Р. С. Д. и Б. С. Д. са имали граждански брак, от който е
родено детето Г. Р. Д., ЕГН **********. Гражданският брак между двамата е
прекратен с Решение №18/15.01.2018г. по гр.д. №414/2017г. по описа на ЗлРС,
с което решение е одобрено постигнатото споразумение между двамата
съпрузи. С това решение родителските права по отношение на Г. Д. са
предоставени за упражняване на майката Б. Д. (Б.), определен е режим на
лични контакти между бащата и детето, определена е издръжка в размер на
130лв., която Р. Д. да заплаща на Б. С. Д., като майка и законен представител
на Г. Р. Д., считано от 15.01.2018г. Посочено е, че издръжката е дължима до
25-то число на месеца, за който се отнася.
Въз осн. на това решение на 02.01.2024г. е издаден изпълнителен лист
на Б. Б. за присъдената издръжка за детето Г..
Не се спори по делото и съдът приема за установено, че Г. Д. е дъщеря
на Р. Д. и Б. Б..
С Решение №3/11.01.2022г. по гр.д. №249/2021г., ЗлРС е наложил
мерки за закрила по ЗЗДН срещу Р. Д. за осъществено домашно насилие по
отношение на Б. С. Б. и Г. Р. Д.. Издадена е заповед за защита, като преди това
е издадена заповед за незабавна защита.
Горната фактическа обстановка се установява от приложените по
делото писмени доказателства.
Отново от приложените писмени доказателства, съдът приема за
установено, че подсъдимият Р. С. Д. не е осъждан. Установява се също, че за
периода 19.07.2019г. до 15.06.2020г. Р. С. Д. е бил регистриран като
безработно лице в ДБТ З..
1

Последният сключен от него трудов договор е сключен на 22.03.2021г.
и е прекратен на 27.05.2021г.
За периода 01.01.2018г. до 10.01.2024г. Р. Д. не е бил подпомаган
социално на никакво нормативно основание.
Считано от 29.05.2019г. същият не е бил работник на ,,Р. Е. П.‘‘ ЕООД
(разминаване с посоченото в характеристиката му, а именно, че работи в
рудник в с. Е. р.).
Установява се от приложената справка от Агенция по вписванията, че
на 04.02.2022г. Р. С. Д. е извършил продажби на недвижими имоти, описани
подробно в справка, а именно жилищни сгради, самостоятелен обект в сграда,
поземлен имот, друга сграда.
На 16.01.2024г. подсъдимият е продал на Д. С. Т. лек автомобил марка
,,М.‘‘, модел *****.
На 22.01.2024г. до Р. Д. е изпратена покана за доброволно изпълнение
по изп.д. №2/2024г., в която ПДИ е посочено задължението му за издръжка за
детето Г. Д.. В разписката е отбелязано, че Р. Д. отказва да получи поканата.
По делото(ДП) е назначена и изпълнена ССчЕ от вещото лице С. П. В..
Съдът приема заключението на вещото лице, като обективно, компетентно и
пълно. От същото съдът приема за установено, че за периода от 01 юли 2022г.
до 31.08.2024г. неизплатената издръжка от подсъдимия за детето Г. е в размер
на 3380 лева или за 26 месеца. От РП-С. е преценено, че месец август още не е
бил изтекъл, когато е възложена експертизата и поради това обвинението е
повдигнато за неплатени 25 броя ежемесечни издръжки на стойност 3250лв.
В съдебно заседание по делото е разпитана Б. Б., която макар че е
законен представител на детето и е подала жалбата срещу подсъдимия дава
показания, които следва да се кредитират, тъй като кореспондират с
приложените по делото писмени доказателства.
От нейните показания съдът приема за установено, че последната
платена месечна издръжка за Г. е от месец юни 2022г. и тази издръжка
всъщност е платена от бащата на Р. Д., който и друг път е плащал
задължението на сина си за издръжка към детето му Г. Д..
От показанията на свидетелката се установяват отново влошените
отношения между нея и подсъдимия. Майката и дъщерята са блокирали
телефона на Р. Д., защото по телефона са им отправени заплахи, за част от
които през месец януари 2022г. подсъдимият е санкциониран по ЗЗДН. От
същите показания, съдът приема за установено, че първата година след
развода Р. Д. е завел веднъж за един ден детето на море в Г.. След това в с. Е.
р., виждайки детето един-два пъти го е питал има ли нужда от нещо. След
това контактите са преустановени. Свидетелката се страхува от бившия си
съпруг. За него тя знае, че напоследък е работил в С. при човек от Е. р., който
обаче го бил изгонил от работа. Свидетелката знае последно, че подсъдимият
пребивава в С. З., но не знае адрес.
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни
изводи:
2

В съдебната практика се приема, че за да е осъществен фактическият
състав на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, се изисква да са налице в
условията на кумулативност следните елементи: влязло в сила осъдително
съдебно решение за заплащане на дължима издръжка с посочен размер и
падеж на вноските; обективна възможност на осъдения да заплаща
присъденото задължение; съзнателното неизпълнение на това задължение в
размер на две или повече месечни вноски. В този смисъл е Решение
№167/19.01.2021г. на ВКС по НД №663/2020г., трето н.о.
В решението на ЗлРС за определяне размера на издръжката е посочен
размерът и падежът на всяка месечна издръжка, тоест няма неяснота колко и
до кога се дължи от Р. Д. на дъщеря му Г..
ВКС сочи, че освен доказателства за имуществото и дохода на
подсъдимия в инкриминирания период, следва да се събират доказателства и
за начина на живот на подсъдимия. В настоящия случай са събрани
доказателства, от които се установява, че през инкриминирания период, а
именно от месец юли 2022г. до месец юли 2024г., подсъдимият Р. Д. не е бил
регистриран като безработно лице. Това означава, че или е имал работа без
трудов договор, или не е търсил работа, при условие, че е млад и
работоспособен, и по делото няма доказателства да страда от заболявания.
Последният прекратен негов трудов договор е с дата 27.05.2021г. В
същото време същият не е подпомаган социално на никакво основание. Тоест,
освен, че не е търсил работа или е работил нелегално, подсъдимият Д. не е
търсил помощи от държавата.
Нерегистрирането като безработен, според ВКС, следва да се тълкува,
като самолишаване от възможността от подсъдимия за евентуално намиране
на работа. Друг щеше да е въпросът, ако той е бил регистриран като
безработен, но не му е предложена работа. Тогава щеше да става въпрос за
обективна невъзможност да се намери работа – Решение №116/11.07.2017г. на
ВКС по НД №416/2017г., трето н.о.
Както се посочи по-горе, ВКС посочва, че трябва да се съберат
доказателства и за начина на личен живот на подсъдимия. В това отношение
следва да се анализират приложените по делото писмени доказателства от
Агенция по вписванията и договора за продажба на МПС от подсъдимия.
На 04.02.2022г. подсъдимият е извършил продажба на няколко
недвижими имота. При извършване на продажба е логично тези имоти да са
заплатени от купувача на продавача, освен ако сделките не са фиктивни,
например между близки лица. Следва да се отбележи, че решението на ЗлРС, с
което е възникнало задължението за издръжка на подсъдимия е влязло в сила
преди извършване на продажбите на недвижими имоти – решението е в сила
на 15.01.2018г.
С извършените продажби е възможно подсъдимият да се е разпоредил с
недвижимите си имоти, за да не станат те обект на принудително изпълнение
от съдия-изпълнител за покриване на задълженията за издръжка.
На разположение на кредитора обаче, в подобна хипотеза е
разпоредбата на чл. 135 от ЗЗД.
3

При условие, че липсват доказателства за трудови доходи, то
единствената възможност за покриване на задълженията са били
недвижимите имоти и лекия автомобил на подсъдимия.
Лекият автомобил също е продаден, на 16.01.2024г., тоест в
инкриминирания период.
Тоест, анализирайки начина на живот на подсъдимия се стига до
извода, че той е реализирал или би трябвало да е реализирал сериозни доходи
от продажба на недвижими имоти, с които би трябвало да покрие
задълженията си за издръжка към своето дете.
Отново анализирайки начина на живот на подсъдимия, следва да се
вземе предвид и посоченото в показанията на свидетелката Б. Б., а именно, че
подсъдимият работи по други градове, явно нелегално и реализира доходи.
ВКС е имал възможност да обърне внимание на съдилищата, че
материалните затруднения не оневиняват подсъдимия да не дава издръжка.
Настоящият случай е точно такъв, защото подсъдимият е имал възможност да
получава доходи – да търси работа, включително чрез Бюро по труда; да
получава социални помощи; да получи плащане при продажбата на няколко от
недвижимите имота и при продажбата на лекия автомобил.
Всичко изложено по-горе трябва да е налице от обективна страна, за да
е налице престъпление по чл. 183 от НК.
От субективна страна трябва да е налице съзнателно неизпълнение на
задължението по влязлото в сила съдебно решение.
От прочетените по делото обяснения на подсъдимия на досъдебното
производство, се налага категоричният извод, че той умишлено не изпълнява
задължението си, защото е ядосан, че бившата му съпруга се е снабдила от
съда с документ, с който е изкарала детето в чужбина. Тоест, подсъдимият
категорично сочи, че знае задължението си, че не го изпълнил и че няма
желание да го изпълни – сочи, че издръжка следва да дава съда и
прокуратурата.
Получава се обаче противоречие в обясненията на подсъдимия, защото
веднъж посочва, че е ядосан от изкарването на детето в чужбина, а друг път
заявява, че не желае да вижда бившата си съпруга и детето, но пък ги
притеснява по телефона от скрит номер. Всичко това говори за объркване в
позицията на подсъдимия.
Доказателство за знанието за задължението е и обстоятелството, че
подсъдимият е подписал споразумение с бившата му съпруга, което е
одобрено от съда, тоест той по собствена воля е участвал в определяне
размера на месечната издръжка, която към настоящия момент е повече от два
пъти по-малка от минималния размер на дължимата месечна издръжка.
Всичко гореизложено обуславя извода, че са налице всички условия,
както от обективна, така и от субективна страна за ангажиране на
наказателната отговорност на подсъдимия Р. С. Д. по чл. 183, ал. 1 от НК.
Както органите на ДП, така и съда са положили усилия да разяснят на
подсъдимия благоприятната последица от плащане на дължимата издръжка,
4

както за него самия, така и за детето. Точно по тази причина съдът е
постановил принудително довеждане на подсъдимия Д. (за да му разясни
отново благоприятната възможност), което за съжаление не е изпълнено от
органите на ОЗ ,,Охрана‘‘.
Освен изводът, че е била налице възможност за подсъдимия да плати
задължението си, се налага и друг извод, а именно, че той е имал възможност
и да поиска изменение (намаление) на присъдената издръжка при
невъзможност да плаща този й размер, но не го е направил.
След като е направен извод за наличие на извършено престъпление от
подсъдимия Д., съдът следва да реши и въпроса какво наказание да бъде
наложено на същия. В случая законодателят е предвидил извършителите на
тези престъпления да се наказват с ,,Лишаване от свобода‘‘ до 1 година или с
,,Пробация‘‘. При решаване на този въпрос, съдът следва да отчете като
отегчаващи обстоятелства големият брой месечни издръжки и големия
размер на дължимата сума в случая. Не може да не се вземе предвид като
отегчаващо обстоятелство и това, че недаването на издръжка е продължило и
след месец юли 2024г. до приключване на делото.
Следва да се вземе предвид като отегчаващо обстоятелство и липсата
на критичност на подсъдимия относно поведението му като длъжник.
Единственото смекчаващо обстоятелство в случая е чистото му
съдебно минало.
При това положение, съдът намира, че спрямо него следва да се наложи
по-тежкото предвидено наказание, а именно ,,Лишаване от свобода‘‘. това
наказание, с оглед превеса на отегчаващи обстоятелства, следва да се
определи към неговия среден размер, а именно 6 месеца.
Способността на подсъдимия Д. да се поправи с налагане на наказание
по настоящата присъда следва да се провери с определяне на един
изпитателен срок от три години. Този извод се налага, с оглед чистото му
съдебно минало до сега, от където се появява и надеждата, че с настоящата
присъда ще се подейства възпитателно на подсъдимия.
Освен горните разсъждения за приложението на чл. 66 от НК, в случая,
като аргумент се появява и практиката на ВКС – Решение №447/06.01.2014г.
по НД №1483/2013г., първо н.о., според която като вид наказание лишаването
от свобода за неплащане на издръжка е неподходящо. ВКС посочва, че
престоят в затвора на подсъдимия не допринася за получаването на месечните
издръжки от кредитора на осъдения. ВКС препоръчва при първо осъждане да
се наложи наказание ,,Пробация‘‘. В настоящия случай обаче съдът намира, че
по-голям поправителен ефект би имало условното осъждане, при което е
налице явна опасност при следващо неизпълнение на задължение за
издръжка, подсъдимият да бъде лишен от свобода реално. В случая този
подсъдим и да е на свобода не осигурява издръжка за детето си. Той
демонстрира години наред упоритост на престъпния умисъл и поради това
наказание ,,Пробация‘‘ би било снизхождение по отношение на него.
С оглед ангажиране наказателната отговорност на подсъдимия,
разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, въвежда ангажимент за подсъдимия и
5

за направените разноски за адвокатско възнаграждение и други, включително
и от частния обвинител. Поради това ще следва подсъдимият Р. Д. да понесе
направените разноски в ДП, както и в съдебното производство – разноските от
частния обвинител и за вещо лице.
По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ: Д.Х.
6

Номер на акта:	3
Дата:	27 август 2025 г. (в сила от 27 август 2025 г.)
Съдия:	Динко Карамфилов Хаджиев

Дело:	20255420200030
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	15 април 2025 г.

Присъда по дело №30/2025 на Районен съд - Златоград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите