МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №13 ОТ 08.07.2018 Г. ПО НЧХД
№110/2019 Г. НА НПРС
Тъжителката В.Д.С.
*** е депозирала тъжба против подсъдимия Р.Н.И. *** това, че на
22.10.2018 г. в с. П., обл. Ш., вследствие нанесени
удари с ръка /юмруци/, ѝ е причинил травматични увреждания, изразяващи се
в: навяхване на втора дланно-пръстова става на лява
ръка; кръвонасядания по окосмената част на главата,
лицето и втори пръст на лява ръка, с които ѝ нанесъл лека телесна
повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за
живота - престъпление по чл.130,
ал.1 от НК.
Ведно с
тъжбата са предявени за разглеждане и граждански искове с цени от 3 000 лв.,
съставляващи обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди и от 40
лв., съставляващи обезщетение за причинени на ищцата имуществени вреди.
По
предявеното му обвинение подсъдимият не се счита за виновен. Твърди, че не е
причинявал травматични увреждания на тъжителката. Не отрича, че на посочената в
тъжбата дата е имал пререкания с тъжителката, но отрича да ѝ е нанасял
удари по главата или травми по ръцете. Моли да бъде оправдан по предявеното му
обвинение.
Защитникът
на подсъдимия адв. Ив. Д. от ШАК счита, че липсват
категорични доказателства за виновността на подсъдимия по предявеното му
обвинение. Моли подсъдимият за бъде оправдан, а предявените граждански искове
отхвърлени.
Като съобрази всички събрани по делото
доказателства, съдът счете за установено от фактическа страна следното:
Тъжителката и подсъдимият живеят в с. П., обл. Ш.ска.
Те се познават много добре, къщите в които живеят се намират в близост, а и
двамата имат родствена връзка – бащата на тъжителката и дядото на подсъдимия са
братя. Двамата нямат добри отношения, имали са множество конфликти, като
тъжителката многократно подавала срещу подсъдимия жалби и тъжби по различни
поводи.
На
22.10.2018 г. надвечер подсъдимият се движил към дома си с трактор по ул. „***“
в селото. В същото време на улицата била и тъжителката, чийто дом се намирал в
близост. Малко преди това свидетелите В.Н. Ж. и Г.А. Ж. – съпрузи, на които
къщата също била на тази улица, били в двора на тъжителката, която им услужила
с пясък и двамата с количка вървяли към дома си, като
свидетелят вървял напред, а свидетелката след количката. Когато подсъдимият с
трактора приближил тъжителката, двамата си разменили реплики и между тях
избухнала свада. Тъжителката отправяла по адрес на подсъдимия обидни думи.
Докато двамата се карали тогавашната съжителка на подсъдимия – свидетелката С.
Ц.А. излезнала и го извикала. Подсъдимият се прибрал
в дома си с трактора, а тъжителката се обадила на телефон 112, като съобщила,
че подсъдимият управлява трактора в нетрезво състояние, както и че ѝ е
нанесъл удари, а на следващия ден подала и жалба в полицията. По повод
подадения в полицията сигнал след два дни в селото пристигнал свидетелят Ц.Б.Ц.
– полицейски служител, който извършил проверка, събрал сведения и внесъл
материалите в Районна прокуратура – Н. С постановление от 21.12.2018 г.
прокурорът отказал образуване на досъдебно производство с мотива, че липсват
данни за осъществено престъпление от общ характер.
На
24.10.2018 г. тъжителката посетила Отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „***“,
където била прегледана и ѝ било издадено медицинско удостоверение
№1075/2018 г. В него е отразено, че на тъжителката са установени следните
травматични увреждания: в областта над лявата ушна мида – разлята болезнена
подутина с диаметър 3 см; по лигавицата на горна и долна устни в лявата им
половина – морави кръвонасядания с диаметър по около
1 см; вторият пръст на лявата ръка бил значително отекъл, синкаво кръвонаседнал; движенията в дланнопръстовата
става на същия били болезнени и ограничени. В хода на делото е назначена
съдебно-медицинска експертиза, която в заключението си сочи, че описаните
увреждания по своята медико-биологична характеристика обуславят временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Това са
фактите, които са установени с категоричност по делото от събраните
доказателства. В хода на производството са разпитани множество свидетели –
изслушани са показанията на свидетелите: В.Н. Ж. (двукратно), Г.А. Ж.
(двукратно), П.Ц. А., В. Т. М., Х. С. Х., Ц.Б.Ц., С. Ц. А., А.С.Х., Р.Б.Ф., Е.Д.С.,
Р.В.Р. и В.В.В.. Приобщени са множество писмени
доказателства, сред които и материалите по преписка №1296/2018 г. на РП – Нови
пазар, а също така съдът е предявил на страните чрез изслушване и веществено
доказателство – CD със
запис, получен от РЦ 112 – В.. На базата на всички събрани доказателства,
преценени и отделно и съвкупно, съдът счете, че няма категорични данни за
виновността на подсъдимия в извършване на предявеното му обвинение.
На първо
място следва да се отбележи, че никой от свидетелите няма родствена връзка с
някоя от страните, или пък отношения с някой от страните, от които да може да
се направи извод за заинтересованост или пристрастие. От свидетелските
показания не се доказват нанесени от страна на подсъдимия телесни увреждания на
тъжителката. За очевидци на случая се сочат свидетелите В.Н. Ж. и Г.А. Ж.,
които по делото са давали показания по два пъти. Свидетелят Ж. твърди, че не е
видял нито подсъдимият да нанася удари на тъжителката, нито последната да е
била с наранявания. Свидетелката Ж. в първоначалния си разпит заявява, че не
видяла какво се е случило между тъжителката и подсъдимия и не помни тъжителката
да е имала наранявания. При повторния си разпит тази свидетелка отново твърди,
че не видяла подсъдимият да нанася побой, но след това видяла в областта на
долната устна в лявата страна на тъжителката „червено имаше, преди това
нямаше“. Свидетелите П. Ц.А. и В.Т. М. твърдят, че във времето на инцидента са
се намирали пред дома на подсъдимия и са видяли
кавгата с тъжителката. Тези двама свидетели твърдят, че подсъдимият тогава
въобще не слезнал от трактора си, а само спрял с
трактора, докато тъжителката го обиждала. Останалите горепосочени свидетели не
са били очевидци на случилото се. Те твърдят, че разбрали за конфликт между
страните по делото, но не разбрали за побой, нанесен от страна на подсъдимия на
тъжителката. От страна на тъжителката се твърди, че при извършената проверка по
случая от полицейския служител – свидетеля Ц.Б.Ц., двамата свидетели Ж. в
дадените от тях сведения потвърдили за такъв нанесен побой. Въпросните сведения
са факт и се съдържат в приложената прокурорска преписка. Тези сведения, обаче
съдът не може да ползва като доказателства в настоящия процес, тъй като
свидетелите са дали показания по настоящото дело именно в качеството си на
свидетели и то двукратно.
Безспорно е
по делото, че тъжителката е имала нанесени травматични увреждания. Фактът на
уврежданията е доказан от представеното медицинско удостоверение и от
заключението на назначената съдебномедицинска експертиза. Липсват, обаче
категорични доказателства, че тези увреждания са причинени на тъжителката
именно от подсъдимия. Противоречивите показания на свидетелката Ж., както и
показанията на всички останали свидетели разколебават представената от
тъжителката обвинителна теза. Наред с това на откритото съдебно заседание, в
което е проведен разпитът на вещото лице д-р В., тъжителката пред самото вещо
лице посочи ръката си заявявайки: „Ето я травмата, където той ми обърна
пръста.“ На това изявление вещото лице е заявила, че съгласно описаното в
медицинската документация травмата касае дланнопръстова
става, а тъжителката сочи ставата между основната и средната фаланга, където
действително има деформация, но тя не може да се свърже с процесната
травма, а се дължи на други заболявания, напр. артроза,
която е констатирана при разчитане на извършената рентгенова графия. Това обстоятелство също внася сериозно съмнение в
обвинителната теза, още повече, че именно травмата в ръката на тъжителката е
причинила временното разстройство на здравето, неопасно за живота, съгласно
заключението на медицинската експертиза.
От приобщеното
по делото веществено доказателство – посочения по-горе звукозапис от обаждането
на тъжителката на номер 112 се установява, че поводът за обаждане е сигнал от
страна на тъжителката (което и самата тя потвърждава в хода на настоящото
производство) относно това, че подсъдимият управлява моторно превозно средство
след употреба на алкохол. В обаждането си тъжителката споменава и за нанесени
ѝ удари, но без конкретизация, а за наранявания по ръката не става въпрос
в това обаждане. Единствено въз основа на това веществено доказателство съдът
не може да основе осъдителна присъда, тъй като направените изявления изхождат
само от тъжителката и са неподкрепени с други доказателства.
Предвид
гореизложеното съдът счете, че по делото липсват категорични и безпротиворечиви доказателства подсъдимият да е автор на
описаното в тъжбата на тъжителката деяние. Ето защо съдът прие, че тъжбата е
основателна, поради което призна подсъдимия за невиновен в това, че на
22.10.2018 г. в с. П., обл. Ш.ска, е причинил на В.Д.С.
лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето,
неопасно за живота и го оправдава по
обвинението по чл.130, ал.1 от НК.
Относно
предявените с тъжбата граждански искове съдът счете, че доколкото по делото не са
налице доказателства да е осъществено от страна на подсъдимия спрямо
тъжителката посоченото от последната престъпление от частен характер, и няма
данни вследствие нанесени ѝ от подсъдимия телесни увреждания тя да е
претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, нито пък
имуществени такива, то и предявените граждански искове с цени на исковете от
3 000 лв. и 40 лв. са неоснователни и недоказани. Именно като такива
исковете бяха отхвърлени.
Тъжителката
бе осъдена да заплати на подсъдимия направените по делото разноски от 500 лв.
В този
смисъл съдът постанови присъдата си.
22.07.2020
г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: