№ 950
гр. София, 03.09.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 4 СЪСТАВ в публично заседание на
трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
СъдебниВЕНКО ЙОРДАНОВ
заседатели:МИХАЙЛОВ
ДИМИТЪР БОРИСОВ
ИВАНОВ
при участието на секретаря Ваня Хр. Гаджева
и прокурора Николина Симеонова Ангелова (СГП-София)
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Частно
наказателно дело № 20211100202239 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 15:15 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ Д.Л.К. – редовно призован, се явява лично и с адв. И.Ю.
– от САК – надлежно упълномощен защитник на осъдения К., с
представено пълномощно.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните и наличието на
законоустановени предпоставки за даване ход на делото в днешното съдебно
заседание,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРОДЪЛЖАВА ХОДА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДОКЛАДВА изискани от съда и постъпили писмени отговори и
документи, а именно – актуално свидетелство за съдимост по отношение на
осъдения Д.К. – от 03.09.2021 г.; отговори от ТД НАП – гр. София, вх.№
333420 от 30.06.2021 г. и вх.№ 339316 от 22.07.2021 г.; отговор от ГД „ИН“,
рег.№ И–10448 от 02.07.2021 г., както и от СГС, НО, 20 състав от 20.07.2021
г., които ПРЕДЯВИ на страните – за запознаване и становище.
1
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се приемат.
Адв.Ю.: Представям и моля да приемете доказателства относно
личността на подзащитния ми, а именно – Удостоверение за раждане на
неговата дъщеря и на неговото внуче.
СЪДЪТ ПРЕДЯВИ така представените от защитата доказателства, на
прокурора – за запознаване и становище
ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат.
СЪДЪТ, като съобрази становищата на страните и относимостта на
изисканите и постъпили писмени доказателства, докладвани в сднешното с.з.
– към предмета на делото, отразяващи данни за съдимостта, правното
положение и изпълнение на наложени по отношение на осъдения К. глоби,
каквито доказателства се явяват и представените такива от защитата,
отразяващи личностни данни за осъденото лице, СЧИТА, че същите СЛЕДВА
да бъдат приобщени към доказателствения материал по воденото
производство, в насока на което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА като писмени доказателства – изисканите и постъпили от
съда такива – актуално свидетелство за съдимост по отношение на осъдения
Д.Л. К., издадено от СРС под рег. № 14157, на 03.09.2021 г.; 2 бр. писмени
отговори от ТД НАП – гр. София, вх.№ 333420 от 30.06.2021 г. и вх.№
339316 от 22.07.2021 г.; отговор от ГД „ИН“, рег.№ И–10448 от 02.07.2021 г.,
както и отговор от СГС, НО, 20 състав – от 20.07.2021 г., а така също и
представените от защитата доказателства – Удостоверение за раждане на
дете на осъдения К. от 27.06.2001 г., издадено от СО, Район „Слатина“, както
и Удостоверение за раждане на внуче на осъдения К., издадено на 13.02.2020
г. от Община Димитровград.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Няма да сочим други доказателства и
2
доказателствени искания.
По ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените в съвкупност по воденото
наказателно производство писмени доказателства.
След като съобрази становището на страните, че няма да сочат нови
доказателства, нямат доказателствени искания, както и, че делото е изяснено
от фактическа страна, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам направеното предложение на СГП за
групиране на наказанията от втората група по отношение на осъдения К. по
начина, по който е направено по в тази група. Поддържам искането за
увеличаване на размера на общото наказание по тази втора група, с ½.
Адв.Ю.: Считам, че от събраните доказателства се установява, че са
налице предпоставките за приложение на нормите на чл.25, ал.1, вр.23. ал.1
НК по отношение на осъжданията на подзащитния ми по НОХД № 922/17 г. и
по НОХД № 1775/21 г. В тази връзка, моля да определите едно общо
наказание, в размер на 2,5 години, като моля да приспаднете изтърпяната част
от това наказаниу, което е изцяло изтърпяно по дело № 922/17 г. към
настоящия момент, както и предварителните задържания по двете дела.
В случай, че намерите за необходимо да обсъдите въпроса по чл.24 НК,
моля да вземете предвид, че не са налице основанията да се прилага този
текст, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че от
2016 г., когато е било последното деяние, за което е осъден К., той няма
регистрирани противоправни прояви; смятам, че е преосмислил поведението;
3
в момента живее нормален порядъчен живот, устроил се е, работи,
възстановил е всички вреди по престъпленията, за които е осъден, като
единственото, което не е възстанол е глобата, но с оглед престоя му в затвора,
е било непосилно за него и тази сума да възстанови, вероятно в най-скоро
време ще въстанови и нея. Отделно от това, настоящото производство касае
кумулация само на две наказания „лишаване от свобода“ и следва да бъде
взето предвид, че и двете са ефективни наказания, така, че рестрикцията по
чл.24 НК за мен е ненужна – ако бяха повече деяния и повече присъди да
бъдат кумулирани, това е минимума, който е възможен.
Тези съображения считам за основателни, най-вече продължителният
период, в който той няма противоправни прояви, които да мотивират съда да
не прилага тази рестрикция, тъй като реално, ако бъде приложена, К. ще
следва да отиде в място за лишаване от свобода и положителната промяна,
която в момента е настъпила при него, би била прекъсната с едно
краткотрайно лишаване от свобода, което нито би оказало някакъв
превъзпитатеен ефект, по-скоро би навредило в случая.
ОСЪДЕНИЯТ Д.Л.К. /в своя защита/: Поддържам казаното от моя
защитник, моля да не ми бъде завишавана присъдата.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ ПОСЛЕДНА ДУМА на осъденото лице.
ОСЪДЕНИЯТ Д.Л.К.: Ако може да бъде направена кумулация, без да
се завишава присъдата.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание, за да постанови
определението си.
СЪДЪТ след проведено тайно съвещание, след като съобрази
доводите и възраженията на страните, изложени в днешното съдебно
заседание, както и доказателствените материали по делото, намери за
установено следното:
Производството е по реда на чл.306, ал.1, т.1 НПК, вр. чл.25, ал.1, вр.
чл.23, ал.1 НК.
Образувано е по повод депозирана молба от осъдения Д.Л.К., чрез
упълномощения от него защитник – адв. И.Ю. – от САК, за определяне на
едно общо наказание касателно осъденото лице, измежду наложените му
4
наказания по НОХД № 1775/21 г. по описа на СГС, 4 състав и по НОХД №
922/17 г. по описа на СГС, НО, 20 състав.
Същевременно, след депозиране на молбата от защитата, по делото е
постъпило предложение и от прокурор при СГП, с правно основание чл.306,
ал.1, т.1 НПК, с което първоначално е направено искане за групиране на
наложените по отношение на осъдения К. наказания по всички постановени
спрямо него присъди, в отделни две групи, и с искане по второформираната
група, свързана с определяне на едно общо наказание измежду тези по НОХД
№ 922/17 г. и по НОХД № 1775/21 г. – и двете по описа на СГС, да бъде
определено едно общо наказание, в размер на 2 години и 6 месеца „Лишаване
от свобода“, следващо да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим,
което на основание чл.24 НК, да бъде увеличено до размер от ½.
В днешното с.з., представителят на СГП поддържа предложението
досежно второформираната група, следваща да определи едно общо
наказание по отношение на К. измежду наложените му по НОХД № 922/17 г.
по описа на СГС, НО, 20 състав и по НОХД № 1775/21 г. по описа на СГС,
НО, 4 състав, каквото бе и становището на прокурора в предходното с.з., при
даване ход на съдебното следствие по настоящото производство, доколкото е
налице вече извършена кумулация на наложените спрямо К. наказания по
всички останали постановени спрямо него присъди, а именно – по НОХД №
16518/06 г. по описа на СРС, НО 9 състав; по НОХД № 4138/06 г. по описа на
СГС, НО, 13 състав; по НОХД № 7379/08 г. по описа на СРС, НО, 100 състав
и по НОХД № 2184/10 г. по описа на СГС, НО, 30 състав, съдебния акт
относно която кумулация, постановен от СГС, според прокурора, не подлежи
на ревизия, предвид факта, че последващо постановените спрямо осъдения К.
две осъдителни присъди – по НОХД № 922/17 г. по описа на СГС, НО, 20
състав и по НОХД № 1775/21 г. по описа на СГС, НО, 4 състав, не
предпоставят необходимост от разрушаване на така извършеното групиране
на наказанията по описаните по-горе четири наказателни производства,
извършено от СГС, НО, 30състав по НЧД № 2505/2016 г. Пледира да бъде
уважено и предложението за увеличаване на следващото да бъде определено
спрямо К. едно общо наказание, в размер на 2 години и 6 месеца „Лишаване
от свобода“, до ½.
В обратен синтез е становището на защитата в лицето на адв. Ю. – от
САК, единствено касателно приложението нормата на чл.24 НК, който
поддържа иначе предложението на прокурора и внесената от него молба за
кумулиране на определените по отношение на К. наказания по НОХД №
922/17 г. по описа на СГС, НО, 20 състав и по НОХД № 1775/21 г. по описа на
СГС, 4 състав. Излага, че след последното извършено от К. престъпление, за
което същият е осъден по НОХД № 922/17 г., извършено на 06.10.2016 г., до
момента спрямо него няма регистрирани противоправни прояви; трудово
ангажиран е; семейно обвързан. Сочи, че К. е преосмислил криминалното си
поведение от миналото, както и, че в момента живее нормален, порядъчен
живот. Пледира, че ако спрямо осъдения К. бъде приложена рестрикцията на
5
чл.24 НК, същия ще следва да пребивава в място за лишаване от свобода, и
положителната промяна, която в момента е настъпила при него, би била
прекъсната с едно краткотрайно лишаване от свобода, което не би оказало
някакъв превъзпитателен ефект, а по-скоро би навредило постигнатия такъв
до момента.
В своя защита и в последна дума, осъденото лице Д.Л.К. поддържа
казаното от своя защитник и моли да не му бъде завишавано наказанието.
След анализ на доказателствените материали по делото, на първо място,
СЪДЪТ обсъди, че с оглед разпоредбата на чл. 39, ал. 1 НПК настоящият
съдебен състав е компетентен да се произнесе по така отправената от
осъдения Д.Л.К., чрез неговия защитник – адв. И.Ю. – от САК молба, както и
по внесеното от СГП предложение – с правно основание чл.306, ал.1, т.1
НПК, вр. чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК, предвид обстоятелството, че СГС в
този си състав е постановил присъдата, която последна е влязла в сила, а
именно – тази по НОХД № 1775/2021 г. по описа на СГС, НО, 4 състав, влязла
в сила на 07.06.2021 г. В този смисъл настоящият съдебен състав е този, който
следва да прецени основателно ли се явява направеното от осъденото лице
искане и депозираното от СГП предложение, поддържано от прокурора в
днешното съдебно заседание, в пункт 2-ри от същото.
След запознаване с доказателствените материали по делото, СЪДЪТ
КОНСТАТИРА, че спрямо осъдения Д.Л.К. са постановени до момента 8
осъдителни присъди, като по всички първоначално изброени, а именно – по
НОХД № 16518/06 г. по описа на СРС, НО 9 състав; по НОХД № 4138/06 г. по
описа на СГС, НО, 13 състав; по НОХД № 7379/08 г. по описа на СРС, НО,
100 състав и по НОХД № 2184/10 г. по описа на СГС, НО, 30 състав, с
протоколно определение на СГС, НО, 30 състав от 01.07.2016 г., влязло в сила
на 10.10.2016 г., е извършено кумулиране на наложените по отношение на К.
по цитираните производства наказания, като му е определено едно общо най-
тежко наказание, в размер на 5 години „лишаване от свобода“, доколкото
такова е било наложено на К. по НОХД № 4138/06 г. по описа на СГС, НО, 13
състав, като на основание чл.23, ал.3 НК, към така определеното едно общо
най-тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер на 5 години, е било
присъединено и наложеното по отношение на К. наказание „Глоба“, в размер
на 1000 лв., определено му по НОХД № 16518/06 г. по описа на СРС, НО, 9
състав.
След преценка на доказателствените материали по делото и с оглед
съобразяване изискването за прилагане на най–благоприятния закон по
отношение на конкретния осъден, с оглед последващо постановените спрямо
К. присъди по НОХД № 922/17 г. по описа на СГС, НО, 20 състав и по НОХД
№ 1775/21 г. по описа на СГС, НО, 4 състав, настоящият състав ПРИЕМА, че
становището на прокурора относно поддържане на депозираното
предложение единствено касателно необходимостта от формиране на втора
група наказания измежду тези, наложени по отношение на осъдения К. по
6
цитираните по-горе две производства, които обусловят кумулационна верига,
налагаща приложението на чл.306, ал.1, т.1 НПК, вр. чл.25, ал.1, вр. чл.23,
ал.1 от НК, се явява правилно и законосъобразено, доколкото предходно
извършената кумулация от СГС, НО, 30 състав, по НЧД № 2505/2016 г., не
подлежи на повторна преценка, предвид правилността на извършеното
групиране на наложените спрямо К. наказания по относимите до тази
кумулация производства и липсата на предпоставки, така извършеното
групиране да бъде ревизирано, с оглед невъзможността да бъде определено по
друг, различен начин, по-благоприятното действие на закона за групиране на
наложените спрямо К. наказания по постановените спрямо него до момента
присъди. В този смисъл и доколкото искането на прокурора и на защитата е в
посока единствено извършена кумулация по отношение на наложените
спрямо К. наказания по НОХД № 922/17 г. по описа на СГС, НО, 20 състав и
по НОХД № 1775/21 г. по описа на СГС, НО, 4 състав, СЪДЪТ СЧИТА, че
следва да извърши преценка единствено относно допустимостта и
основателността на направеното предложение от прокурора и искането от
защитата касателно формирането на отделна кумулативна верига по
отношение на наложените спрямо К. по тези две цитирани производства.
Обсъждайки доказателствените материали по делото, СЪДЪТ
КОНСТАТИРА, че въз основа на определение, имащо характер на влязла в
сила присъда на 09.03.2017 г., постановено по НОХД № 922/2017 г. по описа
на СГС, НО, 20 състав, във връзка с постигнато между страните по
цитираното производство споразумение, Д.Л.К. е осъден за извършени от
него на 06.10.2016 г. престъпления по чл.354а, ал.2, т.4, вр. ал.1, изр.1, пр.4,
алт.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ от НК и по чл.354в, ал.1, пр.2, алт.2 от НК, за
съвкупността от които престъпления, на основание чл.23, ал.1 НК, му е
определено едно общо наказание „лишаване от свобода“ в размер на 2 години
и 6 месеца, следващо да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим,
както и „глоба“ в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, което наказание се
предвижда наред с наказанието „лишаване от свобода“. С така одобреното
споразумение, съдът е приспаднал на основание чл.59, ал.1, т.1 НК, от общо
определеното на К. наказание „лишаване от свобода“ в размер на 2 години и 6
месеца, времето, през което осъдения е бил задържан по цитираното
производство, считано от 08.10.2016 г. до влизане на споразумението в сила.
В последващ по-късен момент, въз основа на постигнато споразумение
между страните по НОХД № 1775/2021 г. по описа на СГС, НО, 4 състав,
одобрено от съда и влязло в сила на 07.06.2021 г., Д.Л.К. е осъден за
извършено от него на 17.02.2015 г. престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр.
чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ НК, на наказание
„Лишаване от свобода“, в размер на 2 години и 6 месеца, следващо да бъде
търпяно при първоначален „строг“ режим.
Преценявайки изложените данни съобразно приложените
доказателствени материали по делото и в частност приобщената в днешното
съдебно заседание актуална справка за съдимост по отношение на осъденото
7
лице, датите на извършване на деянията по цитираните по-горе 2
производства, както и датите на влизане в сила на постановените спрямо К.
присъди, настоящият съдебен състав прие, че отправеното от осъденото лице
искане и депозираното от СГП предложение – в пункт 2-ри от същото, с
правно основание чл.306, ал.1, т.1 НПК, вр. чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК, се
явяват напълно основателни, тъй като са налице предпоставките за групиране
на наложените по отношение на осъдения Д.Л.К. наказания, определени му
по НОХД № 922/17 г. по описа на СГС, НО, 20 състав и по НОХД № 1775/21
г. по описа на СГС, НО, 4 състав. В тази връзка СЪДЪТ отчете, че деянията
по двете цитирани по-горе производства, са извършени преди да има влязла в
сила присъда за което и да е от тях, като безспорно се установява, че
присъдата по НОХД № 922/2017 г. по описа на СГС, НО, 20 състав, е
влязла в сила на 09.03.2017 г., преди която именно дата са извършени
престъпленията, за които К. е осъден по цитираните по-горе 2 наказателни
производства. В тази насока СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че по първото цитирано
производство – по НОХД № 922/2017 г. по описа на СГС, НО, 20 състав, К. е
осъден за извършено от него престъпление на 06.10.2016 г., като както беше
посочено вече, присъдата е влязла в сила на 09.03.2017 г. Същевременно, по
НОХД № 1775/2021 г. по описа на СГС, НО, 4 състав, престъплението, за
което К. е осъден, е извършено от него на 17.02.2015 г., като тази присъда е
влязла в сила на 07.06.2021 г.
С оглед на изложените данни, настоящият съдебен състав прие, че
законосъобразно и правилно се явява групиране на така наложените по
отношение на осъдения Д.Л.К. наказания „Лишаване от свобода“ по горе
цитираните 2 наказателни производства, доколкото същите се намират в
условията на съвкупност, предпоставяща определяне на едно общо наказание
касателно К. по тези 2 производства, като общото наказание „лишаване от
свобода“, следващо да му бъде определено, доколкото и по двете
производства е равностойно, е „лишаване от свобода“ в размер на 2 години и
6 месеца.
Настоящият съдебен състав прие, че доколкото и двете наказателни
производства се намират в условията на кумулативна верига, с оглед датите
на извършване на деянията и датите на влизане на присъдите в сила, следва да
бъде приложена нормата на чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК и по отношение
на К. да бъде определено именно това общо наказание – в размер на 2 години
и 6 месеца „лишаване от свобода“, тъй като то се явява най-тежкото, за което
К. е осъден по уточнените две производства, с оглед на което СЪДЪТ
СЧЕТЕ, че както искането на осъденото лице и на защитата, така и
предложението на прокурора, се явяват напълно основателни, налагащи
произнасянето по същите от съда в позитивен смисъл.
СЪДЪТ намира, че следващото да бъде определено едно общо
наказание в размер на 2 години и 6 месеца „Лишаване от свобода“, следва да
бъде изтърпяно от К. при първоначален „Строг“ режим, с оглед разпоредбата
на чл.65, ал.2, вр. чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС, доколкото и двете
8
престъпления, обуславящи кумулационната верига по НОХД № 922/17 г. по
описа на СГС, НО, 20 състав и по НОХД № 1775/21 г. по описа на СГС, НО, 4
състав, са умишлени и извършени преди изтичането на 5 годишен срок от
изпълнението на предходното наложеното на К. наказание „лишаване от
свобода“, което не е било отложено по реда на чл.66 НК – това по НОХД №
2184/2010 г. по описа на СГС, НО, 30 състав.
СЪДЪТ намира, че от следващото да бъде изтърпяно едно общо
наказание в размер на 2 години и 6 месеца „лишаване от свобода“, следва да
бъде приспаднато времето, през което осъденият Д.Л.К. е бил задържан в
хода на водените 2 наказателни производства, както и да бъде приспаднато
времето, през което същият е търпял наказания „Лишаване от свобода“ по
същите тези производства.
Същевременно, доколкото по НОХД № 922/2017 г. по описа на СГС,
НО, 20 състав, наред с наказанието „Лишаване от свобода“ по отношение на
К. е наложено и наказание „Глоба“ в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева,
СЪДЪТ намира, че на основание чл.23, ал.3 от НК, същото следва да бъде
присъединено към наложеното по отношение на този осъден едно общо
наказание „лишаване от свобода“ в размер на 2 години и 6 месеца.
Относно разпоредбата на чл.24 НК, СЪДЪТ НАМИРА, че
предложението на СГП следва да бъде уважено, като определеното общо
наказание, в размер на 2 години и 6 месеца „Лишаване от свобода“, следва да
бъде увеличено с 6 месеца. Съображенията на съда в тази насока са следните:
На първо място, по последно цитираните производства – по НОХД №
922/17 г. по описа на СГС, НО, 20 състав и по НОХД № 1775/21 г. по описа на
СГС, НО, 4 състав, които са предмет на разглеждане по настоящото
производство, К. е осъден за две тежки по своя характер и естество
престъпления, насочени срещу различни обществени нарушения – едното,
свързано със защита здравето на гражданите на страната, а другото – срещу
собствеността на конкретно, пострадало лице, което престъпление, с оглед
неговата правна квалификация, е осъществено при условията на опасен
рецидив – факт, който сам по себе си, от една страна, се извлича от данните за
съдимостта на осъдения К., които търпят сериозен укор, доколкото последно
постановената спрямо К. присъда е осма поред, а от друга, че независимо от
всички наложени спрямо К. наказания в предходните години, доколкото
неговата криминална проявеност се развива в един продължителен период
назад във времето – от 2003 г., същият не е осъзнал необходимостта от
обществено приемлив и порядъчен начин на живот, законосъответен с
нормите в държавата, за да не извършва други престъпления, като напротив –
през 2015 г. и през 2016 г. е извършил деянията, наказанията по които следва
да търпи и са предмет на групиране по настоящото производство. Самите
престъпления по тези две производства, за които К. е осъден, търпят
безусловно упрек и порицание, с оглед механизма и начина на извършването
им – особено това по последно постановената спрямо К. присъда; с оглед
9
съществеността на засегнатите чрез тези деяния защитими посредством
наказателната политика на държавата обществени отношения, както и с оглед
вредоносният резултат от тяхната осъщественост, които фактически данни
разкриват висока степен на обществена опасност на извършителя – в лицето
на осъдения Д.Л.К., още повече, че последната присъда е за престъпление,
както вече отчетено, извършено при условията на опасен рецидив –
квалификация, която сама по себе си е обусловена от обремененото съдебно
минало на К..
На следващо място, настоящият съдебен състав отчита, че справката за
съдимост очертава една висока степен на обществена опасност на К.,
доколкото както вече бе отчетено, същият е осъждан многократно за различен
по вид, но тежки умишлени престъпления, като непосредствено след
изтърпяване на наложени му наказания „Лишаване от свобода“, същият е
извършвал в сравнително кратък времеви период други престъпления, за
които в последствие е бил осъждан на наказание „лишаване от свобода“ –
обстоятелство, разкриващо изключително завишена степен на обществена
опасност на конкретното осъдено лице, с оглед утвърдената при него
криминална нагласа в продължително време назад в годините.
Настоящият съдебен състав приема, че с увеличаване на определеното
по отношение на Д.Л.К., едно общо, най-тежко наказание в размер на 2
години и 6 месеца „лишаване от свобода“, с 6 месеца, биха могли да бъдат
постигнати целите на наказанието, респективно да бъдат обезпечени същите в
пълна степен с реализиране на необходимия поправителен, възпитателен и
предупредителен ефект, както и да бъдат изпълнени превенциите, визирани в
нормата на чл. 36 от НК – генералната и специалната превенция по
отношение на осъдения К., касателно както него, така и другите членове от
обществото. СЪДЪТ СЧИТА, че чрез увеличаване на общото наказание с 6
месеца, биха могли да изпълни изцяло целите, заложени в нормата на чл.36
НК; съответно К. да осмисли необходимостта от бъдещо непротивоправно
поведение, независимо от изложеното от защитата, че същото осъдения вече е
постигнал, което обстоятелство този съдебен състав не съзира на плоскостта
на изложените по-горе негативи за осъдения, като по този начин предостави
възможност на осъдения да осъзнае грешките от проявяваната от него до
момента криминална устойчивост; да осъзнае нуждата от обществено
приемливо поведение, за да бъде занапред способен да води законосъобразен
начин на живот.
Независимо от представените от защитата днес доказателства –
удостоверения за раждане на дъщеря и внуче на осъдения, както и факта,
установен от съда при снемане на самоличността, че К. е трудово ангажиран,
СЪДЪТ ПРИЕ, че приложението на нормата на чл.24 НК, в конкретният
случай се явява пропорционално необходимо, правно обусловено и правилно,
доколкото съответства на целите на наложеното на К. наказание „лишаване от
свобода“ и на изискванията на закона за нужната справедлива и адекватна
определяемост на това наказание, с оглед конкретните за осъденото лице
10
фактически данни. Същевременно, не без значение за този съдебен състав е и
факта, че определеното по отношение на К. наказание по НОХД № 922/17 г.
по описа на СГС, НО, 20 състав – „глоба“ в размер на 10 000 лв., до момента
не е изпълнено, въпреки дългия период за възможното негово изпълнение –
от 2017 г., доказателства в обратна посока на което не се представиха от
защитата. Независимо и от факта, че в последните години, както бе отчетено
от защитата – след 2016 г., няма данни К. да е извършвал други престъпления,
като не е безспорно установено дали спрямо него не се водят други
наказателни производства, СЪДЪТ ПРИЕ, че изключително утежненото
съдебно минало на К. и данните за всички налични присъди, най-вече тези
последно постановени, наказанията по които подлежат на групиране,
съгласно предмета на настоящото производство, налагат обективна преценка
по отношение регламентацията на нормата на чл.36 НК, и в този смисъл за
поправителния, правоспиращ, превъзпитателен и правоохранителен ефект от
наказанието, СЪДЪТ ПРИЕ, че общото, следващо да бъде определено спрямо
К. наказание в размер на 2 години и 6 месеца, следва да бъде завишено с 6
месеца.
Като съобрази, че описаният по-горе вариант за групиране на
наложените по отношение на Д.Л.К. наказания по НОХД № 922/17 г. по описа
на СГС, НО, 20 състав и по НОХД № 1775/17 г. по описа на СГС, НО, 4
състав, е най-благоприятния за същия, отчитайки и изложените съображения
по отношение необходимостта от увеличаване размера на това наказание с 6
месеца, настоящият съдебен състав счита, че и в тази част направеното
предложение от СГП следва да бъде уважено, в насока на което
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЯ по отношение на осъдения Д.Л.К. – роден на **** г. в гр.
София, ЕГН – **********, българин, българско гражданство, разведен,
осъждан, с основно образование, шофьор в частна фирма – „М.“ ЕООД,
живущ в гр. София, ж. к. „**** – едно общо най–тежко наказание измежду
наложените му по НОХД № 922/17 г. по описа на СГС, 20 състав – „Лишаване
от свобода“ за срок от 2 години и 6 месеца и „глоба“, в размер на 10 000 лв., и
по НОХД № 1775/21 г. по описа на СГС, НО, 4 състав – „Лишаване от
свобода“ за срок от 2 години и 6 месеца, а именно – едно общо най-тежко
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години и 6 /шест/
месеца.
На основание чл.65, ал.2, вр. чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС,
ОПРЕДЕЛЯ първоначален „СТРОГ“ режим за изтърпяване на така
определеното по отношение на осъдения Д.Л.К. едно общо най–тежко
наказание "Лишаване от свобода“ в размер на 2 /две/ години и 6 /шест/
11
месеца.
На основание чл. 59, ал.1 и ал.2 от НК, ПРИСПАДА времето, през
което осъденият Д.Л.К. е бил задържан в хода на цитираните две наказателни
производства – по НОХД № 922/17 г. по описа на СГС, НО, 20 състав и по
НОХД № 1775/21 г. по описа на СГС, НО, 4 състав.
На основание чл. 25, ал. 2 от НК, ПРИСПАДА от определеното едно
общо най–тежко наказание "Лишаване от свобода“, в размер на 2 /две/
години и 6 /шест/ месеца – времето, през което осъденият Д.Л.К. е търпял
наказание "Лишаване от свобода" по цитираните по–горе две производства, в
местата за лишаване от свобода на територията на Република България.
ПРИСЪЕДИНЯВА, на основание чл.23, ал.3 НК, към така
определеното по отношение на осъдения Д.Л.К. едно общо най–тежко
наказание "Лишаване от свобода“, в размер на 2 /две/ години и 6 /шест/
месеца, и наложеното му наказание по НОХД № 922/17 г. по описа на СГС,
НО, 20 състав – „Глоба“ в размер на 10 000 /десет хиляди/ лв.
На основание чл. 24 от НК, УВЕЛИЧАВА така определеното по
отношение на осъдения Д.Л.К. едно общо най-тежко наказание „Лишаване от
свобода“ в размер на 2 години и 6 месеца – с 6 месеца „Лишаване от
свобода“, като общо определеното наказание с така увеличеното, следва да
бъде изтърпяно, на основание чл.65, ал.2, вр. чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ ЗИНЗС,
при „СТРОГ“ режим.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и/или на протест в 15 -
дневен срок от днес, пред САС.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в открито съдебно заседание, което
приключи в 16.30 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
12
2._______________________
Секретар: _______________________
13