№ 117
гр. Пазарджик, 12.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на дванадесети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Илиана Г. Димитрова Васева
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
Сложи за разглеждане докладваното от Илиана Г. Димитрова Васева
Търговско дело № 20215200900073 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
и на повторното в 10:25ч.се явиха:
Ищецът К. Д. ГР., редовно призован не се явява. За него адвокат адв.Л.Г.
и адв.Р.П., упълномощени да го представляват.
Не се явява представител за ответника „ДЗИ – Общо застраховане“ЕАД,
редовно призован.
Не се явява св.СТ. АТ. В., редовно призован.
Адв.Г.: Да се даде ход на делото.
Адв.П.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което и на основание чл. 142 ал. 1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв. Г.: Поддържаме исковата молба. Моля да приемете приложените
към същата доказателства. Поддържаме направените доказателствени
искания. Водим допуснатите ни свидетели.
На основание чл. 375 от ГПК
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
1
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432 от
КЗ и чл.380 от същия във връзка с чл.86 от ЗЗД от ищеца К. Д. ГР. против
ответника „ДЗИ – Общо застраховане“ЕАД.
Обстоятелствата, на които се основават исковете са подробно изложени в
определението за насрочване на делото препис, от което е връчен на страните.
В днешното съдебно заседание ищците не навеждат нови обстоятелства и
правни доводи във връзка с претенциите си.
Препис от исковата молба е връчен на ответника, който е подал писмен
отговор в законния срок. В отговора си правят няколко основни възражения
също посочени в определението за насрочване на делото заедно с
обстоятелствата, на които се основават. Възраженията накратко се свеждат до
следното:
1. Оспорва се наличието на непозволено увреждане, извършено от страна
на водача на лекия автомобил, застрахован при ответника.
2. Твърди се, че причината за настъпване на събитието е наличието на
заледяване на пътния участък и липсата на опесъчаване на мястото, на
което е настъпило ПТП.
3. Твърди се, че вина за настъпване на ПТП и вредите от него имат и
водачите на останалите МПС, участвали в събитието, посочени са в
отговора.
4. При условията на евентуалност се прави възражение за принос за
настъпване на събитието от страна на пострадалата, на основание чл.51,
ал.2 от ЗЗД като се твърди, че пострадалата като пътник не е използвала
обезопасителен колан към момента на настъпване на ПТП, именно този
факт би следвало да бъде отчетен като нейно поведение допринесло за
вредите, за които се търси обезщетение.
5. Оспорва се размера на предявения иск.
В отговора е направено искане за привличане на трети лица помагачи на
страната на ответника, по което съдът се е произнесъл в определение при
подготовка на делото за закрито съдебно заседание, като не е допуснал
участието на Агенция „Пътна инфраструктура“ и двете посочени
застрахователни дружества.
Препис от определението е връчен на ответното дружество на 27.06.22г.
2
т.е. срокът за обжалване на този акт е изтекъл и е влязъл в сила.
Съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните с
определението за насрочване на делото. Със същото определение е дал
указания на ищеца да отговори на въпроси: Дали е бил оборудван автомобила
с колан за предната седалка и вярно ли е, че Р. Г.а е пътувала при
причиняването на ПТП без да постави този колан?
Адв.Г.: Ние считаме, че показания по втория въпрос няма как да даде т.е.
обяснения да даде ищеца, защото той не е присъствал. Не му е известно, а от
фотоалбума мисля, че е видно, че тя е била с колан. Мисля, че има такава
снимка.
Адв.П.: Позицията ни е, че тя е била с поставен обезопасителен колан,
тъй като видно от фото албума към ДП тялото е снимано с поставен колан.
На ищеца е известно обстоятелството, че тя е с поставен колан, защото той е
посетил мястото на произшествието непосредствено след него и ги е видял и
двамата си родители починали.
Адв.Г.: По негови данни и видно от доказателствата също така считаме,
че при този механизъм с оглед силата на удара и центробежните сили, както
навлизането на части от купето навътре в автомобила предпазен колан по
никакъв начин не би могъл да намали травмите или обема на травмите,
съответно не би могъл да бъде ефективен и да предотврати настъпилата
смърт.
Доказателствената тежест се разпределя по следния начин:
В тежест на ищеца е да установи настъпването на застрахователното
събитие, съществуването на застрахователно правоотношение което твърди,
че произтича отговорността на ответното дружество, причинната връзка
между поведението на сочения за деликвент водач и вредите настъпили за
ищеца, както и самите вреди и обстоятелствата, с които законът и съдебната
практика свързват определянето размера на паричното обезщетение за
неимуществени вреди.
В тежест на ответника е да установи обстоятелствата, на които основава
своите възражения и по конкретно обективните условия на пътя, които
твърди, че са в причинна връзка с настъпването на ПТП и вредите за
пострадалия ищец. А във връзка с възражението си за съпричиняване
3
виновното противоправно поведение от страна на починалия пътник, което да
е допринесло за вредите, а именно че при наличие на предпазен колан на
мястото, където е пътувала Р. Г.а не е била поставила такъв.
Предоставя възможност на страните да вземат становище по доклада на
делото.
Адв.Г.:Нямаме възражение по доклада. Нямаме нови доказателствени
искания на този етап. Да се обяви за окончателен.
Адв.П.: Нямаме възражение по доклада.
Съдът докладва молба от св.С.В., който е призован за днешното съдебно
заседание. Свидетелят заявява, че не може да се яви, тъй като е в отпуск и ще
бъде извън гр.Пазарджик.
Съдът счита, че ще следва да се разпитат допуснатите по делото
свидетели, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПИ се към разпит на допуснатите свидетели.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
СВ. З.Н.Б. - 30г., българка, българска гражданка, живея на семейни
начала, неосъждана, без родство със страните по делото. Предупредена за
отговорността по чл. 290 от НК.
Пристъпи се към разпит на свидетелката:
СВ. Б. - Живея на съпружески начала с ищеца К. Г.. От 10г. се
познаваме и от 8г. живеем заедно. Живеем в с.В. в къщата на родителите му.
Той цял живот е живял там. К. и родителите му бяха в много добри
отношения. Много се разбираха. Той даваше всичко за тях. Много се
уважаваха. Никога не се е делил от тях. Винаги е живял с тях и се разбираха
доста добре. Да, имаме 1 дете. Те ни помагаха финансово и с отглеждане на
детето. В едно домакинство бяхме. Неговата майка се грижеше много за
детето. Знам за катастрофата. За катастрофата разбрахме от моята майка,
която е била в рейс след катастрофата и тя се обади на мен и каза, че се е
случило нещо на моста с на Киро родителите и са пострадали с колата. Аз го
4
събудих и той тръгна по най-бързия начин и след това се чухме. Той вече
беше разбрал какво се е случило. Той ми каза, че са починали и какво ще
правим, и че вече ги няма. Беше ги видял в колата. Много беше разстроен.
Неадекватен беше. След тяхната смърт животът се промени много. Той се
промени. Затвори се. Имаше нервен срив, при който слезна там, където те
живееха на първия етаж в къщата и изпочупи всичко, плачеше, не знаеше
какво говори. След този случай К. мина на успокоителни хапчета, изписани
от личната лекарка, защото не можеше да спи, не можеше да яде нищо. Дори
имаше случай, в който даже не искаше нито мен, нито детето си. Искаше си
родителите. На успокоителните не си спомням точно името, но са изписани
със зелена рецепта. Периодът беше доста дълъг. Той до ден днешен е
различен. Вече не е това, което беше. Не си спомням точно, месеци взимаше
хапчетата. Много малко му повлияха хапчетата и до ден днешен си е по-
различен, по-затворен е. Най-вече когато дойдат празници за Коледа на него
му е много гадно, защото си спомня за родителите и за това, което е било,
когато те бяха живи. Не, даже последните две години въобще не ги
празнуваме. Доста често говори за тях. Най-вече с мен говори за тях.
Примерно като започна да готвя нещо и казва: „Ето мама така го правеше,
направи го и ти така“. Ние живеем в къща и в градината майка му винаги
садеше много неща. И до ден днешен кара ме и помага ми също да садим
„Мама така ги садеше. Така се прави.“ Винаги е така, както „мама го
правеше“. Случвало се е особено в началото, когато говореше за тях да се
разплаква. В началото му беше много трудно, криеше се даже, за да плаче,
защото е мъж и му беше неудобно, но плачеше и наистина му беше много
трудно. Може би над 2 месеца не ходеше на работа. Той работеше като
стругар. Работеше с машина и не можеше да работи и затова седеше в къщи.
Пусна си неплатена отпуска, защото работата му като стругар изисква
концентрация и неговият шеф също така прецени, че по-добре беше да си е в
къщи. Това беше и периода, в които пиеше хапчета със зелена рецепта, който
продължи и даже, когато отиде на работа за някакъв период от време. И до
ден днешен има периоди, в които се налага понякога да не може да спи и да
яде и пак пие от тези хапчета.
Страните по отделно – Нямаме въпроси към свидетелката.
5
Сне се самоличността на свидетеля:
СВ. С.Д. Г. -36 г., българин, български гражданин, женен, неосъждан,
трети братовчед съм на ищеца К.Г.. Предупреден за отговорността по чл. 290
от НК.
Пристъпи се към разпит на свидетеля:
СВ. Г. - К. го познавам от дете. Неговите родители също от дете. Едно,
че сме братовчеди едно, че живеем близко един до друг. Ежедневно, всеки
ден сме общували с него и с родителите му. Много близки бяха отношенията
между К. и родителите му. Те никога не са си казали една лоша дума. Те си
бяха много близки. Майка му си беше по-близка с него, не както с баща му.
Много си помагаха. Той живота си даваше за тях. Те си даваха живота за него.
Особено като се роди малкия. Ти знаеш каква радост, какво нещо. Детето сега
е на 5,6 или 7 годишно, точно не знам. Когато се роди, беше голяма радост за
бабата и дядото. Аз разбрах за инцидента точно същия ден, не си спомням
датата, но беше есента, защото аз съм земеделски производител и садя тикви
и имам един клиент в С. и тъкмо тръгвах рано сутринта да му карам тикви за
С.. Спирам на центъра. Взимам си кафе и казаха, че някаква катастрофа е
станала. Какво е станало, какво не е станало никои не знае с кой. Тогава беше
хлъзгаво. Лед ли, поледица ли имаше, нямам си на идея точно какво беше. Аз
тръгвам за С. и някъде след С. ли бях, в посока К. тръгвах за магистралата ми
се обади един мой и негов близък приятел от селото: „Ти знаеше ли какво е
станало катастрофа на К. майка му и баща му са на место.“ Аз се подкосих.
Краката ми се подкосиха. Спрях буса и викам: „Не бе човек, това не е вярно“.
Взимах си въздух и викам ще му звънкам. Звънкам му, той не вдига. Звънкам
му втори път пак не вдига. Звънкам му трети път и викам му: „Абе братчед,
какво става бе?“ Той разплакан: „Отидоха си тук при тях съм седнал. Отидоха
си и майка и татко. Не знам, не мога да повярвам. Седнал съм до двамата и не
мога да повярвам какво става“. Е това беше. Бях в шок. Не помня други
приказки какво сме говорили. Те живееха заедно. На един адрес. Те са такова
семейство, че никога не са си казали една лоша дума. Същия ден се прибирам
от С. към обяд. Аз директно спирам буса пред тях. Отивам, търся го. Какъв
гном не мога да ти опиша с думи: унил човек, който е паднал до земята, гледа
те и не знае за какво става въпрос, неадекватен. Аз викам братчед, прегърнах
го, разплакахме се двамата. Тежко. Тежко. Обадиха се от погребалната или от
6
болницата ли се обадиха, че трябва да се изместят хората там и трябва да
закараме дрехи, одеяла и някакви такива неща. Давай да вървим да караме.
Те се обадиха на него. Той по телефона не можеше да говори. Аз взимах
телефона от него и викам кажете сега за какво става въпрос и казах, че до
половин час идваме. Забрах го него и направо тръгнахме към Пазарджик. Той
не е адекватен да върви по пътя, не да шофира. Той работеше и все още
работи в един завод в С.. Имаше период, когато не работеше 2 или 3 месеца
не стъпи на работа. Аз всеки ден ходя да го разтаковам малко. Той не можеше
да дойде на себе си. Виждах го всеки ден в периода и до ден днешен не е тоя
човек, който е бил. Помня, че нещо ми намеква, но може би му е било
неудобно. Жена му ми каза, че взима хапчета със зелена рецепта, доколкото
си спомням. След този случай често говори за родителите си. Липсват му.
Тежко му е. Съберем се дали у нас, дали у тях на прасе, защото ние по селата
колим прасета. „Ей помниш ли татко как правеше кървавицата? Татко какво
вино правеше? Помниш ли каква греяна ракия?“. Спомени едни такива,
където разстройват го и него и мен. Малкия имаше рожден ден преди два, три
месеца. Покани ме на рожден ден. Отидохме. Той пак се разстрои. „Няма ги
моите родители. Колко купуваха на малкия.“ Разстрои се пак. Излезнахме
навънка. Говорихме си двамата. Пушихме по една цигара и това е. Пак плака
много. Много се промени живота му. Ходи на работа, но не е тоя човек. Зад
тях имаха една градина, която гледаха. Всичко обезлюдя. Всичко е бурени,
където баща му ходеше там. Той се помъчи нещо в началото, но нищо не
става. Няма мерак. Няма го в него тоя живец, който е бил. Това такъв удар
двата родителя да загубиш, на който и да е, на мен. Има сестричка. Тя в С. е
женена за някакво момче. Не е при тях.
Страните по отделно – Нямаме въпроси към свидетеля.
Адв.Г.: Нямаме други искания.
Адв.П.: Нямаме други искания.
Съдът счита, че делото следва да бъде отложено, за да се разпита
св.С.В., който е посочил уважителни причини за неявяването си в днешното
съдебно заседание, както и за изготвяне на комплексната експертиза поради,
което
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 27.09.2022г. от 13:30ч., за която
7
дата и час ищеца уведомен чрез пълномощниците си, ответника при
условията на чл.56, ал.2 от ГПК. Да се призове свидетелят В. и вещите лица
д-р П.М. и инж.Ф..
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:00
часа.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
8