№ 72
гр. С., 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Веселина Вълева
Членове:Красимира Костова
Магдалена Лазарова
при участието на секретаря РОСИЦА СТ. ПЕЙЧЕВА
в присъствието на прокурора Ю. Л.
като разгледа докладваното от Магдалена Лазарова Въззивно частно
наказателно дело № 20221000601360 по описа за 2022 година
установи следното:
Производството е по реда на чл.34 от ЗПИИРКОРНФС.
Образувано е по повод подадена въззивна жалба от служебния
защитник на засегнатото лице А. Т. Ш. против решение № 751 от
22.11.2022год., постановено от СГС, НО, 37 състав по НЧД № 3726/2022год.,
с което е признато СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ с Референтен номер на акта № 4 Cs
6 Js 34146/15, представляващо РЕШЕНИЕ НА СЪД ЗА НАЛАГАНЕ НА
ГЛОБА, постановено на 14.01.2022 г. и влязло в сила на 19.02.2022 г. на
РАЙОНЕН СЪД ЩУТГАРД – БАД КАНЩАТ, с което е наложена финансова
санкция („Глоба”) на българския гражданин А. Т. Ш., ЕГН ********** в
размер на 1 200 евро за извършено престъпление по §223 ал.1 т.2 от
Наказателен кодекс, с левова равностойност 2 346, 99 лева, както и сумата от
77,50 евро, направени разноски, с левова равностойност 151,60 лева. В
жалбата се възразява, че въпреки твърденията на засегнатото лице, че в
периода на извършване на престъплението е загубило личната си карта, както
и че по време на деянието и по време на уведомяване за процеса не е било на
територията на ФРГ, а в Република България, за което е бил представен и
документ от МВР за датите на задграничните му пътувания, СГС не е изискал
доказателства от съдебния орган на издаващата държава дали решението, въз
основа на което е било издадено удостоверението по чл.4 от Рамково решение
1
2005/214/ПВР от Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, е било връчено на жалбоподателя лично
или чрез упълномощено лице, за датата, часа и адреса на връчване и дали
същото е надлежно в съответствие с правото на издаващата държава, като при
липсата на изричен отговор би се поставило под съмнение редовността на
това връчване, което би се явило факултативно основание за отказ по смисъла
на ЗПИИРКОРНФС. В подкрепа на това становище защитата се позовава на
Решение на Съда в Люксембург (Първи състав) от 05.12.2019г. по дело
С671/18г., както и на Решение № 10299/25.09.2020г. по внчд № 232/2020г. на
САС, НК, 6 състав. В заключение се настоява за отмяна на оспореното
решение, като след събиране на съответните доказателства и след преценка на
всички факти по делото да се постанови ново решение, с което да се откаже
признаване и изпълнение на решението, издадено от немски съд.
В съдебно заседание представителят на САП намира обжалваното
решение за правилно и законосъобразно и като такова пледира да бъде
потвърдено. Застъпва становище, че от изпълнената молба за правна помощ
се установява, че решението на съда в Щутгарт - Бад Канщат е било връчено
на 04.02.2022г. на лице, упълномощено от Ш. на 21.12.2021г. на граничния
полицейски пункт Буркхаузен, като копие от пълномощното е приложено към
изпратените документите. Въз основа на това и в съответствие с местното
законодателство, връчването на съдебното решение е квалифицирано като
редовно и действително. Видно от цитираните, в изпълнената молба за правна
помощ, приложими разпоредби за упълномощаване, връчване, обжалване и
влизане в сила на подобен род актове, не са обект на регламентация
доверителните отношения между упълномощения и упълномощаващия и в
частност неточното, ненавременно или лошо изпълнение от упълномощения
и тъй като в двуседмичния срок за обжалване не е постъпила жалба срещу
решението, то е влязло в сила на 19.02.2022 година. В този смисъл намира, че
не са налице предпоставките на чл. 35 т.9 от ЗПИИРКОРНФС да бъде
отказано признаване и допускане изпълнение на решението, като подадената
жалба е неоснователна.
В последното съдебно заседание пред настоящата инстанция засегнатото
лице А. Ш., редовно уведомен, не се явява.
Представляващият го служебен защитник моли за уважаване на
подадената жалба. Застъпва становище, че от документите, постъпили в
отговор на молбата за правна помощ от страна на германските съдебни
органи е видно, че още от начало процесът е бил компрометиран – „лицето е
търсено, информирано и по всякакъв начин ангажирано на грешен адрес, още
от започване на ДП срещу него“. Във връзка с приложеното към отговора на
молбата за правна помощ пълномощно, моли да се има предвид, че в
изпратения документа не фигурира подпис на Ш., има само изписани букви
на немски език, и в този смисъл не може да се приеме, че е налично надлежно
упълномощаване и да се ползва режима на връчване чрез пълномощник.
Допълнително следва да се има предвид, че лицето, получило съдебното
решение, без надлежно учредена представителна власт, го е изпратило
отново на грешен адрес, като освен това не са представени документи
удостоверяващи твърдяното изпращане от него. В тази насока пледира да
бъде отказано признаване на съдебното решение, като „постановено в
нарушение основните права, гарантирани от Хартата за правата на
2
гражданите на Европейския съюз и неотговарящо на константната съдебна
практика по прилагането на режима за признаване, формирано от съда на ЕС“.
САС като съобрази становищата на страните и като взе предвид
материалите по делото, намира въззивната жалба за допустима, като подадена
в законоустановения срок, от активно легитимирано лице и срещу съдебен
акт, подлежащ на инстанционен контрол, но разгледана по същество за
неоснователна по следните съображения:
С решение № 4 Cs 6 Js 34146/15, постановено на дата 14.01.2022г.,
влязло в сила на 19.02.2022г., РАЙОНЕН СЪД ЩУТГАРД – БАД КАНЩАТ е
наложил финансова санкция („Глоба”) на българския гражданин А. Т. Ш.,
ЕГН ********** в размер на 1 200 евро, с левова равностойност 2 346, 99
лева, както и сумата от 77,50 евро, направени разноски с левова
равностойност 151,60 лева. Санкционирането се отнася до извършено
престъпление по §§ 223 ал.1, 224 ал.1 т.2 от Наказателния кодекс – затова че
на 29.08.2014 г. около 19.44 часа, на адрес Розенау щрасе 22 в 70376 Щутгарт,
Ш. е ударил със счупен дървен стол пострадалия Д. З. по главата и по този
начин пострадалият е претърпял натъртване на черепа – физическо насилие
над друго лице или увреждане на здравето му с оръжие или друго опасно
средство.
Въз основа на това решение e било издадено Удостоверение по чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа
за взаимно признаване на финансови санкции. В него е отразено, че
решението за налагане на финансова санкция е издадено от съдебен орган на
решаващата държава въз основа на наказуемо деяние по националния й закон.
В текста му се съдържат идентификационни данни за засегнатото лице –
собствено и фамилно име, пол, гражданство, рождена дата и място на
раждане, а също и последния известен адрес на лицето в Република България,
датата на издаване на съдебното решение - 14.01.2022г. и датата на влизането
му в сила - 19.02.2022г., като по информация на органа, издал
удостоверението в изпълняващата държава не е постановявано решение
срещу същото лице за същото деяние и няма такова решение, което да е
изпълнено в държава, различна от решаващата или изпълняваща държава.
Отразено е, че производството е било писмено като се потвърждава, че
засегнатото лице е уведомено съгласно законодателството на решаващата
държава ФРГ, лично или чрез упълномощен според националния закон
законен представител, относно правото си да го обжалва, както и сроковете за
обжалване. Посочено е, че давностният срок за изпълнение на финансовата
санкция изтича по предварителни данни на 19.02.2027г.
При тези фактически констатации от правна страна САС приема следното:
Рамково решение 2005/214/ПВР регламентира прилагането на принципа
на взаимното признаване по отношение на финансовите санкции, които са
наложени от съдебни или административни органи, с цел улесняване
изпълнението на такива санкции в друга държава-членка на Европейския
съюз, различна от държавата, в която са били наложени. По смисъла на
Рамковото решение „решение за налагане на финансови санкции” е влязъл в
сила акт на съдебен или административен орган за налагане на задължение за
3
плащане на парична сума или наложените със същия акт: обезщетение за
пострадал от престъпление, разходи по съдебните или административни
процедури или парична сума в полза на обществен фонд или организация за
подпомагане на пострадали от престъпление. Рамковото решение се прилага
за всички правонарушения, за които могат да бъдат наложени финансови
санкции съгласно националното законодателство. Проверките за двойна
наказуемост са премахнати по отношение на 39 нарушения, изброени в
Рамковото решение, сред които попада и престъплението, за което е
санкциониран Ш. – заплахи срещу лица и насилие срещу тях, включително
прояви на насилие на спортни мероприятия, което е изрично отбелязано и
във формуляра. Изпълнено е условието по чл. 30 ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС -
засегнатото лице има местоживеене на територията на страната.
Правилно СГС е приел за неоснователно възражението на защитата,
релевирано и във въззивната жалба и поддържано пред настоящия съдебен
състав, че засегнатото лице не е извършило престъплението, за което е
санкционирано, тъй като на инкриминираната дата не се е намирало на
територията на ФРГ, доколкото произнасянето по отношение на авторството
не е предмет на настоящата съдебна процедура. Съдът на изпълняващата
държава, в случая Република България, няма компетентност да изследва
доказателствената обезпеченост на фактите по нарушенията/престъпленията,
посочени в Удостоверението по чл.4, тъй като процедурата по признаване е
подчинена на принципа на взаимно доверие между държавите - членки.
Въпросите по съществото на правния спор - има ли извършено престъпление
и осъществено ли е то от засегнатото лице, вече са били решени от
издаващата държава, поради което производството по чл.32 от
ЗПИИРКОРНФС не допуска възражение, свързано с презумпцията за
невиновност, както и инкорпориране на доказателства, касаещи
престъплението, описано в удостоверението. Сътрудничеството по
наказателни дела се базира на принципа на взаимно признаване на решенията,
който намира израз в задължението на национален съд на една държава -
членка при съществуването на определени законови предпоставки да изпълни
съдебен акт, постановен в друга държава - членка като акт на собствената му
юрисдикция, без да осъществява контрол върху него.
В случая не са налице и факултативните основания за отказ за признаване
и изпълнение на решението, установени в чл.35 т.1-8 и т.10-11 от
ЗПИИРКОРНФС, както правилно е приел СГС, като по този въпрос не се
излагат съображения в обратна насока от страните и пред настоящата
съдебна инстанция.
За извършеното от Ш. престъпление е било проведено писмено
производство, отбелязано по секция "з", т. 2, б. "б." на Удостоверението по
чл.4. В случая не е бил проведен присъствен съдебен процес и въпросът дали
лицето се е явило или не, със съответните гаранции за правото му на защита,
в случая е ирелевантно. В този смисъл и издаденото удостоверение не
съдържа отразявания в пункт 3 от същата секция, доколкото същите са
неприложими в тази хипотеза (чл. 35 т. 10 и т. 11 от ЗПИИРКОРНФС)
По повод защитните възраженията, че Ш. не е бил уведомен за съдебното
4
решение, въз основа на което е било издадено Удостоверението по чл.4 от
Рамковото решение, настоящият въззивен съд изиска допълнителна
информация от издаващата държава чрез молба за правна помощ, доколкото
съгласно Решение на Съда в Люксембург (Първи състав) от 5 декември 2019г.
по дело С-671/18г. при оспорването му това обстоятелство подлежи на
установяване от изпълняващата държава. Необходимостта от изясняване на
тези въпроси възникна поради следните обстоятелства: в съдебното решение
и Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР е посочен
неточен адрес на засегнатото лице Ш. – ул. *** 8 /*** 8/ вместо
действителния такъв ул. *** 8; според отразеното в съдебното решение за
налагане на финансова санкция същото е било адресирано, както до Ш., така
и до две упълномощени за процеса лица – F. B., F. B., но липсва яснота дали
същите са упълномощени представители на Ш., кога им е връчено съдебното
решение и на какво основание от местния закон е прието, че връчването е
надлежно. В тази връзка беше направено запитване до Районен съд Щутгард –
Бад Канщат на коя дата и по какъв начин е било връчено издаденото съдебно
решение - лично на заинтересованото лице А. Ш. или чрез упълномощен
представител, кога и на какъв адрес, като в случай, че връчването е станало
чрез упълномощен представител, да се посочат имената му и на какво
основание от местния закон е прието, че връчването е надлежно, а самото
решение е влязло в сила на 19.02.2022г.
От получения отговор от П. Щутгарт, на която е била препратена по
компетентност от Районен съд Щутгарт- Бад Канщат изпратената молба за
правна помощ е видно, че връчването е станало на 04.02.2022г.чрез съдебен
служител, госпожа Б., на която А. Ш. е дал съответно пълномощно за
връчване по собствена воля на 21.12.2021г. на ГПП Бургхаузен. Пояснява се,
че съгласно §132 ал.1 НПК може да бъде разпоредено, когато обвиняемият
няма установено твърдо местоживеене или пребиваване на Федералната
територия, да упълномощи лице, живущо в района на компетентния съда да
получава книжа. На база на издаденото пълномощно за връчване
наказателната заповед е била обявена за действително връчена , съгласно § 37
ал.1 НПК вр. § 171 НПК. Госпожа Б. е информирала осъдения Ш. с писмо на
04.02.2022г. за връчването и предстоящия срок за обжалване от две седмици,
което е било преведено на български език и изпратено по пощата на адреса
посочен от Ш. – България, С. 1000, *** 8 ,като дали същото е достигнало до
него не е отбелязано в съдебния акт и тъй като в срока за обжалване не е
постъпила жалба, постановеният акт е влязъл в сила на 19.02.2022г., съгласно
§ 410 НПК.
В контекста на изложеното, САС не намира основания да постави под
съмнение твърдението на издаващата държава, че е налице съответно
уведомяване според нейното законодателство, изключващо основанието по
чл.35 т.9 ЗПИИРКОРНФС, което освен това принципно не подлежи на
допълнително доказване в производството по признаване и изпълнение на
решение за наложена финансова санкция, доколкото отразяването на това
обстоятелство в Удостоверението по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР
се приема за достатъчно за провеждане на процедурата от изпълняващата
5
държава, още повече, че претендираното от защитата основание за отказ има
само факултативен характер.
Предвид гореизложеното обжалваното решение на СГС се явява правлино
и законосъобразно, поради което САС на основание чл. 34 ал. 1 вр. чл. 20
ал.1-3 ЗПИИРКОРНФС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 751 от 22.11.2022г. по описа на СГС, НО,
37 състав по НЧД № 3726/2022г. за признаване на съдебно решение с
Референтен номер на акта № 4 Cs 6 Js 34146/15г. от 14.01.2022г., влязло в
сила на 19.02.2022 г. на РАЙОНЕН СЪД ЩУТГАРД – БАД КАНЩАТ, с
което на А. Т. Ш., ЕГН ********** е наложена финансова санкция „глоба“ в
размер на 1 200 евро за извършено престъпление по §§ 223 ал.1, 224 ал.1 т.2
от Наказателния кодекс (StGB), с левова равностойност 2 346, 99 лева, както
и 77,50 евро, направени разноски, с левова равностойност 151,60 лева.
ОСЪЖДА А. Ш. да заплати направените пред настоящата инстанция
разноски за превод на документи в размер на 144 (сто четиридесет и четири)
лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6