Р Е Ш Е Н И Е
№ 79 29.05.2019 год. гр. СТАРА ЗАГОРА
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ПЪРВИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на тринадесети март година 2019
в открито заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА
КРАСИМИР РАЧЕВ
секретар Митка Тодорова
прокурор
МИТКО ИГНАТОВ
като
разгледа докладваното от съдията РАЧЕВ
ВНОХД № 1220 по описа за 2018
год., прие за установено следното:
Производството е на основание чл. 318, ал. 1 от НПК.
Настоящото въззивно производство е образувано по жалба от осъденото лице П.Д.Л., подадена от защитник й
адв. И.М. против Присъда № 126 от 26.09.2018 год. постановена по НОХД №
3669/2017 год. по описа на
Старозагорския районен съд, с която жалбоподателката е призната за виновна
в това, че на 14.03.2016 год. в
гр. Стара Загора чрез използване на неистински документ - договор за
потребителски кредит № 4000118 от 14.03.2016 год. между „Ф.“ ЕООД - Варна, ЕИК **********, представлявано от
С.С.Н. и кредитополучател Р.М.Г, получила без правно основание чуждо движимо
имущество - отпуснати парични средства в размер на 1500 лева, собственост на „Ф.“
ЕООД - Варна, представлявано от С.С.Н., с намерение да ги присвои, поради което и на основание чл.
212, ал. 1 във връзка с чл. 54 от НК е била осъдена на „Лишаване от свобода” за
срок от две години и пет месеца при първоначален „строг“ режим на
изтърпяване съобразно чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС.
В жалбата се твърди, че постановената от
Старозагорския районен съд присъда е частично неправилна. Молят въззивния съд да
отмени постановената първоинстанционна присъда в частта, в която е определен
първоначален режим на изтърпяване на наложеното наказание, като вместо „строг“
режим да се определи изтърпяването на наказанието да е при първоначален „общ“
режим, тъй като наложените предишни наказания на осъдената Л. са били групирани
в най-тежкото такова, като е приложен института на чл. 66, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора взема становище, че жалбата относно промяна на режима на изпълнение на постановено наказание е
основателна и предлага да бъде уважена.
Защитникът
на осъденото лице адв. М. взема становище пред въззивния съд, че
поддържа изцяло подадената жалба и моли да бъде уважена.
Осъденото лице – жалбоподател П.Л., в даденото и право за лична защита заяви, че поддържа
казаното от защитника си, като в последната си дума моли съда да уважи
молбата.
След като взе предвид становищата на страните и цялостна служебна проверка
на НОХД №
3669/2017 год. по описа на Старозагорския районен съд, съгласно
изискванията на чл. 314, ал. 1 от НПК, настоящата инстанция стигна до
извода, че жалбата е основателна.
За да постанови обжалваната присъда, спрямо подсъдимата
П.Д.Л., първоинстанционният съд е
взел предвид следното:
Подсъдимата П.Д.Л.
е осъждана многократно, както следва:
1. С присъда по НОХД № 42/2015 год. на Окръжен съд -
Стара Загора, влязла в сила на 04.04.2015 год., за престъпление по чл. 203, ал.
1 във вр. с чл. 201 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, извършено през периода
м.януари 2010 год. – м.февруари 2011 год., за което при условията на чл.58а от НК й е било наложено наказание „Лишаване
от свобода” за срок от три години, изпълнението на което на основание
чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години;
2. С Определение за одобряване на споразумение за
прекратяване на наказателното производство по НОХД № 1328/2016 год. на РС -
Стара Загора, влязла в сила на 07.06.2016 год., за престъпление по чл. 205, ал.
1, т. 2 във вр. с чл. 202, ал.1, т.1 във вр. с чл.201, ал.1 във вр. с чл. 26,
ал.1 от НК, извършено през периода 28.07.2014 год. – 21.08.2014 год., за което
при условията на чл.54 от НК са й били наложени наказания „Лишаване от свобода”
за срок от две години и „Лишаване от право да заема материално-отчетническа
длъжност” за срок от две години, както и за престъпление по чл.212б, ал.1, т.1
във вр. с чл.212, ал.1 от НК, извършено на 08.11.2013 год., за което при
условията на чл.54 от НК й е било наложено наказание „Лишаване от свобода” за
срок от една година и четири месеца, като на основание чл.23, ал.1 от НК
наказанията са групирани и й е определено и наложено едно общо наказание, а
именно най-тежкото от тях - „Лишаване от
свобода” за срок от две години, изпълнението на което на основание чл. 66,
ал. 1 от НК е отложено за срок от пет години, и на основание чл. 23, ал. 2 от НК към него е присъединено наказанието „Лишаване от право да заема
материално-отчетническа длъжност” за срок от две години;
3. С присъда по НОХД № 455/2016 год. на РС-Стара
Загора, влязла в сила на 01.07.2016 год., за престъпление по чл.212, ал.1 във
вр.с чл.26, ал.1 от НК, извършено през периода 03.12.2012 год. – 16.01.2013
год., за което при условията на чл.58а от НК й е било наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от две
години, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за
срок от пет години;
4. С Определение за одобряване на споразумение за
прекратяване на наказателното производство по НОХД № 1803/2017 год. на РС -
София, влязла в сила на 30.03.2017 год., за две престъпления по чл.209, ал.1
във вр. с чл.18, ал.1 от НК, извършени на 27.03.2014 год., за които при
условията на чл.55 от НК са й били наложени наказания „Лишаване от свобода” за
срок от седем месеца и за срок от пет месеца, както и за две престъпления по
чл.309, ал.1 от НК, извършени на 27.03.2014 год., за които при условията на
чл.54 от НК са й наложени наказания „Лишаване от свобода” за срок от три
месеца, като на основание чл.23, ал.1 от НК наказанията са групирани и й е
определено и наложено едно общо наказание, а именно най-тежкото от тях - „Лишаване от свобода” за срок от седем
месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за
срок от три години;
5. С присъда по НОХД № 3384/2017 год. на РС - Стара
Загора, влязла в сила на 07.02.2018 год., за престъпление по чл.212, ал.1 във
връзка с чл.26, ал.1 от НК, извършено през периода 29.11.2013 год. – 18.02.2014
год., за което й е наложено наказание „Лишаване
от свобода” за срок от три години, изпълнението на което на основание
чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от пет години.
6. С определение по ЧНД № 775/2018 год. на РС - Стара
Загора, влязло в сила на 20.06.2018 год., всички наказания, наложени на
подсъдимата по цитираните по-горе НОХД дела, са били групирани, като:
- на основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК
й е било определено и наложено едно общо наказание, а именно най-тежкото от тях
– „Лишаване от свобода” за срок три години;
- на основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.24 от НК
размерът на така определеното и наложено й общо най-тежко наказание е бил
увеличен с още шест месеца лишаване от свобода, при което увеличеното й общо
най-тежко наказание е станало „Лишаване
от свобода” за срок от три години и шест месеца;
- на основание чл.25, ал.4 от НК било постановено така
определеното и наложено й увеличено общо най-тежко наказание да бъде изтърпяно
при първоначален „общ” режим съобразно чл. 57, ал.1, т. 3 от ЗИНЗС;
- на основание
чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 2 от НК към така определеното и наложено
й увеличено общо най-тежко наказание е било присъединено наказанието „лишаване
от право да заема материално-отчетническа длъжност“ за срок от две години,
наложено й по НОХД № 1328 /2016 год. на Районен съд - Стара Загора.
Към датата на постановената присъда подсъдимата е
изтърпявала в Затвора - Сливен определеното и наложено й по ЧНД № 775/2018 год.
по описа на Районен съд - Стара Загора
наказание „Лишаване от свобода” за срок от три години и шест месеца при
първоначален „общ“ режим.
Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният
съд е определил законосъобразно вида и размера на наложеното наказание на
жалбоподателката П.Л., като е взел предвид принципите за законоустановеност и
индивидуализация на същото, залегнали в чл. 54 от НК; целите му съгласно
генералната и специалната превенция, визирани в чл.36 от НК; предвиденото от
закона наказание за това престъпление /от две до осем години “Лишаване от
свобода“/, като е отчел смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства
и правилно е определил и наложил на
подсъдимата П.Д.Л. наказанието лишаване от свобода при превес на смекчаващите
отговорността й обстоятелства, като и наложил наказание „Лишаване от свобода” за срок от две години и шест месеца, като с
оглед на съдебното й минало е постановил ефективното му изтърпяване
Макар настоящото деяние да е било извършено от
подсъдимата в условията на реална съвкупност /преди, за което и да е от тях е
имало влязла в сила присъда/ с деянията, предмет на осъжданията й по НОХД №
1328/2016 год. на РС - Стара Загора, НОХД № 455/2016 год. на РС-Стара Загора,
НОХД № 1803/2017 год. на РС - София и НОХД № 3384/2017 год. на РС - Стара
Загора, правилно първоинстанционния съд е преценил, че не следва да прилага чл.
25 от НК, като групира наказанието „Лишаване от свобода“, наложено на
подсъдимата с обжалваната присъда, със същите по вид наказания, наложени й по
цитираните НОХ дела, тъй като това би довело до влошаване на положението й:
определяне на едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
три години и то при положение, че не се приложи чл. 24 от НК, и привеждане в
изпълнение на основание чл. 68, ал.1 от НК на наказанието „Лишаване от свобода“
за срок от три години, наложено на подсъдимата по НОХД № 41/2015 год. на
ОС-Стара Загора, т.е. до ефективното изтърпяване на две наказания „Лишаване от
свобода“ за срок от по минимум три години всяко, доколкото едното от тях би
могло да бъде и в по-голям размер, ако се приложи чл. 24 от НК. С други думи
извършената до момента кумулация по ЧНД № 775/ 2018 год. на РС - Стара Загора
на всичките предходни наказания на подсъдимата, в резултат на която й е
определено и наложено едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от три години, а след приложението на чл.24 от НК – за срок от три години
и шест месеца, като следва отделно да се изтърпи наказанието „Лишаване от
свобода“ за срок от две години и пет месеца, наложено й с обжалваната присъда,
тъй като това групиране на наказанията
се явява най-благоприятното за подсъдимата.
Тъй като наказанието, наложено на подсъдимата по НОХД
№ 41/2015 год. на Окръжен съд - Стара
Загора, е било включено във и съответно „погълнато“ от общото наказание,
наложено й по ЧНД № 775/2018 год. на РС - Стара Загора, като е било постановено
ефективното изтърпяване на последното, районния съд правилно е счел, че не
следва да се произнася и по чл. 68, ал. 1 от НК относно наказанието, наложено
на подсъдимата по НОХД № 41/ 2015 год. на ОС - Стара Загора, ако и в
изпитателния срок на същото тя да е извършила деянието, предмет на настоящата
присъда.
Имайки предвид размерите на търпяното към момента от
подсъдимата общо наказание по чл. 25 от НК и на определеното й с обжалваната
присъда, вследствие на които тя ще изтърпява наказание „Лишаване от свобода“
продължителен период от време – пет години и единадесет месеца, респ. не би
могла да заема държавна или обществена длъжност или да изпълнява такава дейност
през този период, а от друга страна – чл. 49, ал. 2 и ал. 3 от НК, съгласно които
разпоредби наказанията лишаване от права по чл. 37, ал.1, т. 6 и т. 7 от НК,
когато се налагат заедно с лишаване от свобода, могат да надминават срока на
последното най-много с три години, като срокът им започва да тече от влизане в
сила на присъдата и същевременно отчитайки тежкото семейно и материално
положение и имотно състояние, съобразно приложената декларация по ДП, съдът
правилно е приел, че не следва да се прилага предвидената в чл. 212, ал. 7 от НПК възможност за „Конфискация на част от имуществото на подсъдимата“ и
наказанието „Лишаването от права“ по
чл.37, ал.1, т.6 и т.7 от НК.
Въззивната инстанция споделя становището на представителят
на Окръжна прокуратура – Стара Загора и направеното искане в подадената жалба,
че атакуваната присъда следва да се измени в частта, относно режима на
изтърпяване на наложеното наказание, тъй като първоинстанционния съд неправилно е приложил разпоредбата
на чл. 57, ал. 1, т.2, б.„ в“ от ЗИНЗС,
като е с присъдата си не постановил отложеното наказание, да се изтърпи отделно, за което
е изложил и съображенията си в мотивите и изтърпяването на всички наказания,
наложени с предходните присъди на подсъдимата Л. е отложено на основание чл.66,
ал.1 от НК. В случая се касае за хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 3
от ЗИНЗС, поради което и атакуваната присъда следва да бъде
изменена, в частта относно режима на изтърпяване на наказанието от „строг“ в
„общ“.
Водим от горното и на основание
чл. 337 от НПК, съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ Присъда № 126 от 26.09.2018 год.
постановена по НОХД № 3669/ 2017 год. по описа на Старозагорския районен съд в частта,
с която на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.„ в“ от ЗИНЗС е постановено подсъдимата
П.Д.Л., да
изтърпи наложеното и наказание, при първоначален „строг“ режим, като вместо
това:
ПОСТАНОВЯВА
на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС подсъдимата П.Д.Л., да изтърпи наложеното й наказание „Лишаване от
свобода” за срок от две години и пет месеца, при първоначален „общ“ режим.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.