РЕШЕНИЕ
№ 12773
гр. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20221110159749 по описа за 2022 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са установителни искове от ищеца .... срещу
ответника .... за признаване за установено съществуването на вземане по издадена в полза на
ищеца заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 29.08.2022 г., срещу която ответникът е
възразил в срок.
Ищецът ...., ЕИК..., чрез упълномощения си процесуален представител твърди, че във
връзка с реализираното на 11.05.2021 г. ПТП е изплатил по застраховка „Каско”, по банков
път, на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер на
338,24 лeва на 28.05.2021 г. както му се дължат и 15 лева ликвидационни разноски. Твърди,
че причина за настъпване на ПТП е попадането на автомобила в необозначена неравност на
пътното платно – шахта. Сочи, че отговорност за вредите носи ответникът в качеството му
на стопанин на пътя. С писмо от 16.09.2021 г, предявило регресната си претенция към
отговорното лице, поради което ответникът е изпаднал в забава. Прави искане съдът да
признае за установено съществуване на описаното вземане ведно с лихвата, за което в полза
на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Претендира обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба в съда – 03.11.2022 г. (лист 3). Претендира
разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Не възразява за разноските на
насрещната страна. В представените по делото писмени бележки по чл. 149, ал. 3 от ГПК,
прави доказателствен анализ и излага доводи по същество.
1
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответника , БУЛСТАТ . който оспорва иска по основание и размер. На първо място счита, че
искът е недопустим, тъй като не е надлежен ответник, както и че исковата молба е
нередовна. Оспорва механизма на ПТП и настъпилите вреди. Оспорва вредите да са
настъпили в резултат на необезопасена шахта на пътното платно. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на МПС, който не е управлявал
МПС със съобразена скорост. Твърди, че не е налице възлагане на работата по смисъла на
чл. 49 от ЗЗД. Прави искане предявеният иск да бъде отхвърлен. Възразява за разноските
на насрещната страна. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Третото лице-помагач на страната на ответника „ оспорва иска по основание и
размер като твърди, че не се установява точният механизъм на ПТП, както и дали
увреденият автомобил е попаднал в дупка или в шахта. Излага доводи, че не носи
отговорност за поддръжка на дъждоприемни шахти и техните капаци, нито за поддръжка на
пътни настилки.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът .... е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК с вх. № 43620 от 07.03.2022 г. г. срещу , по което е образувано ч. гр. дело №
12052/2022 г. на СРС, III ГО, 87 състав, по което на 29.08.2022 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с предмет вземанията, посочени в
исковата молба, възникнали на описаните основания, ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата от датата на подаване за заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 07.03.2022 г.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът в заповедното производство е подал
възражение по образец.
При наличие на възражение, породило своите правни последици, в срока по чл. 415,
ал. 2 от ГПК заявителят е предявил установителни искове с предмет вземанията, за които в
негова полза е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото
дело, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от датата
на подаване на исковата молба в съда – 03.11.2022 г. (лист 3), които са процесуално
допустими. Възражението за недопустимост на производството е неоснователно, тъй като
искът е насочен срещу правосубектна страна при спазване на предпоставките по чл. 422 от
ГПК, във вр. с чл. 129 и сл. от ГПК, като доводите на ответника касаят материалната, а не
процесуалната легитимация на страната.
Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2
от КЗ, във вр. чл. 49 от ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 353.24 лева, представляваща изплатено по
застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 11.05.2021 г.,
около 14,30 часа, в гр. “, при което лек автомобил марка „Б, застрахован при ищеца по
2
застрахователна полица № със срок на валидност от 24.03.2021 г. до 23.03.2022 г. попаднал
в необезопасена неравност (шахта) на пътното платно заедно с 15,00 лева ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда до изплащане на
вземането, и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 15,31 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 03.10.2021 г. до 07.03.2022 г. , за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
29.08.2022 г. по ч.гр. дело № 12052/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав.
В тежест на ищеца по иска по чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ е да установи наличието на
застрахователно правоотношение между него и собственика на увредения автомобил;
застрахователно събитие, настъпило в срока на договора; вреди, както и конкретен размер;
изпълнение на задълженията по договора за застраховка – плащане на застрахователното
обезщетение; пряка и непосредствена причинна връзка между причинената вреда и
неизпълнение на задълженията на ответника за обезопасяване на участък от пътя, който е
компрометиран. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е
необходимо наличието на следните предпоставки: правоотношение по възлагане на работа;
осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на
работата с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена,
причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/; вредите да са
причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез
действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за
изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата
работа, но са пряко свързани с него (така ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното, като в тежест на
ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата
на вина на прекия извършител. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото
изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието,
вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби.
При доказване на горното, в тежест на ответника е докаже погасяването на дълга,
както и направените от него възражения, вкл. това за съпричиняване на вредата.
По иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането на
длъжника в забава за сочения период и размера на обезщетението за забава.
Сочените предпоставки за уважаване на иска съдът счита за установени безспорно от
събраните по делото доказателства.
Между страните не е спорно и се установява, че е налице валидно възникнало
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ на МПС със застрахователна
полица № 033 с дата на сключване на застрахователната полица 23.03.2021 г., по която
застрахован е лек автомобил мар, със срок на валидност на полицата от 24.03.2021 г. до
23.03.2022 г.
3
Чрез изслушаната и приета по делото САТЕ, изготвена от инж. С. С., уведомлението
за щета и показанията на разпитания свидетел К. П. И., преценени с оглед разпоредбата на
чл. 172 от ГПК, на които съдът дава вяра като обективни, последователни и
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства, се установява следният
механизъм на ПТП: на 11.05.2021 г., около 17:00 часа, в гр. при управление на лек
автомобил с около 40 км/час, водачът попаднал в необезопасена неравност на пътя - шахта
на пътното платно със стърчащи ръбове, поради което е увредена предна лява гума на
управлявания от него автомобил. Обстоятелството, че автомобилът е попаднал в шахта се
установява без съмнение от показанията на разпитания по делото свидетел (л.77).
С ангажиране на описаните доказателства ищецът е провел пълно и главно доказване
на спорното обстоятелство, че вредите са пряка последица от пропадане на автомобила в
необозначена дупка на пътното платно, образувана от отворен капак на шахта, поради
неизпълнение на задължението на ответника да поддържа пътя в изправност, съответно да
сигнализира своевременно за препятствие на пътя, вкл. за нарушение на пътната настилка,
каквото задължение има по чл. 29 във вр. с чл. 19 от Закона за пътищата. Шахтата също е
елемент от пътното платно, поради което задължение на е да ги поддържа в изправност и в
случай на пропадане да ги възстанови с цел безпрепятствено преминаване.
Предвид наведеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на водача на
лекия автомобил марка “, следва да бъде изследван въпросът дали със своето поведение той
е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, с оглед евентуалното намаляване на
дължимото обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. За да е налице съпричиняване от
страна на пострадалия е необходимо извършеното действие или бездействие да е в пряка
причинна връзка с настъпилата вреда, като не е необходимо същото да е противоправно и
виновно. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата
на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или
бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е способствало за настъпването на
вредите (Така Решение № 99 от 08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение
№ 98 от 24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО). В конкретния случай,
ответникът не е доказал по правилата на чл. 154 от ГПК фактите, на които основава
твърденията си, че водачът на лекият автомобил е управлявал същия с несъобразена
скорост.
Според заключението на вещото лице, на което съдът дава вяра като компетентно
изготвено и безпристрастно, както и от уведомлението за щета, описа на щета и показанията
на разпитания свидетел – водач на автомобила, увредена вследствие на ПТП е предна лява
гума, която вреда е в причинна връзка с механизма на ПТП, както се установява и от
отговора на въпрос 2 от заключението на вещото лице. От събраните по делото
доказателства не се установява техническото състояние на автомобила, да са допринесли за
настъпване на ПТП, поради което и възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат е недоказано.
4
Според заключението на вещото лице, стойността на увредените детайли по средни
пазарни цени към датата на ПТП е в размер на 360,48 лева, като обичайният разход за
ликвидация на щета като процесна е в размер между 15,00 и 25,00 лева.
Въз основа на уведомление на водач на лекия автомобил „“ до ищеца е образувана
преписка по щета № и е изготвен опис на щетите. Изготвен е доклад по щета и сумата,
представляваща стойността на гумата в размер на 338,24 лева е платена по сметка на
собственика на автомобила с платежно нареждане за кредитен превод от 28.05.2021 г., (лист
22), което обстоятелство не е и спорно между страните.
С настъпването на застрахователното събитие, а именно – осъщественото пътно-
транспортно произшествие, при което застрахованият автомобил е претърпял описаните
повреди, за застрахователят е възникнало задължението да заплати застрахователно
обезщетение в размер на претърпяната от застрахования имуществена вреда в рамките на
предвидената в договора сума, както между страните не е спорно и се установява, че
застрахователят е заплатил стойността на увредените детайли, което обстоятелство не се
оспорва и от ответната страна, поради което и на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ ищецът
е встъпил в правата на третото лице срещу причинителя на вредата, респективно
възложителя за възложената от него на трето лице работа.
С писмо от 15.09.2021 г. ищецът е поканил ответника да му възстанови заплатена
сума ведно с ликвидационните разноски в общ размер на 353,24 лева, тъй както съгласно чл.
411, ал. 1, изр. 1 от КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за направените обичайни
разноски за определяне на щетата, но между страните не е спорно, че плащане не е
постъпило.
В хода на производството, от събраните писмени доказателства – опис на щета, както
и от заключението на приетата по делото САТЕ, безспорно се установяват щетите, нанесени
на застрахования при ищеца лек автомобил са в следствие на ПТП, като не се установява
някой от детайлите да е бил увреден в следствие на въздействия извън ПТП каквото
твърдение навежда ответника. От заключението се установява и средната пазарна стойност
на увредените детайли и сумата, дължима за тяхното ремонтиране, а именно 360,48 лева по
средни пазарни цени към датата на ПТП, която е над търсената сумата от 338,24 лева за
гумата, която е действително заплатена от ищеца на застрахованото лице. Тъй като
стойността на вредата следва да се определи по действителната стойност към момента на
настъпване на застрахователното събитие, но се установява сума в по-голям размер от
платения по фактурата и претендиран от ищеца, цялата сума от 338,24 лева ведно с 15 лева
за ликвидационни разноски му се дължи.
По така изложените съображения съдът намира, че искът следва да бъде уважен в
пълния предявен размер, ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на
исковата молба в съда, така както е заявено в исковата молба – 03.11.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането.
С оглед основателността на главния иск следва да бъде уважена и заявената акцесорна
претенция за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
5
върху главницата от деня следващ този на който е изтекъл срока по чл. 412, ал. 3, т. 1 от КЗ,
на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, за периода от 03.10.2021 г. до 07.03.2022 г.,
изчислена върху главницата с помощта на онлайн лихвен калкулатор, в размер на 15,31
лева, който размер не е и спорен между страните
По отношение на разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски има
ищецът.
Ищецът е сторил разноски в заповедното производство за държавна такса в размер на
25 лева и 360 лева за адвокат.
В настоящото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на
75 лева (лист 6 по делото), 300 лева – депозит за вещо лице (л. 82 по делото), 30 лева –
депозит за призоваване на свидетел (л. 64 по делото). Страната е завила и претенция за
присъждане на адвокатско възнаграждение за тази инстанция в размер на 360 лева,
платените в по банков път плащането на които е не е оспорено, а и се установява съгласно т.
1 от Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС. В съдебно
заседание ответникът не поддържа възражението си срещу разноските на страната.
Поради изложеното и с оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на
ищеца следва да бъде присъдена общо сумата от 1150 лева – разноски в заповедното (385
лева) и исковото производство (765 лева).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 от ГПК от ищеца
...., ЕИК , със седалище и адрес на управление в , срещу ответника , БУЛСТАТ , с адрес в: ,
иск с правно основание чл. чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. чл. 49 от ЗЗД, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 353,24 лева, представляваща изплатено по застраховка „Каско”
обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 11.05.2021 г., около 14,30 часа, в ,
при което лек автомобил марка „ застрахован при ищеца по застрахователна полица №със
срок на валидност от 24.03.2021 г. до 23.03.2022 г., попаднал в необезопасена неравност
(шахта) на пътното платно заедно с 15,00 лева ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 03.11.2022 г. до изплащане на
вземането, и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 15,31 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 03.10.2021 г. до 07.03.2022 г. , за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 29.08.2022 г.
по ч.гр. дело № 12052/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав.
ОСЪЖДА БУЛСТАТ с адрес в:, да заплати на ...., ЕИК , със седалище и адрес на
управление в на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 1150 лева - разноски в
заповедното и исковото производство.
6
Решението е постановено при участието на , ЕИК , като трето лице-помагач на
страната на , БУЛСТАТ .
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7